Умерен позитивист съм 
- Публикувана: 8 ян. 2012, 21:07 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2012, 21:18 ч.
Позитивизъм
А не ли позитивизъм въпреки всичко да видиш красотата в малките неща, красивото цвете, песента на птичките през пролетта... и все такива неща? Защо постоянно усмихнатия човек трябва да се смята за позитивен? Според мен можеш да бъдеш позитивен и без дежурната усмивка.
Поемаш ударите на живота, изправяш се и продължаваш. Да след някои удари е трудно да се усмихваш отново, но тава не ти пречи да си позитивен. Според мен не е нужно да си непрекъснато ухилен за да си позитивен. Но пък позитивизмът изключва намръщеното лице (според мен). Позитивния човек също трябва да си изживее отрицателната емоция, но без да натоварва с нея околните.
Но както каза Касита
Чувствата и характерите на хората рядко са така черно-бели.
И имащите се за най- позитивни удрят негативното дъно при определени обстоятелства, та зависи на кой какво му е поднесла съдбата в даден момент. Не бих оценявала стойността на хората по липсата или наличието на късмет, защото те не са награда от Вселената за правилно поведение.
Увлечени по всякакви набедени за свързани с духовното моди често забравяме, че е по- важно да се обграждаме с добри хора и самите ние да сме такива, пък ако ще и да сме позитивни постоянно. Боклука си остава боклук, колкото и да е усмихнат.
Увлечени по всякакви набедени за свързани с духовното моди често забравяме, че е по- важно да се обграждаме с добри хора и самите ние да сме такива, пък ако ще и да сме позитивни постоянно. Боклука си остава боклук, колкото и да е усмихнат.
"Бог дава, но в кошара не вкарва!"
За откритите хора мисля, че често погрешно се допуска, че щом споделят много значи споделят всичко.
Затова не само проблемите на затворените в себе си хора остават скрити за околните.
По мое мнение именно позитивният човек ще е по-малко склонен да споделя надълго и широко проблемите си, колкото и да е екстровертен по принцип, понеже има нужда да запази някаква ненатоварена от конкретните обстоятелства среда за общуване.
Затова не само проблемите на затворените в себе си хора остават скрити за околните.
По мое мнение именно позитивният човек ще е по-малко склонен да споделя надълго и широко проблемите си, колкото и да е екстровертен по принцип, понеже има нужда да запази някаква ненатоварена от конкретните обстоятелства среда за общуване.
Mного зависи в какъв контекст общуваш. Едно е да идеш на работа и да надуеш главите на всички колеги и контрагенти, че си загубила спестяванията си на борсата ( например), че свекърва ти е зла вещица или че мъжът ти те бие, друго е да го споделиш на приятел/ка по телефона.
По същия начин е едно да пуснеш тема относно свой проблем, съвсем друго е дежурния комитет да влезе и да ти поясни как неговият живот е цветя, рози и любов благодарение само и единствено на невероятната му личност.
Та с две думи позитивизмът е едно на ръка, но нормалността, възпитанието и актьорските умения са съвсем друга бира.
Аз лично като чуя 'позитивен' и почти настръхвам, защото обикновено чувам/прочитам нещо като бълнуване на нискочел индивид на леки наркотици в отговор на съвсем резонен въпрос.
По същия начин е едно да пуснеш тема относно свой проблем, съвсем друго е дежурния комитет да влезе и да ти поясни как неговият живот е цветя, рози и любов благодарение само и единствено на невероятната му личност.
Та с две думи позитивизмът е едно на ръка, но нормалността, възпитанието и актьорските умения са съвсем друга бира.
Аз лично като чуя 'позитивен' и почти настръхвам, защото обикновено чувам/прочитам нещо като бълнуване на нискочел индивид на леки наркотици в отговор на съвсем резонен въпрос.
Темата между другото е много хубава.
Сблъсъка на мнения за светоусещането само по себе си говори, че колкото хора, толкова и възприятия за околния свят и за понятията.
И от това, което прочетох досега очевидно няма достатъчно ясно понятие за позитивизъм, което всеки да разбира еднозначно, преплитането на позитив, с романтика и оптимизъм е интересно, а границите някак се размиват.
Все си мисля, че някои понятия просто няма как да бъдат обяснени с думи, те просто се чувстват и несъзнателно се изразяват от даден индивид давайки им своя външен израз и облик и вероятно затова няма и еднакво виждане за позитивност. А и много зависи с какви точно "позитивни" хора човек е имал досег, защото в темата се навя идеята за "позитив" равно на "лицемерие"..."позитив" скрит зад фалшива усмивка, "позитив" граничещ с психично отклонение...
Сблъсъка на мнения за светоусещането само по себе си говори, че колкото хора, толкова и възприятия за околния свят и за понятията.
И от това, което прочетох досега очевидно няма достатъчно ясно понятие за позитивизъм, което всеки да разбира еднозначно, преплитането на позитив, с романтика и оптимизъм е интересно, а границите някак се размиват.
Все си мисля, че някои понятия просто няма как да бъдат обяснени с думи, те просто се чувстват и несъзнателно се изразяват от даден индивид давайки им своя външен израз и облик и вероятно затова няма и еднакво виждане за позитивност. А и много зависи с какви точно "позитивни" хора човек е имал досег, защото в темата се навя идеята за "позитив" равно на "лицемерие"..."позитив" скрит зад фалшива усмивка, "позитив" граничещ с психично отклонение...
Отговорите на тези кратки въпроси от първия пост изглеждат толкова лесни, а всъщност никак не са.
Не обичам хора, които вечно хленчат и мрънкат и избягвам контакти с такива, но не защото се повлиявам и ставам същата, а защото ми е досадно! Всеки има моменти в живота си, когато го залива черногледство сигурно, но не ходи да пълни главите на другите непрекъснато с проблемите си, а се съобразява с това, че и те имат свои, и хич не им е до неговите. Едно е да споделиш, за да ти олекне, друго е да мърмориш непрекъснато. Е такава, от втория тип, със сигурност никога не съм била.
Позитивна? Колко да съм позитивна? Във всеки случай не съм негативна.
Мога да се зарадвам на много неща, които повечето хора не забелязват. Мога да се прибера неспала от работа и да ми е толкова трепетно на душата, че да напиша 5 стихотворения едно след друго. Мога да се усмихвам на музика. Мога да изслушам приятел и да поговоря с него когато има нужда. Мога да се помоля за помощ когато аз имам нужда. Мога свободно да говоря за всички неща. За мен това е по-скоро спокойствие и равновесие, отколкото излишна доза позитивизъм, защото напоследък много се спекулира с това понятие.
Покрай други разговори на подобна тема тук, загледах прословутия филм "Тайната" във връзка с позитивизма и за мен това нещо, показано там е доста налудничаво. И такава също не съм.
Не обичам хора, които вечно хленчат и мрънкат и избягвам контакти с такива, но не защото се повлиявам и ставам същата, а защото ми е досадно! Всеки има моменти в живота си, когато го залива черногледство сигурно, но не ходи да пълни главите на другите непрекъснато с проблемите си, а се съобразява с това, че и те имат свои, и хич не им е до неговите. Едно е да споделиш, за да ти олекне, друго е да мърмориш непрекъснато. Е такава, от втория тип, със сигурност никога не съм била.
Позитивна? Колко да съм позитивна? Във всеки случай не съм негативна.
Мога да се зарадвам на много неща, които повечето хора не забелязват. Мога да се прибера неспала от работа и да ми е толкова трепетно на душата, че да напиша 5 стихотворения едно след друго. Мога да се усмихвам на музика. Мога да изслушам приятел и да поговоря с него когато има нужда. Мога да се помоля за помощ когато аз имам нужда. Мога свободно да говоря за всички неща. За мен това е по-скоро спокойствие и равновесие, отколкото излишна доза позитивизъм, защото напоследък много се спекулира с това понятие.
Покрай други разговори на подобна тема тук, загледах прословутия филм "Тайната" във връзка с позитивизма и за мен това нещо, показано там е доста налудничаво. И такава също не съм.
Покрай други разговори на подобна тема тук, загледах прословутия филм "Тайната" във връзка с позитивизма и за мен това нещо, показано там е доста налудничаво. И такава също не съм.
O, мани го тоя позитивизъм, тип американски. За нашите балкански драматични души винаги ще звучи кухо.
Да, определено има хора, които се пънат да бъдат много позитив и го демонстрират непрестанно, но те трудно биха заблудили някой. За мен позитивизмът е по-скоро енергия, която струи от даден индивид. Самото му излъчване, живостта му те кара да се почувстваш по-свеж и те зарежда. Не е нужно да се смее или да говори нещо твърдо положително, просто самото му изразяване по даден въпрос е такова, че не те натоварва, а напротив.
....За мен позитивизмът е по-скоро енергия, която струи от даден индивид. Самото му излъчване, живостта му те кара да се почувстваш по-свеж и те зарежда. Не е нужно да се смее или да говори нещо твърдо положително, просто самото му изразяване по даден въпрос е такова, че не те натоварва, а напротив.
Oх, откакто пиша в темата се опитвам да обясня как разбирам позитивността, и поста на Акаша ми даде определението което търсех!
Позитивизъм равно на себеизразяване, на нещо което се носи и идва отвътре, от душата и усещането, което се оставя у околния, без хилежи, без свирукания, без налудности....и без напъни...
....За мен позитивизмът е по-скоро енергия, която струи от даден индивид. Самото му излъчване, живостта му те кара да се почувстваш по-свеж и те зарежда. Не е нужно да се смее или да говори нещо твърдо положително, просто самото му изразяване по даден въпрос е такова, че не те натоварва, а напротив.
Oх, откакто пиша в темата се опитвам да обясня как разбирам позитивността, и поста на Акаша ми даде определението което търсех!
Позитивизъм равно на себеизразяване, на нещо което се носи и идва отвътре, от душата и усещането, което се оставя у околния, без хилежи, без свирукания, без налудности....и без напъни...
взрение...какво е?Аз бих нарекла този човек щастлив,равно на обичан и обичащ....без направления
Ами, Марче, ако си такъв за околните, значи си такъв и като човек, в смисъл като вътрешно усещане, изключвам лицемерните проявления и желанието да създадеш "правилното" впечатление...Ако просто ти идва отвътре, без напъни и без дори ясно да го съзнаваш, значи и твоето вътрешно светоусещане е такова, какъвто външен облик му даваш.... 
Знаете ли, на готините хора, които са със слънчева душа, които имат светла аура, които имат харизма, някак им личи! Симпатяги бол, ама не с всеки от тях ми е уютно. Малко са хората, които като влязат в стаята и сякаш слънце огрява, като магнит те привличат и които очакваш да видиш с нетърпение. Това е моята представа за позитивен човек. Има хора, с които се срещам, защото се познаваме от години, приятно ми е с тях, но те не са онази светла енергия, която заразява с щастие. Просто са приятните и симпатични мои познати. Двама, трима души от обкръжението ми усещам като такива - слънца.
X
Реклама