Всичко е егоизъм.
Имах предвид в случая : на майката, и евентуалните й `лишения` в личен план.
- Публикувана: 16 ян. 2012, 11:44 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2012, 10:56 ч.
Kога е най-подходящият момент за второ бебе?
Да, за някои например желанието на човек да има дете също е егоизъм.
Имах предвид в случая : на майката, и евентуалните й `лишения` в личен план.
Не мисля.
Още си спомням за една съученичка, която буквално се ожени за първият срещнат, за да избяга от мизерията у тях. Разбира се, живота и пропадна с него. Срам я беше да износва дрехите и обувките на сестрите си, да ходи на училище без джобни и да яде от закуските на другите. И ми е казвала как много пъти е обвинявала техните за какво са ги народили, като не могат да ги гледат
Още си спомням за една съученичка, която буквално се ожени за първият срещнат, за да избяга от мизерията у тях. Разбира се, живота и пропадна с него. Срам я беше да износва дрехите и обувките на сестрите си, да ходи на училище без джобни и да яде от закуските на другите. И ми е казвала как много пъти е обвинявала техните за какво са ги народили, като не могат да ги гледат
Това са крайности.
. Но веднага скочихте. Нищо лошо не искам, просто нека да има по-малко тъжни и лишавани деца 
Защото можете повече дами. Звучи като клише, но е така...
Вие също можете повече, господа. Ако мъжът ми, например, се навие да присъства на секциото, ще се замисля сериозно за второ дете, но няма да мина през това отново сама.
Що се отнася до историята на майка ми, не, не съм я забравила, има едно дете
бабите ми само имат по 2 бр., прабабите ми отново само по едно единствено. Единствените 'изисквания', които децата имат, е да бъдат обичани.
Оттам нататък се нагаждат.
Оттам нататък се нагаждат.
И само с обич дете не се гледа, моля ви се
Ами аз тях имах предвид де . Но веднага скочихте. Нищо лошо не искам, просто нека да има по-малко тъжни и лишавани деца
. Но веднага скочихте. Нищо лошо не искам, просто нека да има по-малко тъжни и лишавани деца Ще ровят ли в коша, ще могат ли да завършат висше тук или в чужбина? ще имат ли свои стаи?
Цитат на: Не се сърди, човече link=topic=634648.msg20854356#msg20854356
Вие също можете повече, господа. Ако мъжът ми, например, се навие да присъства на секциото, ще се замисля сериозно за второ дете, но няма да мина през това отново сама.
Що се отнася до историята на майка ми, не, не съм я забравила, има едно дете бабите ми само имат по 2 бр., прабабите ми отново само по едно единствено.
Що се отнася до историята на майка ми, не, не съм я забравила, има едно дете
бабите ми само имат по 2 бр., прабабите ми отново само по едно единствено.
Не мисля.
Още си спомням за една съученичка, която буквално се ожени за първият срещнат, за да избяга от мизерията у тях. Разбира се, живота и пропадна с него. Срам я беше да износва дрехите и обувките на сестрите си, да ходи на училище без джобни и да яде от закуските на другите. И ми е казвала как много пъти е обвинявала техните за какво са ги народили, като не могат да ги гледат
Още си спомням за една съученичка, която буквално се ожени за първият срещнат, за да избяга от мизерията у тях. Разбира се, живота и пропадна с него. Срам я беше да износва дрехите и обувките на сестрите си, да ходи на училище без джобни и да яде от закуските на другите. И ми е казвала как много пъти е обвинявала техните за какво са ги народили, като не могат да ги гледат
обаче живее, нали, не е била готова да върне времето назад и изобщо да не се беше раждала. Може дате да не се гледа само с обич, но даден живот не се връща назад. Просто сега повече се набляга на материалното, отколкото на всичко останало.
Защото можете повече дами. Звучи като клише, но е така...
Вие също можете повече, господа. Ако мъжът ми, например, се навие да присъства на секциото, ще се замисля сериозно за второ дете, но няма да мина през това отново сама.
Айде, едното е природа, отсъдено е жената да ражда. Но да отглеждат деца, да се грижат за тях в буквалния смисъл, не виждам проблем да го правят и мъжете. Но като цяло не са много от тях, които се отзовават в такъв натоварен етап от живота.
Сори, Човече, ама раждането си е точно женска работа, много лична, и колкото и да е съпричастен еддин мъж, няма как да го съреживее. Аз не бих искала моят да присъства ни на секцио, ни на самото раждане. Но ако разрешаваха навремето, бих искала да е до мен в предродилна зала, когато реално са големите болки и нерви. Като се замисля, може би по-скоро бих искала майка ми да е до мен, свекърва ми, но да е близка жена.
Лично за мен главният довод е това доколко добра и пълноценна майка ще бъда. Аз се съмнявам и постоянно се притеснявам дали е така за единственото ми дете - да не говорим, ако са две и ще трябва да балансирам между толкова ангажименти. И да - финансовоия момент е много важен. Дори статистикиата е достатъчно красноречива - хората раждат тогава, когато имат поне малко спокойствие, че ще осигурят на децата си необходимото. Да няма джобни за закуска, да ходи с полускъсани обувки и да няма пари за образование, като същевременно родителите се борят за насъщния и дори време нямат за нея... Ами и аз да съм, нямаше да искам да се родя!
А аз имам и колежки от ВУЗ-а, които тайничко обвиняваха родителите си, че не са им осигурили по-добър старт (не че е правилно и им прави чест, но е факт!). Така, че децата имат нужда не само от обич, и Шанталчето е много права, макар и да звучи меркантилно, но в никакъв случай егоистично. Егоизъм е да родиш, без да помислиш дали имаш капацитет (всякакъв) да се справиш добре с това!
А аз имам и колежки от ВУЗ-а, които тайничко обвиняваха родителите си, че не са им осигурили по-добър старт (не че е правилно и им прави чест, но е факт!). Така, че децата имат нужда не само от обич, и Шанталчето е много права, макар и да звучи меркантилно, но в никакъв случай егоистично. Егоизъм е да родиш, без да помислиш дали имаш капацитет (всякакъв) да се справиш добре с това!
Кажи му го, може и да се навие
Казвала съм го, иска дете, но ако може на готово
Е, НСЧ, това е несериозно. Секциото трае 40-50минути, не може само това да ти е причина да нямаш второ дете. Ако толкова те тормози самата операция поискай си пълна упойка.
Аз пък и двата пъти бях толкова екзалтирана, че много ми липсват тези усещания.
Ако толкова те тормози самата операция поискай си пълна упойка. Аз пък и двата пъти бях толкова екзалтирана, че много ми липсват тези усещания.
Поисках си
но психически бях толкова зле, че след това въобще не се сетих дори да попитам детето добре ли е... всеки е различен, аз имам нужда в такъв момент да бъда с близък човек до мен.Andariel, всеки е различен, мен не ме интересува как друг приема раждането, минала съм, знам какво е, за мен си е операция, нито я броя за лична, нито за женска, просто болезнена, рискована процедура. Майка ми е голяма паника, мъжът ми е другия най-близък човек, а и все пак става дума за неговото дете, не на някой др.
Иначе вярно, 1 час е секциото грубо, но бременността е 9 месеца.
Но да отглеждат деца, да се грижат за тях в буквалния смисъл, не виждам проблем да го правят и мъжете. Но като цяло не са много от тях, които се отзовават в такъв натоварен етап от живота.
В това отношение нямам проблем, винаги се е грижел за нея, да не кажа, че може да се окаже и повече от мен.