За детските градини и организираните екскурзии

Аз не мога да ти дам нито едно "за",не бих го пуснала,за мен е прекалено малък!Но,както виждам ти вече си решила,че ще го пуснеш...В крайна сметка всеки си преценява,а работата на една майка,откакто е станала такава,е да се притеснява.

Ако имаш доверие на учителките - не се колебай,
а пусни детето!
Много щастливи се чувстват на тези "зелени училища".
А и 5 дена не е толкова дълъг период.
Говори с учителките да ти дадат телефони,
за да го чуваш колко е щастлив.

А ти, като всяка майка, винаги ще се притесняваш .... 
Моят съвет е да преглътнеш тревогите, да мислиш положително
и да пуснеш детето да отиде заедно с приятелите си,
да се наиграе, да научи нещо ново,
да стане по-отговорно в действията си. 

Аз не виждам нищо позитивно в това да го пусна на такова мероприятие. Такъв тип самостоятелност все още не ни е нужна. Най-вече смятам, че учителите не могат да задоволят потребностите на 30 малки деца. Нито мога да имам доверие, че ще бъдат обгрижвани както е нужно. Въобще незнам от къде е тръгнала модата да водят деца в ДГ на зелени училища и екскурзии. За сега ще се задоволи със семейните такива.

В ДГ на сина ми също организират лагер карая на уч. година, но той няма желание да ходи, защото са им казали, че там има дълбок басейн и ще плуват, а той миналото лято падна в един такъв и много се уплаши и това е причината той да не иска да отиде.
Ако, обаче той искаше, аз не знам как бих постъпила, защото не ми се иска да го спирам, тъй като аз съм ходила доста по такива лагери и знам колко весело е там, но пък от друга страна ще съм много притеснена, защото все пак е само на 6 .

В ДГ градина на дъщеря ми също се организира лагер. Тя е 2 група, набор 2007г. Няма да я пускам още, разговарях и с учителката и и се разбрахме, че още не е готова. От нейната група 5 дечица ще ходят май. Може би следващата година ще я пусна.

Често казано не бих я пуснала , а мотива ми  е следния.... началото на март бяхме на Мальовица , в понеделник дойдоха деца -8-10 г ,които са на т.нар. зелено училище уж да се учат да карат ски. Картината беше следната - на всяко дете се раздадоха ски и учителя им каза - Разходете се със ските малко  и който смята ,че е готов го качвам на влека. От 20 деца , едва 3-4 се бяха качвали на ски по мое мнение. Учителките и ски учителя се настаниха в кафето и оставиха децата да се мъчат със ските. На  вторият ден ситуацията беше същата, децата  започнаха да се разхождат по пистата в опитите си да се пързалят и пречиха на другите скиори . А някои се качваха на по високо носейки ските в ръка и се пускаха надолу търкаляйки се и блъскайки се в други. Не знам как не се контузиха и нараниха. Добре ,че в 12.00 ги прибираха и наставаше спокойствие .  След тази гледка , не знам дали бих пуснала детето си на подобно мероприятие особено на тази възраст , когато определено имат нужда от по голям надзор. Едно време баба ми беше казала - "По добре на едно дете до 7 г. да му вървиш след дупето отколкото цял живот да го гледаш".

Не бих разрешила да ходи. Прекалено малки са за мен.

Преди Коледа ги водиха на еднодневна екскурзия на Витоша да посрещат дядо Коледа. Бяха на 3г8м тогава. В началото не исках да ги пускам, ужасно ме беше страх. Пътища, сняг, рейсове, непознат шофьор, планина, студ, камина с огън и т.н. После обаче си помислих, че не е редно и справедливо да ограничавам децата заради собствените си страхове. Моите страхове са си мой проблем, не техен. Цял живот ще се притеснявам за тях, но не мога цял живот да ги държа до полата си, само защото се притеснявам. За това тогава ги пуснах и не съжалявам. Бяха много щастливи като се върнаха. После си спомних, че на мен най-хубавите спомени от детството ми са от екскурзии и лагери. Така че аз те съветвам да пуснеш детето на зеленото училище. То е ясно, че ще се притесняваш през цялото време, не е нормално да не се притесняваш. Но ще бъдеш компенсирана от радостта на детето ти като се върне и ти разкаже за емоциите, които е преживяло. И спомените които ще му останат.

В нашата градина не организират екскурзии и лагери. И това много ме радва, защото не бих пуснала сина ми, а той най-вероятно ще иска да отиде. Не знам, аз съм много страхлива и ми се струват прекалено малки децата от ДГ за такива мероприятия. Ако сина ми отиде, ще трябва задължително да е с някого от семейството - с мен, баща си, баба си. Но както казах, аз съм си голяма паника. Дори като го пусна да отиде при някоя от бабите си на село ги карам задължително да ми се обадят, когато пристигнат.

Аз пък точно при баба им на село не бих ги пуснала. На лагер с професионални педагози, медицински сестри и прочие падготвен персонал много повече имам доверие да ги пусна, отколкото с баба им на село. Но това си важи за нас де, сигурно има и оправни баби, на които може да се има доверие. 

В началото на учебната година организираха еднодневна ексурзия до Витоша. Тогава беше на 4 г. и за първи път отиде. Върна се много въодушавена - правили бяха хранилки за птички, играли игри на открито. Все говори за това кога ще ходят пак. За повече дни още не бих я пуснала, щото ми се струва малка.

Абе,момичета,има разлика от това да е 1 ден,и да го няма 5-6 дена.Не знам,нямам доверие на 2 госпожи да се оправят сами с 15-20 деца...
И тук не става въпрос дали предавам собствените си страхове на детето,а да се мисли реално дали едно 5-г детенце може и има силата да се оправи самичко за 5 дена.Ако някоя нощ се уплаши нещо и се разреве,мислите ли,че ще дойде госпожата да го помилва и да го утеши?А не дай си Боже,нещо друго се случи...

Колкото повече чета, толкова повече се колебая. От една страна не искам да го спирам, от друга страна ми е трудно да си представя как ще се справи сам в стая заедно с още 2-3 приятелчета...

Ако са 2 госпожи на 20 деца и аз не бих ги пуснала, ако ще да са на 10 г. Но в нашата градина в такива случаи активизират целия персонал, включително приходящите треньори и в краен случай няколко родители,  и са максимум 4 деца на възрастен, което мисля е съвсем нормално. Аз се справям без проблем с 4 деца. И предполагам никой не очаква на 5 год да се оправят съвсем сами. Нашите ги къпят, помагат им в тоалетната, с обличането, с храната, който има нужда. Така че според мен - разпитай за подробности и тогава реши.

Бях в първи клас, когато отидох на зелено училище.
Спомням си го много добре и никак не ми хареса. Едва издържах...

Дъщеря ми е на 5 и половина и не бих я пуснала на подобна екскурзия, лагер и пр.
Добре, че тук не организират подобни. Има само за един ден, сутрин тръгват и следобяд се прибират. 

Аз като ви чета съм 
Незнам аз ли не съм добре, но за първи път чувам за деца на 3-4-5 години да ходят на екскурзия от ДГ за няколко дни. И от толкова приятелки около мен, на никоя детето не е ходило на такива мероприятия. Може би в нашия град не е популарно.
Едно нещо на мен ми е най-странно, как спят децата и къде. По-големите ученици като ходят на такива места спят например по три деца в стая. Но не мога да си представя толкова малки деца да се оставят сами в стая  А след като учителките са например 4 на 25 деца как ги надзирават нощем. Едва ли спят по 10 човека в една стая.
Сериозно, изобщо не ми е ясно, които е пращал детето си, ще съм благодарна, ако ме осветли на тази тема 

А в къщи как спят сами в стая? Моите например спят сами в стая от 6 мес възраст и никога това не е било проблем. Какво има да им надзирава толкова? Семействата с две и повече деца как спят като ходят на почивка? Заключва се етажа, госпожата спи на отворена врата, за да ги чува и толкоз. Поне в нашата градина е така.

Е то в къщи е друго. В отделна стая, но контактите са обезопасени, прозорците също, обстановката е позната за детето, ориентира се добре дори и в тъмното. А за ходенето на почивка като имат две деца или три, спят в голям апартамент, едното спи при родителите и др подобни. Мои приятели например вземат баба - в един апартамент спят родителите с най-малкото дете, в съседния бабата с другите две деца. Аз честно не съм виждала родители на почивка, които да спят в една стая, а някъде на етажа в друга стая двете им деца, например на 3 и на 5 години.
Честно опитвам се, но не мога да си го представя. За това и питам.

Прозорците далеч не във всички домове са обезопасени. И аз много съм се чудила хората как отглеждат деца без решетки...  А контактите.... детето на авторката е на 6 год, предполага се, че не става нощем да рови по контактите. 

А бе ясно, но аз май съм от страхливите, които винаги си представят най-лошите ситуации.

Моите деца ходят от миналата година на т. нар. лагери от детската градина по тяхно настояване. В началото мислех, че са малки и не ги записвах, докато не се прибраха един ден и не ме замолиха сърцераздирателно. Ситуацията е следната - децата спят по 3 деца в стая с възрастен в стаята. Те имат по 1 възрастен на 3-4 деца най-много. Понякога тези възрастни са придружители на някои от децата. Чуваме се всяка вечер и гласчетата им звънят. Ходят с цялата група от градината, с която са всеки ден. Децата ми могат да се обслужват сами - обличат се, мият се, бършат си дупетата. Учителката им помага само при вечерния тоалет. Ходиха и на ски лагер и определено по разказите им съдя, че не са ги оставили на самотек. Та така - със сигурност дали ще си изкарат добре зависи от учителките.
Аз лично винаги съм се забавлявала на лагерите като дете и гледах да не пропускам. Имаше обаче и деца, които определено страдаха на същите тези лагери. Така че си е и до дете.

Екскурзиите са много добро нещо, грешка е да ги отричаме, само защото ни е страх като родители.
Вярно, на 3г. е рано, но мине ли детето 4г. вече е нормално да не се притесняваме постоянно за него. Има много родители, които обичат да възпитават децата си в стил: "Детито на мама", но това според мен не е добре. Трябва да се остави и свобода за развитие на детето, да изгради самостоятелност, още когато се изгражда характера му, а не като стане на 10г. и го видим че е възпитано в стил "Детито на мама", тепърва да го пъдим и да му натякваме че трябва да е самостоятено. Защото тогава вече всичко е минало, нещо което е изграждано с години трудно се променя.
Затова, пускайте си децата на екскурзии и не се притеснявайте, това само ще им помогне в развитието им.

Всички сме страхливи и всички се притесняваме. Не е нормално да не се притесняваш. Но точно това се опитах да обясня - че нашите страхове са си наш проблем, а не на децата. И не е редно да ограничаваме децата си, заради нашите страхове. Иначе какво.... няма да го пуснеш на училище, щото може да го набият или на дискотека като порасне щото може да му продадат наркотици, и навън не трябва да го пускаш щото може да го бутне кола.... Не става така. Научаваш го да се пази само и го пускаш (съобразно възрастта разбира се). Не може цял живот до полата на майка си да стои. Щом другите деца оцеляват по екскурзии, значи и нашите ще оцелеят. Да не са по-глупави? 

В началото, когато дъщеря ми тръгна на дг бях категорично против всякакви мероприятия от този род. Постепенно с времето поопознах учителките, детето ми също свикна с тях и ги заобича. Насъбрах доста информация от родителите, чиито деца ( от групата в дг ) бяха ходили вече на въпросните лагери и екскурзии. И тази есен се престраших да я пусна на зелено училище в Сандански за 5 дни. Тя много искаше и се вълнуваше. Бяхме приготвили банските (там има басейн) цял месец по-рано. За справка - тогава беше на 5г и 9м. Изкараха си страхотно. Всеки ден преди обяд - плуване, след обяд - разходка, а вечер - купон: в това число - 2 рождени дни, единят от които - двоен, карнавал с костюми предвидени и донесени от учителките, пижамено парти с танци. Бяха настанени по 5 деца в апартамент + по една учителка, като 4 от тях спяли на двойни легла по 2 ,разбира се. Обаждах се по телефона по 1 -2 пъти на ден. Детето винаги беше щастливо и въодушевено. Едно от момиченцата плачело всеки ден за мама, а едно от момченцата се разболяло. Госпожата веднага го беше завела на лекар с такси и после се редували с другите учителки до леглото му , докато било с висока температура...
Сега обмислям летния лагер. Дъщеря ми много иска да отиде. Аз, въпреки придобития опит, се тревожа, защото е за по-дълго време и все пак - на море... Истината е ,че имам голямо доверие в учителките. И те са го заслужили. Но не бих насърчила никого в общия случай да пусне детето си някъде. Не на всички педагози може да се разчита и не всички деца са готови, макар и да имат желание.

Дъщеря ми е на 4.5 год. чудила съм се за ски училище или зелено училище,но засега съм против.Освен,че е страшно дива,ние достатъчно я водим на различни места.Относно еднодневната екскурзия до Витоша декември,за среща с Дядо Коледа за мен си беше супер безумие.През ноща валя много сняг,студ ужасен,знаем как се почистват улиците,та камо ли до Алеко пътя.Никога не бих си пуснала детето.И друго понеже ходихме до Алеко зимата и на дъщеря ми и стана мн. студено на втория час,хем активно се пързаляше,движеше-веднага чай,масаж,затоплихме я в колата,а там кой ще и обърне внимание насред 15-20 деца,цял ден ще си виси с мокрите дрехи и измръзналите крака.Въобще не си представям човек колкото и добър педагок да е,да може да се грижи добре за повече от 2-3 деца.
Приятелката ми си пуска всяко лято децата на лагер на морето и всичко е ок,те са на 8-9год.Миналото лято момчето така беше изгоряло от слънцето до рани и кръв и седмици не можеше да се оправи.С родител би ли се случило това,а колко е вредно това за кожа и последствията след години...
Имам страхове,признавам си,но май са си и основателни.Бих пускала детето си като стане по-голяма и ако не мога по никакъв начин да я разнообразя или заведа на море,спа,планина и т.н.

Без значение дали ще предизвикам убеждения, че отглеждам "детиту на мама", за моите деца съм преценила, че не е удачно да ги пусна на зелено училище. Причини - много - че не са достатъчно самостоятелни, че не смятам учителките да могат да обхванат пълноценно голямата бройка деца, че не са били никога 5-7 дни с не толкова близки хора и много други неща. Всеки си преценява според детето, като знае особеностите и настройката му. Ще ги пусна, когато реша, че са готови и мога да им имам доверие.

Сгрешен пост.

Опс, извинете! Мислех, че може да изкажа мнение. Няма как да се изкажа ПРИНЦИПНО  за или против детските лагери, понеже те съвсем пряко засягат моите деца, така че връзката е очевадна. От две страници с отговори и конкретни примери само моите деца ли ти попречиха? Въпросът е реторичен, не ми отговаряй.

Извинявай, Атти, наистина си права. Всъщност мислех, че пише друга мама. Объркала съм никовете. Още веднъж - грешката е моя. Затова и ще си променя поста.