Ааа, не знам. Моите деца се отглеждат от родителите им, не от баби и дядовци.
Това някакъв пример за подражание ли следва да бъде?
- Публикувана: 23 дек. 2011, 11:36 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2011, 18:29 ч.
Бихте ли гледали чуждо дете?
Ааа, не знам. Моите деца се отглеждат от родителите им, не от баби и дядовци.
Това някакъв пример за подражание ли следва да бъде?
Написах по принцип, защото не съм запозната с конкретния случай. Явно ти си, затова приемам твоята теза, въпреки че не я споделям.
Не, аз не съм запозната със случая, но си правя изводи, както всички вас, четейки написаното. Щом бащата крие съществуването на това дете и не застава зад него и постъпките си, на този баща не може да се разчита, той е чужд човек за това дете. Попадайки в семейството на бащата това дете би попаднало в една враждебна среда, в която е натрапник и нежелан. Бащата не застава зад интересите на детето и не го е правил, това е пределно ясно предвид на факта, че той крие за съществуването на това дете. Много по-добре е детето да отиде при други роднини, при тях би било по-добре, отколкото при биологичния баща, с който не съществува близост и доверие. Това не е любящ баща, такъв какъвто е в представите ни един добър баща, а е просто биологичен създател.
Тогава как реши, че има баба и дядо, които са част от неговото семейство, и които детето познава и са му близки? Или пък че бащата е чужд човек на това дете? Или пък че на него не може да се разчита? Или че няма да застане зад интересите на детето? Това, че между детето и бащата не съществува близост и доверие (пак твое твърдение) не означава, че не не може да се промени, или поне според мен е така. Сигурна ли си, че мъжът не е бил любящ баща за другото си дете? Ако е бил такъв, значи има шанс, не мислиш ли?
Не съм решила, предполагам. Това правите и всички вие, които също пишете по темата, защото никой от нас не познава случая от близо. Аз приемам, че това дете има роднини от страна на майка си, защото по принцип няма хора без роднини, предполага се, че тя има такива. И като се има предвид, че е починала млада, е много вероятно да има живи родители или родител. От гледната точка на тези родители е най-логично да се погрижат за внучето си, а не да го изоставят в дома на непознати и чужди хора, каквито са бащата и неговото семейство, не мислите ли?
Тогава как реши, че има баба и дядо, които са част от неговото семейство, и които детето познава и са му близки? Или пък че бащата е чужд човек на това дете? Или пък че на него не може да се разчита? Или че няма да застане зад интересите на детето? Това, че между детето и бащата не съществува близост и доверие (пак твое твърдение) не означава, че не не може да се промени, или поне според мен е така. Сигурна ли си, че мъжът не е бил любящ баща за другото си дете? Ако е бил такъв, значи има шанс, не мислиш ли?
Не съм решила, предполагам. Това правите и всички вие, които също пишете по темата, защото никой от нас не познава случая от близо. Аз приемам, че това дете има роднини от страна на майка си, защото по принцип няма хора без роднини, предполага се, че тя има такива. И като се има предвид, че е починала млада, е много вероятно да има живи родители или родител. От гледната точка на тези родители е най-логично да се погрижат за внучето си, а не да го изоставят в дома на непознати и чужди хора, каквито са бащата и неговото семейство, не мислите ли?
Ааа, не знам. Моите деца се отглеждат от родителите им, не от баби и дядовци.
Това някакъв пример за подражание ли следва да бъде?
Бащата е в кръвна връзка и по закон той е този който решава.
Това, че има роднини не означава, че те са съгласни да гледат детето. И защо те ще го гледат при жив родител.
Никой не знае и как е представено детето и какви са отношенията между мъжа и жената.
Ако е поставена пред факта да избира или едното или другото, то изборът е неин. Това вече е свършен факт.
Това, че има роднини не означава, че те са съгласни да гледат детето. И защо те ще го гледат при жив родител.
Никой не знае и как е представено детето и какви са отношенията между мъжа и жената.
Ако е поставена пред факта да избира или едното или другото, то изборът е неин. Това вече е свършен факт.
Два са ми вариантите - изхвърлям мъжа да се оправя с детето си. Или, тъй като нямам мои деца и не държа да имам, си го гледам... Мъжът пак може да бъде изхвърлен, де 
А ако не е, ще му бъде стъжнен живота максимално.
Ако имах мои деца, обаче, най-вероятно нямаше да го взема. Не съм лош човек по принцип, но се познавам добре и не вярвам, че ще мога да ги гледам, без да правя разлика и ще ми е криво и гузно заради това. Дори да беше от първи брак, а не от изневяра, нямаше да се почувствам по-различно.
Сега за изневярата...не знам как бих реагирала, честно. Самата изневяра като такава не би била страшен проблем, но наличието на дете вече я прави нещо реално и невъзможно да се подмине с лека ръка, да се прости и забрави. Вярвам, че мога да простя, но не и да забравя...не и да живея с този човек повече.
А ако не е, ще му бъде стъжнен живота максимално.Ако имах мои деца, обаче, най-вероятно нямаше да го взема. Не съм лош човек по принцип, но се познавам добре и не вярвам, че ще мога да ги гледам, без да правя разлика и ще ми е криво и гузно заради това. Дори да беше от първи брак, а не от изневяра, нямаше да се почувствам по-различно.
Сега за изневярата...не знам как бих реагирала, честно. Самата изневяра като такава не би била страшен проблем, но наличието на дете вече я прави нещо реално и невъзможно да се подмине с лека ръка, да се прости и забрави. Вярвам, че мога да простя, но не и да забравя...не и да живея с този човек повече.
Значи ако има изневяра само - си заряваме главата в пясъка и продължаваме, но ако има и дете от тази изневяра - пясъкът вече не ни върши работа.
Не си заравяме главата, но можем да я приемем и преживеем. На мен самата ми се е случвало да кръшна еднократно в предишни връзки и не го приемам за края на света. Мисля, че се отрази доста положително на отношенията ми тогава. Но паралелно семейство вече няма да приема, както и деца в резултат на подобно кръшкане.
Прочетох някъде, че жената може да го е направила умишлено - ами да си подбира по-добре любовниците тогава
То и кръшкането си има чалъм, в края на краищата Прочетох някъде, че жената може да го е направила умишлено - ами да си подбира по-добре любовниците тогава
То и кръшкането си има чалъм, в края на краищата Ако имаш предвид, че любовницата умишлено е родила дете от женен мъж - много ясно, че е умишлено.
Прочетох някъде, че жената може да го е направила умишлено - ами да си подбира по-добре любовниците тогава
То и кръшкането си има чалъм, в края на краищата Ако имаш предвид, че любовницата умишлено е родила дете от женен мъж - много ясно, че е умишлено.
Това пък къде го прочетохте? Да не четете между редовете?
Два са ми вариантите - изхвърлям мъжа да се оправя с детето си. Или, тъй като нямам мои деца и не държа да имам, си го гледам... Мъжът пак може да бъде изхвърлен, де А ако не е, ще му бъде стъжнен живота максимално.
Ако имах мои деца, обаче, най-вероятно нямаше да го взема. Не съм лош човек по принцип, но се познавам добре и не вярвам, че ще мога да ги гледам, без да правя разлика и ще ми е криво и гузно заради това. Дори да беше от първи брак, а не от изневяра, нямаше да се почувствам по-различно.
Сега за изневярата...не знам как бих реагирала, честно. Самата изневяра като такава не би била страшен проблем, но наличието на дете вече я прави нещо реално и невъзможно да се подмине с лека ръка, да се прости и забрави. Вярвам, че мога да простя, но не и да забравя...не и да живея с този човек повече.
А ако не е, ще му бъде стъжнен живота максимално.Ако имах мои деца, обаче, най-вероятно нямаше да го взема. Не съм лош човек по принцип, но се познавам добре и не вярвам, че ще мога да ги гледам, без да правя разлика и ще ми е криво и гузно заради това. Дори да беше от първи брак, а не от изневяра, нямаше да се почувствам по-различно.
Сега за изневярата...не знам как бих реагирала, честно. Самата изневяра като такава не би била страшен проблем, но наличието на дете вече я прави нещо реално и невъзможно да се подмине с лека ръка, да се прости и забрави. Вярвам, че мога да простя, но не и да забравя...не и да живея с този човек повече.
Значи ако има изневяра само - си заряваме главата в пясъка и продължаваме, но ако има и дете от тази изневяра - пясъкът вече не ни върши работа.
Не си заравяме главата, но можем да я приемем и преживеем. На мен самата ми се е случвало да кръшна еднократно в предишни връзки и не го приемам за края на света. Мисля, че се отрази доста положително на отношенията ми тогава. Но паралелно семейство вече няма да приема, както и деца в резултат на подобно кръшкане.
Прочетох някъде, че жената може да го е направила умишлено - ами да си подбира по-добре любовниците тогава
То и кръшкането си има чалъм, в края на краищата Преживяла си едното - приемаш го. Ако преживееш и другото - значи ли, че ще го приемеш?