Като написано за нас ...

Аз съм се чувствала напълно споделена и разпозната в едно изказване на Тери Гилиъм.
Може би защото и аз съм едно от успешно оцелелите деца в тоя свят (слава Богу)

Това е увода към Tideland

Hello. I’m Terry Gilliam and I have a confession to make: Many of you are not going to like this film. Many of you, luckily, are going to love it. And then, there are many of you who aren’t going to know what to think when the film finishes. But hopefully, you’ll be thinking. I should explain: This film is seen through the eyes of a child. If it’s shocking, it’s because it’s innocent. So I suggest you try to forget everything you’ve learned as an adult—the things that limit your view of the world: your fears, your prejudices, your preconceptions. Try to rediscover what it was like to be a child, with a sense of wonder and innocence. And don’t forget to laugh. Remember, children are strong. They’re resilient. They’re designed to survive. When you drop them, they tend to bounce. I was sixty-four years old when I made this film. I think I finally discovered the child within me; it turned out to be a little girl. Thank you. Thank you. Thank you

  Благодаря за темата !
Кибрит

В очите ти виждам

същия образ, като

онзи в огледалото вчера.

Горя в адските огньове

на твоята страст.

А ти още не си ме докоснал

- направи го!

Всеки милиметър от

моята кожа крещи.

Сякаш залята с бензин,

чакам твоята кибритена клечка.

- Направи го! Още ли чакаш?

Чувам леко свистене,

невинна и крехка,

кибритена клечка гори.

И пламвам полека

и толкова нежно в ръцете ти,

не само в твоите очи.

Тела - преплетени

кибритени клечки,

мечтая да почернея

до теб!

Мария Чонова 

Много хубава тема.   



Ти познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната...а тя те натъжава...
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.

          Сaribiana

Нейша, постингът ти ме накара да гледам филма. Наистина шокиращ, обаче няма начин да не те напуши на смях в някои моменти, колкото и да не е прието някак си да се смееш на такива неща.

Понякога този стих ми напомня някои разговори в бг-мама:

Върви по дяволите, Принце!

Върви по дяволите, Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.
Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?

Елеонора Княжева

Тук е адът

Влизай, сестро! Добре си дошла.
В онзи ъгъл сложи си косата.
Да ти сипя ли чаша вода?
Тук си свой - остави правилата.

Разполагай се. Този миндер
овехтял и постлан с черга проста
е свидетел на черен хабер
от умрял. И на всякакви гости.

Ще ме плашиш ли? Ех, че късмет -
аз отдавна ти знам номерата.
Забрави, прескочи моя ред,
че от тебе съм дваж по-рогата.

Нямам страх, ей така, на инат
мога целия цирк да ти срутя.
На земята е страшния ад,
а за твоя - на кой ли му пука.

Всичко имаме тука - лъжи,
кал и злоба, пороци, кошмари,
лицемери, слепци, подлеци...
Ще ме вземаш ли? Хайде, решавай!
.........
Тя наведе смутено глава,
остаря за секунда, смали се,
взе си острата, вярна коса
и по пътя обратен стопи се.

От мама, към честитката за тазгодишния ми рожден ден. Така ме вижда:

Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
... Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...

И светва светът.  

Споделям с вас, моето послание към съпруга ми за тазгодишния му рожден ден:

 Аз съм трънче в петата ти черна и грапава,
ежедневно те боцкам и тласкам напред,
омагьосвам те с нежност, с любов те наказвам
и опитвам да сложа в живота ти ред.

Забранявам от днес да говориш за болести,
за това, че си чукнал четиридесет и пет /41/,
че в студа се обаждали старите кости,
че си беден и нямаш пари и късмет.

Имаш купища злато - разпалени залези,
имаш вятър в косите, потомство и дом,
топли думи, които на друг не са казвани
и разцъфнало цвете под твоя балкон.

Имаш пътища нови и утрешно лято,
две мазолести длани и бистра глава,
имаш нас - неизменното трънче в душата
и живот - да се радваш на всичко това!

Е, това е за мен  сори че е на руски 


Девочка по имени Хочу

Мальчик синеглазый,

Нравлюсь я тебе.

Для чего возникла

Я в твоей судьбе?

Нет, не состоится

Детский наш роман.

Я хочу так много -

Ты сойдёшь с ума.

 

Я в Майами укачу,

На Канары полечу,

Я ведь девочка

По имени Хочу.

На лазурном берегу

Загуляю и сбегу,

Нужен мальчик мне

По имени Могу.

Нужен мальчик мне

По имени Могу.

 

Принц мой ненаглядный,

Сильный и крутой,

Ты мне предлагаешь

Быть твоей женой.

Ты такой наивный,

Веришь в наш роман,

Я предупреждаю -

Ты сойдёшь с ума.

 

Я в Майами укачу,

На Канары полечу,

Я ведь женщина

По имени Хочу.

На лазурном берегу

Загуляю и сбегу,

Где мужчина мой

По имени Могу?

Где мужчина мой

По имени Могу?

 

Граф мой седовласый,

Рыцарская стать,

Зря Вы предложили

Мне графиней стать.

Будет Вам не в радость

Поздний наш роман -

Через две недели

Граф сойдёт с ума.

 

Я в Майами укачу,

На Канары полечу,

Я ведь бабушка

По имени Хочу.

На лазурном берегу

Загуляю и сбегу,

Где мой дедушка

По имени Могу?

Где мой дедушка

По имени Могу?

 

Я в Майами укачу,

На Канары полечу,

Я ведь бабушка

По имени Хочу.

На лазурном берегу

Загуляю и сбегу,

Где мой дедушка

По имени Могу?

Где мой дедушка

По имени Могу?

Темата е прекрасна   

Това са едни от любимите ми стихове, които чувствам наистина като написани за мен.

Обичам те…

Обичам те. Надявам се, ти – мене.
Но – вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време…
…И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен – просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа…
И ако някога се изтърва
„обичам те“ срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
„Обичам те“ е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас – безкрайносричната любов.


Дамян Дамянов


Ти си Ти

 Никога не забравяй,

 това, че живееш, не е твоя собствена идея

 и това, че дишаш, не е твое решение.

 Никога не забравяй,

 това, че живееш, е Нечия идея

 и това, че дишаш, Неговия подарък за теб.

 Никога не забравяй,

 никой не мисли, и не чувства, и не действа така, както ти,

 и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

 Никога не забравяй,

 никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш,

 и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

 Никога не забравяй,

 никой на света няма твоето лице

 и единствено ти имаш тези очи.

 Никога не забравяй,

 ти си богат, независимо дали със или без пари,

 защото можеш да живееш, и никой не жевее като теб!

 Ти си желан, не си дете на случайността, нито прищявка на природата,

 Независимо дали свириш музиката на живота си в минор или в мажор,

 Ти си Божие творение, гениално при това.

 Юрген Верт


НАУЧИХ
 Току що научих, че прошка се дава

 само когато прекрачиш гнева си.

 Разбрах, че сълзите не носят забрава,

 че бягаш, когато докоснеш страха си...


 Току що научих, че тихата ласка

 изгаря по-силно от огън разпален,

 че връщаш се там, където си чакан,

 че който те съди - не те заслужава...


 Току що научих, че полета може

 да бъде отсечен със думи-плесници,

 че не омразата трябва да те тревожи,

 а плахия вопъл на тъжни зеници...


 Току що научих, че Рая вълшебен

 би се побрал и в една малка стая

 - стига да знаеш, че там си потребен,

 че там си обичан - стига да знаеш...


 М.Трандева

Бутински, направо ме трогна, че си гласувала доверие на нещо, препоръчано от мен...
Радвам се че ти е харесал!
Да, през очите на дете филмът е дори светъл, като малка ода за оцеляването

Прекрасно!!!!



Това също!!!!

"Дадох си сметка, че един ден децата ни ще гледат с почуда всички тези снимки и ще си мислят, че техните родители са живеели спокоен, подреден, увековечен във фотографски отпечатъци живот, че са ставали сутрин, за да поемат гордо по тротоарите на живота, и никога няма да подозират разхвърляната лудост и буйството на нашия истински живот, ада на нощите ни, безсмисления кошмар на пътя ни, заключени между безкрая и безналичието на празнотата. Жалки документи на невежеството."

Джак Керуак - "По пътя"

GENTIL , по отношение на стиховете явно имаме еднакъв вкус, защото и аз харесах стиховете на pasinet и съм си ги "взела" като част от изненадите към съпруга ми по повод годишнината ни, която наближава !

Прекрасна тема.   Присъединявам се и аз със стихове, с условието, че с времето чувствата и емоциите търпят развитие и се променят и затова мога да се /ни/ разпозная в много стихове и музика. Това е първото, което ми изникна в съзнанието, докато четях темата:

Ти....

Ти някак си влезе,
Как стана не зная,
повлече ме в себе си
и ме разкъса до края.
Не зная къде ще се срещнем –
ще бъде ли близо началото.
Но вече ужасно усещам,
че и с душата, и с тялото
съм в теб като крясък
И гъгна в съня на очите ти,
полепвам те – ситен пясък,
поглъщам дъха ти .... Боли ли те?
Разтварям се в нищото.
И няма ме. Теб съм.
Смълчавам те.
Песенно. Песенно. Песенно.


А също и това:


Прихванах те, докато те сънувах

Не те обичам. Просто си те спомням
понякога. Безстихно. В огледалото.
Живея върху кръст. (Не съм бездомна!)
Не те замествам. Просто оцелявам.

Не те обичам. Просто те познавам
една прокоба по-добре от себе си.
Пълзя към светлина. (Не те предавам!)
Не съм безцветна. Просто съм безтебна.

Не те обичам. Просто те намирам
понякога във вените си... странно...
Живея някой друг. (Не те умирам!)
Не съм безсмъртна. Само безосанна.

Не те обичам. Мина като болест.
Прихванах те, докато те сънувах.
Не бях незащитена. Само гола.
Не те убивам! Просто се лекувам.

Не те обичам. Просто си те спомням.
(На тръгване не си прибра сарказма.)
Не те будувам. Просто съм инсомна.
Не те замествам. Просто се запазвам.

 Елица Мавродинова

    Нашата сватба
                                        Д.Дамянов
Нашата сватба не стана в неделя.
Никой на нашата сватба не стреля
надолу в земята, нагоре в тавана.
Никой не тръшна о дъските кана.
Ни бели сватбари, ни шафери луди.
Събрахме се ний като две пеперуди.
Земята голяма ни беше постеля.
Нашата сватба не стана в неделя.
С делник започваше нашият празник,
когато две чаши останаха празни.
Вместо подарък след сватбата тиха
всичките делници ти подарих аз,
всичките делници ми подари ти.
И почваше тежката сватба на дните.