Вярвате ли, че може да се забогатее с честен труд в България?

Тези неща си личат Андариел, току-така не се поръчваше да счупиш колената на конкурента.
Не са ми роднини, просто не злобея, а се радвам, че успяха.И не мога да им отрека с лека ръка труда, здравето, нервите и усилията, а също и Умението да го направят-именно Чисто, без мутри, без крадене и без политика.

чак за чупене на колене не говоря. Никой не отрича труда на някого. Темата е за забогатяването с честен труд, а не колко е този труд като количество.

именно, затова казвам-познавам двама такива и знам, била съм отблизо с тях за тях говоря.

Не, Andariel , не може. Всички богати са крадци и мошеници, не само в България и по света, защото забогатяването не е много различно.  Да живее световната революция.

Изхвърляш се с тази револяция, ама айде, голяма работа! Достатъчно е човек да е чел история и биографии, и стига до определени изводи.

Именно, де.
Като говорите за понятия, аз пак повтарям за кой ли път, какво значи честно?
Честността има някакви измерения, според които се дефинира, не е просто висящо във въздуха понятие, има някакво съдържание в него.

В правова държава тези понятия са дефинирани и колкото по-правова е държавата, толкова по-близо до обективната справедливост е дефиниран закона, базиран е на именно моралните и материални ценности, за които говорим.
С малки изключения, естествено, които остават на Божието правосъдие, когато ръката на човешкото е къса, за да ги достигне и раздаде справедливост.

В този ред на мисли, когато няма закон и държава, които да дефинират тези ценности, включително и понятието "честност", оставаме на човешките ценности, индивидуални за всеки човек, социален слой и прочие особености на руския риболов.
Демек на гледна точка.
И в този случай, "честно" е въпрос на гледната точка на този, който е в състояние да я упражнява тая ваша честност.
Например, ако аз имам малък бизнес и съм в криза и е въпрос на оцеляване да уволня някой служител честно ли ще бъде да го направя? Ако служителят е бил лоялен към мен, работил е съвестно и неуморно, давал е всичко от себе си и в един момент- щрак- през кръста и на улицата.
И ако служителят е самотна майка, която разчита само на заплатата си, за да си гледа детето и няма необходимия ценз, за да си намери хубава работа в тая криза, уволнението и на практика означава много тежък удар под кръста, който ще я запрати в мизерията, ще се наложи да освободи квартирата си, която няма да може вече да плаща и да отиде на по-кофти място или да работи нещо за тройно по-малко пари и все в този дух.

Или пък да се държи на работата от горните съображения за честно отношение спрямо нея и още такива лоялни и честни служители, които няма на практика какво да работят, поради рязкото намляване обема на работа и фирмата накрая славно фалира. Семейството на собственика изпада в същата ситуация, децата му остават на улицата и прочие.

Сега, спрямо тези измерения да коментираме "честност".

Ми не знам, то и хубавите павилиони на Илиянци се взимаха с подкуп, сега не вярвам да е по-различно.  А едни от онези с милионите случайно, ама най-случайно, бяха синове на един тати дето беше във властта и най-ама съвсем най-случайно завършиха в чужбина в онези времена, когато за редовия гражданин не беше възможно. И най-ама най-случайно бяха сред приватизаторите на няколко предприяти и прочее.  И т.н. все наготре. За какви качества говорим и за какъв труд... А, и друго се стих - една от най-големите вериги магазини как натрупаха капитал в началото когато бяха едно магазинче в незнаен квартал - като наемаха служители за по 2 месеца и не плащаха дори заплати, камо ли разни там осигуровки...Ама са уважавана марка, с маркетингови стратегии и дрън дрън.

да, има и такива...и те само правят така, че да изпъкнат онези, другите.Макар и по друг начин.

 

Темата е доста обширна всъщност.
Има немалко забогатели/ осигуряващи си приличен стандарт стриптийзьорки, компаньонки, проститутки.
Освен ако не крадат от клиентите, те би трябвало поне да се водят, че със съвсем честен (както и тежък физически) труд си изкарват парите, но май обществото не мисли точно така

ами да, защо не и тях да ги броим, аз съм За...

Не, не вярвам и не познавам такива.

Не съм го виждал, значи не съществува.
 

Aз зная - никакви. През онези години, за които говорите, бях студентка. Моя позната имаше щанд на един от базарите в центъра и един ден, докато си говорехме, ми каза, че има свободен щанд при тях, ако искам да го наема. Учех техническа специалност, нищо общо с търговията. Но, лудостта на младостта. Взех назаем пари, започнах да продавам дрешки. Тогава имаше един пазар на Малашевци, оттам се зареждаше - нямаше осигуровки, данъчни, касови апарати - не бяха въведени. Помня като се заговори за БУЛСТАТ, дори и това нямаше. Интересното беше, че търговците на едро ни даваха стока на консигнация - пишат в един тефтер "Лейдито - 50 бр. блузи". Нито те знаят, нито те познават, виждали са те няколко пъти на пазара и толкова. Работеше се на доверие. Излязох от студентството със средства, с половината от които си купих първото жилище. Ако бях продължила тогава - не зная докъде бих стигнала, ама пусто инженерство. Сега имам пак магазин, но той е нещо средно между хоби и бизнес, тъй като все още не съм се отказала от професията си. Не съм от богатите, за които се говори в темата, макар, че не мога да се оплача, даже хич, но се замислям, дали нямаше да бъда от тия, много напредналите, ако бях продължила преди години с търговията? Но дали щеше да е честно, дали нямаше да вляза в някоя и друга схема - никой не знае. С две думи - през 92-95 г. шансовете за богатеене бяха повечко, който яхнал вълната и имал акъл - успял, някои даже и честно