в случая приемам, че е по преценка на завиждащия. Например, като бях малка, вечно ме пращаха да се редя на едни опашки да запазвам ред за зарзавати за туршии, барабар с бабичките от квартала, и много завиждах на комшийското дете, че него никога не го караха, и дори доста го глезеха. За мен неговото си беше успех, на който завиждах.
- Публикувана: 26 ян. 2012, 21:40 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2012, 17:00 ч.
Чуждия успех.
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
Мога да се зарадвам на чуждия успех.
Доста често се случва да изпитвам завист.
за първи път да се съглася с пини 
не всеки успех на другите изобщо е в състояние да го забележа, как ли не пък да се тръшна и да завиждам.
само ако мен ме засяга , т. е съм се стремила и аз към същото/подобно/. ако някой е полетял със совалката и това е успех, аз дори няма и да съм научила.
относно останалото - обикновено ме интересува алгоритъмът на успеха на съответния човек.
самата аз нямам никакви успехи/тук не вкл1чвам за успех да си купя ботуши с намаление 90%
/.
не всеки успех на другите изобщо е в състояние да го забележа, как ли не пък да се тръшна и да завиждам.
само ако мен ме засяга , т. е съм се стремила и аз към същото/подобно/. ако някой е полетял със совалката и това е успех, аз дори няма и да съм научила
.относно останалото - обикновено ме интересува алгоритъмът на успеха на съответния човек.
самата аз нямам никакви успехи/тук не вкл1чвам за успех да си купя ботуши с намаление 90%
/. .... не виждам по какъв начин бих могла да завиждам на някого за нещо, към което аз дори не се стремя
Много се радвам на хора, които сбъдват мечтите си, но това са си техните мечти.
Аз по принцип не съм амбициозен човек, изобщо даже. Може би затова ми е все тая, че някой има повече от мен. Не завиждам, още не съм изпитвала това чувство, наистина. Доволна съм от живота си, За мене е важно да се чувствам удовлетворена от това което имам и не се обръщам след по-големи къщи от нашата, след по-скъпи коли от нашата и в тоя ред...
Да...какви ангелчета как крилца не са им поникнали още....Само че с какво се купуват тези ботушки, къщи и коли интересно (нищо че не са най-добрите). Няма човек кому-то не са нужни пари на този свят. Има такива които поради умствени и психически проблеми не го осъзнават. Обикновено те са клошари по кофите или по специализирани заведения.
Така както имате малкото от което сте доволни, така в един момент може да останете и без него ако нямате никакви амбиции за успех.
Така както имате малкото от което сте доволни, така в един момент може да останете и без него ако нямате никакви амбиции за успех.
Абе, я да те питам, ако имаш 200 лв. за издръжка на месец, дали няма да завиждаш на Х, че си е купила ботуши от 200 лв.? А тази с ботушите от 200 лв. едва ли не завижда /дори и благородно/ на онази, която освен ежедневни ботички от 200 лв. може да си позволи и ежедневна чантичка за същите пари. А тази от своя страна...
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?
Изпитвали ли сте някога завист?
Да, мога.
Да, изпитвала съм.
Аз по-скоро се възхищавам на чуждия успех. Но зависи и успехът благодарение на какво е постигнат. Няма да скачам от радост, че някой си е забогатял вследствие на подкупи, наркотици и тем подобни.
Всъщност най-много се радвам на успехите на спортистите, както и на някои певци и актьори.
Всъщност най-много се радвам на успехите на спортистите, както и на някои певци и актьори.
Абе, я да те питам, ако имаш 200 лв. за издръжка на месец, дали няма да завиждаш на Х, че си е купила ботуши от 200 лв.? А тази с ботушите от 200 лв. едва ли не завижда /дори и благородно/ на онази, която освен ежедневни ботички от 200 лв. може да си позволи и ежедневна чантичка за същите пари. А тази от своя страна...
Винаги съм могла да си купя каквото ми харесва. Е, не палати и имения, но такива женски неща и глезотии никога не са ми били мираж 
Радвам се на успехите на близките ми хора.А успехите на чуждите обикновено са ми безразлични-не предизвикват нито радост,нито завист.А и "успехът" е много разтегливо понятие-това,което за някои е успех,за мен може да не е такъв."И аз искам това" почти не ми се е случвало да си помисля от ранна детска възраст.
И съм се радвала, и съм завиждала. Никак не съм само бяла и добра.
Но и в двата варианта се амбицирам
Не споделям мнението, че успеха/щастието на един се балансира с ощетяване на друг.
Принципно споделям, но зависи много от уменията на жената:
Но и в двата варианта се амбицирам
Не споделям мнението, че успеха/щастието на един се балансира с ощетяване на друг.
Принципно споделям, но зависи много от уменията на жената:
Ако сега имате благодарение на качествата и амбициите на съпруг, трябва да знаете че нито той е вързан за цял живот към вас, нито парите му истински ви принадлежат.
Принципно споделям, но зависи много от уменията на жената:
На всяко "женско" умение, винаги ще се намери друго не по-малко женско и по-добро умение. И то точно в момента когато си мислите че ви е в кърпа вързан за цял живот.
Съветвам жените разчитащи на мъжки пари да не смятат това за постоянен доход.
Като се замисля, всъщност не се възхищавам точно на чуждия успех, а на човека, койтто го е постигнал. Или пък се възхищавам на определен човек, макар да не е постигнал някакъв невиждам успех, а за това, че например е човечен, или заради някакъв комплект от положителни качества и постъпки.
Препоръчани теми