- Публикувана: 9 фев. 2012, 16:19 ч.
- Последно мнение: 26 март 2012, 15:17 ч.
Кой е най-близкият ви човек?
Майка ми.С нея си споделям всичко,най-добри приятелки сме,имаме почти еднакво виждане за нещата(може би защото имаме малка разлика).Отгледала ме е сама.
Съпругът ми е също близък,обичаме се.Понякога сме обаче на двата полюса.Никога не забравям ,че в този живот всичко се случва,утре може да се разделим,но майка ми винаги ще е до мен и ще ме обича при всички обстоятелства
Съпругът ми е също близък,обичаме се.Понякога сме обаче на двата полюса.Никога не забравям ,че в този живот всичко се случва,утре може да се разделим,но майка ми винаги ще е до мен и ще ме обича при всички обстоятелства
Към този момент най-близък ми е мъжът ми. Но ако трябва да разсъждавам в коловоза на другата тема, бих искала в медицинска ситуация да взима решение майка ми. Мъжът ми се панира в такива ситуации и не реагира никак, ама никак адекватно.
За споделяне, споделям с най-близки приятелки.
А най-важните за мен хора са децата ми.
Изобщо, зависи за какво говорим.
За споделяне, споделям с най-близки приятелки.
А най-важните за мен хора са децата ми.
Изобщо, зависи за какво говорим.
Най-близкият човек изобщо може да не е човекът, на когото можеш да разчиташ.
Това е вярно, но не е релевантно за всички. Ако ти нямаш нищо против да чувстваш някого най-близък, независимо от това, че не можеш да разчиташ на него, аз не чувствам нещата по същия начин. Имам приятелки, с които мога да споделя абсолютно всичко, да го обсъдим, да изкажат позиция, но съм абсолютно наясно, че не мога да разчитам на тях за каквато и да било помощ, различна от разговор. Тези приятелки са ми много близки, но не съм ги споменала в поста си.
За използването си абсолютно права.
Най-близкият човек изобщо може да не е човекът, на когото можеш да разчиташ.
Иначе усещам като близък един човек, с който отдавна не поддържаме връзка.
Цитат
Човекът на когото имате пълно доверие, на когото разчитате при беда, на когото бихте поверили живота, децата, дома си, с кого пръв споделяте радостите и тъгите си и т.н.?
Сега съпругът ми, но ако беше жива мама, щях да избера нея.... въпреки че наистина зависи от ситуацията. Като цяло и на двамата разчитах, вярвах, доверявах се.... сега обаче, мъжът ми е най близкото ми същество. Обичам татко, знам че би направил всичко за мен, както и аз за него, но комуникацията ни е някакси по резервирана и много неща си спестяваме един на друг.
Все ще се случи някога да имаш нужда от помощ. Например на кого ще се обадите ако катастрофирате (не дай Боже) или ви арестуват и имате само 1 обаждане?
Ако катастрофирам - на тия, дето са специализирани в услугите да помагат на катастрофирали.
Ако ме арестуват - на адвокат.
Много сложна дилема 
Гласувах за мъжа ми, но човекът, за който съм 100% убедена, че ще ме обича да гроб, без значение какво направя или не, е майка ми
Тя никога не би ме заменила, за мъжа ми не съм на 100% убедена, все пак всичко може да се случи в една двойка
Гласувах за мъжа ми, но човекът, за който съм 100% убедена, че ще ме обича да гроб, без значение какво направя или не, е майка ми
Тя никога не би ме заменила, за мъжа ми не съм на 100% убедена, все пак всичко може да се случи в една двойка
И аз
Цитат
Човекът на когото имате пълно доверие, на когото разчитате при беда, на когото бихте поверили живота, децата, дома си, с кого пръв споделяте радостите и тъгите си и т.н.?
Цитат
Човекът на когото имате пълно доверие, на когото разчитате при беда, на когото бихте поверили живота, децата, дома си, с кого пръв споделяте радостите и тъгите си и т.н.?
Учудват се, защото имат деца на 5, или изобщо нямат деца. Питах майка си, кой е най-близкият й човек, отговори, че съм аз.
За мен - майка ми. Тя не го знае.
Хиляди пъти й повтарям да се пази, да пуши по-малко, да си обръща внимание на здравето, защото отиде ли си от този свят, аз оставам сама (без значение, че имам мъж и дете).