А вариант да прибера детето и да изгоня мъжа ?
И моята първосигнална реакция е по-скоро тази. Иначе, вероятно бих се опитала да преглътна миналото, макар и с доста условия, но при всички случаи бих имала проблем с мъжа, а не с детето.
- Публикувана: 23 дек. 2011, 11:36 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2011, 18:29 ч.
Бихте ли гледали чуждо дете?
Това е най- вероятно да направя.
И моята първосигнална реакция е по-скоро тази. Иначе, вероятно бих се опитала да преглътна миналото, макар и с доста условия, но при всички случаи бих имала проблем с мъжа, а не с детето.
по принцип няма значение, но ако е потребител който се познава, знаем повече за него и следователно може би мнението ще е вече по-конкретно.
но аз например помня твой постинг от преди години и съответно знам, че си чувствителна и ранима душа, засичаме се по теми , знаем си проблемите горе долу и т.н и ако зададеш въпрос конкретно, мога да съобразя и отговора конкретно с теб.
Случаят не е такъв;-)
но аз например помня твой постинг от преди години и съответно знам, че си чувствителна и ранима душа, засичаме се по теми , знаем си проблемите горе долу и т.н и ако зададеш въпрос конкретно, мога да съобразя и отговора конкретно с теб.
Случаят не е такъв;-)
Мисля си,че няма да имам сили да изоставя дете - сираче, още повече, че веднъж го е изоставил баща му, а след това е останало и без майка. А и моите (нашите) деца, ако разберат, че имат брат/сестра, ще настояват.
Да не дава Господ (не мъжът ми да има извънбрачни деца, а дете да остава без майка)
.
Да не дава Господ (не мъжът ми да има извънбрачни деца, а дете да остава без майка)
.
Интересно ми е, как с лека ръка гоните мъжът, с когото живеете, а прибирате чуждото дете. Ако пробвам да съм първосигнална и лекомислена, като повечето писали тук, аз ще кажа: не, не бих отгледала това дете, но няма да се противя, ако родата на мъжа ми го отгледа. Не бих желала, да ми се натрапва това дете. Казвате, че детето не е виновно. Да, не е виновно, но мен това какво ме интересува? Просто ме смайвате, как проявявате писмено една кротост, толерантност, веднага ах и ох, направо го отгледахте това дете.
Интересно ми е, как с лека ръка гоните мъжът, с когото живеете, а прибирате чуждото дете. Ако пробвам да съм първосигнална и лекомислена, като повечето писали тук, аз ще кажа: не, не бих отгледала това дете, но няма да се противя, ако родата на мъжа ми го отгледа. Не бих желала, да ми се натрапва това дете. Казвате, че детето не е виновно. Да, не е виновно, но мен това какво ме интересува? Просто ме смайвате, как проявявате писмено една кротост, толерантност, веднага ах и ох, направо го отгледахте това дете.
Това е, защото наближава Коледа. ПРеди време имаше почти същата тема в СО, където повечето отговори бяха обратните - който иска да го прибира това дете, вкъщи няма да стъпи. Имаше и обоснования колко точно хляб на "нашите" деца ще изяде и защо е заплаха за тях.
Тези, които щяха да приберат детето бяха малцинство - ако не се лъжа Азаф, 10 сентс, Бърди и май Ментова.
Аз нямам проблем с изневери но не бих прибрала детето. Ще гледам на него като на излишен разход. Тук не става въпрос за вина а за цена. И не искам да плащам чужди грехове. Ако искам да остана с мъжа бих предложила да разделим домакинството и аз да си остана с моите деца а другото да си го гледа той а да идва отвреме навреме да ни вижда и децата ни да му ходят на гости или да живеят част от времето при него.
Абе, не е ничие, ама и мое не е. И аз опитомих и взех уличен, при това пълен с бълхи и паразити котарак и сега коткам другия, по-плашлив. С котка е различно и много по-лесно а и отговорността не е същата. За котарака и уличните котки помагат половината съседи. Котарака идват почти всеки ден да го посещават съседки, които са го гледали и хранили докато беше навън. Купиха му много подаръци и даже предложиха да платят част от сметката при ветеринара. Съседка го взе у дома си докато беше силно заразен за да не стои в клетка в клиниката. Покрай драмите с котарака се запознах с много интересни хора с които се сприятеляваме. Покрай детето ....... едва ли.
Шанелке, смайвай се. Няма лошо.
Аз две котки прибрах от улицата, та дете няма. И то не някое ничие.
Аз две котки прибрах от улицата, та дете няма. И то не някое ничие.
Абе, не е ничие, ама и мое не е. И аз опитомих и взех уличен, при това пълен с бълхи и паразити котарак и сега коткам другия, по-плашлив. С котка е различно и много по-лесно а и отговорността не е същата. За котарака и уличните котки помагат половината съседи. Котарака идват почти всеки ден да го посещават съседки, които са го гледали и хранили докато беше навън. Купиха му много подаръци и даже предложиха да платят част от сметката при ветеринара. Съседка го взе у дома си докато беше силно заразен за да не стои в клетка в клиниката. Покрай драмите с котарака се запознах с много интересни хора с които се сприятеляваме. Покрай детето ....... едва ли.
То не е чуждо, а полу-брат/сестра на моето. На всичкото отгоре и полу-сираче. Родител е състояние на духа, а не репродуктивна възможност.
Страхотно
Направо ме е яд, че не можах да го кажа толкова добре 