Kum zavurnalite se v Bulgaria

mia77,  успех.. и душевна хармония ти желая

 mia77, дано намериш това което търсиш

Вчера пих кафе с една позната и как се завъртя темата за
прибиране ,тя каза че не знае къде е" в къщи".
И на двете места се чувства чужда вече.
Жената е полякиня,много години е тук,работи по специалността си.
Прозвуча ми много тъжно.

Хахаха, това ми напомни за моето прибиране в края на януари -на4алото на февруари. Минус 20 градуса? Кьсмет!Ние в София бяхме на минус 28 градуса. Да ви кажа хи4 нямам носталгия кьм подобно време .

Моята "носталгия" стига до там ,4е да ми липсват кьщата, семейството, спомените....Но всеки пьт се убеждавам, 4е мястото ми не е там. След последното ми прибиране(като изклУ4им минусовите температури:crazy:) май най-много се разо4аровах. Бяхме с половинката и на врьщане в самолета се 4увствах разо4арована до степен, 4е наистина ми се пла4еше.Искаше ми се да покажа най-хубавото от София, най-хубавото от бьлгарите. Е колкото и да се постарах трудно беше  . Половинката си трьгна с впе4атлението , 4е полицаи по улиците няма(за 4 дни един не видяхме,моето обяснение беше , 4е е студено ), намрьщените лица на вси4ки,вклУ4ително на продава4ките когато не купувахме нещо в определен магазин. Двата пьти в които успяха да ни изльжат и великото 4акане на такси последният ден за самолета(с много екстри, но това е най-разказваното преживяване от Бьлгария).

Харесва ми детето ми да си ходи лятото в Бьлгария, но винаги изпитвам онзи страх, когато порастне още малко и спре да иска да прекарва ваканциите си там.

Аз минах отдавна през периода кьдето моето "в кьщи" не се знаеше кьде е.В Бьлгария си бях" в кьщи",но тогава защо си трьгнах от там?Трябваха ми няколко години да го осьзная.Сега ве4е имам ясна представа , моето "в кьщи" е тук -докато сьм тук ,и "там" когато сьм на по4ивка.Но като постоянен адрес определено избирам "тук".
Има го този момент-много от емигриралите в Европа се 4увстват като "4ужди", но според мен това е до всеки 4овек.Аз ли4но не се 4увствам емигрант.Просто си живея както останалата 4аст от 4ове4еството.

Преди години мислех то4но като теб-исках да пренеса 4аст от уреденият живот тук в Бьлгария,но не може....един 4овек не може да оправи "света".

mia77, аз имам известен опит с емигрантстване и връщане в БГ. Два пъти се връщахме- веднъж от Испания и веднъж от Австралия. В момента сме в БГ вече трета година /точно, когато щях да си ходя отново в Австралия, разбрах, че съм бременна- събитие, очаквано 5+ години/. Сега чакам бебето да поотрасне мъничко и трети път не мисля, че ще се завърна в България, откъдето и да е. Не сме зле финансово и тук, работим каквото искаме /наша фирма и т.н./, но я няма необходимата сигурност за децата. Голямата дъщеря е в 7-ми клас и всеки ден се чудя как ще я опазя от чалга културата. Отделно има и други неща, които дразнят- мръсотията, намръщените хора, все някой ще се намери да те напсува на улицата и т.н. и т.н. Може и ЕГН-то да си казва думата- вече не съм в първа младост и явно тези неща ще ми правят все по-голямо впечатление. Определено, когато съм чужбина има много носталгия, последния път буквално боледувах от носталгия, като си спомнях само най-хубавите неща от родината... Оказа се, че всъщност нищо не е такова, каквото беше в спомените ми. Има и хубави неща в БГ, естествено- едно от тях е здравната ни система /която обаче скоро съвсем ще бъде унищожена/. Ако не се бяхме върнали, надали щях да успея да забременея отново, тъй като се оказа, че проблемът е много далеч от това, което се опитваше да лекува гинекологът в АУ. Също- според мъжа ми- луканката, която никъде другаде я няма. Факт е, обаче, че след 3 години на родна земя отново смятаме да стягаме куфарите за някъде, където ще е по-нормално за децата. Ако наистина много ти е домъчняло за родината- ела си на една по-дълга ваканция и прецени на място ситуацията. Само ти можеш да решиш дали ще можеш да се впишеш в бг действителността или не и дали ще ти хареса... За емоционалната страна на въпроса мога много да говоря. Много от приятелите и познатите ми се държат дистанцирано, за съжаление повечето виждат в мен спестовна касичка, от която да взимат заеми и никога да не ги връщат. Затова, за огромно мое съжаление, ограничих рязко контактите с хора извън служебните. Същото се отнася и за роднините и т.н. Вярно, в началото умирах от кеф, че мога да седна с някого на кафе и да прекарам в приказки 2-3-4 часа- това е до време обаче. Вече по няколко пъти на ден се чудя как съм могла да се поддам толкова много на носталгията и да си дойда в родния град /не е София/, после се успокоявам, че това е до време и скоро пак ще сме на път. Може би наистина хората, които са живели и в чужбина, се чувстват повечето време раздвоени...

Като сте започнали, та да се изкажа и аз. Тук съм си в къщи, там съм на практика "на гости", но си се чувствам като "в къщи", въпреки и да не забравям, че съм на гости. Посрещат ме добре, изпращат ме добре, аз се опитвам да не преча и да не досаждам, да не им размествам ежедневния живот много (което е невъзможно май, но поне като знаем и двете страни, че сме заедно за малко, гледаме да извлечем само най-хубавото от срещите ни) и да се съобразявам как ще е най-добре и за тях. В България са най-близките (като изключим семейството ми - мъж и деца) и най-милите ми хора - хората, на който винаги мога да разчитам независимо от всичко.

В този ред на мисли, исках да спомена, че никъде не се чувствам чужда.
Другото интересно при мен е, че на моменти имам желанието (невъзможното такова), не да се върна там, а да гребна с една копка (ей тъй да ги загреба всички) всичките ми близки и любими хора от БГ и да ги преместя тук.

е то това всеки сигурно го иска, ама е трудно осъществяването 

Със сигурност не е всеки, познавам хора, които са в конфликт с родители и роднини и надали биха искали да ги "гребнат" при себе си.

Но аз също съм от тези първите и това ми е единствената мечта, когато съм в чужбина. Да мога да си ги взема всичките при мен, ех, щеше да е пълно щастието, и сърцето ми....

"близки и любими" е казала авторката. което (за съжаление) не е равно на родители и роднини 
mamamia, идентични са ми чувствата ( с изключение на хората, на които мога да разчитам, които, мился естествено вече, ги имам и тук 
друг е въпросът, че европейските разстояния не позволявят носталгия.
е, не е като палиш колата и тръгваш, ама само щото с тия самолетни билети, от къв зор да бия толко' път с кола?

feiam, всъщност и аз имам един човек тук, на който мога безрезервно да разчитам (и не е половинката ).
Не слагам много хора в числото на "хората, на който винаги мога да разчитам независимо от всичко", иначе се чувствам добре с обкръжаващите ме и наистина имам някои приятелки тук (но те са твърде "млади" приятелства, макар някои от тях да ги чувствам вече доста близки).

повярвай ми, едва ли щеше да си толкова щастлива, ако те са нещастни от новото си местоположение и ти го виждаш всеки ден! личен опит...

Точно до този извод стигнах и аз.   

Хайде да се представя първо  Софиянка, живяла 5г. в Италия и 10г. в Германия. Обиколила и голяма част от Европа.
Върнах се преди 5г. в БГ, където родих и гледах 3г. децата си (на село), наложи ми се да замина заради работата на съпруга ми (германец) отново за 7-8 месеца за Германия и родих там 3то си дете. В момента съм отново пробно  в БГ, но вече в така мечтаната от години София.
И понеже прочетох в темата коментарите за парковете, хайде да добавя и моите съвсем  "пресни" впечатления от Южния парк на София  Бях очарована от многото деца и навсякъде около парка детски площадки, колички и въртележки, надуваеми пързалки и батут, като се пренесохме преди 2 месеца в непосредственна близост до парка, след отчелниченството ми на село, където (освен в нашия двор) нямаше и една пързалка за деца. Но за жалост много бързо започнах да се разочаровам: 1. единственната общественна тоалетна в парка работи до 17ч, а аз по това време прибирам децата от градина и ги водя там = децата са принудени да ходят по зелените площи като кучетата 2. Внимание кучета!- пуснати навсякъде по всяко време питбули, ротвайлери, каракачнки и всякакъв вид песове, които се изхождат навсякъде из парка! А да не споменавам и глутниците от бездомни огромни и много добре охранени кучета... Само не ме разбирайте погрешно, самата аз съм имала огромен немски дог и съм го разхождала в същия този парк, но никога събота и неделя (когато е пълно с деца и хора) и пуснат само в най-отдалеченото място (имаще едни блата) на края на парка. В момента няма никакви правила и закони, а пълно човешко безхаберие! 3. Що се отнася до Софийските новопостроени детски площадки с изсипан на повечето някакъв пясък, в който ходят до тоалетна кварталните кучета и котки, те са на разпадане и "-общината не отговаря за вандализъм" по думите на отговарящия за тях общински служител, паднали тежки врати, летви и разни талашитени парчета от съоръженията поставени от "добре подбрани фирми".... 4. Цените за детските разблечения са
4 лева за към 10мин (при 240 лева майчинство и работна заплата)

Но нека спра до тук с тази тема, за да не каже някой, че плюя България.
Просто на нас, живелите в чужбина ни прави впечатление всичко и поколението ни не се страхува да се възмущава гласно от подобни неща. По същия този начин се ядосвам на множеството комари, които са способни да изпият кръвта на човек и посред "бял ден"  в  Германия  , на така красивите иначе "гьолове" (езера), където дрискат безбройните патици и в които така и не свикнах да се къпя.

Много ми е мъчно, че сигурно ще избера да живея в чужбина, след тази година децата ми тръгват на у-ще и не ми се иска да са винаги нови и да израстнат без постоянна среда и приятелчета. Иска ми се да живея в родината си и да говоря на майчиния си език, но с всеки изминат ден се обеждавам, че тук нещата скоро няма да се оправят и аз самата съм много далече от сегашния начин на живот. Все пак ще опитам поне още 1 година, може пък и да свикна 

Много ми хареса мнението на Северина, защото наистина в Италия не съм се чувствала толкова самотна, като в Германия. Може би това е доброто решение да се избере по-южна страна с климат и манталитет сходен до българския.
Но е и вярно, че вече  повечето от нас няма да намерят " в къщи", ще ни е чуждо в БГ и в чужбина.

Много хубава тема.  
Надявам се всеки да намери своето място под слънцето и да му е топло на душата!  

За мен важи народната мъдрост - Където се е окучило там се и научило!
В БГ имах чудесен живот и винаги ще нося България в сърцето си.  
Обикнах обаче и Канада. Тук е Родният Дом на детето ми. Имаме много активен живот и много приятели. Канада ни дава много.

И още да допълня че в БГ нямамае много роднини. Майките ни и на двамата с мъжа ни са починали. Брат ми е в друга чужбина. Малкото близки които имаме ги каним на гости. Баба ми и баща ми вече са ни гостували а и ние гостувахме на БГ за 2 месеца миналата пролет.

И понеже се заговори за климата бих казала че по-скоро е до темперамент и до самия човек. На мен примерно много ми допада климатът тук защото не понасям жегата. А атмосфера като тази на българското черноморие (надуваеми замъци блъскащи колички и мирис на скара) изобщо не ме блазни. И тук има Лунапаркове и развлечения а заниманията и забавленията за деца и то безплатни или на символични цени са почти на всеки ъгъл.

По-скоро ми се ходи на почивка на Карибите (каквато сме имали преди да се роди детето и каквато не можахме да си направим тази зима защото нямах възможност да отсъствам от работа)   Пътува ми се из САЩ и се надявам живот и здраве да можем да обиколим това лято. В Канада (източно от Торонто) пообиколихме и то 3-4 пъти. Пътува ми се и из Латинска Америка но това в по-далечно бъдеще евентуално.

Миа77 ти в коя част на Канада си?

Момичета извинете че не ползвам запетая но не ми работи клавишът.

Ето и едно забавно четиво!
Мисля че е съвсем по темата:

Един пингвин мастилно черен,
Наперен, стегнат и уверен.
В един прекрасен ден поиска,
реши се и пое на изток.
Преплува ледни океани,
Прескочи зеещи вулкани,
Пребори горски великани,
И стигна нашите балкани.
И както патешки вървеше
/а той съвсем наконтен беше/
Внезапно чу пронизващ крясък
И скри се в бляскащия пясък.
Когато из под трънки скрити,
Надникна и се окопити,
Видя един белеещ гларус,
Безспорно лекичко на градус.
„Барчед, защо си в тая трънка?“
...дочу напевен глас да звънка.
Барчеда леко се отръска,
Перчема си с вода напръска.
И с гордо вдигнатата човка,
Се приближи с маневра ловка.
„Пингвин“...подаде свойта перка
Но бе му връчена манерка.
Със огнено мистична течност
И топла братовска сърдечност.
Пингвинът взе, отпи, преглътна
И върху пясъка се гътна.
Вълни от огън го обляха,
Вълните морски го заляха.
И някак толкоз непонятно,
Му стана леко и приятно.
И вдъхновено без да чака,
Съблече и захвърли фрака.
И двама бели братовчеди,
Сред диви огнени обреди,
Решиха, че абсурд е, братко,
Пингвина тук да е за кратко.
.....
Но ето, че октомври мина
Настъпи снежнобяла зима.
Небето синьо се намръщи
И Пин затъжи се за вкъщи.
Това е моята родина
Със вечна снежнобяла зима
И тук е хубаво, човече,
Но много е оттам далече.
И Пин с братчеда се сбогува,
Продума - много ще тъгува.
И мъжки своя фрак облече
За пътя много надалече.
Напусна нашите блакани,
Пребори горски великани,
Прескочи зеещи вулкани
И стигна родни океани.
Но нещо странно там се случи
И с изненада той научи,
Че никой друг не беше чувал
За там където бе пътувал.
Не бяха чували за пясък
Или за други птичи крясък
Или за огнената течност,
Ключа към сладка, кратка вечност.
И бавно неусетно, леко
Умът зарея се далеко.....

Сега пътува пин годишно
Между океани и балкани.
Да му напомнят е излишно
За великани и вулкани.
Пин паднал беше сам в капана,
На стара истина една:
Веднаж преминал океана,
Си все от грешната страна.

  смея се със сълзи, това съперничи само на брадатия лаф: "Емигрантът е щастлив само в самолета, независимо в коя посока лети" 

Jennie, благодаря за стихотворението 



Аз пък винаги се чувствам от правилната страна, където и да съм  Дядо ми все повтаряше един лаф:"като си при гаджето -мисли си за него; като си в къщи и учиш - съсредоточи се и си мисли за ученето", т.е. има време за всичко, няма смисъл да си на едно място и да мислиш за друго, понеже така няма да си щастлив (а и никаква работа няма да свършиш). С една дума живей където си и се възползвай от това, което има там.

В самолета съм най- нещастна, че летенето не ми понася. Ненавиждам бръмченето на самолета, при смяна на височините ми е зле (а не само при излитане и кацане). Тъй че, с голяма радост бих пропуснала летенето, но явно това са моите "великани и вулкани"

И аз искам да кажа няколко думички по темата. Започнах да я следя през март. Отидох си на ваканция, мислих я тази тема, премислях. Мен ме вълнува същия въпрос. И също гледам да съм трезвомислещ човек. Върнах се на мястото, което обитавам, след ваканцията. Продължавам да я мисля тази тема. Дето ще има да я мисля още, по-добре да ви напиша.

Искам само да подчертая, че не визирам абсолютно никого персонално в темата. Не ви познавам, нямам право да говоря за вас точно. Говоря по принцип, по темата.

В няколко кратки думи: вие ще се завърнете в България, а България дали ви иска? За какво сте ѝ? За да мрънкате за мръсните ѝ паркове? За миризливите ѝ кебапчета? За да се оплаквате от намусените продавачки? От разкъртените тротоари, рухналите сгради, кучетата без каишка, опасните асансьори, боклука пред блока, пътищата с дупки, нахалните роднини, подкупните лекари, тъпите учителки, мутрафонското правителство? За това ли сте ѝ? Я, пак помислете - ТЯ, България, дали ви иска?

България е потънала в блато. С 10 родени циганета към 4-5 българчета, с най-ниски доходи в Европа, с масово източване на младата работа сила, с индустрии и производство със завързани ръце, България просто е в блато. Ще ѝ помогнете ли с мрънкане, ругаене и хокане? Ще я стимулирате да се вземе в ръце, тази мръсна, бедна и проста България, и някак с магия ще оправи всичко? Ще си променят характера българите ли - ще станат едни пристинати французи, едни надменни англичани, едни педантични шведи? Ще са ви благодарни, че им ръсите акъл и ще ви поздравяват, че сте се сдобили с алтернатива? Вие ще измрънкате пред роднините, ще изпищите в интернетния форум, и България ще си вземе забележка, ще се поправи и ще ви се извини, че така кофти се е представила пред вас и повече няма да ви ги сервира такива? Не искам да ви разочаровам, но на България, ТАКИВА вие не сте ѝ нужни. Тя си храни едни 7 милиона такива мрънкащи, недоволни, неоценени, ненамерили работа. Храни си ги, колкото може и както може. Толкова са ѝ силиците. Това прави. И честно, хич не ѝ е на нея до вас, потънала е в грижи, гръмнала ѝ е главата, кипнало ѝ е и без вас и едва диша милата, от претенции, от заплахи, от срам...

Ако ще се връщате в България, бъдете такива и действайте така, че България да ви иска! Запрятайте ръкави и почвайте да помагате. Една оборка пред блока да направите, все е помощ. Една подписка срещу комшийското озверяло куче да организирате и пуснете, все е полза. Едно квартално дежурство да организирате, за да се пазят детските площадки, все е от полза. От полза може да е всичко, което в другите държави някой друг прави за вас, а в България няма кой.

Като за начало, оправете си своята къщичка и после помагайте на другите за тяхната. Изринете снега пред блока си. На връщане от поредния мол с намусени продавачки, минете през магазин за строителни стоки и купете 2 торби пясък, да са ви готови за зимата, за тротоарите пред вас. Боядисайте входа на блока си сами, като бащите ни, бояджиите! Сложете нова стъргалка за пръст пред вратата. Да спрат вече тези простаци да мъкнат кал по стълбите! Посадете роза пред вас и сами сковете нови пощенски кутии. Подарък за съседите по случай вашето завръщане!

Насърчавайте умните деца. Това е най-големият проблем в момента. Умните деца да останат в България, за да може и вашите деца да живеят сред умни и образовани хора. Шепата ни добри лекари са всичките в годините си пред пенсия. А истината е, че нови лекари няма. Не учат, трудно е това студенство, или изучени вече заминават в чужбина. Някой от вас има ли силите да убеди едно младо завършило медицина същество, да остане в България, да лекува със сърце и душа, да помага, да носи отговорност? Да го разбере, да му даде кураж и че и в България може, да го поеме под крилото си, да го назначи на работа? Показвайте себе си за пример.

Насърчавайте учителите. Срещу тях са наскачали ученици, родители и система. За едните са гадове, щото много изпитват; за другите са глупачки, които им тормозят децата; за системата са вечно големият харч. Как тези учители да се раздават в класната стая, ако поне един от лагерите не е на тяхна страна? Не убивайте учителките по пиано, запишете децата си да се учат на трудното. Не им бутайте машинките с батерии в ръцете, които да ги държат с часове занимавани. Нека да се занимават 2 часа с пиано всеки ден. Не убивайте на същия принцип и художниците, занаятчиите, танцьорите, актьорите, които не показват по телевизията. Ходете на качествени забавления, вдъхновявайте се и вдъхновявайте после и другите да ходят. Аплодирайте, носете цветя в залите, спирайте по улиците и поздравявайте.

Насърчавайте производството ни. Купувайте българско, ако може дори местното произведено. Само произвеждайте, излизайте на хлад вечерта пред къщи и се хвалете с какви праскови ви се е отплатила природата тази година. Хвалете го, подансяйте го като подарък. Гордейте се с него. Гответе го у дома с мерак, канете си гости на български манджи. Станете членове на организации, които милеят за качеството, бъдете част от тези, които раздават награди за качество. Правете разходки по полето, а не по пренаселелните паркове. Идете да видите слънчогледите, грейнали. Сложете си сламена шапка, вземете си старо колело и карайте по пътеките. Ще видите магична България, непокътната.

Хипнотизирайте се от културното ни наследство! Направете клубове за възстановки, обличайте се като българи отпреди 150 години, увличайте хората около себе си, пейте народни песни, заучете хора. Ходете на поход на 2 юни, до връх Околчица. Идете в Жеравна и живейте 3 дни във Възрожденска къща. Качете се на Рилските езера, слезте в пещерите. Вземете си туристическа книжка. Вземете по една за всеки на вашата улица или за всяко дете в класа на вашето собствено. Винаги носете чувал и ръкавици в багажника. На място обирайте изръсената простотия на предишните идвали. Инициирайте нов музей! Вие го открийте! Борете се, например, златният венец от олимпийските игри, спечелен от сина на тракийския цар, да се върне в музея в Елхово, а не да седи в София. Щото в Елхово може и да има какво да се види, ако върнат венеца! А в София има и други неща за гледане.

Пазете си близките хора, приятелите. Обичайте ги, а те нека да са си дръпнати. Убедете ги, че само хубави неща са ви се случили в чужбина, карайте ги да се чувстват специални, ценени, искани, а не натрапници, изостанали глупаци и страхливи пръдльовци. Редовно им се обаждайте, искайте прошка по Заговезни, дръжте си рода събран, неразцепен. Викайте ги на Коледа, на Великден. Раздавайте се, ще ви бъде върнато, българинът обича събиранията!

И също така, гласувайте!

Докато се чудете имате ли такива сили, имате ли такива ЛЕВСКИ сили и имате ли високо чело, готово да посрещне куршума, можете поне там, извън България, да сте българи. И да искате поне да сте българи.

Аз поне така правя.