Съвет за взаимоотношение между мъж и жена с дете

Трудно е да се даде съвет в тази ситуация.
Аз лично не виждам перспектива в тази връзка. Има прекалено много минуси и в един момент те ще окажат своето негативно влияние за приключване на връзката.
Тази история ми напомня много на преживяното от моят съпруг. Бившата все му натяквала, че не е готов за семейство (ами тогава що му се натресла???    ), а сега - с мен - има прекрасна и щастлива връзка, сякаш се е родил научен да бъде съпруг и баща на деца, които не са негови... Толкова, че всеки ден се възхищавам на характера му, на отговорността му, на прекрасните качества, заради които и аз съм безкрайно щастлива с него!
Та, една връзка или става, или не става. Няма как да се очаква, че след безкрайни и многобройни компромиси, нещата ще се получат. Те или са се получили още в началото, или има малка вероятност да се получат в бъдеще.
Но чувствата ти явно ти пречат да вземеш разумно решение. А и не разбрах, взаимни ли са?  

ПП Бих дала съвет да не приемаш тази връзка за нещо съдбовно. Ако бях мъж, щях да се обвържа с жена, която да е готова на нещо за мен, а не аз да се чувствам длъжен да правя компромиси със себе си, за да я спечеля. Има жени, които са ненаситни и когато разберат, че срещу себе си имат добър мъж, злоупотребяват... И последствията не са никак приятни, често дори и фатални...

Анджали, струва ми се, че прекалено строго съдиш!
Самият автор е подчертал, че до скоро е живял с родителите си и не е свикнал да живее самостоятелно, че има определени здравословни проблеми, които са наложили подобен начин на живот.  Не го поставяй под общ знаменател на мъж, който не е готов за семейство. Всъщност винаги съм си тълкувала този израз като "не желая да имам семейство". А очевидно в случая автора има желание и иска нещата да се получат. Самия факт, че е приел жена с дете говори много. Не съм го преживявала лично, но съм сигурна, че не всеки мъж може да го направи.

skywalker2012 , на първо място искам да те поздравя, че си успял да си дадеш сметка за възникналите проблеми, че си се опитал да потърсиш причината и евентуалното разрешение.
Доколкото разбирам нямаш много опит във взаимоотношенията с другия пол и изобщо със самостоятелния живот. Но човек се учи докато е жив! Това, че си живял при родителите си, все пак не ти пречи да знаеш какво има да се върши в една къща, нали?! Не се плаши от самостоятелния живот, ще се справиш! На първо време, може би, отново с подкрепата на родителите си. Те никога не биха отказали да ти дадат съвет или да ти помогнат с каквото могат. И в това няма нищо ненормално или детинско. Всички ние, които живеем вече години наред отделно от родителите си със своите семейства, постоянно имаме нужда от родителски съвет за най-различни дори дребни неща от ежедневието. Та в живота отделно няма нищо сложно - ще свикнеш от самосебе си.

По-сложен ми се струва въпроса за отношенията ти с тази жена. Трябва да знаеш, че за една жена е много важно мъжът до нея да помага в домакинството. Отминаха онези времена, когато единственото задължение на жената беше да си стои вкъщи да готви и чисти. След цял ден на работа времето честоне достига човек да свърши ежедневните неотложни неща в собствения си дом. Моят мъж много ми помага. И двамата смятаме, че сме равнопоставени в домакинството и се опитваме по равно да си поделяме задълженията. Просто не мога да си представя как бих се справила без помощта му. И също бих била доста недоволна, ако той отказва да се включи наравно с мен в ежедневните домакински работи.
Не е толкова трудно и не отнема повече от няколко минути да пуснеш прахосмукачка, да изхвърлиш боклука, да помогнеш в слагането и вдигането на масата и т.н. По този начин и жената ще е доволна и поводите за скандали ще намалеят драстично. Една от най-честите причини за изнервеност в днешно време е именно умората. Наистина е много уморително цял ден да си бил на работа, а след това цялата къща да чака теб и за капак на всичко без грам помощ...

Освен това другото хубаво на помагането в домакинската работа е, че хем ще правите нещо заедно или по-точно с една обща цел - да ви бъде приятно, почистено и комфортно на всички у дома, хем домакинската работа ще свършва по-бързо и ще ви остава повече време за други занимания.

Дано съм успяла да ти дам някакъв съвет!
Успех!

utro77,  бързам да ти отговоря още преди да съм прочела целия ти пост. Не си разбрала правилно. Аз не съдя автора на темата, дори страшно много му съчувствам и го разбирам. Споделих за отношението и слагането на квалификация на МОЯТ съпруг от неговата бивша..., което е общо струва ми се с този случай. Моля те, чети преди да ме обвиняваш и изкарваш строга и каква ли още не...

Всичко зависи от това което тя е очаквала и какво може да допусне.
Отношенията между хората са доста напрегнати. Всички знаят, че умората, натоварването и несигурността не са добри показатели.

Само ще кажа че жена с дете.. трябва на ръце да те носи.. и не да ти се нерви, ами правилно да те носочи как точно иска да и помогнеш skywalker2012 .
Ма защо все си мислят че някой им е длъжен.. хубаво, обичаш я.. би трябвало да е доволна от този факт.. но пък да иска невъзможното е меко казано смешно.
Съвети не мога да давам защото е глупаво.. но си мисля че твоята любима няма да се спре дотук, все по кофти ще става и все повече и повече ще изисква от теб.. дали си заслужава, ти ще прецениш.
Мъжът е мъж докато го чуват.. инак си оттекъл!!! 
Помисли добре и защо е останала сама.. от хубавото никой не бяга зорлем!!! 

На въпроса дали ме обича,отговарям че явно ме обича, защото проблемът който имам не всеки би го приел.
А за умората наистина е много уморена.Всеки ден се влачи до работа и обратно.Отдавна я мъчи това че не шофира, иска аз да шофирам ( нямам книжка).Тъпото е че всички около нея са с коли, и се дразни че трябва да се мъкне по няколко часа докато отиде на работа и обратно. Знам че й е трудно,опитвам се да й помагам с каквото мога.Нея питането я дразни най-много. Не обича да се пита за явни неща, за които не би трябвало да питам,но какво да правя като не съм живял по този начин и много неща са ми били уредени от семейството ми.
Имам чувството че ще я изпусна.Много съм търпелив по принцип и не се цупя за глупости.Животът е твърде кратък и не си струва да й се сърдя за дреболии.Но тя май не го разбира така.Амбициозна е много и иска всичко да е наред.Не знам накъде ще ме отведе това....

И все пак ми се струва, че някои погрешно разбирате проблема...
Авторът сам казва, че не иска да прави нищо вкъщи и все иска съвети от жената. Не знам защо си правите изводите, че той  й прислужва като някакъв роб и се е нагърбил с всичката домакинска работа, а тя все недоволства.  Аз лично, а сигурна съм, че и повечето жени, мъж, който не иска да прави нищо вкъщи, не бих търпяла. Що пък жената да е длъжна да се обръща на прислужница???? Не искам никой да ми слугува, но не съм съгласна и аз да върша всичко, а мъжът ми да лежи на дивана и да си гледа Тв-то. Ми аз не съм ли човек, не ходя ли на работа, нямам ли право и аз да си почина за някоя минута?! Смятам, че най-разумното и нормално решение е двамата партньори да си поделят по някакъв начин домакинските задължения.

skywalker2012, относно задаването на глупави въпроси с очевиден отговор - ами всеки би се подразнил. Не знам какви са ти въпросите и колко често ги задаваш, но ако има възможност обръщай се примерно в повечето случаи към някой друг - родители, приятели, ако щеш и към форума.
И може би имаш нужда малко повече да вярваш в себе си и в способността си да се справяш сам. Сам казваш, че питаш за явни неща. Правя си извода, че знаеш как да действаш в определената ситуация, но просто не си сигурен.

Авторе,поклон ти правя,че мислиш по този начин.Ако и моят мъж мислеше така щяхме да си запазим семейството.Не е лесно да дърпаш сам каруцата,че и другия вол да возиш в нея.Ти очевидно го разбираш и се мъчиш да решиш проблема.Действай,за да не я загубиш наистина.Каза ли и това,което споделяш тук?
Колкото и да не ви се вярва (мъже),има жени,на които като има дадеш малко дават всичко от себе си. След като не се е пльоснала да чака не теб,ами драпа,предполагам,че спада към този вид.
От личния ми опит на великомъченица  ти казвам,че ако моя беше седнал и казал това,което ти пишеш в първия пост,щях света да обърна,че и да потрая още време,само и само да решим проблема и да останем заедно.Сега,друг е въпроса,че не му пука.Ако си траеш и се опитваш тихомълком,ще излезе пред нея,че и на теб не ти пука.Така че-действай,говорете.Според мен е много важно.
И да попитам-толкова ли голяма жертва и компромис със себе си правите мъже,като взимате "крава с теле"? Втора ръка жена ли ставам,като зарежа мързеливия си мъж?

За мен никакъв проблем не беше детенцето,аз го имам за свое.То ме прие много добре и се радваме един на друг.В началото не ми беше лесно, защото много неща ми бяха нови, защото едно е да мислиш за себе си а друго и за дете, но с времето свикнах,започнах да й помагам, да го вземам и водя на градина,да го разхождам.Говорим си двамата.Според мен е тъпо да не искаш да приемеш партньор с дете.Пък ако искаш да има свое ако тя иска още деца, би било още по-хубаво.
А на въпроса дали говоря с нея, наистина може би не говоря достатъчно.От предишната си връзка свикнах да не говоря, защото там просто ме угнетяваше жената със налагането си и свикнах да не говоря.Но сега не искам да се получи така.

Защо? Не бих носила още един заради "хубавите му очи".

И аз не мисля, че е тъпо да ме носи на ръце само защото съм я приел с дете.Нали сме се събрали, за да сме заедно и да делим всичко.Така че не бих й се натресъл и мен да ме гледа.

На utro77 ще кажа, че не съм казал, че не искам да правя нищо вкъщи.Не е изобщо близо до истината.Просто изглежда така.За човек, който от години е сам и си има стереотип на живот и знае всичко кое къде му е и как да го прави е лесно да си изпълнява ежедневните задачи,но за мен който тепърва почва, е малко трудно.Но искам и се уча.

Ето това "явно" мен ме притеснява. Не видях достатъчно любов, не видях достатъчно доказателства за любов (само едно, което споменаваш, но за мен е спорно дали е доказателство), а изисквания, претенции, очаквания и пак очаквания...  Сякаш тя повече те приема като изход и решение за проблемите си...
Не знам дали създаване на ваше дете ще ви реши проблемите и разминаванията в личните ви взаимоотношения. Помисли, дали после и ти няма да си част от подфорума за самотни родители (защото и бащи има там).

utro77, не мисля, че skywalker2012  не иска да върши нищо вкъщи, както предполагаш.
Ето:

skywalker2012, любовта трябва да е взаимна, а когато е взаимна, партньора се приема такъв какъвто е. Нали точно в това което е, си се влюбил?! И си решил да живееш с него, точно заради това което е, защото така се чувстваш пълноценен и щастлив?! И ако бъдеш приет такъв, какъвто си, също се чувстваш щастлив?!

Ще трябва да говориш с нея.
Наистина по- добре е да си намериш друг източник за задаване на въпроси. Никой не се е родил научен. За някои едни въпроси са тъпи за други сложни.
Но все пак трябва да си изясниш докъде се простират надеждите й за теб. Някои хора си мислят, че могат да променят всеки и да го направят свой идеал.
Дано жената не е от тези, а просто да е много уморена. Когато човек е уморен, когато е възлагал прекалено много на някой друг, наистина в един момент му кипва.
Хубава е, че се разбирате с детето. То може да ти бъде солидна подкрепа.

Е, изразът си е такъв. Големи, интелигентни хора сме. Трябва ли да си обясняваме какво означава?! Аз съм съгласна със Соте. Уважение, уважение и пак уважение. Защото от там се тръгва, за да бъде успешно партньорството.
Само тази причина дори, че мъжът ми проявява грижите, отговорността и любовта към деца, към които друг е длъжен да ги проявява, но е решил да не го прави, ме кара да го боготворя. И това няма нищо общо буквално с носене на ръце, т.е. да му бъда майка и на него или нещо подобно, както някои разбират този израз.

Ооо не.. кой ти говори за жертви.. говорим за внимание и разбиране.. но май мъжете се третират само за решаване на личните проблеми.. поне тези които познавам в подобно положение се третират точно като изход... в което няма нищо лошо, стига и жената да е изход за мъжа.. пък и както каза Анджали.. като искаш да живееш с някой го приемаш такъв какъвто е.. обикновенно опитите за промяна не водят до добри резултати!!!  


Снеже.. всеки уважаващ себе си мъж не би позволил да го носят на гръб.. въпроса е взаимно да се намери баланса.. пък ако ще и заедно да се носят на гръб!!!  
Уф.. защо ли премахнаха казармата м..а му!!!  

Жената е приела мъжа такъв какъвто е и той нея такава каквато е.
Въпросът е какво е очаквала. Явно тя много повече.
Просто иска да си има равностоен партньор, а не още едно дете или някой в подчинено положение.
За мен авторът трябва да си направи извода. Самия той усеща, че не това са му възможностите, а много по- големи. Просто стечение на обстоятелства и начин на живот са го направили такъв.
Сега ще трябва да се научи да бъде равностоен партньор. Доста трудно при случай, че някой друг досега е управлявал живота ти.
За съжаление трябва да се научи дори и за себе си. Много неща е разбрал. Просто трябва да си равностоен в отношенията към другите за да не се превърнеш във вещ. Изключвам отношението на майките към децата си.
Дали тази връзка ще продължи не се знае, но е добър урок, въпреки, че е доста тежък.

На автора мога да кажа да се бори да запази жената и детето дори за себе си. Да не кажа по - точно " ти мъж ли си или лукова глава" Я, се стягай да живееш живота си. С тази жена, ако не иска с друга, но да питаш за всичко и да искаш разрешение за всичко все едно си дете и в чужд дом не е много приемливо дори и за теб.

Ако само битовизмите са проблемите по между ви, учи се в движение така да се каже. Вероятно жената ще оцени усилията ти да се промениш и факта, че не бездействаш по въпроса.

Жената от първия пост ми се струва изискваща и нетърпелива.

Авторе, опитай един ден като е на работа тя да изметеш, измиеш и сготвиш нещо лесно. И й гледай реакцията.

Съвет от мен: учи се по- бързо и не си търси извинения. 
Все пак си на 30+ години, интелигентно звучиш, не вярвам битовизмите чак толкова да те затрудняват. Разбери едно, вече е крайно време ти да обгиржваш някого, детството е свършило отдавна. Ако ли ти е толкова непосилно, не се насилвай, то без желание и мотивировка не става.

Анджали, не съм изненадана да прочета, че теорията ти за задържането на мъжете не е сработила веднъж.Аз си мислех, че говориш от позицията на жена с дългогодишен брак, успяваща да поддържа тръпката с "правилното" си поведение...

skywalker2012, хубаво е, че осъзнаваш проблема.Мисля, че щом имаш желание, ще се справиш.Партньорката ти има право да изисква твоето участие в решаването на битовите проблеми.Помагай й по-честичко, изненадвай я понякога с готова вечеря /дори да е купена от "бърза кухня" /.Не я питай непрекъснато, а прави по нещо дребно всеки ден.Между другото, майка ти не те ли е научила на някои неща? Всичко тя ли вършеше?

Лош опит да се правиш на психолог. Кое те кара да мислиш, че първият ми съпруг е бил мъж, когото съм искала да "задържа" за цял живот??????    Да ти изпратя автобиографията си ли искаш?     
С това твое агресивно и неадекватно поведение, не се учудвам, че си сама. И мисля, че дооооста дълго още си бъдеш сама! От хубава жена, никой не бяга!       

"... в хилядите случаи, в които едни отношения ни създават усещане за радост и че сме си на мястото с този човек, вратата трябва да се захлопне пред чуждите критерии за това кое е редно и кое не е...
Никой не е по-голям от пътя, който душата избира, за да опознае собственото си разбиране за радост и любов."
                                    
Михаела Петрова

   Според  мен  темата  е  пусната  от  жена  представяща  се  за  въпросния  мъж   ,  с  какъвто  подобен  има   връзка  .  Изразът      ,  въпросите  ,  светогледа  и  самата  формулировка   на  мисълта   са   очеизвадно  женски  .

Не мога да съдя.
Ако става въпрос за човек с увреждане, то не се учудвам на светогледа му.
Ако става въпрос за жена която живее с такъв човек, то е трябвало предварително да оцени последствията защото сега те ще бъдат предимно за другия човек.

А според мен твоето мнение е доста странно.  Никак не ми е "очеизвадно", дори и едно изречение не ми излъчва женско присъствие.
Най-малкото не е коректно да се поства по този начин лично предположение, след като не познаваме лично автора. Той търси съвет за споделената ситуация. Ако човек няма такъв, подминава темата, а не да прави неискани, нетърсени предположения, нямащи нищо общо с въпросите му.
Извинявам се на автора на темата, че се намесвам със спор, но за мен е очевадно, че той е един изключително чувствителен човек (с други думи - човек с голямо сърце), изстрадал, със стремеж да направи някого щастлив, без никакъв егоизъм, желаещ да намери верния път в любовта и доверяващ се на личните преценки на не толкова познати хора от форума, което доказва неговата чиста душевност.

skywalker2012, какво толкова я питаш тая жена, че така се ядосва? Направо не мога да си представя. Можеш ли да дадеш някой пример?
Аз бях в ролята на жената преди 3 години, когато се събрахме с мъжа ми. Наистина очаквах много от него, защото разочарованието от първия ми брак беше толкова голямо, че бях готова да живея сама с детето цял живот, но не и да попадна в същия капан. А капанът беше точно такова носене на гръб от мен за всичко. Та с мъж, който не си поделя с мен задълженията и отговорностите в семейния живот не бих живяла, пък ако ще повече мъж да не видя. Затова бях постоянно нащрек в началото - може би и при нея има нещо такова? При мен всичко мина много бързо, защото видях насреща си човек, който никога няма да седне, докато аз правя нещо у дома. Ето ти един добър съвет - върши ли тя нещо, каквото и да било, ставаш от дивана, отиваш и я питаш с какво да й помогнеш. На такъв въпрос няма да се нацупи. Ако се нацупи, отиваш да измиеш чиниите, после пак я питаш - с какво още да помогна?
Предполагам, че въпросите ти са така зададени, че тя си мисли, че искаш да се измъкнеш от работа и ги задаваш проформа. Не знам, пак те моля, дай някой пример, за да не пиша неадекватно. Някак не мога да си представя, че човек, който искрено има желание да се включва в работата у дома, ще ядоса жена си.
Ако толкова не се сещаш с какво да помогнеш у вас, кажи, ще ти напиша една примерна наша организация на домакинството.

Човек не се ражда научен. Или образован.
Никой не е длъжен да умее телепатично да разбира и улавя желанията
и вкусовете на другия.
Ако тя държи на теб, сама ще търси начини да се сработите.
Би трябвало да бъде благодарна, че си толкова всеотдаен,
да забележи, че имаш силни чувства към нея и да те цени повече.


пс  И все пак, не преминавай границата на старанието да й угаждаш.
Защото са малко крачките до превръщането в безличен слуга.
А после? Дали би те уважавала?

Факт е, че всяка “домакиня“ създава собствен ред и правила в дома. И ако някой направи нещо по-различно, понякога жената се дразни.

Но има дейности, които са класика във всеки дом - например: изхвърляне на боклук, миене/сушене/подреждане на съдове по местата им в шкафовете, прахосмукачка, бърсане на прах, разтребване на хол или др.стаи (поне прибиране на собствените неща,дрехи,джаджи по местата им), пазаруване на основни за домакинството продукти. Поеми тези или някои от тези дейности без мн. въпроси и на собствена инициатива.

За останалите неща - пералня, простиране, сгъване на пране, гладене, поливане на цветя,  готвене, основно чистене, чистене на баня - учи се в крачка, гледай от нея. С готвенето може да експериментираш като си сам и да я изненадваш вечер. Има лесни и вкусни рецепти - миш-маш, баница, фасул, манджа с картофи, спагети, макарони на фурна... Прегледай Готварския, питай майка си за лесни идеи.

Също е важно, че се разбираш с детето. Занимавай се с него, излизайте в събота/неделя двамата до площадката, за да може майка му да има малко време за себе си.

Ако тя директно те обвинява, че не можеш и не си добър в домакинството, питай я конкретно тя какво и как очаква да поемеш. Нека те “научи“. Няма нищо лошо.
Седнете на по кафе през почивните дни, обсъдете и си разделете работата.

Дано тези битовизми не ви развалят връзката. Според са преодолими. В крайна сметка всяка двойка, която се събира да живее заедно, първо си синхронизира и напасва навиците. Никой не иска да е роб или слугиня, а нещата трябва да се свършат. Домакинството не се нарежда гладко и от само себе си от началото.

Ох, роман изписах, дано не отегчих никого   От сърце ти желая да си решите домакинските въпроси и да сте щастливи  

Благодаря на всички, които ми отговориха, особено на тези, които наистина взеха присърце проблема ми.Мъж съм ( да отговоря на някои).Животът е твърде кратък да си губя времето с изкуствени проблеми и преструвки. И наистина ми идва много трудно в момента. Лошото е, че тя може би не разбира колко усилия полагам. Аз съм иначе разсеян и понякога това много ми пречи.Но искам да изгладим противоречията си, защото те са наистина на битово ниво.Поне така е до момента. Тя е много амбициозна и иска да постигне максималното, особено за детенцето.Това ми харесва.Човек не трябва да се примирява.Аз може би съм свикнал твърде много да се примирявам с проблемите.Може би проблемите със здравето ме научиха на това.Но животът не е достатъчен за да се примиряваме с проблеми, които могат да бъдат решени.Много я обичам, а и тя мен.Иначе не бих правил усилия да се променям.Знам че има неща, които не мога да променя, но тези в бита мога, защото всъщност те са такива, че всеки самостоятелен човек си ги върши.
С детенцето се разбирам прекрасно.То ме приема много добре и много се харесваме.Малко странно се чувствам в ролята на баща, но е хубаво. Тя иска да има други деца, така че един ден ако имаме свое, ще съм подготвен за това.

Като те чета си някаква мека Мара, да не използвам по-силни епитети. Във всеки втори пост здравето ми, здравето ми. Болен си и искаш нейното съжаление? Или да не вършиш нищо щот си болен ли? 

От последния пост съдя, че жената иска да живее с теб и то пълноценно. Затова давай!
Какво ще става, ще става. Никой от нищо не е застрахован.

Той дава, ама май му е криво, че не го потупват по главичка в знак на одобрение.
Не оценява таз жена титаничните му усилия и това изглежда е най- големият му проблем. А и как би могла да изкаже възхищение за нещо, което за нея е рутина. Да домакинстваш не е някакъв чутовен подвиг и ако авторът досега беше живял самостоятелно щеше да  го знае.

E, Eстел, той иска да се научи. А и Мека Мара да е, какво лошо? Важното е, че се обичат и си допадат. Да се съберат да живеят заедно - и с детенце - си е сериозна крачка напред в една връзка.
За здравето - той си знае. Наистина здравето е най-важно. Авторът не е виновен, че така са се развили нещата в живота му и досега не е успял да събере опит в домакинстването. - това е и към горния пост.
Освен това е похвално, че така открито говори за ситуацията и осъзнава слабите си страни. Щом има желание и не се “скатава“ умишлено, ще успее да усвои споменатата “рутина“! Дано мацката да е търпелива и да регистрира усилията му!

Останалото Снежа 63 го е казала 

Да... Добре го е казала 
 

Според мен жената иска да поемеш отговорност, не да й угаждаш.
Като не си имал възможност или желание да научиш някои неща до сега, нищо не пречи да го направиш оттук нататък, но не да чакаш тя да те обучава, а да поемеш инициативата.
Явно в повече й идва две деца да възпитава.
Жената очаква да се научиш да вземаш решения и носиш отговорност, не да я гледаш предано в очите и чакаш заповеди.

Aaa, aз имах предвид другото - по-окуражителното - изказване на Снежа 63 - от 3та страница/първия пост.
Иначе всяка връзка, придружена особено със съжителство,  си е вид урок и носи риск - учим се на синхрон и компромиси в бита. Не е само цветя и шампанско  

Тези дни доста се самоанализирах, и наистина погледнато отстрани точно така изглежда.Все едно нямам инициатива, и все едно нищо никога не правя.Сигурно и защото не обичам конфликтите чакам първо да видя тя какво мисли за нещо, а това е глупаво, защото тя всъщност иска да види истинска подкрепа, а не просто да й оставям някакви пари тя да се оправя.Досега не съм живял толкова самостоятелно.Моя грешка е, че съм допуснал така да се случи.Но искам да се променя, и правя стъпките в тази посока. Лошото е, че тя може да не издържи. Знам,че съм способен на това да бъда такъв, какъвто тя очаква. А пък доста време когато се събрахме, не смеех да пипам нищо, защото не знаех къде стоят неща,или пък не чувствах ,че е правилно да действам много активно.Не знам какво ще излезе.Прави сте, че каквото и да стане това е тежък урок, но аз пък искам да го науча и да изкарам 6.)
Също май наистина се е получило така, че все едно си има две деца.И и е дошло в повече.Но няма да е вечно така.Бързичко ще порасна.Не искам похвали от нейна страна.Това е все едно да ме хвалят че си връзвам обувките.Но тя не вижда какво всъщност правя и какъв голям скок съм направил.Просто искам да ми даде шанс да вляза в крачка с нея, но може да не и стигне търпението.Но във всеки случай ще направя всичко по силите си, за да я задържа, защото наистина я обичам много.Тя е моето щастие.Детенцето също го заобичах като мое.

Извинявай, ако те обиди това, което ще ти кажа, но също го приеми като виждане отстрани.
Така както винаги се опитваш да обясниш ситуацията, ми заприличва на смяна на ролите! Но не се учудвам, преди двайсет години такива разговори най-малкото щяха да предизвикат усмивка.
Но като чета и други теми се убеждавам, че всичко се е обърнало с главата надолу.  

ПС  Приятелката ти да не би да е Везни?
 

Това си е и част от характер.
Аз също не пипам нищо на чуждо място и не обичам да пипат у нас. 
Ще трябва да се пребориш с него. Просто ще трябва да възприемеш, че това е и твоя дом и, че си равностоен член.
доста трудно е това. Тук проблемът не е в другия, а в теб самия.

Щоооо бе?   Не сме много властни ама хич даже. Обаче искаме нещата да стават на момента тук и сега без много подканяне.

Оооо да.. то като ви се подрежат крилцата, спирате да летите.. ама някои добре успявате да се реализирате.. спор няма.. но се учудвам що ли има хора дето ви се връзват??? 
Май ми липсва въображение!!! 

Също така много ще помогне, ако този "истински мъж" се напъне и вземе книжка и кола.

Любовта е изградена от факти и действия, не от емоции.

Айде бе, мъже, малко повече твърдост!

Аз съм сама жена с дете. Няма никого да нося на ръце, не търпя женчовци, по-добре да си остана сама.

Едно време мъжът като усети натиска, се е стягал и е действал, щото е знаел каква му е позицията в обществото. Всеки има достатъчно сили- дори и с някаква болест, стига да има воля и да се стегне.

Малко повече твърдост в походката, в характера. Не да си мачо, ама дай някой лев за шоф. книжка и подигай малко щанги, та да си изградиш характера!

И- като в казармата, чистене до дъно. Прах, под, баня. Да не мислиш, че е лесно да се чисти баня, да се търка  с токсични препарати с нежните ми женски ръце?

Айде падни за 20 и после почвай да търкаш, така че жена ти да може да се оглежда в плочките в банята, като се гримира сутрин!

Най-важното при вас е налице, останалото е преодолимо и е въпрос на време, така мисля.
Бори се!

Соте, не всички се връзват. Някои ги връзват!
 

ни `поникват` други .

Това си е удар под кръста. 
Сигурно твърдоглавието ви дава сили за надмощие над нас.. но не забравяйте че метлата има и обратна страна!!!! 
Та за да няма удари под кръста, си намерете правилното място!!! 

Първото, което ми хрумва е да те питам с какъв здравословен проблем си? Форумът е анонимен и спокойно можеш да споделиш. Само така ще ни дадеш пълна картина на ситуацията и би получил реално обосновани коментари. Не работиш, нямаш книжка, питаш за всяко нещо...еми не се сърди, но никак не ми изглежда розово положението. Така, като те чета излиза, че приятелката ти освен, че ходи на работа и върши всичко сама, се налага да обгрижва ДВЕ деца. То да се обясняваш за всяко нещо като на 7-8 годишно не си е работа. Не ме разбирай погрешно, просто излагам нещата обективно. Не забравям нито за миг факта, че вероятно ти тежи, че си бил зависим от родителите ти и искаш да се докажеш като самостоятелен и отговорен мъж.

Ще конкретизирам тогава, щом трябва.Работя както всички,естествено.Иначе никога не бих се обвързал с никоя жена.Не бих бил съгласен да ме хранят и гледат като метреса(съществуват сигурно и такива мъже),а и коя жена би ме изтърпяла да не работя и да и стоя на врата.Да не говорим , че тя има и детенце. Откъде накъде ще ме издържа.Никой на никого не е длъжен.Ако ще да е най-готиния човек на света. А относно заболяването, то  е сериозно, хронично, и може би в крайна сметка ще ме убие.Заради него доста години не съм могъл да имам много качествен живот. А проблемите ни са всъщност битови.Свързани са с факта, че не съм живял самостоятелно и много неща просто не знам как се правят.Това не значи че не искам да помагам или си стоя докато тя прави нещо. Но се уча в движение.Трудно е,но мисля че успявам да вляза в крак с нея. Виждам че за много от вас изглеждам като някой женчо, който не може  вземе нещата в свои ръце, а да чака на другите.Истината е че целия съзнателен живот съм се борил със заболяването си, и май съм допуснал да не оценявам друго освен здравето си. Не бих пожелавал на никой друг това.Хората лесно съдят, когато не са имали такъв здравословен проблем.Не казвам че ме извинява да не правя нищо и да помагам.Правя всичко по силите си да се справя и ще го правя независимо от това дали тя ще има търпение да ме изчака. Иначе съм свикнал да се справям сам с проблемите си. Идеята да пиша във форума беше, че исках да чуя мнението на повече хора.Благодаря на всички за отговорите.Дори на тези, които бяха язвителни.

Тези думи ми направиха силно впечатление. В моето семейство проблемите със здравето също промениха на 100 % нашите възприятия към живота. И нищо друго не ни интересува, просто да се справим с тях и децата ми да имат дълъг и нормален живот... Разбирам те много добре. Но това още повече ме кара да се възмутя от изискванията на приятелката ти. И не точно от тях, а от начина, по който изисква и капризничи, и те кара да се чувстваш длъжен. Ако това те натоварва и те кара да се чувстваш зле, ти е нужно по-мило и спокойно отношение. Тя просто трябва да промени подхода си към теб и вашите отношения. Не може да мислиш, че щом някой те е приел с това заболяване, то той има право да те манипулира чрез този факт и си му длъжник. Хубавото е, че гледаш сериозно на връзката ви. Опитай да помагаш в това, което е по-скоро мъжка работа, прави изненади доколкото имаш такава възможност, пък каквото стане... Успех!

В такъв случай нещата са съвсем различни. Работиш, обичаш я и се стараеш да и угодиш в домакинството...е какво повече да иска една жена от теб Трябва да е благодарна, че си до нея, а ако ти намира кусури, то проблема е в нея.

Извинявай, ако звуча язвителна, но нищо не си конкретизирал всъщност с тоя пост.
Така и не посочи един случай, в който тя се е ядосала, че я питаш постоянно. Аз и досега не съм наясно кое е това, което я ядосва и ти упорито отказваш да го споделиш. Което ме навежда на разни мисли.
Не можеш да искаш съвети без да кажеш какъв е основният проблем. Най-лесно е да я представиш като безчувствена кучка - ако това ще те успокои, хубаво.

Много съвети, много нещо, но нищо конкретно!

Мисля, че напълно разбирам жената до теб. С когото и да си живял, който и да те е носил досега на гърба си, ти все пак не си на 3, а на 30 и мисля, че и сам можеш да си дадеш сметка какво е нужно да се направи. Какво толкова я питаш? Не виждаш мръсните съдове, препълнената кофа с боклук, прахта? Поеми инициативата. По принцип и аз съм жена, свикнала да се справя сама, но един такъв като теб не го изтърпях. Тази жена наистина има две деца, даже може малкото да е по-самостоятелно. Тя може и сама да се справя, но защото тогава си и ти, ако трябва да продължава сама да се справя?
Поздравления, че си разбрал, че имаш проблем и че искаш да го решиш, но това става с действия.
Пожелавам ти успех!

Хубаво щом трябва още по-ясно.Например в началото я питах за готвене коя тенджера да използвам.Всеки човек си има установени кухненски съдове за всяко нещо. Питал съм я как да нарежа примерно зеленчуците.Колко време да ги пържа.Колко време да се готвят. Питал съм я как да направя нещо си.Тя иска аз сам да се сещам как се правят нещата, а не да я питам. Също например я дразни това , че никога не съм готвел.Как не съм се сещал да направя нещо  в кухнята. Също така се дразни от това че съм готов да купя готова храна за вечеря. Ако примерно нещо е развалено трябвало да го поправя, а ако не мога да викна техник.Викам техник, а тя казва че и тя сама можела да си викне, то с пари всеки можел. Всяко нещо ако реша някой да ми помогне се сърди, че съм карал други хора да ми го вършат. А съгласете се, че колкото и да си техничар не можеш всичко.Също се сърди за това, че съм бил безотговорен с парите си. Че съм бил с широки пръсти. а това не е така. Откакто съм с нея, винаги съм се старал да не харча нищо за себе си.  Бил съм мърляв, непрекъснато съм бил разливал мърсял. И трябвало да ходи по мен. А аз съм свикнал да си чистя това което съм изцапал без много шум.Аз не я упреквам в нищо.Животът и е бил тежък. Свикнала е сама да прави всичко. и е прекалено горда, за да позволи да и се помогне.

Виждам естествено и ги махам своевременно. И чинии мия с удоволствие даже. Опитвам се с каквото мога да помагам. И ще помагам. Не искам да и тежи нищо.

 
Как издържаш на такова отношение и такъв характер???
 
За геройство ли го смяташ?
Тъжно ми е за теб...

ДОбре, пич, след последния ти пост просто идея си нямам как стоиш там.
Не се живее така в двойка, не е нормално. Не знам дали има смисъл да продължаваш да си губиш времето с тази жена.
Нещата, за които ти се дразни, сърди и прави забележка, са направо ... безумни.
Колко време продължава това мъчение?

Вероятно жената е преуморена, както казваш сама се е борила в живота. Особено без почивка, ако за всичко е разчитала само на себе си. Търпение и дипломатичност са нужни, явно ги притежаваш. Също и работиш в посока научаване на тия битовизми, не отказваш, което не е малко. С времето нещата ще се изгладят според мен, след като не ти е безразлично и се стараеш.

В интерес на истината моят мъж също не готви, но има други умения и +-ве, така, че вече дори не ми прави впечатление.  :

skywalker2012 .. на тази жена никога няма да успееш да и угодиш.. ако ще задника да си разцепиш, пак ще ти намери кусур.
Най добре си гледай здравето.. останалото едва ли си заслужава внимание!!! 

Автора, извинявай от колко време сте заедно?


Да не го настройваме човека негативно. Не казвам, че жената е права, но може би има обяснение за поведението й /преумора и пр./,  и ако се работи във вярната посока / смятам че авторът това и прави, като й помага/вероятно има надежда за положителна промяна.

skywalker2012, за съжаление дадените от теб подробности  коренно променят ситуацията.   Бях позитивно настроена за вашите взаимоотношения и наистина се опитвах да ти дам полезен съвет. Сега обаче започнах да се притеснявам, че тази жена те използва. Дано да греша! Все пак колкото и да ни обясняваш, може въпреки всичко да ни убягват важни и съществени неща, които накланят везните в една или друга посока.
Но не виждам нищо ненормално, досадно или нередно във въпросите, които си дал за пример. Моят собствен мъж постоянно ме пита такива неща и аз не му се сърдя. Нормално е, след като предимно готвя аз, когато той реши да го направи да ме пита за тенджери, време на пържене и т.н. За поправянето на нещата - също. За това са техниците, това им е работата.
Ненужна саможертва е според мен да не харчиш нищо за себе си. Всеки жив човек си има своите потребности. Още повече, че тя явно не го оценява. Разбира се, изключвам безсмислените и разточителни покупки - човек трябва да харчи според доходите си и да се съобразява с нуждите на всички членове на семейството.

Разбирам те, че искаш да имаш партньор в живота. Разбирам, че с времето си се привързал към тази жена и детето й, че ги обичаш... Но никой човек не заслужава да бъде използван.

И все пак - предпочитам да съм оптимист! Ти сигурен ли си, че не е нещо временно това положение във взаимоотношенията ви? Възможно е пък да е моментно! Има ли все пак моменти, в които всичко помежду ви е наред, забавлявате ли се заедно? Абсолютно всеки божи ден ли се случват тези забележки? От колко време е така?

Последните ти постове променят много нещата.Ако е така,както го описваш...За такива дреболии си е направо безумие.Явно доста време се е справяла сама.Това доста променя хората.Но пък и ти не си длъжен да търпиш.Поговорете,кажете си болежките,и ако на някой не му изнася,просто няма смисъл.Душевния комфорт в една връзка е много важен и за двамата.
Относно поправянето на нещо счупено вкъщи,и аз съм си малко чешит.То наистина човек не може да може всичко,освен ако не е някой многопрофилен майстор и с това да си изкарва хляба.Но пък ако става дума за смяна на един контакт,закачане на панта на кухненско шкафче,или смяна на фасонка....

За голямо щастие не се случва всеки ден да се караме. Но от време на време се случва. Опитвам се да я разбера и да не се ядосвам от отношението и. Но имаше моменти, в които наистина беше много тежко. За много неща тя всъщност е права, и аз всъщност съм съгласен с нея. Наистина като че ли е малко по-изискваща отколкото е нормално. Не я оправдавам. Има си сериозен проблем.Мисля че пренася опита си с предишните си връзки върху тази. И поставя мъжете под общ знаменател. А по мое скромно мнение се различавам коренно от повечето. Но не съм убеден че тя го осъзнава.Не че заради това какъв съм тя е длъжна да ме обслужва. Не искам никой да ме дундурка.Какъв мъж съм ако го позволя.
Не знам дали ме използва. Нито пък има за какво. Аз не съм точно типа мъж който жените търсят. Не и в материално отношение. Но е възможно да мисли за материалните неща.Все пак има дете, на което трябва да осигури бъдеще. Би било много наивно да се мисли че зряла жена със дете бие се хвърлила с главата напред в любовта, без да помисли за бъдещето на дъщеря си или сина си.

Мисля, че първо ще трябва да си изясните отношенията с "думи прости". Кой какво вижда в тази връзка и какво очаква като цяло.
Ежедневните неща ще си дойдат на място. Досега не вярвам да не знае какво можеш и колко. Разбира се, че човек се учи - някой по- късно.
Смисълът на тази връзка и очакванията й трябва, обаче да си ги изясните.

skywalker2012, това, че не се карате всеки ден е голям плюс и внася лъч надежда в ситуацията.
Разбира се, тук трябва да отчетем и твоята житейска философия за съвместното съжителство. Доколкото разбрах от предишните ти постове - имал си още една връзка преди тази, но не сте живели заедно.
Трябва да знаеш, че е напълно нормално е в едно семейство да има разногласия. Важното е да не се стига до обиди и до нараняване чувствата и достойнството на другия. Иначе спорове, разногласия, недоволства по значими и незначими въпроси - всичко това е нещо напълно нормално. Може би, ако човек живее съвсем сам, само тогава би живял в пълно разбирателство.

Да не би пък ти да приемаш прекалено навътре обичайните спорове?

От друга страна - възможно е наистина предишната неуспешна връзка да е оставила своя отпечатък върху нея.  Ако е така, с течение на времето и с постоянство от твоя страна е много вероятно жената да превъзмогне преживяното и да погледне на теб с други очи, така както го заслужаваш.  

Според мен със сигурност си на прав път - давайки си сметка за същината на проблемите, опитвайки се да намериш решение, опитвайки се изобщо да разбереш жената до себе си, да се поставиш на нейно място. Това е много полезно и важно за една връзка. / Ако повечето мъже го правеха, семейният живот щеше да е много по-лесен/.

За използването - нямам предвид да те използва в материален план, а може би - да те използва, за да не е сама, като другар в живота на този етап, като подкрепа в отглеждането на детето... Знам ли. Има много начини на използване. Всъщност като се замисли човек съвместното съжителство между мъж и жена е един вид използване на другия. Балансът обаче идва от това, че взимаш, но даваш. И го правиш с желание. Лошо и неправилно е, когато единият само взима, а другия само дава без да получава нищо на свой ред.

И не на последно място - изключително важно  е да разговаряте помежду си, да не кажа, че то е най-важното в една връзка.
Обсъждали ли сте въпросите, които излагаш пред нас?

  Много ми е странно ,как все виждам напоследък мъже, които да не се държат мъжки и да си създадат свое семейство, а се навират в чуждо, та дори и разбито!!!Все пак може да се възстанови някой ден!И като не си с достатъчно опит ,как изобщо се хвърляш на жена с дете, където отговорността и тежестта е за тежката артилерия!И живял си при родителите си щом там не си почувствал усещането да помагаш да се научиш значи години наред си свикнал да те обгрижват и сега отново това става!