Всеки ден комуникираме по скайп, мейл. Аз с моята, той - с неговата майки. Вижданията са редки поради невъзможност.
- Публикувана: 20 фев. 2012, 12:54 ч.
- Последно мнение: 1 март 2012, 06:10 ч.
Отношения с родителите
Всеки ден комуникираме по скайп, мейл. Аз с моята, той - с неговата майки. Вижданията са редки поради невъзможност.
Същото.
Темата "близки ли сте с роднините си" е със същият характер, но иначе - да, чуваме се всеки ден. Виждаме се все по-рядко, но по никакъв начин не влияе на взаимоотношенията ни. Мъжът ми се чува по-рядко с майка си и сестра си. Но пък те му се обаждат. Той си е такъв. Рядко се среща.
Всеки ден се чувам с тях, а с бащата на мъжа ми се виждам всеки ден. Защото всеки ден той носи в къщи топла храна. Звучи малко странно, но ние сме свикнали, дори съседите свикнаха да виждат всеки ден един голяп джип да спира пред нас и от него да слиза мъж с тенджери. Много съм им благодарна за отношението и всеки ден им се обаждам. Дори и да не носят топла, сготвена домашно храна, пак ще им се обаждам. А с майка ми ако не се видим, говорим дълго по телефона. Аз имам само майка и съм много привързана към нея, а и тя също към мен, особено след смъртта на баща ми. Мъжът ми също им звъни, вижда ги, но по-рядко от мен. Не е фен на дългите телефонни разговори с близките си. Понякога вижда номера на майка си и ми пробутва телефона с : търсят те.
Чувам се по няколко пъти на ден с майка ми.Няма значение дали й звъня аз,или тя на мен.Всеки ден се чувам също така със сестра ми и 2-те ми баби.Свекърва ми е през ден у нас,но ако не съм аз,мъжът ми няма да се сети да й се обади.Също като при Шанел,не е фен на разговорите по телефона,а и честичко забравя. 
Но пък тя живее близко,така че няма проблем. 
Но пък тя живее близко,така че няма проблем. 
С майка ми се чувам почти всеки ден, тя е в провинцията и това ни е контактът. Ако не всеки ден, то задължително през ден. Татко почина. С брат ми се чувам от време на време, тъй като работим в една сфера и аз го обслужвам, та между бизнес отношенията си говорим и за семейни работи. Със снаха ми и племенниците общувам по Скайп основно.
Тъй като живеем все още у свекърите, не ни се налага да се чуваме по телефона, за да обсъждаме кой какво и как. Иначе, когато сме на гости у майка ми, се чуваме с тях почти всеки ден - или аз, или мъжът ми.
Тъй като живеем все още у свекърите, не ни се налага да се чуваме по телефона, за да обсъждаме кой какво и как. Иначе, когато сме на гости у майка ми, се чуваме с тях почти всеки ден - или аз, или мъжът ми.
С майка ми се виждам и чувам много често. Не винаги се разбираме, но конфликтите не ни пречат да общуваме постоянно 
. Оставям и детето при нея, когато ми се налага или искам да изляза някъде без него.
Мъжът ми се вижда и чува с неговите родители значително по-рядко. Аз тях ги виждам няколко пъти в годината, по телефона не се чуваме. Не храним много топли чувства едни към други и смятам, че няма нужда да си лицемерим редовно. Така съм преценила и така правя. Той колко и как ще общува с тях си е негова работа. Не го спирам, нямам и право. Дори смятам, че каквито и да са, те все пак са му родители и стига да няма някакъв грандиозен проблем, е редно да си общуват редовно /докато ги има... защото никой не е вечен и много хора започват да съжаляват за пропуснатите мигове едва след като се случи непоправимото/.
. Оставям и детето при нея, когато ми се налага или искам да изляза някъде без него. Мъжът ми се вижда и чува с неговите родители значително по-рядко. Аз тях ги виждам няколко пъти в годината, по телефона не се чуваме. Не храним много топли чувства едни към други и смятам, че няма нужда да си лицемерим редовно. Така съм преценила и така правя. Той колко и как ще общува с тях си е негова работа. Не го спирам, нямам и право. Дори смятам, че каквито и да са, те все пак са му родители и стига да няма някакъв грандиозен проблем, е редно да си общуват редовно /докато ги има... защото никой не е вечен и много хора започват да съжаляват за пропуснатите мигове едва след като се случи непоправимото/.
Аз съм от лошите деца. Обаждам се само по повод. Странно ми е да се обаждам на някого всеки ден и да си говоря глупости.
И аз така. Ама ми се сърдят, основно баба ми.
А като цяло - те ми звънят. Аз звъня, само ако имам нещо конкретно за казване. С баща ми се виждаме веднъж годишно (живее в друг град); с майка ми - веднъж на 2-3 седмици, с брат ми и баба ми - пак толкова.
С майка ми имаме силна връзка и се чуваме през ден, тя живее далече, не е добре със здравето и затова държа да я чувам често. Други близки роднини нямам.
Живеем със свекърите(в една къща, но на различни етажи) и искам неискам ги виждам всеки ден. Те особено не се интересуват от нас и когато отсъстваме с детето, ако гостуваме на майка ми или например както миналата седмица бях в болница въобще не питат как сме и не се обаждат.
Свеки с дъщеря си се чува по 5 пъти на ден.
Живеем със свекърите(в една къща, но на различни етажи) и искам неискам ги виждам всеки ден. Те особено не се интересуват от нас и когато отсъстваме с детето, ако гостуваме на майка ми или например както миналата седмица бях в болница въобще не питат как сме и не се обаждат.
Свеки с дъщеря си се чува по 5 пъти на ден.
С родителите ми се чувам всеки ден, по минимум веднъж. Едно дете съм. Говоря с всеки по отделно, т.е. ако съм говорила с единия, после с другия......... няма значение, че можем да си кажем едно и също, а те да са заедно 
По скайп също се общуваме почти всеки ден. Синът ми много обича да говори с тях. Виждаме се рядко, поради голямото разстояние. Мъжът ми се чува с баща си всеки ден, с майка си по-рядко. Аз общувам само с майка му, с баща му по поводи.
По скайп също се общуваме почти всеки ден. Синът ми много обича да говори с тях. Виждаме се рядко, поради голямото разстояние. Мъжът ми се чува с баща си всеки ден, с майка си по-рядко. Аз общувам само с майка му, с баща му по поводи.