- Публикувана: 9 фев. 2012, 16:19 ч.
- Последно мнение: 26 март 2012, 15:17 ч.
Кой е най-близкият ви човек?
И аз не мога да отговоря в анкетата.
Щастлива съм, че съм дъщеря, съпруга и майка.
И никой от тримата не мога да отделя като по по най - всеки си има своето място и без него не бих била цяла.
В смисъла на темата провокирала тази - все пак съпругът ми в момента е в такова физическо и психическо състояние, че на него мога да се опра най-много..............
Щастлива съм, че съм дъщеря, съпруга и майка.
И никой от тримата не мога да отделя като по по най - всеки си има своето място и без него не бих била цяла.
В смисъла на темата провокирала тази - все пак съпругът ми в момента е в такова физическо и психическо състояние, че на него мога да се опра най-много..............
Съпругът ми. След това брат ми.
Детето ми е най-скъпият ми човек, но аз разбирам въпроса така - най-близкият човек, на когото можеш да разчиташ за всичко, с когото можеш да говориш за всичко, да споделяш, да го натовариш с проблемите си ....
Детето ми е най-скъпият ми човек, но аз разбирам въпроса така - най-близкият човек, на когото можеш да разчиташ за всичко, с когото можеш да говориш за всичко, да споделяш, да го натовариш с проблемите си ....
Съпругът ми. След това брат ми.
Детето ми е най-скъпият ми човек, но аз разбирам въпроса така - най-близкият човек, на когото можеш да разчиташ за всичко, с когото можеш да говориш за всичко, да споделяш, да го натовариш с проблемите си ....
Детето ми е най-скъпият ми човек, но аз разбирам въпроса така - най-близкият човек, на когото можеш да разчиташ за всичко, с когото можеш да говориш за всичко, да споделяш, да го натовариш с проблемите си ....
Най-близкият човек изобщо може да не е човекът, на когото можеш да разчиташ.
Съпругът ми. След това брат ми.
Детето ми е най-скъпият ми човек, но аз разбирам въпроса така - най-близкият човек, на когото можеш да разчиташ за всичко, с когото можеш да говориш за всичко, да споделяш, да го натовариш с проблемите си ....
Детето ми е най-скъпият ми човек, но аз разбирам въпроса така - най-близкият човек, на когото можеш да разчиташ за всичко, с когото можеш да говориш за всичко, да споделяш, да го натовариш с проблемите си ....
Най-близкият човек изобщо може да не е човекът, на когото можеш да разчиташ.
Авторката уточни, че въпросът й е в контекста на друга тема, породила въпроса й /накратко, на кого бихте разчитали да ви "дръпне шалтера", а това на децата си не бих го причинила, нито на родителите си/.
Пък и близостта за мен изисква взаимност и съпричастност, взаимност. А не просто безкористна обич.
Едно е "най-близък до сърцето" и друго е "най-близък в битието".
Да, и в този контекст отговорих как степенувам близките си хора, поради каква причина, и на кого или не да разчитам.
Често обаче "човекът, на когото можеш наистина да разчиташ", всъщност е добре използван. Защото за да мога да разчитам на някого, то за този някого аз съм наистина близка, а дали той на мен е отделен въпрос.
Често обаче "човекът, на когото можеш наистина да разчиташ", всъщност е добре използван. Защото за да мога да разчитам на някого, то за този някого аз съм наистина близка, а дали той на мен е отделен въпрос.
Хммм. Посочването на децата в контекста, а и не само, ми е странно.
Да, за всеки /нормален/ родител би следвало децата му да са най-скъпите му хора, но най-близките...
Има много неща, които не бих споделила с децата си. А какво остава да им вменявам да носят отговорност за мен!
По-логично ми е най-близък човек да е съпругът, любимият, приятелят, родителят /което донякъде също ми е непонятно, защото има неща, с които не бих искала да тормозя родителите си или пък твърде интимни теми, които аз лично изпитвам известно неудобство да коментирам с тях от уважение, примерно/.
Та така, моят най-близък е съпругът ми. На второ място е баща ми. На трето - 2 много скъпи на сърцето ми приятелки. После мама. И т.н.
А децата са просто центъра на живота ми, но надявам се аз да не съм центърът на техния. Чак такава близост ме плаши.
Да, за всеки /нормален/ родител би следвало децата му да са най-скъпите му хора, но най-близките...
Има много неща, които не бих споделила с децата си. А какво остава да им вменявам да носят отговорност за мен!
По-логично ми е най-близък човек да е съпругът, любимият, приятелят, родителят /което донякъде също ми е непонятно, защото има неща, с които не бих искала да тормозя родителите си или пък твърде интимни теми, които аз лично изпитвам известно неудобство да коментирам с тях от уважение, примерно/.
Та така, моят най-близък е съпругът ми. На второ място е баща ми. На трето - 2 много скъпи на сърцето ми приятелки. После мама. И т.н.
А децата са просто центъра на живота ми, но надявам се аз да не съм центърът на техния. Чак такава близост ме плаши.
Абсолютно същите разсъждения споделям
Видях в някаква тема, че доста жени предпочитат майките им да присъстват на раждането им..и направо се потресох. За мен е абсолютно неприложимо. Вероятно защото е доста лабилна, и някакси във времето съм свикнала да крия от нея разни "драми", защото може да и се отрази пагубно. С ражданията ми, ако щете ми вярвайте, се боях не толкова от самото раждане, колкото от това да не започнат пред нея..че тогаваааааа ужасТ пълен
трябва да я мисля как да я свестя, и чааак тогава да ходя да раждам.Мъжа ми не го жаля, не е толкова чувствителен, мога да разчитам на него напълно.
После са брат ми и баща ми - но, да речем за други неща - материални, аварии с коли и т.н.
Авторката уточни, че въпросът й е в контекста на друга тема, породила въпроса й /накратко, на кого бихте разчитали да ви "дръпне шалтера", а това на децата си не бих го причинила, нито на родителите си/.
Пък и близостта за мен изисква взаимност и съпричастност, взаимност. А не просто безкористна обич.
Едно е "най-близък до сърцето" и друго е "най-близък в битието".
Искаш, не искаш най- лошите неща си ги причиняваш на най- близките хора.
Шалтерът също няма да ти дръпне външен човек. Не само, че няма право по закон, но и не би си причинил това за чужд човек.
