Колко често се чувате, виждате? А съпругът? Вие ли звъните или те?
- Публикувана: 20 фев. 2012, 12:54 ч.
- Последно мнение: 1 март 2012, 06:10 ч.
Отношения с родителите
Търсим се взаимно.
С моите родители се чуваме всеки ден. С майка ми имаме много силна връзка. Тя е много позитивен човек и вечно има какво да си бърборим. Друг е момента, че вече са на години, имат своите здравословни проблеми и няма как да не ги чувам за собствино успокоение
Виждаме се почти всеки уикенд / живеят на вилата/ през лятото, сега поне един път в месеца, в този сняг.
Родителите на мъжът ми също чуваме често. Поне през ден. Разбираме се и с тях. Ходим им често на гости.
Но виж, зълва ми може да не ги чуе със седмици.
Готина е, но няма този навик, да се обажда на който и да е. На принципа е- липсата на новина е добра новина
С моите родители се чуваме всеки ден. С майка ми имаме много силна връзка. Тя е много позитивен човек и вечно има какво да си бърборим. Друг е момента, че вече са на години, имат своите здравословни проблеми и няма как да не ги чувам за собствино успокоение
Виждаме се почти всеки уикенд / живеят на вилата/ през лятото, сега поне един път в месеца, в този сняг.
Родителите на мъжът ми също чуваме често. Поне през ден. Разбираме се и с тях. Ходим им често на гости.
Но виж, зълва ми може да не ги чуе със седмици.
Готина е, но няма този навик, да се обажда на който и да е. На принципа е- липсата на новина е добра новина 
Чуваме се редовно. Ако не всеки ден, то поне през ден. Но рядко се случва да пропуснем.
С родителите на мъжа ми е още по-страшно. Всеки ден се обаждат - и майка му, и баща му поотделно.
Вижданията са ограничени до веднъж на няколко месеца. Иска ми се да е по-често, поне с моите родители, защото дъщеря ми умира за тях.
С родителите на мъжа ми е още по-страшно. Всеки ден се обаждат - и майка му, и баща му поотделно.
Вижданията са ограничени до веднъж на няколко месеца. Иска ми се да е по-често, поне с моите родители, защото дъщеря ми умира за тях.
Колко често се чувате, виждате? А съпругът? Вие ли звъните или те?
Колко често се чувате, виждате? А съпругът? Вие ли звъните или те?
ЗВъним си всеки ден, не се виждаме, поради невъзможност. виждаме се по скайп.
С нашите се чуваме всеки ден, дори с баща ми и по няколко пъти на ден. Децата почти всяка седмица им гостуват за по няколко часа (живеят близо до нас и не е пречка). Нашите виждания са по-редки - ходим 1 път в месеца на обяд или вечеря, но пък редовно ги засичаме случайно я в магазина, я в парка.
Мъжът ми също се чува с близките си всеки ден - с майка му и с малката му сестра се случва и по няколко пъти на ден. С голямата почти всеки ден си говорят по скайп. Дори сега през пролетта ще й гостува за 1 месец, понеже тя е в чужбина вече 10-тина години. Със свекърва ми той и децата се виждат почти всяка седмица (лятото на вилата - задължително, когато тя е в БГ, че и бабата ни 6 месеца живее в чужбина). Аз се виждам със свекърва ми обикновено за големите празници, на вилата (но ходя много рядко) и 1-2 пъти в годината и тя ни гостува за обяд или вечеря.
Мъжът ми също се чува с близките си всеки ден - с майка му и с малката му сестра се случва и по няколко пъти на ден. С голямата почти всеки ден си говорят по скайп. Дори сега през пролетта ще й гостува за 1 месец, понеже тя е в чужбина вече 10-тина години. Със свекърва ми той и децата се виждат почти всяка седмица (лятото на вилата - задължително, когато тя е в БГ, че и бабата ни 6 месеца живее в чужбина). Аз се виждам със свекърва ми обикновено за големите празници, на вилата (но ходя много рядко) и 1-2 пъти в годината и тя ни гостува за обяд или вечеря.
С майка ми се чуваме почти всеки ден, с баща ми по-рядко- търсим се взаимно. С бабите също се чувам честичко- много ми е весело да си говоря с тях, защото и двете са откачалки , пернати през устата. Разтоварващо ми действа.
Мъжа ми се чува с майка си по няколко пъти на ден- тя звъни предимно.
Мъжа ми се чува с майка си по няколко пъти на ден- тя звъни предимно.
С майка ми и баба ми се чуваме всеки ден, по няколко пъти. Говорим поне по 1 час. Те са ми повече от важни. 
Имам и баща, с когото не поддържам никакви отношения, всъщност той изобщо и по никакъв начин не е част от живота ми.
Мъжът ми пък от няколко месеца не говори с татко си. С майка си говори, когато тя му звъни, той не я търси. Промяната в отношенията им е заради мен и факта, че след толкова години открито показаха ненавистта си към мен. Мъжът ми не е опечален, че не се вижда и чува с родителите си, тъй като още от 13-годишен не живее с тях. Казвал ми е, че и години да не чуе родителите си, няма да му липсва контакта с тях.
Имам и баща, с когото не поддържам никакви отношения, всъщност той изобщо и по никакъв начин не е част от живота ми.
Мъжът ми пък от няколко месеца не говори с татко си. С майка си говори, когато тя му звъни, той не я търси. Промяната в отношенията им е заради мен и факта, че след толкова години открито показаха ненавистта си към мен. Мъжът ми не е опечален, че не се вижда и чува с родителите си, тъй като още от 13-годишен не живее с тях. Казвал ми е, че и години да не чуе родителите си, няма да му липсва контакта с тях.
Колко често се чувате, виждате? А съпругът? Вие ли звъните или те?
А, ако не можем да се видим, се чуваме поне два пъти. Може да звучи лигаво, но съм адски привързана към нея, както и тя към мен. А мъжо се чува всеки ден с майка си, виждаме се с нея поне 2 пъти в седмицата.
Може да звучи лигаво, но съм адски привързана към нея, както и тя към мен.
Всеки ден - първото обаждане е в точно определен час, за да се обсъди кой какво кафе е пил т.н.
Понякога се мъча да си спомня как сме я карали преди ерата на мобилните телефони, когато в общежитието имаше само един телефон - при портиера, а ако аз исках да ги набера, ходех до пощата.
Понякога се мъча да си спомня как сме я карали преди ерата на мобилните телефони, когато в общежитието имаше само един телефон - при портиера, а ако аз исках да ги набера, ходех до пощата.
С баща ми се чувам по 2-3 пъти седмично. Виждаме се 3-4 пъти годишно (живее в друг град). Със свекърва ми се чувам средно веднъж седмично, виждаме се средно веднъж месечно през зимата. лятото си е на вилата и не се виждаме. Мъжът ми, ако не е за нещо конкретно (изключително рядко) или по повод хич няма да се сети да им се обади (на неговите родители имам предвид, на баща ми естествено не се обажда). Намирам го за напълно достатъчно в нашия случай.
Всеки ден комуникираме по скайп, мейл. Аз с моята, той - с неговата майки. Вижданията са редки поради невъзможност.
Същото.
Темата "близки ли сте с роднините си" е със същият характер, но иначе - да, чуваме се всеки ден. Виждаме се все по-рядко, но по никакъв начин не влияе на взаимоотношенията ни. Мъжът ми се чува по-рядко с майка си и сестра си. Но пък те му се обаждат. Той си е такъв. Рядко се среща.
Всеки ден се чувам с тях, а с бащата на мъжа ми се виждам всеки ден. Защото всеки ден той носи в къщи топла храна. Звучи малко странно, но ние сме свикнали, дори съседите свикнаха да виждат всеки ден един голяп джип да спира пред нас и от него да слиза мъж с тенджери. Много съм им благодарна за отношението и всеки ден им се обаждам. Дори и да не носят топла, сготвена домашно храна, пак ще им се обаждам. А с майка ми ако не се видим, говорим дълго по телефона. Аз имам само майка и съм много привързана към нея, а и тя също към мен, особено след смъртта на баща ми. Мъжът ми също им звъни, вижда ги, но по-рядко от мен. Не е фен на дългите телефонни разговори с близките си. Понякога вижда номера на майка си и ми пробутва телефона с : търсят те.
Чувам се по няколко пъти на ден с майка ми.Няма значение дали й звъня аз,или тя на мен.Всеки ден се чувам също така със сестра ми и 2-те ми баби.Свекърва ми е през ден у нас,но ако не съм аз,мъжът ми няма да се сети да й се обади.Също като при Шанел,не е фен на разговорите по телефона,а и честичко забравя. 
Но пък тя живее близко,така че няма проблем.
Но пък тя живее близко,така че няма проблем.
С майка ми се чувам почти всеки ден, тя е в провинцията и това ни е контактът. Ако не всеки ден, то задължително през ден. Татко почина. С брат ми се чувам от време на време, тъй като работим в една сфера и аз го обслужвам, та между бизнес отношенията си говорим и за семейни работи. Със снаха ми и племенниците общувам по Скайп основно.
Тъй като живеем все още у свекърите, не ни се налага да се чуваме по телефона, за да обсъждаме кой какво и как. Иначе, когато сме на гости у майка ми, се чуваме с тях почти всеки ден - или аз, или мъжът ми.
Тъй като живеем все още у свекърите, не ни се налага да се чуваме по телефона, за да обсъждаме кой какво и как. Иначе, когато сме на гости у майка ми, се чуваме с тях почти всеки ден - или аз, или мъжът ми.
С майка ми се виждам и чувам много често. Не винаги се разбираме, но конфликтите не ни пречат да общуваме постоянно 
. Оставям и детето при нея, когато ми се налага или искам да изляза някъде без него.
Мъжът ми се вижда и чува с неговите родители значително по-рядко. Аз тях ги виждам няколко пъти в годината, по телефона не се чуваме. Не храним много топли чувства едни към други и смятам, че няма нужда да си лицемерим редовно. Така съм преценила и така правя. Той колко и как ще общува с тях си е негова работа. Не го спирам, нямам и право. Дори смятам, че каквито и да са, те все пак са му родители и стига да няма някакъв грандиозен проблем, е редно да си общуват редовно /докато ги има... защото никой не е вечен и много хора започват да съжаляват за пропуснатите мигове едва след като се случи непоправимото/.
. Оставям и детето при нея, когато ми се налага или искам да изляза някъде без него. Мъжът ми се вижда и чува с неговите родители значително по-рядко. Аз тях ги виждам няколко пъти в годината, по телефона не се чуваме. Не храним много топли чувства едни към други и смятам, че няма нужда да си лицемерим редовно. Така съм преценила и така правя. Той колко и как ще общува с тях си е негова работа. Не го спирам, нямам и право. Дори смятам, че каквито и да са, те все пак са му родители и стига да няма някакъв грандиозен проблем, е редно да си общуват редовно /докато ги има... защото никой не е вечен и много хора започват да съжаляват за пропуснатите мигове едва след като се случи непоправимото/.
Аз съм от лошите деца. Обаждам се само по повод. Странно ми е да се обаждам на някого всеки ден и да си говоря глупости.
И аз така. Ама ми се сърдят, основно баба ми.
А като цяло - те ми звънят. Аз звъня, само ако имам нещо конкретно за казване. С баща ми се виждаме веднъж годишно (живее в друг град); с майка ми - веднъж на 2-3 седмици, с брат ми и баба ми - пак толкова.
С майка ми имаме силна връзка и се чуваме през ден, тя живее далече, не е добре със здравето и затова държа да я чувам често. Други близки роднини нямам.
Живеем със свекърите(в една къща, но на различни етажи) и искам неискам ги виждам всеки ден. Те особено не се интересуват от нас и когато отсъстваме с детето, ако гостуваме на майка ми или например както миналата седмица бях в болница въобще не питат как сме и не се обаждат.
Свеки с дъщеря си се чува по 5 пъти на ден.
Живеем със свекърите(в една къща, но на различни етажи) и искам неискам ги виждам всеки ден. Те особено не се интересуват от нас и когато отсъстваме с детето, ако гостуваме на майка ми или например както миналата седмица бях в болница въобще не питат как сме и не се обаждат.
Свеки с дъщеря си се чува по 5 пъти на ден.
С родителите ми се чувам всеки ден, по минимум веднъж. Едно дете съм. Говоря с всеки по отделно, т.е. ако съм говорила с единия, после с другия......... няма значение, че можем да си кажем едно и също, а те да са заедно 
По скайп също се общуваме почти всеки ден. Синът ми много обича да говори с тях. Виждаме се рядко, поради голямото разстояние. Мъжът ми се чува с баща си всеки ден, с майка си по-рядко. Аз общувам само с майка му, с баща му по поводи.
По скайп също се общуваме почти всеки ден. Синът ми много обича да говори с тях. Виждаме се рядко, поради голямото разстояние. Мъжът ми се чува с баща си всеки ден, с майка си по-рядко. Аз общувам само с майка му, с баща му по поводи.
Разговорите са горе-долу еднотипни - въртят се около децата, работата, времето.
Признавам, понякога ми е леко досадно, но знам, че за майка ми е много важно и това е достатъчно за да продължавам да го правя. Виждаме се веднъж на няколко месеца и на нея просто й стига да чуе, че сме добре, предполагам.
Признавам, понякога ми е леко досадно, но знам, че за майка ми е много важно и това е достатъчно за да продължавам да го правя. Виждаме се веднъж на няколко месеца и на нея просто й стига да чуе, че сме добре, предполагам.
А примерно мъжът ми и баща му си говорят за всякакви глупости ежедневно. Обсъждат риболов, захранки, куки и блесни по 30 минути. После минават за още 20 минути на водещите спортни новини. Накрая завършват с проверка на статуса на чарковете на колите си. Всеки ден говорят по един час, страшно е.
Изумявате ме с тия всекидневни разговори. Какво толкова си говорите?
Как са дечицата? Кога ще си дойдете? Имаш ли нужда от нещо? Знаеш ли какво прочетох днес във вестника....Колко му трябва на един възрастен човек? Малко внимание, да се почувства част от семейството, нищо че децата му отдавна си имат свое. Да знае, че не е забравен.
Виж, ако твоите родители нямат нужда от такъв вид емоционална близост, ок, хора всякакви. Но ако имат, а ти ги пренебрегваш, според мен не е хубаво
Сериозно ли?
Ами не знам. На мене ми е тежко на душата, ако не съм била внимателна с родителите си. Цирк, нецирк, това е положението. Като ми е майка ми на гости, даже гледам " От местопрестъплението" 
Те са хора пенсионери от вече не малко години, с куп болежки...Какво друго да ги зарадва, освен разговор с децата и внуците?
Опира до взаимоотношения в семейството, като всяко друго нещо.
Светлица, и мъж ми му казва "вечерната проверка"
Е, при нас не е всеки ден, но е супер често.
Те са хора пенсионери от вече не малко години, с куп болежки...Какво друго да ги зарадва, освен разговор с децата и внуците?Опира до взаимоотношения в семейството, като всяко друго нещо.
Светлица, и мъж ми му казва "вечерната проверка"
Е, при нас не е всеки ден, но е супер често.
С майка ми се виждаме всеки ден, живеем в един дом на различни етажи
Не мога да кажа, че сме си близки
Знам, че ще дойде момент в който ще съжалявам и ужасно ще ми липсва,
но просто нямам близка връзка с нея
Мъжът ми се чува вски ден с родителите си, майка му говори с часова
Аз не си говоря с тях почти две години, без кавги,
просто фалша ми е в повече, а хич не ме бива в преструвките
Не мога да кажа, че сме си близки
Знам, че ще дойде момент в който ще съжалявам и ужасно ще ми липсва,
но просто нямам близка връзка с нея
Мъжът ми се чува вски ден с родителите си, майка му говори с часова
Аз не си говоря с тях почти две години, без кавги,
просто фалша ми е в повече, а хич не ме бива в преструвките
Сериозно ли?
Живее сама, има нужда да говори. Аз не съм по-добра. Откакто щерката забременя, /внучката е на 5 мес. /, ако не ги чуя до съм 10 ч. откачам.
Аз сега примерно за н-ти път обяснявах как се изпраща файл през скайп на майка ми .
Писах вече ,че работим в семейната фирма и през деня се чуваме по няколко пъти, естествено към 17,30ч се звъни с въпроса "прибра ли се вече " ... към 20ч. пак .
Досадничко е да ама и аз като belinda.
На свеки звъня предимно аз да разкажа нещо за хлапето ,тя е прекалено тактична и има някаква мания да не пречи за това аз съм активната .
Така или иначе всеки ден със всеки се чувам
Като е по-топло веднъж седмично сме или на обяд или на вечеря в свеки.Приятно ни е не е от задължение.
Писах вече ,че работим в семейната фирма и през деня се чуваме по няколко пъти, естествено към 17,30ч се звъни с въпроса "прибра ли се вече " ... към 20ч. пак .
Досадничко е да ама и аз като belinda.
На свеки звъня предимно аз да разкажа нещо за хлапето ,тя е прекалено тактична и има някаква мания да не пречи за това аз съм активната .
Така или иначе всеки ден със всеки се чувам
Като е по-топло веднъж седмично сме или на обяд или на вечеря в свеки.Приятно ни е не е от задължение.
оох,болната ми тема...живея на един етаж с майка и със свеки.Лошото е ,че са занемарили личните си контакти и хобита до никакви и единствената разтуха за деня се явявам аз .Започва се с едно подканяне да кажа "нещо",какво съм чула и видяла...въобще .И на мен като belinda ми е криво ако не им отделя някакво време, но в същото време безсмислени приказки по принцип са ми крайно "тегави"...Моля се да имам на тези години и други занимания,освен да чакам сина ми да звънне 
Между другото той живее с девойка от доста време,колкото и да ме човърка дали всичко е наред ,не звъня никак често 
.Започва се с едно подканяне да кажа "нещо",какво съм чула и видяла...въобще .И на мен като belinda ми е криво ако не им отделя някакво време, но в същото време безсмислени приказки по принцип са ми крайно "тегави"...Моля се да имам на тези години и други занимания,освен да чакам сина ми да звънне Между другото той живее с девойка от доста време,колкото и да ме човърка дали всичко е наред ,не звъня никак често
Какво си говорим... Ами на майка ми и нося книги за четене, или тя си взема от библиотека, после ги обсъждаме елементарно - тая е такава, оная едикаква си - прочети я, или не струва... Разправя ми за родата с която се чуват, правим планове за лятото какво да се насади на вилата и търпят развитие, разправям и за работата си и тя пита за там - тоя как е, оня как, на едикоя си детето завърши ли...
После обсъждаме малко политиката, малко Оскарите, завършваме с няколко възхвали на хлапето - колко е умно и какво направило днес, а аз като съм била малка какво било, и така.
Със свекървата по същия начин - тя пък има сума ти хобита, това -онова, докладвам и какво се играе в Операта и в театрите, кой как е днес, кой какво казал и кой има рожден ден, да му се обадиш..
Виж, с баща ми разговорите никога не спираха, можех да говоря с него с часове, почвали сме от какво е времето, та завършваме с Древния Рим. Но няма как да му се обадя там, където е, а бих дала всичко, буквално всичко, да можеше.
После обсъждаме малко политиката, малко Оскарите, завършваме с няколко възхвали на хлапето - колко е умно и какво направило днес, а аз като съм била малка какво било, и така.
Със свекървата по същия начин - тя пък има сума ти хобита, това -онова, докладвам и какво се играе в Операта и в театрите, кой как е днес, кой какво казал и кой има рожден ден, да му се обадиш..
Виж, с баща ми разговорите никога не спираха, можех да говоря с него с часове, почвали сме от какво е времето, та завършваме с Древния Рим. Но няма как да му се обадя там, където е, а бих дала всичко, буквално всичко, да можеше.
С майка ми, 1нъж в седмицата проформа, 1нъж в месеца - виждане. Не сме скарани, просто са ужасно студени хора. С баща ми по Коледа, нямам желание да го виждам и чувам и до следващата. С майката на приятеля ми - 2 пъти седмично се виждаме, тя се обажда всеки ден или през ден по телефона, разбираме се. Със "свекърва ми" си говорим, разбираме се, майка ми може 1/2 година да не каже нищо, нямаме общи теми, т.е. тя като че ли не се интересува от нищо кой знае какво. Вися по форума..
Няма ден, в който да не се чуя поне 2 пъти с майка ми. Виждаме се поне 5 пъти седмично, макар и за малко. Нямам по-добра приятелка и по-интересен събеседник от нея. Винаги има за какво да си говорим - от най-елементарни неща като какво да сготвим до философски разговори и спорове за "живота, вселената и всичко останало". Моля се на Бога и моите дъщери да имат същата връзка с мен след време.
С татко също ми е приятно. Мъжът ми също обича да дружи с нашите.
Изобщо често се събираме вечер и ходим заедно на море.
С татко също ми е приятно. Мъжът ми също обича да дружи с нашите.
Изобщо често се събираме вечер и ходим заедно на море.
Може да звучи лигаво, но съм адски привързана към нея, както и тя към мен.
Ааа, същата работа, само, че нас ни делят 700 км. Чуваме се няколко пъти на ден с мама, с тати не толкова, но редовно се осведомявам от мама как е и той. Много ми липсват.
Със свекърва ми рядко се виждаме напоследък - звъня, като стане по-дълго да я видя как е. Предполагам, че през лятото ще се виждаме по-често, когато времето е подходящо за кафета и разходки на открито. В другия край на града е, трудно се качва до 6-тия ни етаж (без асансьор сме
) и рядко идва съответно. Ние също рядко ходим напоследък. Стана ми неприятно сега - ще гледам да отидем скоро, що така напоследък се получи, ааа. Разбирам се с нея и ми е приятно да си поприказваме, а и малката да види баба. Иначе мъжът ми се чува с майка си редовно. Аз съм от лошите деца. Обаждам се само по повод. Странно ми е да се обаждам на някого всеки ден и да си говоря глупости.
ама и нашите са така 'лоши' Майка има приказка че щом не се търсим значи всичко е ОК