Качествата, които (не) бихте искали децата да наследят от вас

  • 6 957
  • 136
  •   1
Отговори
# 30 12 ян. 2012, 20:14 ч.
  • Мнения: 3 447
Като гледам, сме се събрали 99% сдухли  Mr. Green
Май нито един от моите недостатъци не е наследил. Въобще, очертава се по-свестен тип и от мен, и от баща си  Simple Smile Приличаме си по това, че не се поддаваме на външен натиск и правим нещата тогава, когато сме вътрешно готови за тях и сме сигурни в добрия резултат, т.е. не сме хора на пробите и грешките. Но това не го отчитам като недостатък. Иначе... имам разни хубави качества, които ми се щеше да е наследил, ама нейсе.

# 31 13 ян. 2012, 10:08 ч.
  • Мнения: 27 524
Имам си една теория аз. Не знам дали е вярна. Може би да, но не и за двете (или повече) деца в семейството. Но за едното - винаги. Че повтаря грешките на майката. Затова мисля, че приказката, че внуци се обичат повече от децата, идва именно от това, че родителите виждат собствените си грешка у своите деца, насочени към внуците им. Не особено осъзнато обаче, за да се конкретизира.

Децата разбират родителите си едва когато и самите те станат родители. Майка ми е човек, който е ужасно притеснителен и страхлив за нещата от живота. Реакцията й обаче е кофти за дете - запчова да вика и да обижда в притеснението си. Сега го знам и го разбирам, но когато бях малка - не. И ужасно ме дразнеше. И още съвсем невръстна си спомням, че повтарях как аз никога, никога няма да крещя по децата си. Е, познайте дали не го правя същото сега, дето цял живот толкова ме е дразнело. При сестра ми обаче изобщо не е така.

Забелязала съм същата зависимост и при други познати, но винаги само у едно от децата, не знам защо.  Thinking

Та така. Вероятно ще направя сина и аз креслив и нервен, ама   33uu

# 32 13 ян. 2012, 11:11 ч.
  • Мнения: X
Разсеяна и завеяна е като мен, за съжаление. Виждам, че баща й понякога се умилява да ни сравнява, а аз се дразня ужасно много. Но, това да й е недостатъкът  Heart Eyes

# 33 13 ян. 2012, 11:45 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Блонди в пт, 13 яну 2012, 10:08
Имам си една теория аз. Не знам дали е вярна. Може би да, но не и за двете (или повече) деца в семейството. Но за едното - винаги. Че повтаря грешките на майката. Затова мисля, че приказката, че внуци се обичат повече от децата, идва именно от това, че родителите виждат собствените си грешка у своите деца, насочени към внуците им. Не особено осъзнато обаче, за да се конкретизира.

Децата разбират родителите си едва когато и самите те станат родители. Майка ми е човек, който е ужасно притеснителен и страхлив за нещата от живота. Реакцията й обаче е кофти за дете - запчова да вика и да обижда в притеснението си. Сега го знам и го разбирам, но когато бях малка - не. И ужасно ме дразнеше. И още съвсем невръстна си спомням, че повтарях как аз никога, никога няма да крещя по децата си. Е, познайте дали не го правя същото сега, дето цял живот толкова ме е дразнело. При сестра ми обаче изобщо не е така.

Забелязала съм същата зависимост и при други познати, но винаги само у едно от децата, не знам защо.  Thinking

Та така. Вероятно ще направя сина и аз креслив и нервен, ама   33uu
Аз пък точно обратното - откакто станах майка, съвсем не разбирам майка си  Simple Smile И не правя нещата, които съм се заричала, че няма да правя, правя си съвсем други грешки, честно  Laughing
П.П. Честито  Simple Smile

# 34 13 ян. 2012, 12:23 ч.
  • Мнения: 27 524
Ама, сигурно си едно дете  Thinking
Мерси  Heart Eyes

# 35 13 ян. 2012, 13:26 ч.
  • Мнения: 3 447
Не, две сме, но мисля, че и сестра ми не ги повтаря  Simple Smile

# 36 13 ян. 2012, 13:41 ч.
  • Мнения: 1 521
Искам да наследи чувството за независимост,което имам аз но в по умерени граници от моето Embarassedче ставам зла стане ли дума за свобода.

Не искам да е мърморко,като мен Mr. Green сам няма да се търпи понякога. Да не вземе моята сприхавост. Искам да вземе нежността и добрината на баща си.

# 37 13 ян. 2012, 15:58 ч.
  • Мнения: 75
Включвам се в темата, защото понякога дори ме е страх, че дъщеря ми може да вземе моите недостатъци и да ги приеме за модел на поведение  ooooh!
Искам да не бъде нетърпелива, понякога сприхава и припряна.

Искам и да не вземе научната разсеяност на баща си, който макар да е добър и чувствителен човек е малко завеян и забравящ...

А относно вашата полемика, Блонди и Дона, мама цял живот живее с мисълта "да правя всичко НЕ както би го направила майка ми". Аз имам по-малка сестра, и ужасно, с годините все повече се вижда как тя е копирала мен (с недостатъците ми... най-вече с тях), а аз съм копирала (и) слабите страни на мама... Няма как, според мен да пораснеш "изолиран", особено пък при момичетата...

# 38 13 ян. 2012, 16:12 ч.
  • София
  • Мнения: 1 335
Цитат на: Lilava_krava в пт, 13 яну 2012, 15:58
Няма как, според мен да пораснеш "изолиран", особено пък при момичетата...

Изолиран е едно, да се разграничиш - друго Simple Smile Не е толкова трудно, особено ако не си особено близък с родителя, когото не искаш да повтаряш Wink
Аз също имам сестра, която никога не е възпитавала децата си като майка ни.
Аз самата също след като станах родител започнах още по-яростно да обвинявам майка си за грешките ѝ.... Които както съм се заричала, така и не повтарям... и както Дона - допускам си мои собствени Grinning

# 39 13 ян. 2012, 16:14 ч.
  • Мнения: 3 447
Ами аз по-скоро приличам на баща си - и като качества, и като недостатъци... и виждам с годините как все повече заприличвам, но специално за грешките във възпитанието полагам съзнателни усилия да не ги повтарям. Иначе за чертите от характера е ясно, че няма как да избягаш.

Цитат на: Stelfy в пт, 13 яну 2012, 16:12

Аз самата също след като станах родител започнах още по-яростно да обвинявам майка си за грешките ѝ....
Да, нали? Преди това си казваш "Абе сигурно не е имало друг начин, сигурно като стана родител, ще й разбера мотивите"... пък после виждаш, че е имало. И че ти в същата ситуация действаш по друг начин.

# 40 13 ян. 2012, 16:22 ч.
  • Мнения: 5 940
А вие как точно разбирате какви са грешките във възпитанието на родителите ви? Ако нещо сте оценявали като неправилно, не сте ли могли да му се противопоставите на момента? Или в зряла възраст сте си дали сметка, че еди кое си действие, е довело до еди какво си.
Аз много пъти съм се напъвала да се сетя откъде ми е дошло нещо в характера и отношението към живота, като въобще не виждам същото нито при майка ми, нито при баща ми.
Майка ни гледаше с една такава лекота, дето само мога да й завидя. А татко нямаше много отношение, просто не е от типа детешари. И въпреки това, без да е участвал много, много във възпитанието, по нрав повече мязам на него.

# 41 13 ян. 2012, 16:28 ч.
  • Мнения: 1 569
НЕ желая да стане толкова брутално откровена и директна, мнителна, нервак, припряна и тооолкова чувствителна като мен.  ooooh! Ако може и да не е толкова разсеяна като татко си.  Wink
Много Бих искала да има също толкова голямо сърце, да оценява различното и различните в живота, да се радва на малките неща, да е обичлива, грижовна, точна и лоялна към тези, които го заслужават, да бъде силна и борбена личност.  Heart Eyes

# 42 13 ян. 2012, 16:28 ч.
  • София
  • Мнения: 1 335
Цитат на: Dona в пт, 13 яну 2012, 16:14
Цитат на: Stelfy в пт, 13 яну 2012, 16:12

Аз самата също след като станах родител започнах още по-яростно да обвинявам майка си за грешките ѝ....
Да, нали? Преди това си казваш "Абе сигурно не е имало друг начин, сигурно като стана родител, ще й разбера мотивите"... пък после виждаш, че е имало. И че ти в същата ситуация действаш по друг начин.

Да Simple Smile
Обаче знаеш ли до какъв извод стигам - че човек може да се предпази от допускането на грешки спрямо детето си, такива, каквито той самият е бил преживял и знае точно какво е чувството...
За някои неща не можем да изпитаме достатъчно емпатия и си викаме "какво толкова, няма да му е толкова зле, нали са ми добри мотивите!"... ама не е така..

И все пак, едно нещо признавам пред себе си - колкото и да обвинявам майка си за какво ли не, все пак изглежда тя е била по-добър родител, отколкото нейните родители са били спрямо нея.... А най-вероятно нейните родители са били по-добри родители и т.н...

Примерно майка ми (сега ще ви шокирам), но тя твърди, че не е била целувана до 3 годишна, защото по онова време в техния край се смятяло, че "дете се целува само докато спи!" и че ако му показваш обич ще го разглезиш Shocked

Та майка ми това го е отработила Joy
И аз все пак има за какво да и се сърдя...

Така както моето дете на мен ще има за какво да ми се сърди, ако ще да съм убедена, че му давам максимума си...

Така както неговите деца на него ще му се сърдят и т.н. Crazy

Иначе относно това кой на кого прилича - аз не мисля, че приличам на някой от родителите си. Съвсем различна съм си Rolling Eyes

# 43 13 ян. 2012, 16:34 ч.
  • София
  • Мнения: 1 335
Цитат на: valerie в пт, 13 яну 2012, 16:22
А вие как точно разбирате какви са грешките във възпитанието на родителите ви? Ако нещо сте оценявали като неправилно, не сте ли могли да му се противопоставите на момента? Или в зряла възраст сте си дали сметка, че еди кое си действие, е довело до еди какво си.

Ами като малка съм усещала някаква нередност, която не съм можела да формулирам... После тази нередност се е трансформирала в отчуждение, а в по-зряла възраст съм си обяснила защо и как са се случили нещата...

И не, едно дете не може да се противопостави на момента така, че да има положителен изход проблма... ако няма адекватна обратна връзка и възможност за разбиране и тълкуване на детското поведение от възрастния..., децата просто не са достатъчно зрели, че да имат  механизми за справяне със възрастните и света им... Затова винаги и за всичко са виновни възрастните, без изключение! Твърдо съм убедена в това!
Няма лоши деца, има възрастни, които не са съумели да канализират правилно енергията им, и не са били способни да разчитат косвените знаци, които индикират проблем, а са давали погрешни тълкувания на детското поведение...

Затова и противопоставянето става безпредметно, защото изразявайки недоволството си като сърдене, отрицание, заинатяване (с каквито средства могат да работят децата, понеже нямат други), каква е ползата, ако единственото което ще се случи е да те нарочат за "лошо дете" и се държат дваж по-зле с теб, защото в реакцията ти не са видели опит за комуникация и сигнал за нещо нередно, а просто са те възприемали като един тормозилник, който го има за да ти трови живота едва ли не...

Последна редакция: пт, 13 яну 2012, 16:40 от Stelfy

# 44 13 ян. 2012, 16:39 ч.
  • Мнения: 5 940
Аз явно не съм усещала нередности, с малки изключения. В ранна детска възраст. Въобще като се сетя за този период, винаги ми е едно такова топло, уютно.
А в по-късна, вече яростно се противопоставях и казвах, че еди какво си прави от мен еди каква си. Например все да се съобразявам с хората , какво щели да кажат. Не исках. И не го правех. Но това не означава, че сега не го смятам за нужно, чуждият коректив. Но има някакви неща, за които наистина нямам никакво обяснение как са се появили, понякога търся нещо назад и уж го намирам, но ми се струва, че си го измислям, колкото сама себе си да извиня.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата