За приятелството между мъж и жена искам да споделя.По принцип искам да уточня че е трудно според мен да има такова приятелство защото е известно че различните полове се привличат, но все пак....Аз да разкажа моита история. Имам приятел с който се познаваме от години. За съжаление не се виждаме често защото живеем на различни места но говорим често. Аз знам почти всичко за неговия живот и той съответно за моя. Чуваме се в нета и то почти всеки ден или беше така до преди известно време.Аз съм омъжена, той има сериозна връзка.. Мъжа ми знае за него, неговата приятелка също така че това не е никаква тайна. Един ден обаче той ми предложи да отида да се видим. Аз реших че е добре да го направя за да си поговорим за живота, да споделим проблемите си и т.н. Няколко часа преди да тръгна обаче той ми се обади да каже че е болен и да не ходя. Аз останах доста шокирана и казах че това не е причина да не ходя, но той продължаваше да ме убеждава че не е добре да ходя. Съгласих се и споделих разочарованието си от ситуацията. И какво получих едно отвратително отношение, много обиди. Опитах се да се защитя и положението стана още по лошо.Сега не си говорим не защото аз не искам....Нямам никаква връзка с него защото той не иска да говори с мен.Разсъждавам и не намирам отговора защо така се получи. Мисля си че ще е по добре да не си говорим и виждаме повече, но също си мисля че трябва да се уточнят нещата. Не се обаждам защото знам че ще е безуспешно, а в същото време се измъчвам ужасно. За него не знам предполагам че му е все едно съдейки по начина по който реагира. Кажете ми да продължавам ли да се боря за това приятелство градено с години или за забравя, колкото и трудно да е....
- Публикувана: 20 март 2012, 09:40 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2013, 22:36 ч.
за приятелството между мъж и жена...и още нещо
На пръв поглед ми се струва ,че между вас няма приятелство и не е имало. Приятел не е човек който знае всичко за теб и ти за него и говорите от разстояние .Според мен вие просто се информирате един за друг ,поддържате някаква връзка ,не бих нарекла това приятелство. Да не говорим и за начина по който се е държал със теб 
каквито и да са били мотивите му ,по това ще разпознаеш приятеля.
каквито и да са били мотивите му ,по това ще разпознаеш приятеля.
1. Не мисля, че идеята да се срещнете без присъствието на твоя съпруг, е била добра.
2. Не мисля, че настояването от твоя страна да се срещнете след като той се е опитал да отложи срещата, е било правилна реакция, правилен подход и правилно отношение към ситуацията.
3. Търсенето на изясняване "защо и как", също не е било добра идея. Когато човек си има лични причини за нещо, то той има право на свои решения. А отсрещната страна би трябвало да уважи това право и да изчака нещата сами да се подреждат. Т.е. трябвало е да изчакаш приятелят ти сам да те потърси и да го оставиш да сподели това, което иска, тогава когато сам реши.
4. Не приемай толкова емоционално нещата и не насилвай събитията. Остави го сам да реши дали иска да поддържа приятелска връзка с теб.
2. Не мисля, че настояването от твоя страна да се срещнете след като той се е опитал да отложи срещата, е било правилна реакция, правилен подход и правилно отношение към ситуацията.
3. Търсенето на изясняване "защо и как", също не е било добра идея. Когато човек си има лични причини за нещо, то той има право на свои решения. А отсрещната страна би трябвало да уважи това право и да изчака нещата сами да се подреждат. Т.е. трябвало е да изчакаш приятелят ти сам да те потърси и да го оставиш да сподели това, което иска, тогава когато сам реши.
4. Не приемай толкова емоционално нещата и не насилвай събитията. Остави го сам да реши дали иска да поддържа приятелска връзка с теб.
Малко трудно разбрах историята 
.. но от това което разбрах е, че този мъж е проявил достатъчно здрав разум!!! 
Сигурен съм че е преценил възможностите си.. а такава среща и то с омъжена жена, би била нож с две остриета... усложняване на живота и так далее.. неща от които очевидно бяга.
В случая вина няма никой.. да очакваш нещо повече в случая е безумна идея.
Пък и от написаното се разбира че и той има сериозна връзка.. така че е постъпил достатъчно разумно в случая.
На въпроса ти дали е възможно приятелство между мъж и жена.. да възможно е.. имам достатъчно приятелки още от детските си години.. но срещите ни никой не си е позволил да прераснат в нещо повече.. все пак всички сме обвързани по един или друг начин.. но пък си помагаме кагато имаме възможност!!!
.. но от това което разбрах е, че този мъж е проявил достатъчно здрав разум!!! Сигурен съм че е преценил възможностите си.. а такава среща и то с омъжена жена, би била нож с две остриета... усложняване на живота и так далее.. неща от които очевидно бяга.
В случая вина няма никой.. да очакваш нещо повече в случая е безумна идея.
Пък и от написаното се разбира че и той има сериозна връзка.. така че е постъпил достатъчно разумно в случая.
На въпроса ти дали е възможно приятелство между мъж и жена.. да възможно е.. имам достатъчно приятелки още от детските си години.. но срещите ни никой не си е позволил да прераснат в нещо повече.. все пак всички сме обвързани по един или друг начин.. но пък си помагаме кагато имаме възможност!!!
Малко трудно разбрах историята
Според мен малко са пресилени нещата.
Например това:
...И какво получих едно отвратително отношение, много обиди.
Нещо не ми се връзва с приятелството...
Но пък и ти Соте си противоречиш. Никой не казва, че някой от двамата е очаквал нещо повече от приятелство или да е имал сексуално привличане към другия.
Ти хем казваш, че приятелство между мъж и жена е възможно без да има такова привличане (и споделяш, че ти лично имаш такива приятелства), хем го отричаш.
Никой не казва, че някой от двамата е очаквал нещо повече от приятелство или да е имал сексуално привличане към другия.
Ти хем казваш, че приятелство между мъж и жена е възможно без да има такова привличане (и споделяш, че ти лично имаш такива приятелства), хем го отричаш.
Анджали.. познавам себе си.. в момента в който усетя че нещо се превръща в нещо повече от приятелство.. напускам бойното поле.. точно това сигурно се е случило и с този мъж.. не си мисли че страх ни тресе.. просто добре знаем докъде се стига.
Никой не е застрахован че няма да му се случи!!!
Приятелството с жените е възможно.. но стига да го позволим.
Никой не е застрахован че няма да му се случи!!!
Принципно е възможно, съгласна съм. Но конкретно в този случай, как така няколко години нито той, нито тя са почувствали привличане, а изведнъж - за няколкото часа - от поканата за гостуване, до тръгването на жената - се е появил страх у мъжа, че е възможно на тази среща да прехвърчат искри и да има разпадане на семейни връзки? Разбираш ли, ако някой от тях е имал такива опасения, то (поне според мен) покана за гостуване изобщо нямаше да има.
Мисля, че за нещо друго става въпрос, предположения имам няколко даже... Но това са други въпроси. Авторката пита нещо съвсем различно.
Понеже аз не вярвам в благородното и платонично приятелство между мъж и жена, какво "прочетох" аз в първия пост:
Мъжът се е надявал през цялото време на нещо повече.МОже би авторката , без да иска, му е давала някакви аванси....В един момент той е събрал смелост да предложи среща.Тя е приела.
И.....той явно се замисля какво може да последва от една такава среща.
И страхът се оказва по-силен.Или пък е решил, че така му е добре и не си струва усложненията.
Почти съм сигурна, че ако имат смелостта и двамата да са честни един към друг, точно така ще се окаже.
Мъжът се е надявал през цялото време на нещо повече.МОже би авторката , без да иска, му е давала някакви аванси....В един момент той е събрал смелост да предложи среща.Тя е приела.
И.....той явно се замисля какво може да последва от една такава среща.
И страхът се оказва по-силен.Или пък е решил, че така му е добре и не си струва усложненията.
Почти съм сигурна, че ако имат смелостта и двамата да са честни един към друг, точно така ще се окаже.
...За съжаление не се виждаме често...
...Един ден обаче той ми предложи да отида да се видим.
...Аз реших че е добре да го направя за да си поговорим за живота, да споделим проблемите си и т.н.
...Един ден обаче той ми предложи да отида да се видим.
...Аз реших че е добре да го направя за да си поговорим за живота, да споделим проблемите си и т.н.
А аз колкото повече чета първия пост, толкова повече противоречия намирам:
1. От първото цитирано изречение се изяснява, че те вече са имали срещи.
Въпрос: Как са протичали срещите - с искри или без искри?
2. От второто изречение обаче се оказва, че това ще е първа среща.
Въпрос: Първа или поредна среща е това (в крайна сметка)?
3. Третото изречение създава впечатление, че те едва сега започват да се опознават и се появява въпроса: "Нали досега през тези години на приятелство са си говорели за живота и са си споделяли проблемите?"
Нека не се обижда авторката, но нещо много хаотично и противоречиво е представена ситуацията. От което и се обезсмислят май отговорите...
Нека не се обижда авторката, но нещо много хаотично и противоречиво е представена ситуацията. От което и се обезсмислят май отговорите...
Надявам се prosto mama да внесе повече яснота.. ако случайно не сме я прогонили с хаотичните си отговори!!!
Да дам малко повече яснота в дискусията. С човека сме се виждали няколко пъти, просто живеем на различни места а той постоянно пътува-такава му е работата-и няма как да се виждаме често. Но едно аз не разбирам може ли в последния момент да кажеш болен съм не идвай.Аз се ядосах и това ми пролича извиних се многократно, но какво получих, бях изтрита от всички възможни места за комуникация без дори да ми бъде обяснено много много.Това което ми се каза беше-ето толкова ли ти струва приятелството. Сега искам да говорим защото емоционалния срив премина но няма как да се свържа с него а и не очаквам да получа отговор дори и да пратя смс.А усещам че искам да говорим. Много съм объркана и си мисля че аз сгреших някъде......
Краси, според мен е обратно - авторката му е много навита на тоя мъж. Толкова много, че е чакала срещата с огромно нетърпение и надежда и в един момент, когато той се е извинил с напълно нормално обяснение, тя е полудяла. Нали се сещаш, че такава реакция на отложена среща не се получава спрямо приятел. Ако нейна приятелка се обади и й каже болна съм, да не се виждаме, със сигурност авторката ще каже добре, а няма да се тръшка като бясна.
Кой знае какви му ги е наприказвала и на човека му е светнала лампичката какъв човек има насреща си и с какви очаквания спрямо него - така че е избягал яко дим.
Той е умният и уравновесеният в ситуацията, авторката е хлътналата до уши.
Кой знае какви му ги е наприказвала и на човека му е светнала лампичката какъв човек има насреща си и с какви очаквания спрямо него - така че е избягал яко дим.
Той е умният и уравновесеният в ситуацията, авторката е хлътналата до уши.
Бърди погледнато по този начин е така, но не съм много съгласна в случая. Кой мъж прекарва с часове в разговори ......,никога не е ставало въпрос кой на кого е навит защото до там свършва приатвлството.Аз не го упреквам така е решил така е направил...но от тук натаък аз си мисля дали мога аз да направя нещо за да си върна това приятелство. Нещо съм объркана....и мисля че си понесох кавото заслужавах.
според мен е обратно - авторката му е много навита на тоя мъж. Толкова много, че е чакала срещата с огромно нетърпение и надежда и в един момент, когато той се е извинил с напълно нормално обяснение, тя е полудяла.
Бях забравил какво се случва като откажеш на жена!!!!
Да се пренебрегне жена си е страшно.. преди доста години така отрязах една доста навита.. просто не защото не ми харесваше.. а защото беше доста настоятелна.. качество което лично ме отблъсква, предпочитам аз да съм ловеца.
Последствията.. сипеше огън и жупел по мой адрес къде трябва и къде не.. дори ме нарече гей пред приятелите ми
.. ей, това жена да не я огрее си е страхотия!!! р.с. Нищо лично към prosto mama нямам.. тя най добре си знае.. сигурно е жалко да се загуби приятел.. но какво пък, светът не свършва, приятелства винаги могат да се завържат.. пък докъде ще се стигне си зависи изцяло от самите нас..
Препоръчани теми