За една частна градина, за кооператив, за частно училище

Данибон, тотално си права! Но явно тук не са узрели все още за подобен род комуникация.

Сдобихме се с нощно напишване, което не е еднократно/инцидентно. Детето не е настинало/болно. Синът ми е роден с проблем на пик.пътища и бъбрещите, който е израстнал, до сега не се е случвало да се напикашква толкова често, нито да има бактерии в урината, които да предполагат това.. Още днес, ще пусна нужните изследвания, за да отпадне притеснението физически проблем.
Stelfy, четох в темата твои душевни терзания/притеснения, относно стреса който ще преживее детето ти и ти, при започването му на ДЗ.....освен да ти пожелая да не ти се изпитваш моите емоции. Малко странно ми се струва омаловажаването на ситуацията, точно от теб. Фактите са показателни, не знам кое е по-малкото зло-детето да се напишква, заради емоционален стрес, или бактерии. Аз, като майка, мога да преценя кое и как е най-доброто за моето дете.  Моята интуиция и преценка на ситуацията и хората, рядко, да не кажа никога не ме подвежда, умея да забелязвам детайли, които другите предпочитат/или им е по-удобно да подминават. На тези ми способности, плюс непрекланянето пред  авторитети, и щадене на нечие его, а вярата само на собствената ми преценка, синът ми е избегнал 2-3 операции.
В момента се опитвам, майките с деца, с подобен на синът ми проблем  да имат информиран избор. В БГ препоръчват децата с този проблем да бъдат максимнално бързо оперирани( на 1-2 месечна възраст), обикновено след първата операция се налагат и други. В чужбина становището е друго, че до 1г, операцията по-скоро би навредила, отколкото да помогне, и че 80% от децата с подобен проблем го израстват, дори без профилактично пиене на АБ. На моето твърдоглавие и корупция в Бг, синът ми избегна операциите.........с две думи, Stelfy, авторитетите в някоя област, с претенции за определени постижения, не ме впечатляват, вярвам единствено на моята преценка.
Данибон 

Изобщо не знам за какво говориш, честно!
Само знам, че се шокирам от отговорите ти, които почти нямат връзка с постовете, които ги предшестват.
Къде прочете, че омаловажавам ситуацията!? (Не ми отговаряй моля те) За проблема с детската градина не съм се изказвала никъде. Писах основно, че ловът на вещици, в който така искрено вярваш съществува само в твоята глава. Писах, че оспами темата, писах, че хората може да имат различни мнения, които не означават непременно персонална нападка и писах, че обективността ти остава под въпрос, когато публикуваш единствено собствените си отговори от диалог, понеже чуждите, видите ли, се подразбирали. Това е резюмето в кратце на предишните ми мнения и забележИ - никъде не се споменава оценка (положителна или негативна), отнасяща се към проблема ви с градината. Съжалявам за негативните ви емоции впрочем, независимо какво ги е провокирало.

Изразих и съмнение относно верността на преценките ти като цяло, а крайната убеденост (изключваща всяка възможност за минимална грешка), касаеща способностите ти да преценяваш хора и ситуации, както и че "когато става дума за пари, никога не бъркам" ме прави още по-скептична. (Не че моя скептицизъм има значение). Да не забравя и "непрекланянето и невярването в авторитети, твоето твърдоглавие и вярата (отново) единствено в собствената ти преценка. Това с авторитетите може да е опасно впрочем

Понеже кой е този човек, който никога не допуска грешки спрямо нищо и никого!? Нещо повече - приемането на факта (действителността), че е възможно да допуснеш грешка (не ти конкретно), те прави много по-внимателен и ти помага да сведеш възможностите за въпросната грешка до минимум. Отричането на способността ни да правим грешки ми звучи малко патологично....

Но като цяло пак казвам - боря се за принципите тука и страничните ефекти, постовете ми продължават да не визират конкретния ви проблем с детската градина. Очевидно е, че се включих, едва след като темата се измести в различна посока.
За твое успокоение - аз сигурно също нямаше да харесам въпросната градина Никъде не твърдя, че изключвам опцията те да са в основата на онова, през което сте минали и минавате (дори изразих съгласие с мнението на Бояна, че голямата част от местата за гледане на деца са под всякаква критика, в следствие на безумно занижените критерии на родителите - цитирам по памет и по смисъл). Кофтито е, че цената я плащат децата, а те какво са виновни и с какво са го заслужили...

Както и да е... моля те, дай да спрем. Виждам, че обясненията остават безплодни и ще се изненадам ако току изведнъж се случи неочакван обрат. Дай да се опитаме да се успокоим, да се съберем и да оставим темата да се движи... по темата.

Ани27, с оглед твоята абсолютна непогрешимост ми е странно как така единия ден си супер доволна от някаква градина, а на следващия ден - точно обратното. Дали първоначално не си преценила грешно градината или втория ден си попаднала в някаква паралелна реалност, в която изначално не й се кефиш, ще остане мистерия за редовия читател. Първия ден всичко е перфектно, пък втория се оказва, че първия е било гадно, студено, с тъпа, незаинтересована учителка.

Извинявам се на всички за изразеното мнение, защото усещам тирадата, която ще последва, но не се въздържах.

Случват се такива неща. Когато си оставяш детето някъде гледаш само положителното иначе няма как да го оставиш. А недостатъци винаги има, съвършенството не съществува. Въпросът е дали точно тези недостатъци на даденото място ще са приемливи или не.

Ако върнем темата по темата все се питам после какво ще правим с училищата. Темата за частните такива вече не съществува, т.е. актуална информация от къде може да се намери.

  И мен ме вълнува този въпрос (еми да, някои хора поръчваме зимни дрехи от средата на юли!)
И особено ме вълнува има ли/какви са алтернативите? Т.е. ако приемем, че валфдорф и монтесори градините са алтернатива на останалите, кои училища биха могли да бъдат продължение на тях?
И ако не като образователна система (щото очевидно на този етап няма как), то поне като отношение към децата и Невъзпитание в конкурентност...

Такова нещо няма и няма да има  , но поне читаво училище, в което има добро отношение, достатъчно спорт и няма мутри.

Бояна, отчайваш ме! Извървяхме ли пътя от "искам всичко!" до "абе поне да няма мутри..."

Цялата минала година премина в големи размисли, дали да избера или не частно училище. Разглеждах, търсих съвети, консултирах се...Накрая избрах държавно, в което за да се запишеш, спиш там от предната вечер.   Доволна съм не от самото училище, а от преподавателя. Всъщност училището за начален курс би следвало да е на второ място като критерий за избор, водещ трябва да е учителят. Разбира се, училището е невероятно важно като място само по себе си, но пишейки в темата за първокласниците, става ясно, че няма училище, в което да няма строго разделение на първокласници от големи ученици. Т.е. относно сигурността на децата е помислено. Пиша, че няма значение самото училище, но пак с уговорката, че като търсещи най-доброто за децата си образование, няма да се спрем на такова в ромската махала.  
Все още съм невероятно скептична към частното средно образование.

Само бих поправила грешката си и бих се огледала по-добре за училище с по-малко паралелки.

Да, за мен частното учлище също не е алтернатива. Или поне не все още.
И в крайна сметка май план максимум отдавна го загърбих, поне компромисите да не са много...

Какво да правиш, всеки мечтател рано или късно става реалист.

Касита С новите планове децата до 4-ти клас да са целодневно не ми изглежда много логична логиката ти. като тръгнем от сигурността, през храненето и стигнем до материалната база. Иначе съм съгласна, че повечето частни училища не стават, затова и повдигам въпроса. Сега виждам, че новата мода е от училища, в които никой не смее да пише на детето по- малко от 6 към училища за роботи, които учат безспирно, всички печелят олимпиади и имат целулит и шкембе на 10 години.

А как човек да опознае учителите по училищата? Самите училища са почти безброй на брой, умножено по 4 броя паралелки за първи клас (поне по мое време бяха толкова), това прави много голям брой учители за ..проучване

Btw, независимо от скептицизма - може би има мили и ангажирани учители и в частно училище? Поне материалната база ще прилича на нещо... Мен тръпки ме побиват от мисълта за мизерията в държавните училища и от спомена за хаоса, 30 беснеещи и крещящи деца в междучасието по тесните пътеки между чиновете...

Но пък за частните училища оставам с впечатление от индиректните ми наблюдения, че претоварват децата (от моя гледна точка с напълно ненужни неща), че има силна конкуренция (зад която не рядко стоят самите родители), която прави средата враждебна, а реално отношението към учениците (т.е. като към не-хора) е същото като в държавните училища. Съдействието на учителите и директорите в случай на конфликт също не е на ниво.

Писали сме заедно с Бояна

Бояна, това е така, съгласна съм, но когато си говорим за непогрешимост и абсолютно точна преценка на нещата, как може да се допусне избраното да не е идеалното?!  
Аз лично не бих давала оценка на нещо след първия-втория ден. За нашата градина категорично мнение имах едва след като детето завърши и се видяха резултатите извън самата градина. И преди това съм се изказвала ласкаво, но с едно наум - макар да виждах и да ми казваха хубави неща за моето дете, можех ли да знам дали е така реално, дали не преувеличават, дали аз като майка не преувеличавам...

За училищата - защо не подновите темата? Със сигурност ще се включат хора и може пак да се развие до нивото, което беше... За училище не е рано да се мисли - последните 3 години все ме тормозеше въпросът с училищата, и още ме тормози дали постъпих правилно.

Виж, разбирам какво ви подразни, не казвам, че ани е права или, че не е. Просто няма нужда да я правим на нищо, защото всеки от нас иска най- доброто за детето, всеки може да изпадне в истерия, когато сбърка и в продължение на дни и месеци си гледа драматичните резултати от грешката. дайте да сме по- толерантни. Утре никой не знае на какво ще се нахендри, ако да му е изглеждало невероятно и той да се е имал за гениален. Аз имам перфектна не, ами не знам каква квалификация за работа с хора, оценка на поведение, персонал и прочее и въпреки това съм правила невероятни грешки, които ми е коствало много да си простя.

Бояна, аз избрах полудневно обучение. И въпреки това, проучих добре и условията в занималнята, и храната в стола, и възможностите за достъп до закусвални и пр. боклукопродавници. Също така исках и работещо настоятелство. Намерих това, което исках. Всеки знае най-добре за себе си и собствените си деца.

Stelfy, нито е мизерия във всички държавни училища, нито е анархия. Зависи от настройката.   Ако не друго, то поне сградите са строени за целта си. Иначе става като детските градини, помещаващи се в апартаменти. И ако за децата си искам тиха и бутикова среда  за възрастта до 6 години, то после държа на разнообразни контакти.
Има мили и загрижени учители, разбира се, навсякъде.

Основното ми притеснение, произлизащо от личния опит на близки роднини- оценките са прекрасно отражение на таксата.