Съвет за взаимоотношение между мъж и жена с дете

skywalker2012, за съжаление дадените от теб подробности  коренно променят ситуацията.   Бях позитивно настроена за вашите взаимоотношения и наистина се опитвах да ти дам полезен съвет. Сега обаче започнах да се притеснявам, че тази жена те използва. Дано да греша! Все пак колкото и да ни обясняваш, може въпреки всичко да ни убягват важни и съществени неща, които накланят везните в една или друга посока.
Но не виждам нищо ненормално, досадно или нередно във въпросите, които си дал за пример. Моят собствен мъж постоянно ме пита такива неща и аз не му се сърдя. Нормално е, след като предимно готвя аз, когато той реши да го направи да ме пита за тенджери, време на пържене и т.н. За поправянето на нещата - също. За това са техниците, това им е работата.
Ненужна саможертва е според мен да не харчиш нищо за себе си. Всеки жив човек си има своите потребности. Още повече, че тя явно не го оценява. Разбира се, изключвам безсмислените и разточителни покупки - човек трябва да харчи според доходите си и да се съобразява с нуждите на всички членове на семейството.

Разбирам те, че искаш да имаш партньор в живота. Разбирам, че с времето си се привързал към тази жена и детето й, че ги обичаш... Но никой човек не заслужава да бъде използван.

И все пак - предпочитам да съм оптимист! Ти сигурен ли си, че не е нещо временно това положение във взаимоотношенията ви? Възможно е пък да е моментно! Има ли все пак моменти, в които всичко помежду ви е наред, забавлявате ли се заедно? Абсолютно всеки божи ден ли се случват тези забележки? От колко време е така?

Последните ти постове променят много нещата.Ако е така,както го описваш...За такива дреболии си е направо безумие.Явно доста време се е справяла сама.Това доста променя хората.Но пък и ти не си длъжен да търпиш.Поговорете,кажете си болежките,и ако на някой не му изнася,просто няма смисъл.Душевния комфорт в една връзка е много важен и за двамата.
Относно поправянето на нещо счупено вкъщи,и аз съм си малко чешит.То наистина човек не може да може всичко,освен ако не е някой многопрофилен майстор и с това да си изкарва хляба.Но пък ако става дума за смяна на един контакт,закачане на панта на кухненско шкафче,или смяна на фасонка....

За голямо щастие не се случва всеки ден да се караме. Но от време на време се случва. Опитвам се да я разбера и да не се ядосвам от отношението и. Но имаше моменти, в които наистина беше много тежко. За много неща тя всъщност е права, и аз всъщност съм съгласен с нея. Наистина като че ли е малко по-изискваща отколкото е нормално. Не я оправдавам. Има си сериозен проблем.Мисля че пренася опита си с предишните си връзки върху тази. И поставя мъжете под общ знаменател. А по мое скромно мнение се различавам коренно от повечето. Но не съм убеден че тя го осъзнава.Не че заради това какъв съм тя е длъжна да ме обслужва. Не искам никой да ме дундурка.Какъв мъж съм ако го позволя.
Не знам дали ме използва. Нито пък има за какво. Аз не съм точно типа мъж който жените търсят. Не и в материално отношение. Но е възможно да мисли за материалните неща.Все пак има дете, на което трябва да осигури бъдеще. Би било много наивно да се мисли че зряла жена със дете бие се хвърлила с главата напред в любовта, без да помисли за бъдещето на дъщеря си или сина си.

Мисля, че първо ще трябва да си изясните отношенията с "думи прости". Кой какво вижда в тази връзка и какво очаква като цяло.
Ежедневните неща ще си дойдат на място. Досега не вярвам да не знае какво можеш и колко. Разбира се, че човек се учи - някой по- късно.
Смисълът на тази връзка и очакванията й трябва, обаче да си ги изясните.

skywalker2012, това, че не се карате всеки ден е голям плюс и внася лъч надежда в ситуацията.
Разбира се, тук трябва да отчетем и твоята житейска философия за съвместното съжителство. Доколкото разбрах от предишните ти постове - имал си още една връзка преди тази, но не сте живели заедно.
Трябва да знаеш, че е напълно нормално е в едно семейство да има разногласия. Важното е да не се стига до обиди и до нараняване чувствата и достойнството на другия. Иначе спорове, разногласия, недоволства по значими и незначими въпроси - всичко това е нещо напълно нормално. Може би, ако човек живее съвсем сам, само тогава би живял в пълно разбирателство.

Да не би пък ти да приемаш прекалено навътре обичайните спорове?

От друга страна - възможно е наистина предишната неуспешна връзка да е оставила своя отпечатък върху нея.  Ако е така, с течение на времето и с постоянство от твоя страна е много вероятно жената да превъзмогне преживяното и да погледне на теб с други очи, така както го заслужаваш.  

Според мен със сигурност си на прав път - давайки си сметка за същината на проблемите, опитвайки се да намериш решение, опитвайки се изобщо да разбереш жената до себе си, да се поставиш на нейно място. Това е много полезно и важно за една връзка. / Ако повечето мъже го правеха, семейният живот щеше да е много по-лесен/.

За използването - нямам предвид да те използва в материален план, а може би - да те използва, за да не е сама, като другар в живота на този етап, като подкрепа в отглеждането на детето... Знам ли. Има много начини на използване. Всъщност като се замисли човек съвместното съжителство между мъж и жена е един вид използване на другия. Балансът обаче идва от това, че взимаш, но даваш. И го правиш с желание. Лошо и неправилно е, когато единият само взима, а другия само дава без да получава нищо на свой ред.

И не на последно място - изключително важно  е да разговаряте помежду си, да не кажа, че то е най-важното в една връзка.
Обсъждали ли сте въпросите, които излагаш пред нас?

  Много ми е странно ,как все виждам напоследък мъже, които да не се държат мъжки и да си създадат свое семейство, а се навират в чуждо, та дори и разбито!!!Все пак може да се възстанови някой ден!И като не си с достатъчно опит ,как изобщо се хвърляш на жена с дете, където отговорността и тежестта е за тежката артилерия!И живял си при родителите си щом там не си почувствал усещането да помагаш да се научиш значи години наред си свикнал да те обгрижват и сега отново това става!