Аз напълно разбирам че приказките са за да развиват мисленето и въображението на дечицата и съм напълно съгласна с Ариана:
но дори в безобидни книжки предназначени за най-малките се среща агресия враждебни животни отлично илюстрирани в прекрасни пъстроцветни картинки и много неподходящи реплики и думи:
Ето в Лече-Буболече се казва - Ей немирниче проклето де си пъхаш ти нослето?
А ако попаднете на Горската Аптека от поредицата Във вълшебната гора на Издателство Фют съвсем накрая картинката показва как животните гонят вълчо като повечето държат пръчки като бейзболни бухалки. Заякът цели вълчо с камъни. Кълвачът го кълве по главата. Ежко го боде по дупето. Изобщо цялата картинка показва такава агресия и свирепост която дори думите не могат да дадат повече като информация на едно примерно 2 годишно дете. Защото детето на тази възраст със сигурност възприема по-образно и по-пълно картинки отколкото думи. Дори да не знае значението на написаните лоши думи - то отлично схваща какво точно става на картинката!
А да не говорим че в Дядовата Ръкавичка изобщо с нищо не са се провинили подслонилите се в ръкавичката животни. Те само са си се сгушили там на топло и даже не враждуват помежду си а ми
"Събрали се те другарски,
разположили се царски
В ръкавичката на друма
и отворили си дума."
А как да обясни родителя дори на дете по-голямо от моето защо животните са натръшкани със затворени очи а вълкът дори с изплезен език в каручката на дядото както се вижда на последната картинка.
За сега най-приятна ми е Работната Мецана на Леда Милева макар че там последното изречение казва: Пустата Меца Мецана стана за смях на Балкана.
Думата Пустата е това което ми е неприятно. Тази дума в този й смисъл не ми е в речника и затова казвам Нашата Меца Мецана стана за смях на Балкана!