Позитивизъм

  • 5 782
  • 127
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 12 622
Понякога с мисленето си човек може да предизвика разни неща. Пълно е с примери за хора, които са преборили рака например.
Чак да е пълно... Доста по- пълно е примери за хора, които не са го преборили с позитивно мислене и последния най- известен е Стив Джобс.

А за изпитите- нивото на образованието у нас е толкова ниско, че много хора си взимат изпитите без да учат.

caffeine От тъгата не се излиза, а се свиква с нея. Няма човек загубил близък, който да не тъгува за починалия цял живот.

# 61
  • Мнения: 1 210
Понякога с мисленето си човек може да предизвика разни неща. Пълно е с примери за хора, които са преборили рака например. Веднъж съм ходила на изпит без даже да съм чела конспекта, но бях сигурна, че ще го взема. И го взех Peace

Оптимизъм и позитивизъм не са еднозначни.
Примери има всякакви- Стив Джобс (мир на праха му) също беше последовател на позитивното мислене и алтернативната медицина. В края на дните си публично изяви съжаление, че не се е лекувал адекватно навреме.

Бояна, хахаха.

# 62
  • Мнения: 287
Е, не знам.
Имам една приятелка, животът и хич не е бил лек - развод, загуба на родител, смяна на град и работа, където се устрои сама...Но никога не съм я виждала паднала духом. Винаги е някаква весела, винаги се смее много...ама е лековата някак, поне според мене. Макар че, ако аз водех нейния живот, досега да съм се обесила.

# 63
  • Мнения: 86
Бояна, в какво се изразява това тъгуване цял живот? В повечето религии, традиции или просто обичаи си има "срок" за траур - 40 дни, 1 година и т.н. След този период обаче животът трябва да продължи. Когато буцата в гърлото си отиде ти остават хубавите спомени, прекрасните моменти, научените поуки и т.н. - все позитивни неща. Ако продължаваш да тъгуваш прекалено дълго, много вероятно е да си зациклил в някоя от фазите на тъгуването.

Ако имаш предвид, че никога не престават да ни липсват близките, които сме загубили съм съгласна. Но след определен период от време усмивката трябва да се върне, иначе е нещо като патология.

# 64
  • Мнения: 3 760
За позитивни хора ли се смятате?
Хората около вас позитивни ли са?
Мислите ли, че те са на изчезване?
Как се справяте с негативните хора?
Да.
Отчасти.
Хм...
Избягвам ги.

Спорно е доколко позитивните мисли привличат позитивни проявления, но обратното е доказвано многократно - черните мисли привличат негативни енергии.

Аз съм доволно позитивна като светоусещане, което не означава, че съм с розови очила. Не вярвам, че всичко е рози и аромати  Laughing Вярвам, че там някъде, в смърдящите камари боклуци има и някоя жива розичка  Wink
Т.е. освен с позитивизъм съм надарена и с пълна липса на обоняние  Mr. Green

# 65
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Бояна, в какво се изразява това тъгуване цял живот? В повечето религии, традиции или просто обичаи си има "срок" за траур - 40 дни, 1 година и т.н. След този период обаче животът трябва да продължи. Когато буцата в гърлото си отиде ти остават хубавите спомени, прекрасните моменти, научените поуки и т.н. - все позитивни неща. Ако продължаваш да тъгуваш прекалено дълго, много вероятно е да си зациклил в някоя от фазите на тъгуването.

Ако имаш предвид, че никога не престават да ни липсват близките, които сме загубили съм съгласна. Но след определен период от време усмивката трябва да се върне, иначе е нещо като патология.

Не знам дали е патология тъгуването по загуба на близък човек, но за мен Бояна е права в разсъжденията си. Човек, белязан с подобно нещо не може просто да забрави и да започне да се усмихва сякаш нищо не е било. Дори, когато е загуба на човек, отишъл си след като е изживял дните си боли, а когато това е дете... как мислиш, дали е толкова лесно да сложиш отново усмивката и да тръгнеш?

Нее... по-скоро дълго се опитва пострадалият човек да привикне с болката и така продължава да живее. И понякога наистина се усмихва, но не със същата усмивка, както преди.

За  позитивизъм ли да приемем това му негово държание или за патология...?!?

# 66
  • Мнения: 10 547
В дадени моменти съм заредена с невероятен позитивизъм, в други съм крайно негативна- зависи от ситуацията. Понякога предпочитам да си мисля най-лошото, отколкото да се заредя с излишна доза позитивно настроение, което в последствие се оказва неоправдано.
Не познавам хора, които да са позиционирани в краен негативизъм или в обратното- краен позитивизъм. Явно повечето около мен са реалисти. Simple Smile

# 67
  • София
  • Мнения: 66
А не ли позитивизъм въпреки всичко да видиш красотата в малките неща, красивото цвете, песента на птичките през пролетта... и все такива неща? Защо постоянно усмихнатия човек трябва да се смята за позитивен? Според мен можеш да бъдеш позитивен и без дежурната усмивка.

# 68
  • Мнения: 230
А не ли позитивизъм въпреки всичко да видиш красотата в малките неща, красивото цвете, песента на птичките през пролетта... и все такива неща? Защо постоянно усмихнатия човек трябва да се смята за позитивен? Според мен можеш да бъдеш позитивен и без дежурната усмивка.
...това си е чист романтизъм Whistling

# 69
  • Колибите
  • Мнения: 357
А не ли позитивизъм въпреки всичко да видиш красотата в малките неща, красивото цвете, песента на птичките през пролетта... и все такива неща? Защо постоянно усмихнатия човек трябва да се смята за позитивен? Според мен можеш да бъдеш позитивен и без дежурната усмивка.
...това си е чист романтизъм Whistling

Значи още един глас от мен за романтиците Simple Smile.

А какъв е човекът, който казва: "Аз скръбен съм дълбоко в свойта глъб, а тук е само видимост на скръб..."?

Последна редакция: пн, 09 яну 2012, 09:35 от Розмариня

# 70
  • София
  • Мнения: 66
А не ли позитивизъм въпреки всичко да видиш красотата в малките неща, красивото цвете, песента на птичките през пролетта... и все такива неща? Защо постоянно усмихнатия човек трябва да се смята за позитивен? Според мен можеш да бъдеш позитивен и без дежурната усмивка.
...това си е чист романтизъм Whistling
Вероятно си права. Може би не се изразих правилно.
Поемаш ударите на живота, изправяш се и продължаваш. Да след някои удари е трудно да се усмихваш отново, но тава не ти пречи да си позитивен. Според мен не е нужно да си непрекъснато ухилен за да си позитивен. Но пък позитивизмът изключва намръщеното лице (според мен). Позитивния човек също трябва да си изживее отрицателната емоция, но без да натоварва с нея околните.

# 71
  • Мнения: 230
А не ли позитивизъм въпреки всичко да видиш красотата в малките неща, красивото цвете, песента на птичките през пролетта... и все такива неща? Защо постоянно усмихнатия човек трябва да се смята за позитивен? Според мен можеш да бъдеш позитивен и без дежурната усмивка.
...това си е чист романтизъм Whistling
Вероятно си права. Може би не се изразих правилно.
Поемаш ударите на живота, изправяш се и продължаваш. Да след някои удари е трудно да се усмихваш отново, но тава не ти пречи да си позитивен. Според мен не е нужно да си непрекъснато ухилен за да си позитивен. Но пък позитивизмът изключва намръщеното лице (според мен). Позитивния човек също трябва да си изживее отрицателната емоция, но без да натоварва с нея околните.
....може би...Но и песимистта не натрапва мъката си.Затворените хора преодоляват всичко сами....но това е друга тема Thinking

# 72
  • Мнения: 10 547
Чувствата и характерите на хората рядко са така черно-бели.

# 73
  • София
  • Мнения: 66
А не ли позитивизъм въпреки всичко да видиш красотата в малките неща, красивото цвете, песента на птичките през пролетта... и все такива неща? Защо постоянно усмихнатия човек трябва да се смята за позитивен? Според мен можеш да бъдеш позитивен и без дежурната усмивка.
...това си е чист романтизъм Whistling
Вероятно си права. Може би не се изразих правилно.
Поемаш ударите на живота, изправяш се и продължаваш. Да след някои удари е трудно да се усмихваш отново, но тава не ти пречи да си позитивен. Според мен не е нужно да си непрекъснато ухилен за да си позитивен. Но пък позитивизмът изключва намръщеното лице (според мен). Позитивния човек също трябва да си изживее отрицателната емоция, но без да натоварва с нея околните.
....може би...Но и песимистта не натрапва мъката си.Затворените хора преодоляват всичко сами....но това е друга тема Thinking
А затворените хора не си ли по скоро самотници? Един самотник, на който тава му харесва не е ли всъщност позитивен след като си се радва на самотата?  Thinking

# 74
  • Мнения: 230
А не ли позитивизъм въпреки всичко да видиш красотата в малките неща, красивото цвете, песента на птичките през пролетта... и все такива неща? Защо постоянно усмихнатия човек трябва да се смята за позитивен? Според мен можеш да бъдеш позитивен и без дежурната усмивка.
...това си е чист романтизъм Whistling
Вероятно си права. Може би не се изразих правилно.
Поемаш ударите на живота, изправяш се и продължаваш. Да след някои удари е трудно да се усмихваш отново, но тава не ти пречи да си позитивен. Според мен не е нужно да си непрекъснато ухилен за да си позитивен. Но пък позитивизмът изключва намръщеното лице (според мен). Позитивния човек също трябва да си изживее отрицателната емоция, но без да натоварва с нея околните.
....може би...Но и песимистта не натрапва мъката си.Затворените хора преодоляват всичко сами....но това е друга тема Thinking
А затворените хора не си ли по скоро самотници? Един самотник, на който тава му харесва не е ли всъщност позитивен след като си се радва на самотата?  Thinking
Ако е самотник-да.Но според мен затвореността на хората идва и от тяхната възприемчивост към околното и себе си. Thinking

Общи условия

Активация на акаунт