Как бихте се почувствали

Мдам, нещо такова 

unadaptable,много си права.Наистина в един момент се чудиш дали наистина повредата не е в твоят телевизор.Наистина исках,да разбера как са нещата при другите семейства.Дали има и други в това положение.За тези ,който питат как спя.Ами не спя,постоянно премислям нещата.Не е леко въобще.Мисля,че никое дете ,внуче не заслужава това отношение.Дори брат ми ,не се обади ,да разбере какво се е случило.Как се чувствам и т.н.Явно така и на него му е по-добре.Ако той беше се скарал с родителите,аз щях да се обадя и да разбера какво става.Никога не бих ощетила някого,заради себе си.

Това и аз не го разбирам.Особено ме удивляват мненията, че няма как да не приемаш и уважаваш роднините на мъжа си, например, защото вече сте сродени, така е прието, иначе било невъзпитано и т.н., все подобни заучени фрази, без капка съдържание и адски лицемерни.Сякаш уважението е по подразбиране.
Разбира се, че няма да имаш отношения с хора, които те натоварват, не се разбирате или открито се конфронтирате.Да не говорим и, ако двете страни не се понасят, дори и да говорим за майка, баща, сестра...

Ънадаптабъл, твоите родители вече са си изживели живота, ама жалко за теб, защото ти си още сравнително млада, а си тровиш живота и си влошаваш здравето заради лоши мисли. Твоите негативни чувства рефлектират най-силно и отрицателно върху теб, разбираш ли? Аз не мисля че са направили нещо непростимо. Всъщност, разбирам ги, дори от разказаното през твоята призма. Да не говорим че според мен няма непростими неща. И да простиш не означава да се ангажираш с нещо повече, отколкото сега. Чудя се защо ти го пиша това, със сигурност ще го отхвърлиш яростно.

Ако искате да знаете как са нещата и при другите (това към Мама на Ники), аз вече съм споменавала, че мой много близък, който от десетилетия се тровеше от злоба (с причина) по адрес на родителите му, с помощта на психотерапия преосмисли нещата, опита се да разбере защо са го  правили това и ги разбра, прости им и сега му е в пъти по-леко на душата и е в пъти по-щастлив. Аз големи проблеми с моите родители не съм имала, но и аз имах неща, за които им се сърдех, и аз направих същото и аз се чувствам по-добре. Психолозите твърдят, че скъсаните отношения на децата (възрастните деца също) с родителите им водят до изключително високо напрежение у тях (децата). Просто фундамента им, на който са стъпили на този свят, е нарушен. Дори да не си виждат родителите от години, дори да го крият, дори и на себе си да не го признават. Няма бягство от това.

Извини ме, но ти не правиш ли разлика между злоба и обида, нараняване, несъгласие с несправедливо отношение?

И да допълня, че едно е да простищ, вътре в себе си, съвсем друго е да продължиш да поддържаш отношения с хората, които са те наранявали години наред.

Извинявам се за думата "злоба" (има отрицателна конотация) и я заменям със "силни отрицателни чувства". И едното и другото водят до болести.

Да, със сигурност е така, но и поддържане на отношения, които те натоварват психически, не е по-малко стресов момент.Напротив.

heureuse,не става въпрос  за злоба.Поразяваща уста го е казала много точно,нараняване,обида и несправедливо отношение.
heureuse,ти как би реагирала,ако така демонстративно делят твоето дете, от другите внуци.За себе си не говоря.

Няма по-важно нещо от душевното спокойствие, убедила съм се в това.И съветвам всички, които имат подобни проблеми и терзания, да се отделят от хората, които им предизикват подобен дискомфорт.Подобно решение наистина е трудно, особено щом говорим за по-близки хора и често, с години понасяме подобен психически тормоз.
Но вътрешният мир е безценен, незаменим...

Мама на Ники, когато се успокоя напълно, бих се обадила на родителите си и, по възможност, без обвинения, бих им казала, че детето ми страда от това и ако друг път го канят с другите внуци и им дават подаръци, бих искала да му дават същия подарък, какъвто и на другите. Ако не могат да го направят това, да го канят когато не раздават подаръци. Така хем те ще разберат обидата ти и предполагам ще се коригират поне за това, хем няма да късате съвсем връзките. Не е необходимо да се виждате често или дори редовно ако не сте скъсали връзките с един човек, така просто  знаете, че ако поискате, можете винаги да му се обадите. Че не сте разрушили мостовете към него напълно. Никой няма нужда от такова напрежение.

Сорша, съгласна съм за ползата от вътрешния мир, но мисля че начинът да се постигне е точно обратният

Боже..що не им обясниш на тези бунаци,че ако има нещо сигурно при раждането не едно бебе,то това е самоличността на неговата майка!

Започвам с това, че нас двамата не са ни делили така никога ,и не ми е познато ,но само като си го представям какво би било за деца ,и знам,че няма да се чувствам изобщо добре.
Толкова често около нас на момчетата се гледа като наследници и гледачи на стари години  и тем простотии,че съм благодарна че това ни е спестено .

heureuse,доста пъти съм го казвала това за децата.Отговорът е те са кръстени на нас.Дори на някой ,празници сме ходили след датата,за да не се чувства детето зле.Но след време,от похвалите на племенниците на нас баба и дядо ни купиха това.На нас баба и дядо ни купиха онова.Моето дете пита,мамо защо само на тях , а на мен?Нали ни обичат и тримата.Аз отговарям,ми може би на баба и дядо са свършели паричките ,другият път на теб.Но защо винаги ,за мен нямат и т.н.И аз казвам,ще видиш ,че другият път ще има и за теб.

Ами не го лъжи детето, че другия път ще има, защото така повече се разочарова. Кажи му да ги попита тях следващия път защо за него няма. Да видим какво ще му отговорят и дали поне от детето няма да има стане неловко. Егати и хората братче! Не било кръстено на тях!
И аз не съм кръстена на баба ми или дядо ми, но накрая братовчедите ми кат си набиха камшика насам натам, да видиш кое им беше любимото внуче. Ама късно чадо, късно, щото вече бях голяма и бях разбрала, че ни делят. Причината не е била в името, а че са на снахата деца и не могат нищо да кажат, щото снахата ще се обиди. Вуйна ми е много свестен човек и не знам защо са си мислили така, ама..

Хората, когато станат възрастни и имат деца, не се нуждаят чак толкова от родителите си и това ,че не поддържат връзка може да ги умъчни, но не и да предизвика някакви нетърпими вътрешни терзания. Болката и яда към тях идват тогава, когато същото отношение се прехвърля и върху внуците, а това винаги се случва, няма как теб да те делят, а детето ти-не. Тогава вече става нетърпимо, а и обикновено старите не признават различното си отношение към детето, гледат те в очите и отричат неща, които са станали съвсем скоро. Просто няма смисъл, това е, което си казваш накрая и махваш с ръка. Никой нормален човек няма да държи детето си около такива хора, за да го тормозят и да му вменяват кой знае какви тревоги и въображаема вина. Няма правилно поведение пред такива хора, аз поне не съм го открила. Ако им обясниш, че тормозят детето и ги помолиш да престанат, те се правят на изненадани и питат с какво. Подаръците са различни?Оооо, това ли било, колко си алчна, броиш им парите, защото твоите са ти малко?.... Казваш да не му дават подаръци пред другите и обратно, но детето пак научава, защото те се постарават да научи и става още по-лошо. Какво да направиш? Купуваш същото, но детето знае, намерили са начин да му го кажат, за да знае, че е ощетено. Абе....както и да го въртиш, контрата все остава у теб. Пък да не говорим какво става, ако твоето дете изпреварва тяхните по нещо - учи се по-добре, има някакви заложби, които те нямат....  И накрая стигаш до неизбежния извод, че по-добре детето ти да расте без баба си и дядо си, отколкото с такива. И като минат Х години все по тоя начин започва да ти се мярка мисълта кога ли ще си отидат от тоя свят, че всичко да се свърши най-накрая....и това не ти пречи да спиш спокойно