Как да помогна на родителите си?

  • 5 789
  • 33
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 53
Здравейте,

Пиша ви с натежало сърце... Не живея в родния си град, но когато се прибирам у дома по празници и т.н. виждам, че положението между родителите ми все повече и повече се натяга. Баща ми прави забележки за всичко... Всичко! От това как майка ми си пие примерно чашата с вино на вечеря, до това как да готви ( при положение, че той никога не е пипвал лъжица). Постоянни и монотонни упреци, които сякаш са се превърнали в част от обстановката. Докато живеех с тях пак го е имало това, но не в толкова голяма степен. Може и лошо да прозвучи, но винаги съм надигала война, когато с мен се отнаса по същия начин... но резултат почти няма. Тя си мълчи и от време на време избухва и така си карат, а това аз не мога д го изтърпявам... Последния път в който ми кипна беше докато имаме гости - започна се с постоянни забележки да се сложи това или онова на масата, да се сервира постоянно и да се прави еди-какво-си. И всичко пред гостите. Те също гледаха малко учудено и си позволиха малко на шега, че къде и истина да му кажат да стане и да си вземе сам каквото иска.
Сигурно ви се струва много объркано това, което пиша... за което се извинявам.
Иначе баща ми пазарува, помага в чистенето, угажда за вършене на работа и т.н. но никога не излиза с мама... събота и неделя си излиза от сутринта сам, ако тя специално не му каже да я изчака, за да излезнат заедно, а тогава започват едни караници... отново за най-малките детайли....
Тъжно ми е и ми е тежко... как да им помогна? Какво да кажа?
Работи мама по 10 часа, после у нас се изисква от нея да сервира още от вратата  Shocked  Не знам какво да правя... моля дайте ми съвет... знам, че някои от вас наистина са преживели много и няма да се започне с кодекса на ССФ (намигане към подфорума Hug)

# 1
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
За съжаление, според  мен , на този етап  с нищо  не  можеш  да помогнеш, освен  да  инициираш откровен  разговор и  да изясниш  за себе  си причините   за  тази  обтегната  обстановка.Но майка  ти трябва  да вземе решение  може ли да продължи да живее  по този начин или  не. И когато  го направи, ти можеш  да я подкрепиш Peace.

# 2
  • на плажа
  • Мнения: 1 866
 Дафни, ти не можеш да помогнеш. Родителите ти трябва сами да се оправят. Сигурно ти е мъчно и тежко, но това си е тяхната връзка и те си знаят причините, които са довели до това положение. Hug

# 3
  • Мнения: 702
Вероятно баща ти навлиза в някакъв възрастов период, в който става такъв. Моят татко, лека му пръст, и той беше почнал да става толкова досаден. Мрън, мрън...Този му период започна към 56-7 годишнината му и продължи някъде до преди да почине 61.
Мисля, че ако си близка с баща си, би могла да го поканиш на кафенце и според ситуацията и характера му да поговориш с него.
Ако не сте близки, по-добре ги остави да се оправят както знаят.

# 4
  • София
  • Мнения: 7 996
Говориш за отношения между възрастни хора. Те трябва да се оправят помежду си. За нея това поведение може да не е толкова нетърпимо, колкото на теб ти се струва.

# 5
  • Мнения: 5 710
Баща ми правеше много забележки. До степен, че съм ставала от масата, защото пък съм много добре възпитана и не можех да му отвърна. Това с възрастта се засилваше. Беше и много болен, онкоболните малко губят задръжки, но не че оформи нова черта от характера си, просто засили вече съществуваща. В последните му години просто не можеше да стърпи забележка , и все недоволен.
Майка ми е светица, тя такова търпение прояви.. само ще ви кажа, че в един момент беше решил, че може да яде само от китайците ориз със зеленчуци, и това ядеше. Само че не искаше соевите кълнове, а нали знаете, те какви нишки представляват. Е, тя му го чистеше. И пак беше недоволен и пак не беше всичко наред. Просто нямаше нещо, което да не го подразни и за което да не се захване.Но тази черта винаги е била у него, просто в последните години я разшири до невероятни размери, заради болестта. Баба ми ( майка му) също беше много дуднеща жена.

Но най-яркият пример за това докъде може да стигне един мъж в това си поведение е един наш съсед ( покойници са вече и двамата). Тя хора, буквално беше на смъртния си одър, когато той влизаше в стаята и искаше от нея да го разтрие че нещо се е схванал.
Някои мъже явно засилват много този егоизъм, страхът, че няма да има кой да се грижи за тях... знам ли


Няма решение тази задача, според мен.

# 6
  • Мнения: 2 175
И аз мисля, че е загубена кауза - за съжаление..
Нашите са същите, само че майка ми е вечно мрънкащата и недоволната..
С много разговори и отношение като към малко дете - от време на време се поуспокоява..

# 7
  • Мнения: 53
Благодаря ви за съветите  Hug

Според мен просто не е редно такова смачкване на другия и натякване, че не прави нищо едно нещо добре (защото от всички забележки това излиза). Не съм близка с баща ми, но винаги когато реша да му кажа, че това не е редно и че чисто човешки е ужасно, то той ми казва да млъкна и че не е мой разговор да се меся  Shocked Следователно като вижда, че не подвивам опашка като майка ми и идва след час, уж нищо не е станало. Порочен кръг се образува....
Последният път тя се ядоса и просто излезна от апартамента, отиде да се разходи. Явно това е нейният начин... пасивен :/
А майка ми никога няма да го напусне. Това от сега мога да го кажа... Да, обичам ги, родители са ми, но мисля, че заедно така, единият да трови с думи другият не е нормално Sad

# 8
  • Мнения: 96
Разведи ги,това си е психологически тормоз.И преди някой да каже,че е много лесно да се дават такива теоретични съвети във форумите-аз точно това направих с моите родители.

# 9
  • Мнения: 4 916
А защо авторката мисли, че родителите й се нуждаят от помощ?
Разбрах, че според нея те трябва да живеят иначе, но въпреки това...

# 10
  • Мнения: 1 761
Ох,толкова ми е познато това с капризните мъже и търпеливите жени....Все едно з амайка ми и баща ми пишеш.
Аз обае си мисля,е щом единия търпи,значи или не му тежи толкова или няма нищо против да се отнасят с него така.Аз не бих изтърпяла да прислугвам на някой,дето все да е недоволен и да ми търси кусури.Като не харесва как готвя-да си готви сам,като не харесва как чистя да си чисти сам.

Няма да забравя,бях при родителите ми, бременна, седнали сме на масата и баща ми ми казва :Сега,като почнеш да раждаш,няма да се плашиш от контракциите, те не са толкова страшни,ще дишаш дълбоко....и взе да ми показва как...

И аз го попитах,той като е раждал така ли дишаше?Млъкна веднага,ама не пропусна да ми каже,е много ми знае балалайката.

Такива хора навреме трябва да бъдат спиране,после като наберат скорост и става страшно-ама така ли се сипва манджа,ама така ли се готви,ама така ли се пере и каквото се сетиш друго.
Много мразя мрънкалници и като усетя,че някой е такъв, бягам надалече и бързо.Дразнещо е,изнервящо,много унизително.

# 11
  • Мнения: 53
Такива хора навреме трябва да бъдат спиране,после като наберат скорост и става страшно-ама така ли се сипва манджа,ама така ли се готви,ама така ли се пере и каквото се сетиш друго.
Много мразя мрънкалници и като усетя,че някой е такъв, бягам надалече и бързо.Дразнещо е,изнервящо,много унизително.

Не можех да намеря думите, за да опиша точно това... Влудяваше, унизяващо и просто стъпкващо.

Аргун, мисля, че се нуждаят от някой да ги разтърси, за да видят, че не това е правилното. Не ми се струва нормално семейните отношения да са толкова опънати и нервни.

# 12
  • Мнения: 5 710
Това са възрастови изменения. Няма как да им се помогне

# 13
  • Мнения: 3 332
На теб може да ти е криво и тежко, но това са си техни взаимоотношения. И предполагам, че не от вчера и днес. Поговори с майка ти дали наистина иска помощ. В крайна сметка това си е между тях двамата и понякога външната намеса, дори и доброжелателна, не е добре приета.

# 14
  • Мнения: 4 569
Това са техни отношения. защо се бъркаш? Избора е на майка ти, а не твой. Щом тя търпи, ти какво можеш да направиш?

# 15
  • Мнения: 4 916
Такива хора навреме трябва да бъдат спиране,после като наберат скорост и става страшно-ама така ли се сипва манджа,ама така ли се готви,ама така ли се пере и каквото се сетиш друго.
Много мразя мрънкалници и като усетя,че някой е такъв, бягам надалече и бързо.Дразнещо е,изнервящо,много унизително.

Не можех да намеря думите, за да опиша точно това... Влудяваше, унизяващо и просто стъпкващо.

Аргун, мисля, че се нуждаят от някой да ги разтърси, за да видят, че не това е правилното. Не ми се струва нормално семейните отношения да са толкова опънати и нервни.


Според кого не е правилно - според теб ли?
Тези хора са се харесали и са се взели такива, живели са заедно десетки години. И ти решаваш, че не трябва да живеят така? Ти ли си женена за този човек или майка ти?

# 16
  • Мнения: 11 935
Няма как да се променят подобни хора, мрънкалници.
Освен в семейни взаимоотношения, вероятно подобни хора сте срещали и на работата си- все те"носят" цялата работа, все на тях им е най-тежко, все другите не знаят и не могат да свършат нещо.И като се прибави един такъв заяднически тембър на говорене...

По темата- виждам, че е трудно и неприятно за авторката, но щом в семейна двойка единият е приел ролята на изтърпяващ упреци, обиди и напрежение, то трети човек, дори и дете в семейството нищо не може да направи.Освен да се дистанцира , за да не си трови собствените нерви.Освен това, има различен "праг на поносимост", за някои хора нищо не се е случило, други, като мен например, не биха търпели и ден подобно отношение.

Затова, нека авторката да се старае да не обръща особено внимание на случващото се, а ако вижда, че майка и се тормози, нека с нея да проведе разговор -тя какво виждане има по въпроса .

# 17
  • Мнения: 53
Мисля да поговоря с майка ми много сериозно при следващото ни виждане....
И не, не смятам, че хората трябва да се отнасят едни към други. И аз съм част от това семейство, предполага се, че имам право на мнение... Не вярвам някой да вижда подобни отношения като нормални. Пък било и гледайки от страни.
Благодаря за съветите, явно с много разговори ще се продължи при тях.
Виждам, че на майка ми й е тежко, не искам да я оставя в такъв момент, защото знам, че сама нищо няма да ми каже. Благодаря отново.

# 18
  • Мнения: 4 916
Мерките на авторката и на майка й най-вероятно са различни.

# 19
  • Мнения: 65
Свекър ми е такова мрънкало, което прави забележки за всичко и счита себе си за най-знаещ и компетентен. Свекървата го трае или игнорира, отвреме навреме му се озъбва, скарват се и после продължават. Говорили сме с нея по въпроса, но тя си държи на човека и не може без него, тъй че си го търпи вече бая години.
Родният ми баща също се пробва, но майка ми го реже моментално и после се оплаква  от него Simple Smile Аз следвам нейния пример по отношение на собственото си мрънкало, което обожава да говори с назидателно-заядлив тон или просто му връчвам работата да си я върши.

Честно казано, мисля, че понякога отстрани положението изглежда много по-зле, отколкото се усеща от самите участници. Но решението на проблема е само и единствено в техните ръце. Разбирам как се чувства авторката и може би най-подходящата помощ би било да поговори с майка си.

# 20
  • Мнения: 109
Ох, такова 4удо имам в къщи ooooh! и сме още млади.

# 21
  • Мнения: 605
Такива хора навреме трябва да бъдат спиране,после като наберат скорост и става страшно-ама така ли се сипва манджа,ама така ли се готви,ама така ли се пере и каквото се сетиш друго.
Много мразя мрънкалници и като усетя,че някой е такъв, бягам надалече и бързо.Дразнещо е,изнервящо,много унизително.

Не можех да намеря думите, за да опиша точно това... Влудяваше, унизяващо и просто стъпкващо.

Аргун, мисля, че се нуждаят от някой да ги разтърси, за да видят, че не това е правилното. Не ми се струва нормално семейните отношения да са толкова опънати и нервни.


Имам такъв пример в семейството.
Според наблюденията ми това е черта от характера, която с възрастта се засилва.

По повод болдваното (за разтърсването им) - след много разговори установих, че всъщност тези хора наистина смятат поведението си за нормално, нещо като "какво толкова, една забележка". Казват, че преувеличаваш ситуацията и ти си виновна всъщност, защото влагаш друг смисъл в това, което казват.

Не смятам, че такива хора са мрънкалници, напротив, те заявяват забележките си с ясен и категоричен тон, нетърпящ възражение.

Ivito, трябва да действаш овреме Simple Smile Трабва да си казваш, че забележките те обиждат и нараняват всеки път.

Последна редакция: чт, 08 мар 2012, 09:11 от Raffaello

# 22
  • Мнения: 1 463
Според мене, би било добре да говориш с майка си и то нееднократно, да дойде тя до осъзнаването да бъде по-борбена, да отстоява себе си, да изисква уважение.  Но това осъзнаване ще стане постепенно, полека, бавно. Затова са нужни няколко разговора и то в продължение на няколко месеца.  Тя трябва да си научи урока да изисква уважение към себе си.

# 23
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
За колко годишни родители говорим?

И още нещо... Да, децата са част от едно семейство... Завинаги са част от семейството на родителите си, но няма как да повлияят на отношенията м/у родителите си.
Даже от опит мога да го кажа.

# 24
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 493
Аз не бих се намесила,въпреки,че добре разбирам твоите чувства. Все пак, ти си в ролята на детето, но те са партньорите и само те могат да определят каква да е тяхната връзка.Вмешателството тук може само да навреди, според мен.

# 25
  • Мнения: 6 214
Това се казва *крив * човек. Баща ми е същият, включително и към мен, сестра ми и моето дете. Особено като пийне малко.

Аз съм се разревавала и съм ставала от масата, и то заради грозно отношение към моето дете, което е на 4 години.  Sad вече рядко сядам с него на масата и гледам като цяло да комуникираме само при нужда.

 Такъв човек разваля настроението на всички около себе си.

# 26
  • София
  • Мнения: 2 481
Когато една жена реши да търпи подобен катил, и то цял живот, децата, дори и възрастни, нищо не могат да направят. Изборът си е на жената, което търпи. Казвам го от собствен опит. Единственото, което можеш да направиш е да не повтаряш родителския модел в своята връзка.

Тези бащи не приемат съвет, добра дума, оплакване или възмущение заради безумното си поведение. Обикновено ти крясват да си траеш /в най-добрия случай/. Усилията в тази насока са напълно безсмислени.

# 27
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Това са възрастови изменение.
Обикновено с напредването на възрастта, негативни черти от характера като сприхавост, заядливост, критикарство се обострят и засилват, намирайки отражение в ежедневието.

Обикновено за започнало критикуване и заяждане няма сериозна причина. Един чист битовизъм може да доведе до безкрайно мърморене, което прелива в следващото такова, по друг, подобен повод. Става един омагьосан кръг, от който няма излизане, напрактика, защото предизвикващия го го счита за съвсем нормално проявление на характера си, т.е. той не осъзнава, че всъщност греши и пречи на себе си и на околните.

Защото, не мислете, че и на мрънкащия му е лесно вечно да бъде недоволен. Той не е в покой едновременно и със себе си и с околните, което обикновено се превръща в ад за всички.

Тук идва ред и на сензитивното мислене. "Болният" си въобразява, че всичко е насочено срещу него, действия, бездействия, коментари за други събития и случки. Той приема, че всичко е насочено пряко срещу него и цели да го уязви персонално.

Не е лесно.

# 28
  • Мнения: X
И не, не смятам, че хората трябва да се отнасят едни към други.
 И аз съм част от това семейство, предполага се, че имам право на мнение...
Не вярвам някой да вижда подобни отношения като нормални. Пък било и гледайки от страни.
Да, хората не би трябвало да се отнасят така един към друг.
Ти си част от това семейство, но Не си част от техните лични взаимоотношения.То, по тази логика,би трябвало и в спалнята да им се месиш...Техните си взаимоотношения трябва те Сами да решават и променят.Ако желаят.Предполагам, че става дума за хора към 55-60 годишни.Дори и да искат те самите, едва ли могат да се променят вече...
Отстрани на нас може да ни изглеждат като ненормални взаимоотношения.Но дали за тях е така?

Пиша това, защото съм израснала в същата обстановка.Когато майка ми се разболя от рак (светла й памет), не само ,че не получи подкрепа и съчувствие от баща ми, но той и тогава имаше претенции, че не се грижела за него, а обикаляла по болници.    Shocked
И на нея  й тежеше, не й беше леко, много говорехме, но .....починаха и двамата, без да стигнат до раздяла.
Колкото и на мен да ми е тежало и да съм плакала с часове заради нея...това е положението.
Възрастните хора имат пълното право да изберат как да протече живота им.

# 29
  • Мнения: 53
Благодаря за отговорите... явно трябва да си сверя собствения часовник и да се отдалеча безкрайно много, защото това поведение ме съсипва психически, дори мислейки за случващото се. Надявам се да не позволя никога това да стане с моя мъж, такива отрицателни емоции никому не са нужни.

# 30
  • Мнения: 901
Дафни,
убедена съм, че майка ти го пропуща през ушите си това мрънкане и изобщо не я тормози, защото то човек си изгражда някакъв имунитет в крайна сметка.
Така че по-добре не човъркай там, където няма рана.

# 31
  • Мнения: 6 214
Дафни,
убедена съм, че майка ти го пропуща през ушите си това мрънкане и изобщо не я тормози, защото то човек си изгражда някакъв имунитет в крайна сметка.
Така че по-добре не човъркай там, където няма рана.


Дали  newsm78? Ма може, за всеки влак си има пътници.

# 32
  • Мнения: 1 289
Значи това положение много ми напомня на моите баба и дядо (лека им пръст). Дядо ми я навикваше постоянно, ама толкова много, че даже съм се чудела и аз как се живее така. Само, че тя, милата, си го търпеше такъв до последно. Лошото е, че майка ми е прихванала от тях (като нейни родители) и цял живот мене ме навиква и ми прави забележки за най-дребни неща, включително и пред други хора. Ама кво да я правя... Та по въпроса, авторката май няма как да помогне, не се превъзпитават възрастни хора, най-много да си навлечеш скандал и по твоята глава.  Rolling Eyes

# 33
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Много познато ...  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт