За търпимостта на родителя към атрактивното полово поведение на тийн и по-нагоре

Няма как да обяснявам, че страдам, вечерта в петък като се прибрах я питах защо се държа така вчера ми отговори "Вчера си е за вчера. Не знам. " и после ми каза дано не съм разберяла, колко й е било гадно вчера.
Баби в квартала казаха, че този ден имало магнитни изригвания и ги болели ту сърца, ту глави.   Бе дали няма нещо общо слънчевата активност? Гледах в "Новите досиета" по тв7 един от записите на предаването се говореше за връзката между слънчевата активност и войните,как хората почвали да се колят един друг.  

От друга страна мъжа ми разправя, че повечето деца не си спомнят какви са ги вършили когато ги е плющял хормона. Бил свидетел на някакъв приятел на язовира как в пубертета синът му го правил на луд и той навеждал поглед за да не го убие и правел всичко в добро настроение. Сега да питаш този лапешник е на20 години и нищо не си спомня.,като минал пубертета почнал да помага и се чувало само Да, тате! Да ти помогна ли тате? станал кротък, изключително добър.
Как така нищо не си спомнял като го питали не знам.  

‎10 ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ

автор: Януш Корчак

1. Не очаквай, че твоето дете ще бъде като теб, или такова, каквото искаш ти. Помогни му да стане не тебе, а себе си.
 
2. Не изисквай от детето отплата за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? - То ще даде живот на друг, той на трети, и това е необратимият закон на благодарността.

3. Не прехвърляй върху детето своите обиди, за да не ядеш в старостта си горчив хляб. Ибо, каквото посееш, това и ще порасте.

4. Не се отнасяй към неговите проблеми отвисоко. Животът е даден всекиму според силите и, бъди уверен, неговият е не по-малко тежък за него, отколкото твоят за теб, а може би и повече, защото то няма опит.

5. Не унижавай.

6. Не забравяй, че най-важните срещи на човека - това са неговите срещи с децата. Обръщай им повече внимание, нали сам Господ посещава родителите в техните деца.

7. Не се измъчвай, ако не можеш да направиш нещо за своето дете. Мъчи се, ако можеш - но не правиш. Помни, за детето е недостатъчно направено, ако не е направено всичко.

8. Детето - това не е тиран, който завладява целия твой живот, не само плод на плътта и кръвта. Това е тази скъпоценна чаша, която Бог ти е дал за съхраняване и развитие на творческия огън в нея. Помни, че с родителите расте не "наше", не само "свое" дете, а душа, дадена за съхраняване.

9. Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото това, което не би искал да правят на твоето.

10. Люби своето дете всякакво - неталантливо, неудачно, възрастно. Общувайки с него - радвай се - защото детето - това е празник, който е все още с теб.

ти хубаво си го цитирала, ама какъв коментар ще направиш, какво твърдиш с този цитат? 

Ако си ожесточена в сърцето, самата дума "заповед" почва да кънти с негативен коментар. При мен такъв няма.  

нищо не разбрах. подозирам, че си мислиш, че по-твърдият тон и изисквания към детето означават жестокост в сърцето. Писала съм го и друг път - връзкатаа родител-дете е йерархична - родителят е този, който задава правилата и има правата и задълженията да следи за спазването им, както и разполага с определен инструментариум за целта, а детето, поради своята неопитност и незрялост, трябва да се съобразява с правилата, дадени от родителя. родител и дете не са приятели и връзката не е приятелска, и във всеки един момент единият да може да промени правилата на играта. Така че, ако аз, в ролята си на родител, преценя едно поведение за неприемливо или направо вредно за детето, имам пълното право да изискам (айде, щом думата "заповед" не ти харесва, ще я сменя, ама все тая - действието е едно и също) детето да направи или не направи това, което съм казала. И в това няма нищо унижаващо детето. Просто всеки да си знае докъде му се  простират правата и задълженията, за да вървят нещата добре. За разглезените деца, които не уважават родителите си, не изпълняват каквото са казали и се държат грубо и пренебрежително, са вредни първо за себе си. Те затова и се държат безобразно, защото искат да имат родители с авторитет, които дори да им забранят и наложат ограничения, а не някакви безпомощни индивиди, които им се молят. Много изкушаващо е един родител да го играе приятел или да си чеше егото с това,че е готин родител, заощото не забранява и не ограничава, а детето му чупи фасони, защото има характер. Родителството, като всяка дейност, която е свързана с носене на отговорност за живота и здравето на други хора, понякога може да бъде доста натоварващо, както се изразяват политиците, да са нужни непопулярни мерки, но това е положжението - затова си родител, а не приятел, комшия, познат или минувач в парка. 

 

Обясни й, че Лейди Гага се е спукала от свирене и бачкане, за да носи сега само копринени гащи.

Интересното е, че и аз на тази възраст исках да съм Лейди Гага- тогава я нямаше нея де, но исках да съм цветна и ексцентрична. Избих го на готик обаче. Но това не ми попречи да си кажа- ти сега, като искаш да си нестандартна и ексцентрична, какво правиш по въпроса? И се почна с тренировки, свирене, четене, е, не станах лейди Гага, но определено станах нещо, което харесвам.

Хубаво е да копира Гага, но да копира мерака й за живот, не само копринените гащи.

Дано и тази девойка реши така, пък може и някой ден да си позволи само копринени гащи и Версаче. Но в 7  клас- само гърч, ако ще е лейди изобщо...

  Според мен, Юле, не трябва да се взираш толкова в отношенията ви. Приеми, че детето ти сега навлиза в свят, в който вие вече не сте най-важното - това, че в момента ти е отговорила грубо и те е оскърбила не значи нищо, точно както ти го е казала - то си е за вчера. Изисквай едно уважително и възпитано отношение, покажи и че няма да приемаш критика от нея, нито оскърбления, и я остави на мира да си изживява несгодите на пубертета.
  На нейната възраст си спомням как всичко ме дразнеше и направо ми идеше да прегриза гърлото на някого от недоволство, да ме убиеш сега не мога да си обясня от какво толкова. И разбира се, майка ми го отнасяше, когато се опита да поговори човешки с мене и да разбере защо съм все крива. Ами аз не можех да формулирам защо точно... дето имаше едно заглавие "Спрете Земята, искам да сляза". И разговорите зацикляха в страдание защо става така, като те правят всичко за мене, осигуряват ми и любов и разбиране, а аз едва ли не  го смятам за нищо.
   Струва ми се, че родителят на едно същество в което бушуват хормони и общо взето още не се е определило като личност, не могат да направят нищо, освен да упражняват ненатрапчив контрол да не влезе в лоша среда или да не прави нещо животозастрашаващо, и да се отнасят с със съчувствие и хумор към тая работа.
  Моите родители така направиха, не се опитваха да се правят на споделящи модерните неща в момента и да се преструват че сме връстници, изискваха възпитано отношение и общо взето ме оставиха на мира и това ми подейства много добре.

Мамасита, работата е точно в това, че децата/тийновете гледат само повърхността, лустрото, и изобщо не им идва на ума  колко труд и време отива за този ефект. Според мен някои деца не са влизали в ситуация да трябва да полагат системен труд в нещо години наред (тук изключвам училището). Например, дете, което години наред тренира атлетика, ще се замисли мъъъъничко повече за това какво стои зад нечий златен медал или славата на Лейди Гага. Разбира се, неопитността им е главната причина да се хващат на куката и да си мислят, че като си боядисат косата, и вече милионите потичат. Точно затова един родител трябва да си е на мястото и да обясни на детето, че не става така работата, и всеки се простира според чергата си, а ако  толкова иска едно нещо, трябва да се напъне сериозно и дълго време, за да го постигне (не получи, а именно да го постигне).

Между другото, днешните деца са в привилегирована позиция покрай тоновете литература, защото едва от няколко десетилетия съществува идеята за "вникването в душата" на пубера, та чак става гротескно и води до разглезване. Много днешни деца смятат, че всичко им се полага по право и щом са пубери,  значи всичко им е разрешено, оправдано, а родителите трябва да са в ролята на обслужващия персонал и само да носят и пъхат в устата. Все повече започвам да разбирам защо навремето разбеснелите се пубери са били товарени с работа и държани изкъсо. Защото децата в тази възраст буквално оглупяват и самоконтролът им е слаб.

Andariel, колкото и да е странно - абсолютно споделям възгледите ти!
От преките ми впечатлнения децата, които се сблъскват с трудности - стават хора; тези обградени с родители-приятели и получаващи всичко в устичката - нищо не стават.

Колкото и да им бушуват хормоните, колкото и неразбрани да се чувстват и прочие и прочие - у дома има правила, между които са взаимното уважение и аз държа да се спазват. Както често казвам "Когато пораснете и изградите дом и семейство - вие ще определяте правилата и те може да са различни от нашите. Сега обаче следва да спазвате правилата на нашия дом. (точка)"

Съгласна съм с вас, че трябва да сме родители и да определяме правилата, налагаме наказания, за да се коригира поведението. И все пак да не забравяме, че не сме надзиратели в затвор с особено строг режим . Все пак на моменти може им влизаме в положението. И на тях не им е лесно.

влизам им в положението, но до един момент. По-точно до момента, в който започнат да изискват от мен разни неща, които минават границата на добрите отношения и моите заадължения като родител. Например, ако започне щерка ми да ми прави фасони как маратонките й са от двайсет, а не от двеста лева, и как съм длъжна да й купя онези от двеста лева, ако я обичам, и че я е срам да ходи така, ще ми кипне много бързо. Аз като родител имам задълженитето да й осигуря храна, покрив, дрехи, образование откъм материална страна, според възможностите на семейството, а не стандарт като от Холивуд.