НЦИОМ: Има двоен морал по отношение на шамарите за децата

това проучване стана медийна звезда и вече кой ли не се упражнява в анализ по него! ако е вярно това, което се казва за формулиране на въпросите, не знам...

Точно затова законодателят следва да постави ясни граници докъде се простират нарушенията и те не се предполагат, а се доказват, като тежестта на установяване е у този, който го твърди. Принципът не е търпял промяна от много стотин години, намясто си е и винаги е бил.
Предмет на доказване са не синините, счупените кости и други нарушения на телесното /и психическо/ здраве, а това, че те са последица от конкретно поведение на възрастен. Не може по сините да отнемем, да затворим. Това е жив тоталитаризъм, неоправдан с нищо държавен монопол върху личната сфера на индивида. Можем, обаче, да проведем бързо разследване. Но вместо да свършим бързо и качествено работата, правим по- лесното- затваряме, глобяваме, нарочваме, отнемаме.
За джобните- думи нямам. Коментарът е напълно излишен. Надявам се да става въпрос за преувеличен журнализъм.
При явни случаи на насилие /физическо малтретиране с телесна повреда, да речем, сексуално насилие, неосигуряване на образование, лишаване от свобода/ вдигането на рамене от онези, на които е поверено изпълнението на закона, не може да се оправдае. Мерките е наложително да се предприемат веднага- не разни женици да правят анкетки по роднини и комшии само, а да се направи веднага изследване, например, от специалист /и/. Следва да е ясно каква е тяхната лична отговорност за неизпълнение на служебните им задължения.

За начина на възпитание, който не съставлява явно насилие, не виждам изобщо причини държавата да се намесва тъй радикално- налагане на санкции и принудителни мерки /като извеждане на детето от дома му/. За два шамара. Които могат и често спестяват бъдещи ядове на детето, като възрастен. Че и на околните. Смехота.

в статията нищо не е посочено за джобните, тях ги има само в заглавието и ми изглежда като напън за бомбастично заглавие. Но, като се замисля, като нищо и това може да влезе в графата. Или отказът на родителя детето да си направи профил във фейсбук, защото му ограничава правото на информиране.

Шамарът е насилие, ама не виждам чак толкова да осакати /във всякакъв смисъл/ детето, ако от време на време му се удари по един.

А дали неглижирането на детето, наричането му с епитети като "идиот", "тъпак" /лично чути/, възпитанието му с чалга или пушенето в негово присъствие на затворени места /било то заведение или в къщи/ не е насилие?
Как мислите, мами? 

според мен най-голямото насилие е игнорирането. Понякога децата нарочно се държат зле, само и само да получат внаминие, пък дори и под формата на лоша дума или шамар. За такива деца лошото отношение е поне отношение, а не игнориране.

Да де, ама все пак не става въпрос за приз за първо място, респ. най голямо постижение, а за санкциониране на всичко отвъд определена граница.
Която опасявам се е твърде различна според различните хора 

така е, твърде различна е тази граница. На мен от цялата работа ми остава един горчив вкус в устата как се поощрява бездействието у родителя - за да не сбъркаш, по-добре нищо не правИ! Нещо като да не реагираш никак, да не кажеш, пипнеш детето, за да не излезе, че го нассилваш и тормозиш. Че то, и една забележка и забрана може да се разтълкува като нассилие, осомено ако някой започне много да се взира и да търси някаква травма в бъдещето.

Аз мисля, че няма закон на света, който да гарантира на човека качествено отглеждане. Каквито и клаузи да се сложат, каквито и закони, един родител винаги може да окепази потомството си. Даже няма нужда да го удря или недохранва - достатъчно е да е студен или да му вменява от люлката погрешни мисли и комплекси. Затова добре е законът да се ограничи до видимите и недвусмислени щети - деца, които системно са оставяни сами вкъщи (лесно се доказва); деца, които системно са лишавани от елементарни битови грижи, но не поради немотия, а в резултат на нежелание (също лесно доказуемо); деца, жертви на системен физически и психически тормоз. Последното е най-щекотливо по отношение на дефиниция и интерпретация, но пък може да се остави някакъв период за наблюдение и тогава да се действа, а също и да се иска мнението на повече независими свидетели (учители, приятели, съседи и прочее). Защото едно е да видиш майка да пляска детето си на улицата - ей така, извън всякакъв контекст, а друго е да я наблюдаваш в продължение на месеци и да си сигурен, че тя е насилник и малтретира. Дори медицинските прегледи не са достатъчен повод за съмнения във физически тормоз, защото, пак казвам, на мен лично се е случвало децата ми в продължение на месеци да са с я подута глава, я с насинена ръка... Особено лятото, когато са непрекъснато навън, катерят се по дървета и карат колелета. Тоест ако им се скарам и ги овикам из парка или двора например, ставам лесна жертва на всеки минувач, който реши да си играе на гражданин: майката кряка, децата плачат, а на всичкото отгоре имат и травми по телата си. Направо съм готова за костюм в райе, плюс още сто хиляди родителки околовръст  

това с пушенето е насилие

И какво, да им вземем децата на тия гадни пушачи, така ли? 
Ми аз ще добавя тогава и пиячите. Твърдя, че употребата на алкохол от страна на родителите също е насилие над децата им.

аха, тук големите кахъри са за пушенето в заведенията, ама накрая да не се окаже, че пушачите са по-уязвими вкъщи! Не знам, да ви кажа, на мен все по-абсурдни ми изглеждат нещата с това що е то насилие над дете. И още по-лошото ми се струва, че всякакви психолози, социолози, малки-големи-и-още-по-големи-момичета-и-момчета да дъвчат темата, а балонът се раздува, раздува...

ами да ги оставим да развията астма ако искаш?
Ако има такива родители, които биха спрели да тровят системно децата си, само защото се страхуват, че може да им ги вземат, то от този закон вече има полза

И как точно смяташ да се доказва пушенето на родителите вкъщи? С камери? Хайде, това е абсурдно.

Всички тези забрани дават обратен ефект, според мен. Забраняваме пушенето в кръчмите и родителите започват да пушат двойно повече над главите на децата си вкъщи - вместо да държим цигарите и алкохола на възрастните навън, ние го натикваме все по-навътре. Забраняваме шамарите в градинките и майките започват да изкарват яда си вкъщи - кой ще го защити това дете от плесниците, след като се заключи вратата? Подобни рестрикции озлобяват потенциалните нарушители и водят по-големи беди след себе си. Представи си какво би направил безсъвестният индивид Х, комуто е забранено да кара на тази улица със 120 км/ч, но на следващата може да вдига колкото му душа сака - отговорът е оставен на теб.

Не е ли по-добре да се говори с тези родители кое колко вреди, как да се реагира на проблемното поведение на детето и т.н., отколкото да се стига до крайности?

чрез здравословното състояние на детето.
а и в стая, в която се пуши мирише, колкото и да се проветрява.
Ако детето е с вроден сърдечен порок или с астма и родителите пушат в жилището, би трябвало да се отнемат родителските права, защото здравето на детето е в опасност.
По-големият проблем е кой би се грижил за отнетите деца?