тук не става въпрос за пълно момиченце да иска да стане Мая Плисецкая (макар че ще живее с тази мисъл до момента, в който се яви на прослушване в балетното училище), а как момиче с много висок ръст и "тежък кокал" ще иска и вярва да е плисецкая. Искането е нужно дотолкова, че да я има мотивацията, но повечето деца си дават сметка за това кои са, като искам да уточня, че нее е задължително да смятат, че са гениални или глупави.
- Публикувана: 1 ян. 2012, 21:34 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2012, 14:52 ч.
Качествата, които (не) бихте искали децата да наследят от вас
тук не става въпрос за пълно момиченце да иска да стане Мая Плисецкая (макар че ще живее с тази мисъл до момента, в който се яви на прослушване в балетното училище), а как момиче с много висок ръст и "тежък кокал" ще иска и вярва да е плисецкая. Искането е нужно дотолкова, че да я има мотивацията, но повечето деца си дават сметка за това кои са, като искам да уточня, че нее е задължително да смятат, че са гениални или глупави.
Примера с детето го дадох, защото говорим за деца и съм го виждала много пъти. Мога да дам още - късокрако момченце, което много обича да тича не го записват на лека атлетика, защото няма данни. Или дете, което обича да рисува му се обяснява много настоятелно, че той една права линия не може да направи, така че най-добре да се откаже от това занимание. Така се подтискат мечтите на децата още в зародиш, не им се дава шанс сами да преценят. Малката дебела балеринка като стане 1.90 може все още да няма реална самооценка.
Да, да, имаше един атлет, беше черен, с абсолютно непропорционално тяло за атлетика, но стана шампион и е легента д атлетиката. И точно, защото е изключение, затова прави впечатление. Аз съм за идеята човек да гледа да прави нещата първо "благодарение на", и после да пристъпва към "въпреки". Всеки си има някакви качества, които го поставят в по-благоприятан позиция спрямо другихе хора за определено нещо, защо да не се възползва от това?
Всъщност Е истина, че много хора нямат реална самооценка и наистна мечтите им може да са непропорционални на заложбите им
В подкрепа на това твърдение са кастингите за музикални шоута, в които абсурдни участници до края не проумяват защо и как е възможно журито да не ги допуска по-нататък....
В подкрепа на това твърдение са кастингите за музикални шоута, в които абсурдни участници до края не проумяват защо и как е възможно журито да не ги допуска по-нататък....
Все повече се натъжавам като чета как се развива "спора" в съвсем нова насока - тип, аз знам по-добре как да възпитавам/ш децата си. Наистина умереността е добродетел, и ми е странно, как такива хубави мисли са облечени да се противопоставят на различно от вашето мнение 
"Но искам детето ми да бъде, затова бих поощрила всяко негово усилие по пътя към мечтите му. Той е достатъчно разумен и не лети в облаците. "
Колко прекрасно го каза,Елл!Аз мисля по идентичен начин.Причините лично за мен са базирани на собствения ми опит.Знам какво е ,когато не си бил поощряван особено в мечтите си,с мотива,че едва ли не си посредствен и не може да очакваш "нищо особено в тази посока",така че "бъди като другите,там в коловоза",както и знам ефекта от това,когато биваш подтикнат да вярваш истински в това,че имаш способности да постигнеш мечтите си.За това предпочитам да изградя в тях тази увереност,че много по-добре е да имат смелостта да следват онова което ги влече отвътре,отколкото да ги "обезглавявам" предварително,че нямат шанс да постигнат онова,което искат,защото видиш ли ти било "невъзможно".Толкова хора ми казваха преди време,включително и близки мои приятели,че нещата,към които се стремя просто няма как да станат.Ами има,винаги има как,стига да можеш да погледнеш отвъд това,което виждаш и да знаеш,че ако положиш достатъчно усилия и вяра,че можеш....няма сила на земята,която да те спре!И тук не говоря за някакви фантасмагории и неща,които нямат допирна точка с реалността. Говоря за неща,които искаме с цялата си душа,но за които и да вложим усилия,а не просто да си го желаем без да си мъднем пръста за мечтата или целта ни.Това е несериозно,поне според мен.Така,децата до като израстват и постигат своите малки победи,било то в у-ще,било в спорта,било по други поводи,когато им се оказва нужната словесна подкрепа,се изгражда една увереност в техните собствени способности и тогава,когато станат вече зрели хора.Тогава с по-голяма усърдност и дързост ще следват истинските си желания и стремежи.По-малко ще е чувството на страх,на неуверонст,на уязвимост и на неспособност да се справят.Ето на това ги уча,ето това искам да наследят от мен и не съжалявам по никакъв повод,без значение дали ще бъде одобрено от останалите.Те си имат своята логика и основателни доводи за възражение.Няма проблем.Уважавам правото на всеки да възпитава така,както сметне за най-добре според неговите критерии.Но моите са тези,без да ги налагам на никого....наистина.
Колко прекрасно го каза,Елл!Аз мисля по идентичен начин.Причините лично за мен са базирани на собствения ми опит.Знам какво е ,когато не си бил поощряван особено в мечтите си,с мотива,че едва ли не си посредствен и не може да очакваш "нищо особено в тази посока",така че "бъди като другите,там в коловоза",както и знам ефекта от това,когато биваш подтикнат да вярваш истински в това,че имаш способности да постигнеш мечтите си.За това предпочитам да изградя в тях тази увереност,че много по-добре е да имат смелостта да следват онова което ги влече отвътре,отколкото да ги "обезглавявам" предварително,че нямат шанс да постигнат онова,което искат,защото видиш ли ти било "невъзможно".Толкова хора ми казваха преди време,включително и близки мои приятели,че нещата,към които се стремя просто няма как да станат.Ами има,винаги има как,стига да можеш да погледнеш отвъд това,което виждаш и да знаеш,че ако положиш достатъчно усилия и вяра,че можеш....няма сила на земята,която да те спре!И тук не говоря за някакви фантасмагории и неща,които нямат допирна точка с реалността. Говоря за неща,които искаме с цялата си душа,но за които и да вложим усилия,а не просто да си го желаем без да си мъднем пръста за мечтата или целта ни.Това е несериозно,поне според мен.Така,децата до като израстват и постигат своите малки победи,било то в у-ще,било в спорта,било по други поводи,когато им се оказва нужната словесна подкрепа,се изгражда една увереност в техните собствени способности и тогава,когато станат вече зрели хора.Тогава с по-голяма усърдност и дързост ще следват истинските си желания и стремежи.По-малко ще е чувството на страх,на неуверонст,на уязвимост и на неспособност да се справят.Ето на това ги уча,ето това искам да наследят от мен и не съжалявам по никакъв повод,без значение дали ще бъде одобрено от останалите.Те си имат своята логика и основателни доводи за възражение.Няма проблем.Уважавам правото на всеки да възпитава така,както сметне за най-добре според неговите критерии.Но моите са тези,без да ги налагам на никого....наистина.
Всъщност Е истина, че много хора нямат реална самооценка и наистна мечтите им може да са непропорционални на заложбите им
В подкрепа на това твърдение са кастингите за музикални шоута, в които абсурдни участници до края не проумяват защо и как е възможно журито да не ги допуска по-нататък....
В подкрепа на това твърдение са кастингите за музикални шоута, в които абсурдни участници до края не проумяват защо и как е възможно журито да не ги допуска по-нататък....
/моят любим пример в подобни теми/
И тези кандидати са често щедро поощрени от родителите си, даже заведени тям от тях... Тъжна картинка!
Всъщност Е истина, че много хора нямат реална самооценка и наистна мечтите им може да са непропорционални на заложбите им
В подкрепа на това твърдение са кастингите за музикални шоута, в които абсурдни участници до края не проумяват защо и как е възможно журито да не ги допуска по-нататък....
В подкрепа на това твърдение са кастингите за музикални шоута, в които абсурдни участници до края не проумяват защо и как е възможно журито да не ги допуска по-нататък....
/моят любим пример в подобни теми/
И тези кандидати са често щедро поощрени от родителите си, даже заведени тям от тях... Тъжна картинка!
Обаче току що ми хрумва... аз първо казах, че човек може много неспособен и малоценен да се почувства, когато се "провали".... Само че в тези шоута не съм видяла някой да се е чувствал така! Всъщност, хората си тръгват обидени и с дълбокото убеждение, че а/ журито е некомпетентно; б/ те действително Могат да пеят, но Световната конспирация отново е застанала срещу тях. Духът на тези хора обаче е завидно несломим и те са са категорични (и аз им вярвам), че ще опитват пак и пак!
Повечето психологически проблеми се коренят именно в детството, по понятни причини. 
Кое си е право... Въпросът е, да предадем нататък или не
Повечето психологически проблеми се коренят именно в детството, по понятни причини.
Кое си е право... Въпросът е, да предадем нататък или не
Знам ли и аз, доколко можем да не го предадем и избягвайки да предадем едно, не предаваме друго, потенциално по-лошо... Те това е то цялата работа, според мен.
Аз понеже не се усещам особено травмирана от родителите си, мисля да карам по техния модел, доста либерален. Мъжът ми е възпитаван по-строго, та той ще внася желязната нишка в кадифената ръкавица (надявам се).