Отговори
# 75
  • Мнения: 768
@ЮлЯ@, извинявай, не е моя работа да се меся, но зачетох темата и чак ме заболя. Имаш много, ама много грешен подход към дъщеря си. Радвай се, че бунтът и е само в такава степен. Повечето деца биха реагирали по-остро и крайно.
Едно дете има нужда от любов, грижи, но и РАЗБИРАНЕ. А при теб разбиране напълно липсва. Ти никога ли не си била на тази възраст?

Не ме упреквайте. Има цялото разбиране на света. Аз съм обичлив човек, нищо че съм доста емоционален.
Не мога да си представя обаче как ще я спонсорираме с баща й да живее качеството на живот на лейди Гага.  ooooh!


Едва ли е необходимо. Това е просто период. Остави я да си го изживее, ще и мине. Защо заемаш позицията на надзирател и контрольор, вместо да и покажеш доверие.
Моят син е почти на 18 и честно казано никога не съм му се ровила из нещата и интернет преживяванията му. Мисля че има право на личен живот и ще сподели това, което сам сметне за необходимо. Дала съм му основни насоки кое е добро и кое не, с думи и личен пример, но не и с налагане. И вярвам, че знае какво прави. В резултат имаме прекрасни отношения и не съм изпадала в нервни сривове през каквито и периоди да сме минавали.

# 76
  • под Витоша
  • Мнения: 185
И аз съм на мнение, че прекалено много искаме да ги контролираме. Едно време моите родители колко неща не знаеха......понеже ме държаха много изкъсо - аз така се бях ошлайфала да се измъквам и да си правя каквото си искам.... Моята философия беше, че трябва да им казвам само това, което искат да чуят, защото ако имах неблагоразумието да споделя нещо по-лично то неминуемо се се използваше срещу мен по-късно за да ме "назидават" дето се вика с моите камъни по моята глава.....
Сега гледам да не правя подобни грешки с децата си и ако решат да споделят нещо по-лично - винаги ги подкрепям, пък ако не е правилно - изразявам моята гледна точка и дори и да не ми харесва много-много - посочвам им грешките, но всичко си остава в рамките на разговора. Гледам после да не им го натяквам постоянно и за щяло и нещяло да се връщам и да им го припомням.

# 77
  • София
  • Мнения: 6 999
... Грубо казано, такива фасони да продава на когото си иска и който й се връзва, а не на мен. Не разменям роли - аз съм родителят, а тя/той е детето. Особено за неща, които не може или не иска да свърши, а да е недоволна от това как аз го върша - като на някого не му харесва, да си го направи сам, и без това не съм длъжна, а го правя на добра воля.

Много добре казано - подкрепям напълно!

# 78
  • под Витоша
  • Мнения: 185
Мисля, че цялото бунтарско поведение на тийнейджърите е с цел :
1. да привлекат вниманието на родителите  или
2. да се противопоставят на прекаленото внимание на родителите
Границата е много тънка и трябва да я спазваме някак си.
Когато хванахме щерката в "издънка" (призна си че е пробвала да пуши цигари, а пък някои от компанията пушили и трева) имаше много сериозен скандал , тя плака и ние след това я прегърнахме и й казахме, че много я обичаме и не искаме да си проваля живота и т.н.... Интересното е, че след това тя не се затвори в стаята си и не ни тръшна вратата, ами прекара цялата вечер при нас, гледахме ТВ, коментирахме, майтапихме се и повече и дума не споменахме за случката - всичко, което искахме да й кажем - го казахме по време на "скандала". Следващите дни тя всяка вечер беше неотлъчно при нас в хола, помагаше в домакинството и като че ли търсеше отново одобрението ни - естествено го получи. От тогава не пропускам всеки ден ей така без причина да я гушна и да й кажа колко много я обичам.... тя също!

# 79
  • Мнения: 46
ДиВа ツ , Summer Smile,
ту упреквате че се ровя в преживяванията на детето, ту детето че споделя с мен, което не било редно за неговата възраст.
Споделя човек, който не е сигурен в себе си и своите възможности. Съответно има очаквания от другата страна да му оправи "света" Praynig След като това не се случва, ти ставаш плебей, нищожество.
Познато ли ви е това? м?

Една майка ми беше споменала за същото - като не му оттърва на детето, че не си го устроил и удовлетворил - вече си никой, подминава те, гледа в друга посока, ти си празна дупка за него.
Типична психика на консуматор. Хайде бори се с ината и наглостта на потребител. Работили ли сте с клиенти? Обслужвали ли сте такива? Хубаво ли е усещането? Един вечно загрижен за добруването родител как ще се чувства с такова егоистче. Приятно?!

# 80
  • София
  • Мнения: 62 595
тъй де, тъй, не сте й спестили скандала и своето отрицателно мнение, а не сте кършили ръце и да й се молите и дипломатствате! точно за това говоря - да се поставят ролите по местата им- родителите имат право и са длъжни да възпитават децата си в ценности, които смятат за важни, включотелно да санкционират, а не да се молят на колене, аман-заман, да не би случайно да скъършат егото на презадоволеното отроче, а то насреща им да се зъби и държи неуважително.
Според мен доста деца се бунтуват от презадоволеност материална, а не от прекален контрол и внимание. Ако контролът и вниманиетоо бяха прекалени, нямаше да виждаме в училище и улиците, и социалните мрежи това, което е в момента. Свободата е на върха на копието, а не поднесена на тепсия.

Юля, това, което на мен не ми хареса е, че когато сте на четири очи, лице в лице, ти не смееш да си кажеш и покажеш отношението, какво мислиш, кое смяташ за редно и кое не, и да изискаш определено поведение, а го правиш някак страхливо, чрез обиколни пътища, включително през ФБ. В края на краищата, в съседни стаи се били, под един покрив живеете, уредете си среща на високо ниво и се обяснете! Може да не й хареса твоята откровеност, но ще преглътне хапа, поне нещата ще са ясни!  Peace

# 81
  • Мнения: 46
Мисля, че цялото бунтарско поведение на тийнейджърите е с цел :
1. да привлекат вниманието на родителите  или
2. да се противопоставят на прекаленото внимание на родителите
Границата е много тънка и трябва да я спазваме някак си.
Когато хванахме щерката в "издънка" (призна си че е пробвала да пуши цигари, а пък някои от компанията пушили и трева) имаше много сериозен скандал , тя плака и ние след това я прегърнахме и й казахме, че много я обичаме и не искаме да си проваля живота и т.н.... Интересното е, че след това тя не се затвори в стаята си и не ни тръшна вратата, ами прекара цялата вечер при нас, гледахме ТВ, коментирахме, майтапихме се и повече и дума не споменахме за случката - всичко, което искахме да й кажем - го казахме по време на "скандала". Следващите дни тя всяка вечер беше неотлъчно при нас в хола, помагаше в домакинството и като че ли търсеше отново одобрението ни - естествено го получи. От тогава не пропускам всеки ден ей така без причина да я гушна и да й кажа колко много я обичам.... тя също!


Моята е пробвала цигара навярно, за алкохол знам. Причината беше 30 годишна хореографка, която ги заведе на гости 5-6 деца в Търново и ги нахакала в заведение да се правят на отворени и тя барабар с тях.  #Crazy Имам пияни снимки във фейсбука преди две години случката. Не съм правила скандал на дъртата магарица, но щерката сама си направи изводите като я виждаше на барчето преди час по хореография как си купува чаша вино.
Така че границата близък приятелел или да си отговорен възрастен наистина е много тънка. Като приятел на моменти те отхвърлят, не ставаш, не си актуален отворко. Като отговорен възрастен също търпиш негодувание и критики. На моменти ти идва да си грабнеш шапката или да кажеш:

Каквото искаш от мен, искай го първо от от себе си!

# 82
  • Мнения: 768
Цитат
ДиВа ツ , Summer Smile,
ту упреквате че се ровя в преживяванията на детето, ту детето че споделя с мен, което не било редно за неговата възраст.
Споделя човек, който не е сигурен в себе си и своите възможности. Съответно има очаквания от другата страна да му оправи "света"  След като това не се случва, ти ставаш плебей, нищожество.
Познато ли ви е това? м?
Виждам, че и мен не ме разбра. Не съм те упрекнала в подобно нещо.
Относно споделянето - защо да е очакване другият да ти оправи нещата, често човек просто има нужда да си излее мъката и някой само да го изслуша.
Смяташ, че дъщеря ти, подражавайки на образ, иска от теб да и осигуриш определени неща? Тя вероятно търси себе си, отъждествявайки се с някого. Вместо да я спираш, може да и обясниш, че нямате такива финансови възможности, но иначе разбираш, че за нея е важно. Ако иска да пропее и да продаде няколко хита и ще има пари да си купи каквото иска. От теб се иска главно разбиране и търпение, не си нищожество.

# 83
  • Мнения: 46
Смяташ, че дъщеря ти, подражавайки на образ, иска от теб да и осигуриш определени неща? Тя вероятно търси себе си, отъждествявайки се с някого. Вместо да я спираш, може да и обясниш, че нямате такива финансови възможности, но иначе разбираш, че за нея е важно. Ако иска да пропее и да продаде няколко хита и ще има пари да си купи каквото иска. От теб се иска главно разбиране и търпение, не си нищожество.

Далеч съм от самосъжалението, за което си написала, явно не се разбираме.
Случвало ли ти се е да не угодиш на детето и да ти се връцне и после 4 часа да не съществуваш за него? Да ти отмъщава?
Ето за такъв вид манипулации става дума. Само че вече не е на година и половина.Приятелка ми каза, че си спомня, че тогава щерката много ме моряла. 
След това по съблекалните като я водих всеки ден на спорт да става звезда що нещо също съм отнесла като гняв когато не е на кеф, инати, лоши приказки от нейна страна.
Въобще не е лесна като характер, не е мек сговорчив човек., озлобява се, ожесточава се, зъби се, блещи се. И тъкмо се надявах, че на 14 вече е станала голям и разумен човек, то взе да става точно обратното, пак да ми показва рога и копита.

# 84
  • Мнения: 768
Не е приятно такова поведение, съгласна съм. Но и ти някъде грешиш, за да го има.
Всяко дете иска, в техния свят най-важен е външния вид, но ти не си длъжна да угаждаш. Като ти се фръцне, обърни го на майтап, прегърни я, кажи и че разбираш и би искала да и купиш всичко, но имаш определени възможности, такъв е животът.

# 85
  • Мнения: 768
Леле, ударих го на проповеди  ooooh!
Нямах такова намерение. Взех го малко лично, защото аз не получавах от нашите разбиране, а само дистанцирано строго отношение,критика и на моменти дори сарказъм. А много ми липсваше.

# 86
  • Мнения: 46
Леле, ударих го на проповеди  ooooh!
Нямах такова намерение. Взех го малко лично, защото аз не получавах от нашите разбиране, а само дистанцирано строго отношение,критика и на моменти дори сарказъм. А много ми липсваше.

Аз също не съм получавала от нашите разбиране и бяха дистанцирани. И все ми се иска да компенсирам уж, а се набождам все на рогатите изцепки... Давам си сметка, че моите родители много са си били добре, като не са се интересували от постиженията ми, а съм си вървяла сама на собствени батерии. Малко егоистично от тяхна страна... но си имаха двамата проблеми помежду си...

Искам да напиша, че детето ми прекрасно знае как да се представи, да направи добро впечатление, да изкара оценка, да шашне непознат с добро поведение и умни приказки и отговорно поведение. Това е навън, като я няма мама. Всичко може като я няма мама, на която да продава номерата си.

# 87
  • Мнения: 11 962
От всичко написано все си мисля,че е просто бунтарски, свръхкритичен период.

Тя нека да си кара по нейния начин, ти - с добро,с мила дума, т.е. да и показваш кое е правилното комуникиране.Дори да и посочваш грешки, нека да е мило, спокойно, но категорично.И да се връцне, ще се връцне, но и ще размисли.

# 88
  • Мнения: 768
" Навън - пчеличка, вкъщи - осичка"  Wink
Дали ще продължава да го прави, зависи от твоето поведение. Обясни и, че страдаш, ако ще, потърси съчуствие, знам ли. Най-вредно е да се караш, да забраняваш и да налагаш. И най-накрая всичко е период и отминава.

# 89
  • София
  • Мнения: 62 595
Еее, какво обръщане на майтап! То ще ми се фръцка и ще ме прави на две стотинки, ще ме гледа като банкомат, аз ще го обръщам на майтап! Айде, да си имаме уважението! Не майтап, ами ще ми иде да й запаля един зад врата, пък после ако й стиска, да се оплаква на социалните! Как може такова нещо! Та, това дете ви се е качило на главите, за нищо ви няма, грам уважение не проявява!  ooooh! 

Общи условия

Активация на акаунт