НЦИОМ: Има двоен морал по отношение на шамарите за децата

Точно в момента не разполагам с изчерпателна информация. но най-общо "насилието води до насилие"...
С тази уговорка обаче: Никой пораснал вече човек, получил въпросните два шамара в детството си, не би определил родителите си като насилници. Както (по мое мнение) и никой психолог или друг специалист.

Защото колкото и спорно да е това понятие, все пак има известни дефиниции. Не всяка агресивна проява е знак за насилие (по това изказване очаквам бурни реакции , нито пък насилието се ограничава с физическите прояви, обсъдени до тук.
 Извинявам се ако това се е имало предвид под  "лични виждания и излияния"....

Няма как няколко милиарда да имат точно единно становище по въпроса що е допустимо насилие. Единен критерий не е налице. Имаме си лични, но те не са обективни. Това разминаване не води до насилие, само по себе си, то е нормално, съществува откак има хора по земята.

Съни, точно това си хортуваме- "насилието" и границите за допустимото такова не са единни.  Дори системното жестоко насилие може да доведе до различни последици- не само до възпитаване на агресор, а и напротив- до създаване на болезнено плах и затворен индивид.
Начините за упражняване на такова, интензивността му водят и до различни последици.
Твърде елементарно е да се равнят тъй нещата. Поне възрастните хора следва да се въздържат, какво остава за тези, дето се пънат и се зоват "учени" и говорят за "статистики".
Ето, например тук една тема за една статистика поредна. Няма кой да осветли как е правена, а това е важно за резултатите. Няма как възрастен и разсъждаващ човек да ги приеме, че и изводи по тях да си прави.

Ами не знам за другите, Джуди, но на мен лично вече ми бактиса да слушам, гледам и чета миротворителни призиви, подплатени само с въздух. Да, съгласна съм, че любовта ще спаси света и че насилието е нещо ужасно. Но човек трябва да бъде научен на това още от люлката. Не съм виждала досега дете, у което миролюбието и ненасилието е вродено (въпреки нечии утопични илюзии), нито съм виждала дете, което се ражда със социални умения, т.е със способност да зачита останалия свят, да уважава желанията и правата му, да отстъпва личните си интереси в полза на общото благо и да приема безпристрастно различията между хората. Няма ли кой да развие у човека тези съществени умения, и да го бие, и да не го бие, той все на една нога с добитъка ще си остане. Лошото е, че масово и навред се ширят родители, фиксирали вниманието си върху способите на възпитанието, вместо върху резултата, което поражда феномена на "аз няма да пипна с пръст моето, въпреки че то всеки ден хапе и удря чуждите" или "ако го плесна, ще го травмирам, затова ще го оставя да ми се инати и ще го кръстя "лидер".

И изобщо, може ли един интелигентен човек да допусне, че друг интелигентен човек подкрепя шамарите?? Какво означава да подкрепяш шамарите? Ми аз например не ги подкрепям, аз ненавиждам конфликти, ревност, завист, кавга и прочее прояви на човешка глупост... но не съм и не бих имала никакви скрупули да плесна двегодишно дете през устата, защото е ухапало друго до кръв, нито някога в този живот ще приема подобно нещо за насилие спрямо него. Както бих направила впрочем и при думите: "Млъкни ма, глупачко" (оня ден ги чух, отправени от невинен ангел към загрижена майка). Има си граници и те не трябва да се преминават. Никой не говори за бой, никой не говори за унижения и малтретиране - не вярвам, че е трудно да се стори разлика. Но родителят трябва да е строг и безкомпромисен, когато иде реч за вменяване на горното. Формите на строгост са свободноизбираеми, защото според мен тази точно цел - създаването на свестен човек - оправдава средствата напълно.

Абсолютно съм съгласна, както и с това, което crazy chick току-що написа.

И по още една причина ми е "плитко" това изследване - защо под "минимално насилие" се разбират само актове на "физическо посегателство" . Нима родителят не може да крещи, съска, гледа заплащително, обижда и заплашва детето си. А, да и да не пропусна и друга една форма - системното неглижиране на малкия човек, което по моите стандарти и разбирания си е вид насилие, което води до създаването социално некомпетентни личности (чиито анкети след това се четат и анализират от форумите )

Да се противопоставя пълната анархия на възпитателните шамари е ограничено и манипулативно/ глупаво.

Да, също както и да се равнят интервенции с коренно различна интензивност и вид.

Това не виждам каква връзка има с моя пост, а ми звучи като да ме репликира.
Това, което аз  казах е, че логиката 'анархията не дава добри резултати, затова аз в ситуация Х възпитавам чрез шамар' реално не е никаква логика, защото свежда възпитателните методи до два- анархия и шамар, което не отговаря на истината.

пп. Бояна е много права за едно- всеки има нужда да е прав, да е постъпил както трябва, и няма да се поколебае да запълни мегабайти, само и само за да задоволи тази си нужда и да убеждава себе си и другите.

Връзката е очевидна- и двете са крайности, с които не се установява нещо особено и изводи по тях няма как да се направят. Въпреки това се ползват, макар че не са съществен аргумент за нечия теза.
В случая темата е посветена на такова изравняване точно, за каквото говоря.
Аз тук виждам по- често убеждения от идеалистично настроени мами, отколкото /даже хич не съм виждала/ теми, открити от родител, стремящ се да убеждава някого да си бие, шамари дърпа ушите, пляска и т.н. децата. Вярно е, че хората се опитват да докажат правотата си, така е. Важи за всички. 

Защо да е така? Колко точно време мога да се самозалъгвам аз например, че съм права, ако реалността ми тика под носа доказателства за обратното? Все едно години наред да прокламирам определен начин за гледане на дете, бил той по отношение на неговото хранене, възпитание или обучение, и в същото време това дете непрекъснато да боледува, да се бие или да носи двойки от училище. Аз вярвам, че фактите са над всичко и кой каквото ще да говори, резултатите, които е постигнал, са най-красноречиви. Затова и в живия живот не слушам приказките на хората, а наблюдавам венеца на делата им. Лошото е, че във форума разполагаме само с първото, оттам и недоразуменията.

Джуди, кои две са крайности, прощавай, не мога да те разбера? Споменавайки двата полюса пиша точно това- че няма как да използваш логика, която игнорира целия диапазон извън двете крайни и очевидно неприемливи точки.

Общовалидни изводи не се правят въз основа на няколко деца, пък било то и собствените, дори собствените трябва да се изключват поради необективност. Сигурна съм, че никой не разсъждава толкова елементарно, хаде - почти никой.
Във всеки конкретен случай има множество влияния, като крайният резултат понякога е заради  тях, а понякога въпреки. Затова се изследват големи групи хора, изолират се реакции и т.н.- все неща, които съм сигурна, че знаете.
Венците на делата ви, на всичките, са там някъде навън, и всеки нарочва лошите за венци на противника, а неговите- ангелчета  Но дали е така кой знае.

детето не би казало на майка си "млъкни ма глупачко" ако не е чуло този израз вкъщи.
Детето, което е удряно е научено, че майката упражнява власт чрез сила, така че най-естественото нещо е да започне и то да си служи с тези методи в отношенията си с другите деца

И двете ти твърдения са неверни. Едно дете може да чуе "Млъкни ма, глупачко" от десет хиляди различни места, вкл. телевизия, а дете, чиято майка е упражнила "власт чрез сила" (извини ме, но кавичките са абсолютно необходими), съвсем не е задължително да си служи с тези методи. Примери съм сигурна, че можеш да намериш дори и в собственото си обкръжение.

Тези, мисля, че е ясно:



Точно в "общовалидността на изводите" се съмнявам аз. 

Пини, идея си нямаш какви неща съм чела на деца във фейсбука. Убедена съм, че не са домашни изрази, в повечето случаи, поне.  С големи деца виждаш нещата по- широко.
Както и с "упражнената власт"- зависи колко, как, защо е упражнена, последователни ли са действията- писахме, резултатите могат много да варират.

Ако в Австрия плеснеш детето си през устата, можеш да си сигурна, че някой ще подаде оплакване в полицията. Аз също бих се обадила в полицията, ако стана свидетел на насилие над дете.

Ми хубаво.  Преди години е било различно, след години- пак ще е различно. Различно е и в различните части на света. Даже в Щатите за всеки щат важат различни правила. Законът с махалото си важи и тук. Като се отиде прекомерно в едната крайност, то се връща обратно.
Аз не бих се обадил в полицията, ако една майка удари дете, което хапе, бие се и псува и това го отрезви. За насилие- бих. В разликата е поантата и в разбирането ни за нея.