Агресията в детските книжки

Момичета благодаря ви за мненията!
Аз напълно разбирам че приказките са за да развиват мисленето и въображението на дечицата и съм напълно съгласна с Ариана:

но дори в безобидни книжки предназначени за най-малките се среща агресия враждебни животни отлично илюстрирани в прекрасни пъстроцветни картинки и много неподходящи реплики и думи:

Ето в Лече-Буболече се казва - Ей немирниче проклето де си пъхаш ти нослето?

А ако попаднете на Горската Аптека от поредицата Във вълшебната гора на Издателство Фют съвсем накрая картинката показва как животните гонят вълчо като повечето държат пръчки като бейзболни бухалки. Заякът цели вълчо с камъни. Кълвачът го кълве по главата. Ежко го боде по дупето. Изобщо цялата картинка показва такава агресия и свирепост която дори думите не могат да дадат повече като информация на едно примерно 2 годишно дете. Защото детето на тази възраст със сигурност възприема по-образно и по-пълно картинки отколкото думи. Дори да не знае значението на написаните лоши думи - то отлично схваща какво точно става на картинката!

А да не говорим че в Дядовата Ръкавичка изобщо с нищо не са се провинили подслонилите се в ръкавичката животни. Те само са си се сгушили там на топло и даже не враждуват помежду си а ми
"Събрали се те другарски,
разположили се царски
В ръкавичката на друма
и отворили си дума."

А как да обясни родителя дори на дете по-голямо от моето защо животните са натръшкани със затворени очи а вълкът дори с изплезен език в каручката на дядото както се вижда на последната картинка.   

За сега най-приятна ми е Работната Мецана на Леда Милева макар че там последното изречение казва: Пустата Меца Мецана стана за смях на Балкана.
Думата Пустата е това което ми е неприятно. Тази дума в този й смисъл не ми е в речника и затова казвам Нашата Меца Мецана стана за смях на Балкана! 

Ирина, права си. Просто на мене ми е весела тази приказка и съм се подвела. Работна мецана също е ок и забавна. Ние май за сега най харесва ме поредицата за Франклин. Май повече от тези в рими, или поне така си мисля от наблюденията си.

Ха! Много хубав пример! Аз лично Андерсен не бих чела на децата си. Като пораснат и започнат да четат сами - да си ги четат, до тогава психиката им ще е узряла да възприемат написаните с приемливи думи приказки (така де, няма трепане миролюбиви вълци и мечки  ), но изпълнени с толкова тъга.

Въпреки, че моите деца вече са по - големи и знаят, че има и добро и зло, все още пропускам изреченията с агресия. Има приказки, от които аз се плаша като ги чета, а какво остава, когато малко дете ги чуе

Много е готина, и на мен ми е от любимите. 
Аз харесвам Гъбарко също.

До каква възраст мислите, че можете да опазите децата си от агресията?
Правя едно много грубо сравнение. Срещала съм писания, че продължителната употреба на антибактериални средства за миене води до негативни последици - губим устойчивостта си спрямо агресорите от микросвета. Ако пазим, пазим, пазим ... сакън, чедото свидно да не научи, че някой в този свят може и да се бие, че даже и да бъде изяден, какво ще получим накрая? Всичко е в дозата. Истината за мен е някъде по средата. Реално не можем да знаем кое е онова, което ще потресе и негативно ще впечатли детето. Може да е нещо, за което не подозираме. Може да се появи в новините, които вървят за фон, може да е на корицата на списание в магазина, може да е от децата в детската градина ... навсякъде може да е.

Въобще не съм съгласна с това!
Абсурдно е според мене да се сравнява начинът на възприемане на книжките от едно 2 и едно 7 годишно дете. В по-голямото вече има установени някакви нравствени ценности, той има разбирането за агресията като нещо неприемливо - и към хората, и към животните и въобще към живи същества. Едно 2-годишно дете не може да различи реалност от въображаемо. Например когато прави супа от листа навън, то дори може да започне да яде от нея, неразбирайки, че това е наужким. Едно 7-годишно ще направи ли това?

Сещам се и за един пример, от който винаги ми става смешно, макар че никак не е. Когато купихме на брат ми костюм на Батман, на костюма изрично пишеше нещо от сорта- Не дава умението да летите! Помня го, защото е имало инциденти, след като е подаряван на деца, недостатъчно големи, че да разбират, че Батмав е анимационен герой, не истински, не реален, и съответно - децата са се пробвали да полетят с костюма. Помня го, и защото брат ми беше на 4 и още нямаше това разбиране, той също искаше да полети от балкона, живеехме на седмия етаж...

Така че дума не може да става за това, че понеже децата ще се запознаят с агресията /евентуално, защото в това никой не е сигурен/ на 6 или 7, затова дай да ги запознаем от едногодишна възраст...а колкото до самия ти въпрос - До каква възраст мисля, че мога да опазя детето си - ами до когато имам възможност и зависи от мене - ще направя всичко по силите си. Не смятам, че агресията е естествената форма на съществуване на този свят, на хората, затова не желая и детето ми да я намира за нещо естествено и нормално.

А колкото до това -


ами и с него не съм съгласна.
Сега купувам една прекрасна серия на Инфодар - за едно таралежче. И ето днешната история беше следната - в един зимен ден вятърът духнал силно и отвял къщичката на малкото таралежче Ежко. На него му станало мн студено, нямало къде да се скрие, затова се запътил към къщата на своя приятел язовеца, да се приюти там. По пътя си среща семейство мишлета, зъзнещи от студ - дарява им шапката си, да се стоплят в нея, среща видрата, чиито ръчички са измръзнали, дава й ръкавичките си, за да се стопли, услужва с шалчето си на сърничката, за да спре да трепери. Накрая едвам стига до къщичката на язовеца, който го стопля пред огъня. На другия ден отиват с язовеца да му правят нова къщичка, но...изненада! Мишлетата, видрата и сърничката вече са му направили като благодарност за това, че им е помогнал.
Ха сега! Къде е агресията!? И защо всъщност трябва да има агресия и зло?
Според мене пък приказките трябва да са точно това - да възпитават добродетели, а не идеята, че доброто винаги накрая наказва лошите/ако въобще има лоши, щото видяхме, че в доста от приказките агресия и бой има и без да има лоши и зло, ами просто ей така - Дядовата ръкавичка например/! Айде бе. Аз пък обичам приказки, в които накрая доброто се отнася с добро към лошите. Ето на такова нещо искам да науча и моето дете.
Затова се и впечатлявам от тези неща - да отговоря на въпроса на Ариана.

Дълго стана, ще ме извините.
Но си мисля, че който не се впечатлява от агресията в детските книжки, просто не е за тази тема, тук са онези, които се впечатляват от нея.

Децата са много по-умни отколкото подозираме и съм съгласна, че не бива да ги държим под похлупак. Аз съобразявам книжките с възрастта, избягвам неуместни думи и изрази, искам красиви илюстрации и шрифт, както и истории, които да възпитават доброто.
А агресията и злото ще продължават да съществуват, просто ние трябва да помогнем на децата да се справят по-успешно с нейните прояви.

Jennie, ти разби на пух и прах всичките бг класици. 
Чети на детето за Франклин, там всичко е цветя и рози.

Тези книжки са писани във времена, когато на тези видове жестокости се е гледало доста по- равнодушно, че и със смях ... почти всяко дете е присъствало, че и учено как да заколи кокошка, прасе и още разни там ужасни ужасии, спестени на нашите деца... но с класиките е така...

.. затова четем Франклин

Съгласна съм, че има приказки за различни възрасти. Аз също не чета приказки за принцеси, вещици и мащехи, защото няма смисъл на възрастта на дъщеря ми в момента. Случките с животни са ни най-интересни засега.
Обаче това в цитата ме учуди. За мен такова послание би било объркващо за едно дете, което тепърва оформя представите си за добро и зло.

По-горе примерите с пустата Мецана и немирниче проклето, на мен ми звучат нормално, не бих ги пропускала. Иначе измежду детските книжки и картинки има и доста такива, правени без особено влагане на мисъл. Нямам предвид само агресията, но изобщо като сюжет, превод ...

Много хубаво мнение!  
Едва ли децата насилници са станали такива, защото са им чели за Червената шапчица и подобни.
Години наред са ми чели и на мен същите приказки, но не съм се страхувала от нищо като дете - нито от тъмното, нито от Торбалани, нито от баба Меца и т.н. Имало е не само кой да ми каже, че страхотии в тъмното няма, но и да ми покаже. Никога не са ме плашили умишлено с баба Меца (примерно). Щом разберяха за някой мой страх/несигурност, родителите ми се опитваха да ме "срещнат" с него и да ми покажат, че е смешен и неоснователен. Баща ми измисляше игри на тъмно, майка ми усетила, че се страхувам от бухал - купила ми играчка бухал (до ден днешен обожавам това семейство птици). В по-късна възраст започнах да се страхувам от паяци. Щом разбра, баща ми ми разказа за тях, за видовете, купи ми книжки и ми сложи накрая един жив в ръката. Днес - не се страхувам от паяци, някои ги намирам дори за полезни!
По същия начин ще правя и с моите деца, без да ги лишавам от удоволствието от всички тези красиви, интересни и развиващи въображението книжки и приказки...

Интересно вие с какви книжки и приказки сте расли.  Защото аз Чета на дъщеря ми същите книжки с които съм израсла, а и много поколения преди мен с гаранцията Че нищо от тази агресия не ни е навредило. Децата възприемат тази т.нар. 'агресия' по друг наЧин. Не бих и позволила да гледа филм в който се режат глави, но това е нещо друго. Ако книгата е съобразена с възрастта на детето (а това много лесно се разбира), не виждам приЧини да се притеснявам Че някоя ламя е останала без глава. Любимата приказка на дъщеря ми е вълшебното огниво. Аз съм много впеЧатлена как войникът вади сабята и отсиЧа главата на вещицата само защото не му е казала за какво е огнивото или как натирва родителите на жена си през 9 хълма, но не виждам детето да е стреснато. Нито пък ми е казала Че ще ми отреже главата ако и откажа нещо.  Можете да адаптирате цялата детска класика, сакън да не остане някой агресивен абзац, а можете ли да адаптирате действителността?
Току що Четохме Пинокио, препоръЧвам я много силно, доста поуЧителна, но не е за 'слаби' майки, Че гъмжи от агресия. Сега ще Четем Пипи, и като се замсиля и тя не е без 'агресия'. Но Честно  казано според мен загубата за детето ми би била много по-голяма ако не го запозная с тези книги, отколкото ако се сблъска с книжната 'агресия'.

Приказките не са били измислени, за забава.
Това е, което днес често се забравя.

Историята с Червената шапчица би следвало да научи децата защо е добре да слушат, когато им се казва, да не скитат сами и да не си споделят много-много с непознати. Краят на приказката си е съвсем наред. Т.е. оригиналният.
Популярният, в който Ловецът спасява всички е нереален и подвеждащ.

...и така с всички останали класически приказки.

Светът никога не е бил особено безопасно място и децата някак е трябвало да бъдат научавани от рано какви опастности крие и как да се пазят.
Също и какво точно се случва, ако сглупят или се подведат.

Не съм убедена, че спестяването на информацията за лошото, тъжното и т.н. е в услуга и на деца и на родители.

Не мисля, че децата възприемат буквално написаното в книжките. Моето дете е малко, но имам ясен спомен от четенето на приказки на по-малката ми сестра. Да не говорим за Пипи  .

И моля, много моля: купихме, избираме и пр. са една дума, може ли да налагат цензура на световната класика родители, които пишат избира ме вместо избираме, или култовото здравей те.