Как се обират човешки права

Цитат от  друг форум,писача е анонимен:

 "Всеки който е краден интелектуално е болезнено чувствителен на тази тема. А как да се чувстват тези, които всеки ден ги крадат неинтелектуално?
Става човека сутрин. Отива на работа. Работи смазваща физически неинтелектуална работа- например строи пътища в студа и жегата. Пътища по които се движат неинтелектуалци и интелектуалци. Вечерта се прибира скапан. Трудът му е обществено значим, заплатата 700-800 лв. Пуска си телевизията. Оттам интелектуалци му обясняват, че живее лошо щот е прост неинтелектуалец и така му се пада. Нарисувани батковци и каки с гладки ръце, говорещи хубави приказки. Как техния труд бил номер едно щот са умни. И как на тях им се полагат милиони, щот без тоя филм или тая музика слънцето нема да огрее. И как те трябва да имат право да го спрат, да му преровят дома, лаптопа, телефона и пощата, да му бръкнат в гъзъ, та да види той простия как така ползва чужд труд безплатно.... Съгласен съм, че всеки труд трябва да бъде платен. Но съм на мнение, че заплащането не е според обществената значимост на труда. Факт е, че всеки ден ползвам пътища, ток, вода, дрехи, храна и разни блага, без които не може да се живее, и че създателите на тези блага често са в мизерия. Никой не защитава техните доходи, техните неинтелектуални права. Никой не забелязва че са живи. И на фона на това се понесъл некъв рев за правата на някакви си интелектуалци. И забележете, не на научни работници и създатели, а на филмовата и музикална индустрия основно. Защото кой краде в интернет труда на физици, химици и лекари? От кога кинаджиите са интелектуалци? Или мадона и лейди гарга са интелектуалци? Силата на парите разми тези понятия. Впрочем докато пиша тези си интелектуални излияния, някой е отлял кубик бетон, друг е монтирал няколко бордюра в студа, трети е изкопал 2 тона въглища за централата, за да бъде произведено електричество. А аз, като прост неинтелектуалец, не желая да подкрепям уродливите правила на една индустрия. Бих подкрепил закон, който цени общочовешки права. "

Странното е, че в случая с АСТА точно онези, които сме крадени интелектуално сме против споразумението. Много голяма част от приятелите ми са творци, които би трябвало да се радват от подобна идея, ако всичко беше наред с нея. Режисьори, сценаристи, музиканти, но всички те са против. Добър повод за размисъл за всички, които твърдят, че притеснените от бъдещите ограничения са скучаещи домакини, параноици с много свободно време и обикновени крадци на продукти обект на авторското право.

Пиша, защото искам да науча повече. За съжаление, някои възприемат прости въпроси към тях от рода на "защо мислиш така" и "това къде го прочете" като обида и дори "изобличаване". Защо това е така, всеки може да си отговори, ако помисли.


Да, и мен ме учуди неприятно това - бях го срещнала някъде из статиите в "Капитал". Не съм юрист, но не мисля, че това задължава предполагаемият извършител да комуникира единствено с носителя на правата. В крайна сметка, пише "или съдебните органи" - което и сега е обичайно при разследване?

Иначе за директната комуникация - това и сега се прави. Навремето ми се е налагало да пиша на Арена и винаги са били много отзивчиви.

http://www.boingboing.net/2012/01/25/insane-english-copyright-rulin.html

Един интересен абсурд.

Знаете ли, дали и кога ще има протест?

В София в събота от 11 часа пред НДК.

Ще има и в други градове, а информацията е във ФБ страницата. https://www.facebook.com/#!/events/246513398758312/

Това иска регистрация във facebook, нищо не видях.

Мислех, че е без регистрация, извинявам се. Сега видях, че имат и сайт http://noacta-bg.info/
Там също има информация за протестите.

http://www.webcafe.bg/id_1295793756_Otvoreno_pismo:_Bulgaria_da_ratifitsira_ASTA

И отстрани в карето за всички неразбрали все още, че трафикът се следи от доставчиците от няколко години в България:

По закон трафичните данни се пазят от доставчиците 1 г. и се дават със съдебно разрешение, когато са нужни за разкриване и разследване на тежки престъпления (за които е предвиден над 5 г. затвор),за компютърни престъпления и за издирване на хора.

"трафичните данни" са като онези от обажданията. не пазят какво точно е прехвърляно.

Цитирах ти многократно закона, в който ясно е описано какво се следи  и в какви случаи. Също там много ясно пише, че никой няма право без съдебно разпореждане да следи и записва самите съобщения и тяхното съдържание. Има го закона в нета, прочети го. Същото важи и за споразумението- има го в нета и може да бъде прочетено.

Добре де, аз съм мислила по въпроса за филмите и музиката (всякакви торенти) сваляни от нета, кой и как печели от тях? Аз съм си купила диск с филм, музика или програма (каквото и да е). Каква е разликата  да го дам лично на мои приятели и познати или да го споделя с тях, но чрез интернет? Аз не печеля нищо от това, то е ясно. Какво печели торент сайтът (или който и да е, не знам точно как се казва), чрез когото съм го споделила с моите приятели? Ей това не ми е ясно. Някой, който е запознат с тези неща да ми обясни, моля.

И нещо за размисъл:
"И дали е все едно и също да „откраднеш" и споделиш шоколадче или да свалиш и разпространиш песен, албум, филм?

По-скоро не е - това прилича повече на пламъка от свещ, с който да запалиш своята свещ и да дадеш твоя пламък и на други, без да отнемеш нито от топлината, нито от светлината на свещта, от чийто пламък си запалил твоята..."  http://www.webcafe.bg/id_1157892425

Ей, не разбра и това е. Следи се без разрешение и се записва информацията за 1 година. Предоставя се след разрешение. Т.е. трафикът се следи непрекъснато и се записва, че днес си говорила с Пенка 3 минути. Съдържанието не се записва, да - но и нищо в ACTA не изисква това тепърва да се прави.

Я си представи да можеш да препродаваш и прехвърляш обектите на авторските права които си закупила. Звучи логично да е така, но "онези" са се погрижили да не се случи още преди АСТА.

Един физически носител (диск, книга) можеш да го заемеш на няколко десетки човека. Едно електронно копие можеш да споделиш с няколко милиона. Разликата е в мащабите.

"Арена" някога се опитваха да събират абонамент. Той, разбира се, не отиваше при авторите. Това се видя твърде нагло дори на най-мощните им протектори. Сега, предполагам, печелят от реклама.