Ето, това е нашата песен.
Другата, която по-скоро се отнася основно за самата мен - цитат от нея има в подписа ми.
- Публикувана: 6 фев. 2012, 13:40 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2012, 21:23 ч.
Като написано за нас ...
Звездите лаеха
а кучетата светеха
във тъмното с очи
като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите
а дългите им сенки на бради.
Една чешма на край градчето плискаше
до мен вървеше ти с гласът си тих
и всичко ми приличаше на приказка
и тази нощ и твоят град и ти.
Най вече ти
довчера непознатата
забравената утре
може би...
Но в този миг по жива от съдбата ми
която сплете нашите съдби.
Ти със която нищо не си казахме
защото казвано бе вече векове
Ти
полуплът
или
полуфантазия
Ти
полуангел
и
получовек!
Вървеше ти до мен
вървяха стрехите
вървеше вятърът, самото битие.
ЗВЕЗДИТЕ ЛАЕХА
А КУЧЕТАТА СВЕТЕХА
и всичко беше не каквото е!
И всичко сякаш беше нереално
но ти ме изпрати до една врата
а със вратата почваше нормалното
и свършваше със нея лудостта.
Фантазията свърши
сам със стаята останах
лудостта остана вън.
Звездите грееха
а кучетата лаеха
градът не беше фантастичен сън...
И аз загледан в лампата запалена
усетих хлад, реален и суров...
Защо ми е живота тъй, нормалния
ако я няма лудата любов?
Великия, Дамян Дамянов
а кучетата светеха
във тъмното с очи
като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите
а дългите им сенки на бради.
Една чешма на край градчето плискаше
до мен вървеше ти с гласът си тих
и всичко ми приличаше на приказка
и тази нощ и твоят град и ти.
Най вече ти
довчера непознатата
забравената утре
може би...
Но в този миг по жива от съдбата ми
която сплете нашите съдби.
Ти със която нищо не си казахме
защото казвано бе вече векове
Ти
полуплът
или
полуфантазия
Ти
полуангел
и
получовек!
Вървеше ти до мен
вървяха стрехите
вървеше вятърът, самото битие.
ЗВЕЗДИТЕ ЛАЕХА
А КУЧЕТАТА СВЕТЕХА
и всичко беше не каквото е!
И всичко сякаш беше нереално
но ти ме изпрати до една врата
а със вратата почваше нормалното
и свършваше със нея лудостта.
Фантазията свърши
сам със стаята останах
лудостта остана вън.
Звездите грееха
а кучетата лаеха
градът не беше фантастичен сън...
И аз загледан в лампата запалена
усетих хлад, реален и суров...
Защо ми е живота тъй, нормалния
ако я няма лудата любов?
Великия, Дамян Дамянов
Като написано за нас:
МОЯ ЛЮБОВ
/Михаил Белчев/
Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не си сгрешил, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
МОЯ ЛЮБОВ
/Михаил Белчев/
Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не си сгрешил, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.