Как да помогна на родителите си?

  • 5 790
  • 33
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 916
Такива хора навреме трябва да бъдат спиране,после като наберат скорост и става страшно-ама така ли се сипва манджа,ама така ли се готви,ама така ли се пере и каквото се сетиш друго.
Много мразя мрънкалници и като усетя,че някой е такъв, бягам надалече и бързо.Дразнещо е,изнервящо,много унизително.

Не можех да намеря думите, за да опиша точно това... Влудяваше, унизяващо и просто стъпкващо.

Аргун, мисля, че се нуждаят от някой да ги разтърси, за да видят, че не това е правилното. Не ми се струва нормално семейните отношения да са толкова опънати и нервни.


Според кого не е правилно - според теб ли?
Тези хора са се харесали и са се взели такива, живели са заедно десетки години. И ти решаваш, че не трябва да живеят така? Ти ли си женена за този човек или майка ти?

# 16
  • Мнения: 11 935
Няма как да се променят подобни хора, мрънкалници.
Освен в семейни взаимоотношения, вероятно подобни хора сте срещали и на работата си- все те"носят" цялата работа, все на тях им е най-тежко, все другите не знаят и не могат да свършат нещо.И като се прибави един такъв заяднически тембър на говорене...

По темата- виждам, че е трудно и неприятно за авторката, но щом в семейна двойка единият е приел ролята на изтърпяващ упреци, обиди и напрежение, то трети човек, дори и дете в семейството нищо не може да направи.Освен да се дистанцира , за да не си трови собствените нерви.Освен това, има различен "праг на поносимост", за някои хора нищо не се е случило, други, като мен например, не биха търпели и ден подобно отношение.

Затова, нека авторката да се старае да не обръща особено внимание на случващото се, а ако вижда, че майка и се тормози, нека с нея да проведе разговор -тя какво виждане има по въпроса .

# 17
  • Мнения: 53
Мисля да поговоря с майка ми много сериозно при следващото ни виждане....
И не, не смятам, че хората трябва да се отнасят едни към други. И аз съм част от това семейство, предполага се, че имам право на мнение... Не вярвам някой да вижда подобни отношения като нормални. Пък било и гледайки от страни.
Благодаря за съветите, явно с много разговори ще се продължи при тях.
Виждам, че на майка ми й е тежко, не искам да я оставя в такъв момент, защото знам, че сама нищо няма да ми каже. Благодаря отново.

# 18
  • Мнения: 4 916
Мерките на авторката и на майка й най-вероятно са различни.

# 19
  • Мнения: 65
Свекър ми е такова мрънкало, което прави забележки за всичко и счита себе си за най-знаещ и компетентен. Свекървата го трае или игнорира, отвреме навреме му се озъбва, скарват се и после продължават. Говорили сме с нея по въпроса, но тя си държи на човека и не може без него, тъй че си го търпи вече бая години.
Родният ми баща също се пробва, но майка ми го реже моментално и после се оплаква  от него Simple Smile Аз следвам нейния пример по отношение на собственото си мрънкало, което обожава да говори с назидателно-заядлив тон или просто му връчвам работата да си я върши.

Честно казано, мисля, че понякога отстрани положението изглежда много по-зле, отколкото се усеща от самите участници. Но решението на проблема е само и единствено в техните ръце. Разбирам как се чувства авторката и може би най-подходящата помощ би било да поговори с майка си.

# 20
  • Мнения: 109
Ох, такова 4удо имам в къщи ooooh! и сме още млади.

# 21
  • Мнения: 605
Такива хора навреме трябва да бъдат спиране,после като наберат скорост и става страшно-ама така ли се сипва манджа,ама така ли се готви,ама така ли се пере и каквото се сетиш друго.
Много мразя мрънкалници и като усетя,че някой е такъв, бягам надалече и бързо.Дразнещо е,изнервящо,много унизително.

Не можех да намеря думите, за да опиша точно това... Влудяваше, унизяващо и просто стъпкващо.

Аргун, мисля, че се нуждаят от някой да ги разтърси, за да видят, че не това е правилното. Не ми се струва нормално семейните отношения да са толкова опънати и нервни.


Имам такъв пример в семейството.
Според наблюденията ми това е черта от характера, която с възрастта се засилва.

По повод болдваното (за разтърсването им) - след много разговори установих, че всъщност тези хора наистина смятат поведението си за нормално, нещо като "какво толкова, една забележка". Казват, че преувеличаваш ситуацията и ти си виновна всъщност, защото влагаш друг смисъл в това, което казват.

Не смятам, че такива хора са мрънкалници, напротив, те заявяват забележките си с ясен и категоричен тон, нетърпящ възражение.

Ivito, трябва да действаш овреме Simple Smile Трабва да си казваш, че забележките те обиждат и нараняват всеки път.

Последна редакция: чт, 08 мар 2012, 09:11 от Raffaello

# 22
  • Мнения: 1 463
Според мене, би било добре да говориш с майка си и то нееднократно, да дойде тя до осъзнаването да бъде по-борбена, да отстоява себе си, да изисква уважение.  Но това осъзнаване ще стане постепенно, полека, бавно. Затова са нужни няколко разговора и то в продължение на няколко месеца.  Тя трябва да си научи урока да изисква уважение към себе си.

# 23
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
За колко годишни родители говорим?

И още нещо... Да, децата са част от едно семейство... Завинаги са част от семейството на родителите си, но няма как да повлияят на отношенията м/у родителите си.
Даже от опит мога да го кажа.

# 24
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 494
Аз не бих се намесила,въпреки,че добре разбирам твоите чувства. Все пак, ти си в ролята на детето, но те са партньорите и само те могат да определят каква да е тяхната връзка.Вмешателството тук може само да навреди, според мен.

# 25
  • Мнения: 6 214
Това се казва *крив * човек. Баща ми е същият, включително и към мен, сестра ми и моето дете. Особено като пийне малко.

Аз съм се разревавала и съм ставала от масата, и то заради грозно отношение към моето дете, което е на 4 години.  Sad вече рядко сядам с него на масата и гледам като цяло да комуникираме само при нужда.

 Такъв човек разваля настроението на всички около себе си.

# 26
  • София
  • Мнения: 2 481
Когато една жена реши да търпи подобен катил, и то цял живот, децата, дори и възрастни, нищо не могат да направят. Изборът си е на жената, което търпи. Казвам го от собствен опит. Единственото, което можеш да направиш е да не повтаряш родителския модел в своята връзка.

Тези бащи не приемат съвет, добра дума, оплакване или възмущение заради безумното си поведение. Обикновено ти крясват да си траеш /в най-добрия случай/. Усилията в тази насока са напълно безсмислени.

# 27
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Това са възрастови изменение.
Обикновено с напредването на възрастта, негативни черти от характера като сприхавост, заядливост, критикарство се обострят и засилват, намирайки отражение в ежедневието.

Обикновено за започнало критикуване и заяждане няма сериозна причина. Един чист битовизъм може да доведе до безкрайно мърморене, което прелива в следващото такова, по друг, подобен повод. Става един омагьосан кръг, от който няма излизане, напрактика, защото предизвикващия го го счита за съвсем нормално проявление на характера си, т.е. той не осъзнава, че всъщност греши и пречи на себе си и на околните.

Защото, не мислете, че и на мрънкащия му е лесно вечно да бъде недоволен. Той не е в покой едновременно и със себе си и с околните, което обикновено се превръща в ад за всички.

Тук идва ред и на сензитивното мислене. "Болният" си въобразява, че всичко е насочено срещу него, действия, бездействия, коментари за други събития и случки. Той приема, че всичко е насочено пряко срещу него и цели да го уязви персонално.

Не е лесно.

# 28
  • Мнения: X
И не, не смятам, че хората трябва да се отнасят едни към други.
 И аз съм част от това семейство, предполага се, че имам право на мнение...
Не вярвам някой да вижда подобни отношения като нормални. Пък било и гледайки от страни.
Да, хората не би трябвало да се отнасят така един към друг.
Ти си част от това семейство, но Не си част от техните лични взаимоотношения.То, по тази логика,би трябвало и в спалнята да им се месиш...Техните си взаимоотношения трябва те Сами да решават и променят.Ако желаят.Предполагам, че става дума за хора към 55-60 годишни.Дори и да искат те самите, едва ли могат да се променят вече...
Отстрани на нас може да ни изглеждат като ненормални взаимоотношения.Но дали за тях е така?

Пиша това, защото съм израснала в същата обстановка.Когато майка ми се разболя от рак (светла й памет), не само ,че не получи подкрепа и съчувствие от баща ми, но той и тогава имаше претенции, че не се грижела за него, а обикаляла по болници.    Shocked
И на нея  й тежеше, не й беше леко, много говорехме, но .....починаха и двамата, без да стигнат до раздяла.
Колкото и на мен да ми е тежало и да съм плакала с часове заради нея...това е положението.
Възрастните хора имат пълното право да изберат как да протече живота им.

# 29
  • Мнения: 53
Благодаря за отговорите... явно трябва да си сверя собствения часовник и да се отдалеча безкрайно много, защото това поведение ме съсипва психически, дори мислейки за случващото се. Надявам се да не позволя никога това да стане с моя мъж, такива отрицателни емоции никому не са нужни.

Общи условия

Активация на акаунт