Въпреки всичко, колкото и мнителна да съм станала, винаги съм се молила да не губя вярата в другите. Не заради тях, а заради себе си. Този свят би бил много отвратително място, ако няма кого искрено и безкористно да допуснеш до себе си - било то приятел/ка или партньор...
- Публикувана: 11 март 2012, 15:47 ч.
- Последно мнение: 27 март 2012, 18:02 ч.
Когато мъжът ти те изостави?
Цитат
Не, не е естествено най- близките хора да те предадат. Естествено е да те защитават и пазят, както и ти тях.
За да оцелее човек в това общество трябва да вярва на 100% на себе си.Безрезервното доверие към другите за мен граничи с наивност.
А, баш и аз туй викам.
А ако човек почете малко история, няма да чака мъдростта на годините да го връхлети внезапно. Предателства винаги е имало - спомнете си първо тайната вечеря, после древен Рим, после интригите в кралските дворове... Когато предателството между близки хора е традиция от хилядолетия, защо трябва да се учудвам, че се случва и сега? По-скоро ще се учудвам, ако не се случва.
Отдавна вече не вярвам на хората...Някъде около 20-30%, не повече...и то пак не е сигурно. Така обаче е по-добре, отколкото вечно прецаканото камилче... 
В близкото си обкръжение съм имала и имам хора, чиито живот е изтъкан от лъжи 
А колко от нашите деца са предадени от бащите си,които не се интересуват от тях?Никога няма да мога да си обясня това,че родител няма да иска да види детето си,да не се интересува от него и т.н.Виждам го с очите си и въпреки това нито го намирам за нормално,нито мога да си го обясня.Но е факт...,който въпреки че не мога да си го обясня,приемам че на този свят има всякакви хора.В този смисъл казах,че вярвам само на себе си,а от останалите мога да очаквам всичко,пък дори и това да са ми приятелите.
Всякакви хора има, факт е. За съжаление го разбрах по лошия начин, от опит.
Затова вече вярвам само на себе си и на родителите ми.