Здравейте,
За съжаление и на мен се случи... след 13г брак. Забелязах промяна в проведенито на половинката, дори мога да фиксирам началото. Охладняване, отчуждаване, пренебрегване, липса на интимност, липса на обичайните прегръдки и целувки.
Това продължи около 5 месеца като последните два беше вече доста очевидно. Аз съм доста сензитивен човек. Общуването ни се свеждаше до 5 мин на ден, добро утро /добър вечер и до там. Някое друго изречение свързано с децата. Признаците бяха очевидни, постоянно писане по телефона с който не се разделяше дори в банята, стоене до късно през нощта в друга стая, закъсняване от работа, липса на интерес към семейните задължения. На няколко пъти през тези месеци питах, какво става, да не би да има друга, категорично отричане, но никаква промяна в положителна посока. Преди седмица не издържах, затворих го в стаята насаме и настоях да ми каже истината. След откази и настояване, че няма нищо, след ревове призна, че има връзка, не авантюра, а връзка т. е има емоция и чувства, която продължава близо 5 месеца с колежка, която е семейна и с деца, която набързо се е развела с мъжа си, за да бъде с моя. Мъжа ми започна да обяснява как и колко много съжалява и колко много ни обича мен и децата и не можел, да си представи живота без нас. Реших да простя и да си дадем шанс по няколко причини. Първата е, че си давам сметка че и аз има вина за ситуацията, аз бях охладняла към него последната година, имахме доста битови и житейски проблеми, често се карахме, вместо да седнем и да поговорим.Последните месеци обаче, преди началото на изневярата бяхме позакрепили отношенията си. Втората причина са децата, те ни боговорят като родители и трудно биха приели един развод. Третата причина е, че все още изпитвам чувства към този човек и знам, че с поведението си съм допринесла, за се случи това предателство. Разбрахме се да опитаме да продължим заедно, но реално той иска да е морален доколкото може към другата жена, защото явно и е дал аванс, че ще бъдат заедно, но сега дава на заден и не знае как да и го поднесе, т.е трябва да му дам време, за да сложи края. Междувременно през тези кофти месеци си купихме по голям апартамент и сега го ремонтираме, тежи ни и един общ кредит.
Аз всеки ден се мятатам от едната на другата крайност, преплитат се различни чувства, обидата от предателството,но същевременно остатъчна обич към бащата на деца ми.
Според вас колко време е нормално да отпусна за прекратяване на връзка с другата. Не мога да остана с него и да го гледам как си пише с нея ,докато реши как да процедира и да се отдръпне от нея. А дали има смисъл изобщо се питам също, да съм разбираща и изчакваща, дори не знам дали съм способна на това?
За съжаление и на мен се случи... след 13г брак. Забелязах промяна в проведенито на половинката, дори мога да фиксирам началото. Охладняване, отчуждаване, пренебрегване, липса на интимност, липса на обичайните прегръдки и целувки.
Това продължи около 5 месеца като последните два беше вече доста очевидно. Аз съм доста сензитивен човек. Общуването ни се свеждаше до 5 мин на ден, добро утро /добър вечер и до там. Някое друго изречение свързано с децата. Признаците бяха очевидни, постоянно писане по телефона с който не се разделяше дори в банята, стоене до късно през нощта в друга стая, закъсняване от работа, липса на интерес към семейните задължения. На няколко пъти през тези месеци питах, какво става, да не би да има друга, категорично отричане, но никаква промяна в положителна посока. Преди седмица не издържах, затворих го в стаята насаме и настоях да ми каже истината. След откази и настояване, че няма нищо, след ревове призна, че има връзка, не авантюра, а връзка т. е има емоция и чувства, която продължава близо 5 месеца с колежка, която е семейна и с деца, която набързо се е развела с мъжа си, за да бъде с моя. Мъжа ми започна да обяснява как и колко много съжалява и колко много ни обича мен и децата и не можел, да си представи живота без нас. Реших да простя и да си дадем шанс по няколко причини. Първата е, че си давам сметка че и аз има вина за ситуацията, аз бях охладняла към него последната година, имахме доста битови и житейски проблеми, често се карахме, вместо да седнем и да поговорим.Последните месеци обаче, преди началото на изневярата бяхме позакрепили отношенията си. Втората причина са децата, те ни боговорят като родители и трудно биха приели един развод. Третата причина е, че все още изпитвам чувства към този човек и знам, че с поведението си съм допринесла, за се случи това предателство. Разбрахме се да опитаме да продължим заедно, но реално той иска да е морален доколкото може към другата жена, защото явно и е дал аванс, че ще бъдат заедно, но сега дава на заден и не знае как да и го поднесе, т.е трябва да му дам време, за да сложи края. Междувременно през тези кофти месеци си купихме по голям апартамент и сега го ремонтираме, тежи ни и един общ кредит.
Аз всеки ден се мятатам от едната на другата крайност, преплитат се различни чувства, обидата от предателството,но същевременно остатъчна обич към бащата на деца ми.
Според вас колко време е нормално да отпусна за прекратяване на връзка с другата. Не мога да остана с него и да го гледам как си пише с нея ,докато реши как да процедира и да се отдръпне от нея. А дали има смисъл изобщо се питам също, да съм разбираща и изчакваща, дори не знам дали съм способна на това?
