Отминава ли болката от изневярата?

  • 43 133
  • 1 012
  •   1
Отговори
# 990
  • Мнения: 293
Мен ако някой , който възнамерява да се ожени за мен - си постави ултиматомите изначално, бих му била шута на момента.

Струва ми се,че тук обаче иде реч, че условията се поставят в последствие и някои остават прецакани след надяването на каишката и наморника  Laughing
Може и за това не си омъжена Wink
Бракът е слагане картите на масата и всеки знае какво може и какво не допуска другия .
Просто е ...

Тц. Не позна .  Laughing
Омъжена съм и мъжът ми не ми изневерява,представяш ли си ?!  Thinking
Просто никога никой на никого нищо не е обещавал.


Ясно е,че при опознаване на партньора опознаваш и неговия мироглед / влюбеният му мироглед/,характера му,склоността му да прави или не прави определени неща,да говори или да не говори по определени начини и т.н и т.н. Но тогава той иска теб,ти него.
Казваш си -,,Ех,моя Пешо какъв върл противник на изневярата е , с каква нахъсаност говори против изневярата,много си го обичам,ммммм,, !  Laughing

Никой не ви е дал обещание ! Това е вашата грешна илюзия ,която сте си създали.

Когато отминат годините,когато хората се променят за добро или лошо,когато се поставят в друга различна ситуация - могат да действат и по друг начин.
Това е въпрос на ИЗБОР.
Както е въпрос на избор дали ще простиш или не .

# 991
  • Варна
  • Мнения: 957
Ще го обясняв просто - Тя казва на Него - скъпи, да знаеш, че не понасям изневярата, не мога да я понеса, затова, ако ми изневериш и аз разбера, ще (те напусна, няма да спя  повече с теб, ще те дам на кучето, ще ти отмъстя с изневяра...(по избор)). И така нашият човек е наясно, че една негова изневяра би струвала много скъпо на жена му и на него също. Няма обещания, няма нищо. Той е на ход са си прецени силите преди да се подпише в гражданското. Сега стана ли ясно?

А! Аз казах на бившия така: "Ако ми изневериш и аз разбера, ще ти хвърлям дрехите една по една през балкона, докато вали, до мен ще е детето, което ще щипя да реве с цяло гърло; ще те изгоня веднага и няма да те погледна, защото не мога да понеса изневяра!" Бях към 28, когато заживяхме заедно (след 3-годишна връзка). И той мислеше така, о, да.
Когато разбрах за изневярата (след 8-годишна връзка), нито виках, нито някой разбра (пъвите месеци), нито исках да го гоня. Исках да избере мен, да останем заедно, защото мисълта, че ще живея без него се оказа по-непоносима от наранената ми гордост, факта, че ме е лъгал и др. подобни. Е, разделихме се, но само защото той не пожела да живеем заедно, не и убедено.
Просто е, да. Wink

# 992
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120

Това е въпрос на ИЗБОР.
Както е въпрос на избор дали ще простиш или не .
Е ти па  Wink

аз мога да искам да простя ама да не стаааа   Wink тази работа не е като оная  Laughing


Сердцу не прикажешь Simple Smile

# 993
  • Мнения: 293

Това е въпрос на ИЗБОР.
Както е въпрос на избор дали ще простиш или не .
Е ти па  Wink

аз мога да искам да простя ама да не стаааа   Wink тази работа не е като оная  Laughing


Сердцу не прикажешь Simple Smile

Може да стане, може и да не стане  Wink

# 994
  • Мнения: 755
Ментова, с първата част на поста си искрено ме разсмя. Hug Напомни едни мои закани в съвсем друга насока, но в същият стил.
С втората се убедих колко сме различни хората, въпреки всичко.
Мен също би ме боляло, но аз бих си тръгнала първа. С мазохистичен инат и въпреки всичко, правила съм го веднъж в други условия. Да, бях по-млада още  по-експанзивна от сега. Обаче си мисля, че въпреки болката и желанието, не бих могла да се пречупя заради  или в името на нещо, не мога. Винаги ще ме яде от вътре, няма да вярвам вече така безрезервно. Не мога да разделям нещата, нямам я тази избирателна пропускливост в тази насока.
Може би затова аз съм от тези, които теоритизират във форума, че ако ми случи  ще си тръгна. Истината е, че въпреки случващото се и обстоятелствата, аз познавам себе си и знам, че няма смисъл да се залъгвам. От тук тази убеденост, знаеш, че можеш да направиш някога, ако се наложи компромис, можеш да се престориш в името на нещо си, но аз знам,  себе си не мога да излъжа и предпочитам да не го правя. Това е, простичко е, както пишат в една друга тема. Grinning
Това като отговор на това, че наистина едно се мисли, пък друго става. Но го мислим , защото... защото имам ясната представа как ще се чувствам. Защото за жалост веднъж не точно в такава светлина, но в подобна, съм го изживяла и знам, че съм способна да си живея с болка и копнеж, но да не се върна.

*Dreaming, обещания могат да се дадат с много лека ръка и без брак. Бракът не е обещание за нищо, той е просто едно узаконено съжителство според законите на страната. Илюзията не е за обещание, илюзията е за друго и всеки , който обича е обгърнат с нея. Напълно , нормално и земно. Peace

# 995
  • София
  • Мнения: 17 329
За теоретизирането - всички теоретизират по един и същи начин, включително и аз преди да ми се случи. Сега вече знам и не го правя.
В реалността нещата се случват като в историята на Ментова, истинската, не изфантазираната. И това е нормално, най-нормалното нещо на земята.
Никой не си тръгва ей така, заради това, че е разбрал. Особено пък тези, които нямат собствени доходи, там нещата вече са много трагични - без ирония го казвам и не го пожелавам на никой.

# 996
  • Мнения: 755
Всъщност това никой не го отрича за реалността. Но аз споменах , че имам представа каква е тя, затова за себе си теоритизирам почти на база данни.
Да, тогава нямах деца, нямахме брак, нещата бяха на съвсем друга плоскост, обаче...,за да теоритизирам/аз съм доста прагматична и здраво стъпила на земята - споменавам го факт в подкрепа на теоритизирането/, че ще си тръгна, значи имам ясната представа, че мога да поема сама издръжката си на мен и децата. В този ред на мисли... иначе по принцип да, обстоятелствата са много и различни и всеки би трябвало да реагира според тях особено, когато има и деца.
Peace

Последна редакция: чт, 02 фев 2012, 08:28 от Fortune

# 997
  • Мнения: 287
Ментова Hug

# 998
  • София
  • Мнения: 17 329
Fortune, от сърце ти пожелавам теориите ти да останат само теории  Hug

# 999
  • Мнения: 755
Fortune, от сърце ти пожелавам теориите ти да останат само теории  Hug

 
Именно! Най-добре да си останем на теоритично ниво.Peace

# 1 000
  • Мнения: 7 947
Да,просто доводът ,,Ако ще се жениш с нагласата да изневеряваш,по-добре не се жени ! ,, не е довод.
Ясно е,че никой не се жени с такава нагласа.

Е, да, то и никой не се жени с идеята - ще се разведа, ама разводи бол.
Странно ми е това определяне на някакви тотално стриктни граници. Не за друго, а защото - именно като се жениш или обвързваш - ти си на върха на чувствата си и повечето от тия неща - въобще не можеш и да си помислиш, че е нужно да коментираш, отговора някак е ясен.

# 1 001
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, па тук само хипотетични истории се обсъждат, мен какво ли не ме питаха, все едно съм на интенрвю! Аз изобщо не исках да се тръгва към някакви хипотетични случки, ама голям зор!

Дрийминг, ясно е, че хората се променят, на мен ли гоказваш след повече от 15 години брак и познанство от 20? Просто всеки познава себе си и докъде може да стигне. Малко като в приказките е - винаги има едно, две, предупреждения, но на третия път глупакът ги пренебрегва, а умният се съобразява.
Ментова, хората се опознават с години и разбират кога някой говори съвсем, ама съвсем сериозно, с "онзи" поглед, който може да направи другия на ледена скулптура. Не е младежка наивност. Може и да е до злопаметност, в този смисъл аз може да съм злопаметен човек, защото съм и много лоялен човек.

# 1 002
  • Мнения: 2 510
Ми, тогава да не обещава! Кой го кара! Да си каже, че не може да не може да обещае, пък другият да си решава дали иска да живее така.
Винаги ли мислиш, че всичко което обещаеш го спазваш с цената на всичко или мислиш, че има и "условия" , предпоставки.

# 1 003
  • София
  • Мнения: 62 595
избягвам да обещавам, особено за важни неща и свързани с изменчивостта на природата ми. Нито съм искала мъжът ми да ми обещава нещо.

# 1 004
  • Мнения: 2 510
А! Аз казах на бившия така: "Ако ми изневериш и аз разбера, ще ти хвърлям дрехите една по една през балкона, докато вали, до мен ще е детето, което ще щипя да реве с цяло гърло; ще те изгоня веднага и няма да те погледна, защото не мога да понеса изневяра!" Бях към 28, когато заживяхме заедно (след 3-годишна връзка). И той мислеше така, о, да.
Когато разбрах за изневярата (след 8-годишна връзка), нито виках, нито някой разбра (пъвите месеци), нито исках да го гоня. Исках да избере мен, да останем заедно, защото мисълта, че ще живея без него се оказа по-непоносима от наранената ми гордост, факта, че ме е лъгал и др. подобни. Е, разделихме се, но само защото той не пожела да живеем заедно, не и убедено.
Просто е, да. Wink
След време е могло и ти да го изгониш, въпреки, че той желае да живеете заедно.
Аз съм на този етап, когато разбираш, че такива компромиси са безсмислени и е по- добре всеки да си поеме пътя в живота и то по навреме.

Общи условия

Активация на акаунт