Чуждия успех.

  • 5 939
  • 77
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 291
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?

# 1
  • Мнения: 245
Мале, фразировката на въпроса ме убива Laughing...Еди вид, супер е трудно да се зарадваме на чуждия успех..Нещо като: "можете ли да скочите 4 метра от място". Разбира се, че се радвам на чуждия успех. Под успех не разбирам разни противозаконни и антисоциални дейности, а творчески, професионален или личен успех, който е за добото на човека и подкрепя талантите му и него самия.

Изпитвала съм яд ако мисля, че не съм получила, каквото съм заслужавала, а друг го е получил, но това не е било свързано с лощи чувства към този човек. По-скоро яд към системата или някой конретен човек, заради който е станало това. Не знам дали се нарича завист това чувство.

# 2
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 046
Изпитвала съм завист,да.
Но също така съм се радвала на чуждия успех.Зависи от човека. Peace

# 3
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Да, и с радост го споделям  Grinning Винаги съм се възхижавала на хора постигнали успех в живота си, но не парадират с това.
За завистта имам любима мисъл  Grinning
„По-добре да си обект на завист, отколкото на състрадание.“ — Херодот

# 4
  • Варна
  • Мнения: 801
Абсолютно винаги се радвам
зависта ми е чуждо усещане и чесно казано дори не го разбирам

# 5
  • Мнения: 289
Сега, предусещам, че темата ще се изпълни с отговори "Даа, разбира се, как да не се радвам"..
И мнооого съжалявам, че не ви познавам всичките, защото до днес така и не съм намерила някой, който да се е зарадвал истински на успехите ми  Laughing /имам предвид сред познати, че и приятели, и т.н, изключвам роднините/.

# 6
  • Мнения: 245
Сега, предусещам, че темата ще се изпълни с отговори "Даа, разбира се, как да не се радвам"..
И мнооого съжалявам, че не ви познавам всичките, защото до днес така и не съм намерила някой, който да се е зарадвал истински на успехите ми  Laughing /имам предвид сред познати, че и приятели, и т.н, изключвам роднините/.


В какви среди се движиш? Смени си компанията. Wink

# 7
  • София
  • Мнения: 62 595
Понякога се радвам, понякога не - зависи дали чуждият успех е попречил на моя собствен успех. Човещинка, какво да се прави!
Изключително рядко се срещат хора, които действително не изпитват завист. Останалите лъжат.

# 8
  • София
  • Мнения: 291
Мале, фразировката на въпроса ме убива Laughing...
Тя не е случайна.   Wink
Напиши някъде, че детето ти може да прави нещо по - специално, което малко деца на неговата възраст могат да правят и изчакай малко!   Joy

# 9
  • Мнения: 293
На успехите и радостите на най-близките си хора се радвам много.
Може би,защото ги обичам истински.
На останалите - никога не съм завиждала- в смисъла,в който се влага.
По-скоро - ако и аз искам това,което другия има се амбицирам да го постигна.
Успехите на другите ме надъхват.

Последна редакция: чт, 26 яну 2012, 22:40 от *Dreaming

# 10
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 046
Мале, фразировката на въпроса ме убива Laughing...
Тя не е случайна.   Wink
Напиши някъде, че детето ти може да прави нещо по - специално, което малко деца на неговата възраст могат да правят и изчакай малко!   Joy
Пак ще кажа,зависи кой и как го казва.
Имам познати,които го казват язвително 'Моето може еди какво си,а твоето може ли го?" и следва ехидна усмивчица.Има и други,на чиито деца се радвам от сърце. Peace

Последна редакция: чт, 26 яну 2012, 22:29 от Pupitka

# 11
  • Мнения: 96
Чуждият успех ме мотивира повече,отколкото моя собствен.В този ред на мисли,полезен ми е и му се радвам.

# 12
  • Мнения: 245
Мале, фразировката на въпроса ме убива Laughing...
Тя не е случайна.   Wink
Напиши някъде, че детето ти може да прави нещо по - специално, което малко деца на неговата възраст могат да правят и изчакай малко!   Joy

Да, виждала съм реакции на тази тема:lol:
Но това засяга майчиното чувство. Мисля че ако става дума за самия човек е друго.

# 13
  • София
  • Мнения: 7 028
     Радвам се винаги, на успеха и радостите на околните.
По принцип не съм толкова бяла и добра (трябва да се разпиша в темата за пожелаването на смъртта на някого), но когато на хората около мен се случват неща, които ги правят щастливи, аз се радвам с тях и за тях. Помисляла съм си, т.е. пожелавала съм си понякога и на мен да ми се случи, но никога не съм гледала с присвити очи и стиснати устни на чуждите успехи!
    Имам позната, която има проблеми със забременяването. Доста от женското обкръжение около нея се сдоби с деца. Един ден, на новината, че Х е родила, коментарът беше: "Ейй, всички кофти хора се сдобиха с деца!"  Sick Не мога да си представя какво и е, но пък реакцията и е просто...

# 14
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Радвам се, но и се амбицирам.
Не завиждам, за сметка на това мечтая и се старая да сбъдна мечтите си.

Общи условия

Активация на акаунт