Примиряват се Валентина, примиряват се. Просто защото няма какво да направят. 
И само с обич дете не се гледа, моля ви се
И само с обич дете не се гледа, моля ви се
Съвсем вярно!
Бедността ражда мизерия.- Публикувана: 16 ян. 2012, 11:44 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2012, 10:56 ч.
Kога е най-подходящият момент за второ бебе?
Съвсем вярно!
Бедността ражда мизерия.
Ако децата ми някога посмеят да изкажат нещо такова, ще съм сбъркал нещо кардинално с тях.
По тази логика, ако не може да учи в Харвард като познатата си, по-добре да не е родено ...
И всъщност, от къде си сигурна, че не грешиш сега? а? Защо не го дадеш за осиновяване от някой милионери, та те ще му осигурят далеч по-добри условия от теб. Защо да не?
Напълно сериозно те питам.
Не мисля.
Още си спомням за една съученичка, която буквално се ожени за първият срещнат, за да избяга от мизерията у тях. Разбира се, живота и пропадна с него. Срам я беше да износва дрехите и обувките на сестрите си, да ходи на училище без джобни и да яде от закуските на другите. И ми е казвала как много пъти е обвинявала техните за какво са ги народили, като не могат да ги гледат
Още си спомням за една съученичка, която буквално се ожени за първият срещнат, за да избяга от мизерията у тях. Разбира се, живота и пропадна с него. Срам я беше да износва дрехите и обувките на сестрите си, да ходи на училище без джобни и да яде от закуските на другите. И ми е казвала как много пъти е обвинявала техните за какво са ги народили, като не могат да ги гледат
Познавам такова момче - гледан на принципа "още една чаша вода в супата". Разказвала съм за него в друга тема, не ми повярваха.
Сега съм на 33 и между мен и 28-годишно момиче няма кой знае каква разлика в мисленето. 5 г. са добра разлика. Имам приятелка, сестра й е с 6 г. по-малка, разбират се идеално. Така че - идеалната разлика е 4-6 години според мен, за да е по-лесно за майката, а за децата разлика от този порядък е ОК. За съжаление, ако имам второ дете, разликата във възрастта между децата ми ще е по-голяма. Е, това пък ще е удобно за мен 
Идеално няма.
Идеално няма. А аз имам и колежки от ВУЗ-а, които тайничко обвиняваха родителите си, че не са им осигурили по-добър старт (не че е правилно и им прави чест, но е факт!). Така, че децата имат нужда не само от обич, и Шанталчето е много права, макар и да звучи меркантилно, но в никакъв случай егоистично. Егоизъм е да родиш, без да помислиш дали имаш капацитет (всякакъв) да се справиш добре с това!
Никога не съм обвинявала родителите си, че не можаха да си позволят да ме издържат във ВУЗ.
Мобилизирах се и се справих със същата задача САМА. Беше ми по-сладко и вложих много повече усилия в ученето, защото си го плащах аз
, и да ви кажа - има разлика!Егоизъм е да обвиняваш родителите си, че не са богати. Аз съм им благодарна, че са ме обичали и съм виждала как отделят от залъка си за мен. Това има повече стойност, отколкото ако ти дават щедро, но всъщност не им коства много.
И всъщност, от къде си сигурна, че не грешиш сега? а? Защо не го дадеш за осиновяване от някой милионери, та те ще му осигурят далеч по-добри условия от теб. Защо да не?
Напълно сериозно те питам.
Аз лично много бих се радвала, ако повече млади жени мислят Юлето, не я закачай
Labrador , каквото и да ти кажа сега, няма да го разбереш, както не си разбрал и казаното от мен до момента.
Ако ти сравняваш лиспата на възможност за Харвард с липсата на възможност да купиш обувки на детето си...
Валентина007 , както казах - не им прави чест на тези мои колежки, че обвиняваха родителите си за това, но факт е, че ги има. Което съоветно опровергава тезата, че децата имат нужда само от обич.
Е, моите ми осигуриха всичко необходимо и щедро ме и обичаха (и обичат, да са живи и здрави). Не би ми минало през ум да ги обвиня за каквото и да било, дори и да нямаха възможност да ме изучат, примерно, щях и аз да се боря повече. Но като родител се притеснявам дали ще мога аз да осигуря необходимото на детето си - мисля, че всеки нормален такъв ще се замисли за това преди да прави деца.
Ако ти сравняваш лиспата на възможност за Харвард с липсата на възможност да купиш обувки на детето си...
Валентина007 , както казах - не им прави чест на тези мои колежки, че обвиняваха родителите си за това, но факт е, че ги има. Което съоветно опровергава тезата, че децата имат нужда само от обич.
Е, моите ми осигуриха всичко необходимо и щедро ме и обичаха (и обичат, да са живи и здрави). Не би ми минало през ум да ги обвиня за каквото и да било, дори и да нямаха възможност да ме изучат, примерно, щях и аз да се боря повече. Но като родител се притеснявам дали ще мога аз да осигуря необходимото на детето си - мисля, че всеки нормален такъв ще се замисли за това преди да прави деца.
Айде сега крайности
Говорим си тука само, не съм я закачал хич.
Разпитвам какво мисли, защо ... лошо ли е?
Въпроса е малко провокативен, но защо да не разсъдим по него? Замисли се и ти също.
Ако семейство много богати хора поискат да осиновят дъщеря ти, защото могат да и осигурят много по-висок стандарт на живот, по-добро образование, по-добър старт в живота и всичко което можеш да помислиш, дори и да я обичат. Би ли се съгласила и защо? Смяташ ли, че ти си най-доброто за нея? И в един бъдещ момент как тя би реагирала като разбере за това (предполагам ще си отказала). Трябва ли да се чувстваш виновна, че си я лишила от тази възможност?
уф докато го напиша и Yulichka писала ....
Говорим си тука само, не съм я закачал хич.
Разпитвам какво мисли, защо ... лошо ли е?
Въпроса е малко провокативен, но защо да не разсъдим по него? Замисли се и ти също.
Ако семейство много богати хора поискат да осиновят дъщеря ти, защото могат да и осигурят много по-висок стандарт на живот, по-добро образование, по-добър старт в живота и всичко което можеш да помислиш, дори и да я обичат. Би ли се съгласила и защо? Смяташ ли, че ти си най-доброто за нея? И в един бъдещ момент как тя би реагирала като разбере за това (предполагам ще си отказала). Трябва ли да се чувстваш виновна, че си я лишила от тази възможност?
уф докато го напиша и Yulichka писала ....
наистина, твърде много се набляга на крайностите, все едно някоя от вас е докарала нещата до просешка тояга, та затова не иска второ, щото, видиш ли, щяло да бъде обречено на бедност!
Децата по подразбиране са неблагодарни и неразбрани - едни се сърдят на родителите си, че са ги обгрижвали и са ги задоволявали материално, а друго точно заради обратното. Едни били задушавани от грижа, другите били недостатъчно обгрижени. Угодия няма.
никой не е казал, че от люлката трябва да са записани на език и спорт. Нито е толкова важно. Аз бих казала, че дори е маловажно. Достатъчно е на детето да бъде обръщано внимание. Това със спортовете и езиците е чиста суета родителска, нищо повече.
Децата по подразбиране са неблагодарни и неразбрани - едни се сърдят на родителите си, че са ги обгрижвали и са ги задоволявали материално, а друго точно заради обратното. Едни били задушавани от грижа, другите били недостатъчно обгрижени. Угодия няма.
никой не е казал, че от люлката трябва да са записани на език и спорт. Нито е толкова важно. Аз бих казала, че дори е маловажно. Достатъчно е на детето да бъде обръщано внимание. Това със спортовете и езиците е чиста суета родителска, нищо повече.
$hantalche , абсолютно!
Labrador, да, трудно може и да се справят - и на 40 да изглеждат като баби и с хронични заболявания. А и аз искам не само да се справя, а и да се справя добре с тенденция към отлично.
Леля ми е с 4 деца, а е жена на богат мъж - цял живот си е седяла вкъщи и си е гледала децата. Е, на 60 е с няколко операции, разболява се от лек повей на вятър и е прегърбена до крайност (да ми е жива и здрава!). Добре, че поне внимание е могла да обръща достатъчно на децата, защото са били единствената и грижа.
Не искам да споря, нито да разубеждавам решилите - просто споделям как аз виждам нещата за себе си.
Labrador, да, трудно може и да се справят - и на 40 да изглеждат като баби и с хронични заболявания. А и аз искам не само да се справя, а и да се справя добре с тенденция към отлично.
Леля ми е с 4 деца, а е жена на богат мъж - цял живот си е седяла вкъщи и си е гледала децата. Е, на 60 е с няколко операции, разболява се от лек повей на вятър и е прегърбена до крайност (да ми е жива и здрава!). Добре, че поне внимание е могла да обръща достатъчно на децата, защото са били единствената и грижа.
Не искам да споря, нито да разубеждавам решилите - просто споделям как аз виждам нещата за себе си.
. 
или ще го правите...
..
Аз пък съм на мнение,че като вземе много да го мислиш и преценяш,и смяташ,и разучаваш,и......значи хич не си готов за още едно дете.При нас стана на момента.Лятото на 2009 бях на море с една дружка с две деца и като я гледах ама хииич не исках второ,но есента се вбебешорих през една романтична нощ 
и след има няма два месеца романтични нощи(и дни) 
.
и след има няма два месеца романтични нощи(и дни) . 
Аз пък съм на мнение,че като вземе много да го мислиш и преценяш,и смяташ,и разучаваш,и......значи хич не си готов за още едно дете.При нас стана на момента.Лятото на 2009 бях на море с една дружка с две деца и като я гледах ама хииич не исках второ,но есента се вбебешорих през една романтична нощ и след има няма два месеца романтични нощи(и дни) .
и след има няма два месеца романтични нощи(и дни) .
Притеснения за какво?
Щом е второ,значи всеки знае как се гледа дете,какво му е нужно,как пак ще си седиш вкъщи,безсънни нощи,кърмене,зъбки,плач...но и гукане,първа думичка,първа стъпка,гордоста да виждаш как малкото бебче,което до вчера е било толкова безпомощно се превръща в едно порастнало дете
А подходящия момент е тогава,когато няма да мислиш дали е време ,а просто ще действаш:)
Щом е второ,значи всеки знае как се гледа дете,какво му е нужно,как пак ще си седиш вкъщи,безсънни нощи,кърмене,зъбки,плач...но и гукане,първа думичка,първа стъпка,гордоста да виждаш как малкото бебче,което до вчера е било толкова безпомощно се превръща в едно порастнало дете
А подходящия момент е тогава,когато няма да мислиш дали е време ,а просто ще действаш:)