Когато мъжът ти те изостави?

За това съм съгласна !
Но , както дадох този пример , обяснението може да не е цялата и основна истина .
Защото тази жена е била по живота по принцип , но мъжът й се е движел в нейните компании и не се е дразнил .
Сега , обаче , като е напълняла и е непривлекателна физически за него , той го изтъква като причина .

В човешките отношения не винаги някой непременно е виновен. Двама иначе прекрасни хора може да не могат да мелят брашно заедно. И защо някой трябва да има чувство за малоценност.
Сега по-добре е да запазят добрите взаимоотношения отколкото да изясняват какво е станало и защо. Нали имат и дете и ще се наложи да общуват заряди него.

Никой не е казал, че може нито един да не е виновен или и двамата да са виновни, но когато живееш с човек му дължиш обяснение, а не начин да излезеш ти прав или по- точно - колко е непоносим другия и ти как си търпял заради децата...

janbi, аз съм в доста сходно с твоето положение. Ето ти линк към моята тема тук, ако ти е интересно http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=639288.0
На колко е детето ви?
Аз исках същия съвет като теб - как са се справили другите с тази ситуация? Всяка се справя по различен начин. И аз имам чувството, че все едно са ми сменили мъжа. И си мисля, че или съм била безумно сляпа, или той се е променил коренно. Но съвсем искрено си признавам - първото е.
Той ме напусна преди 2 месеца и половина. Към днешна дата ме обвинява, че аз съм го била изгонила  , не иска и да чуе за развод, държи се меко казано неадекватно.
Лично на мен много ми помогна именно неговото поведение. Всичките му думи, всичките му постъпки, първоначално ме нараняваха, нараняваха, нараняваха... А след това ми помогнаха да превъзмогна раздялата, защото ме отблъснаха от него.
Относно твоя мъж - доста вероятно е да има друга жена. Може и да няма. Това обаче не променя положението. И аз мисля, че нищо няма да се промени, ако се разровиш да разбереш има ли, или няма. След като не иска да говори с теб, не можеш да му вадиш думите с ченгел от устата. Рано или късно, всичко ще се изясни. Хубост насила не става. Наистина - пусни го. С времето всичко ще си дойде на мястото. Каквото е писано, това ще стане. Постарай се да изградиш някакво свое ежедневие, за да можеш да продължиш напред. Знае ли човек, може да му дойде друг акъл в главата. Но дали тогава ти ще мислиш както сега? Дали няма да се обърне монетата.
Много сили ти пожелавам, ще чакам да пишеш какво става

според мен ако двама човека не се разбират и се тормозят един друг е по-добре да не общуват и съответно да не се тормозят

също според мен няма виновни и невинни - хората просто не се разбират

Подписвам се под мненията на Павлинка - от тези две години има друга жена. Кога и как се е случила и се е задълбочила връзката не е ясно, но от тогава е залитнал.
Мъжете не си тръгват от удобното, изпрано и сготвено ей така, понеже не ги кефи. Изчакай да мине малко време, ще видиш как ще изплува паралелната му връзка.
Също така, помията, която изсипва върху теб, е гузната му съвест. Нужно му е да си намери оправдание, пред самия себе си, за да не се чувства злодея, който изоставя семейството си. Много по-лесно е да демонизира теб (обикновено с абсолютно измислени доводи), за да си ти лошата, а той прецаканото добро момче, което просто няма друг начин.
Съвет не мога да ти дам, освен да не се мъчиш да се изяснявате двамата - защото те чака още помия, за която не си и сънувала. Знам обаче, че точно този съвет няма да послушаш, но поне аз да си знам, че съм го казала.

Как така 10 години приемаш нещо с което другия е свикнал и изведнъж след това преставаш т.е. решаваш, че по - добре да живеете разделени.
Другият защо не мисли по същия начин?

Снежи, не можем да влияем върху мислите на другия човек. Това, което можем да направим е да намерим начин да преминем през това изпитание по най-безболезненият за нас начин. Това със сигурност не включва "изясняване на отношенията" и разправиите.

За мен задължително включва, при случай, че съм потърпевшата страна, то поне чувството за вина да не остане в мен.
Какъв ще бъде начина всеки го решава сам.

ако двама човека 10 години се карат ежедневно аз нямам идея как са изкарали толкова време, а ако карането е отскоро резултата е логичен... но и в двата случая няма причина да продължават да се измъчват

а двамата че са на различно мнение и това води до кавги за мен е в графа 'не се разбират'

Ами той мъжа е дал обяснение- от 2 години не я обича, но се е опитал все пак да остане в семейството.От това по-нормално обяснение едва ли има.Ама ние жените все ровим-ама защо така, каква е причината...Може да има причина, а може и да няма.

Единият е приемал карането за нормално нещо, а другия да не е имал сливи в устата.
Приемаш карането и изведнъж преди две години решаваш, че този човек не ти харесва.
Няма ли поне да му кажеш какво не ти харесва или най- доброто е да го изоставиш, след като другия не вижда нищо ненормално, а и не си давал индикации за нещо подобно.

Снежи, както тебе не можем да те убедим, че по-добре е да не се разправяме с един мъж решил да се раздели с нас, така и  него няма как да накараме да дава обяснения. В най-добрия случай ще имрънка нещо, а в най-лошия ще засипе с обиди.

Това няма как да стане с опити за изясняване с мъжа. Написах вече - неговата гузна съвест го кара да измисля все повече и повече прегрешения, които жена му е сътровила. С мъж в такова състояния не може да се говори разумно. Евентуално след някоя друга година като се уталожат нещата.

Не искам да звуча обвинително, но ти променила ли си се през последните 2 години? Намираш ли време да се поддържаш, да се чувстваш жена?
Все пак живели сте заедно - можеш ли да се сетиш нещо да се е сменило освен неговото настроение?
На тая възраст обикновено ги тресва кризата на средната възраст(веднага след като излязат от пубертета ). Жена може и да няма, но да му се иска да има или да се опита да привлече нечие внимание. Изчистил си е съвестта с това че не ти е казвал от 2 години че те обича и ти нищо не си направила, значи не е важен за теб.
Но ако вкъщи всичко е било нормално(сравнително) и изведнъж е решил, значи тригера някъде навън. Нещо все пак е станало, за да обърне нещата.
Рано или късно ще стигне и до теб.
Междувременно с евъзползвай то ситуацията, че си с едно дете по-малко и намери повече време за приятни за теб неща.