- Публикувана: 30 ноем. 2011, 15:25 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2011, 15:49 ч.
Скромността `днес`- добродетел или порок?
Човешките качества са много и различни.Едно от тях е скромността.
Още в народните песни българинът е възпял скромността.Там всяка мома и невеста наред със своята хубост е и скромна."Скромността краси човека" е казал българският народ, т.е., ако се държиш скромно в обществото, ти изглеждаш красив в очите на околните. Поне така е било, но така ли е `днес`? Да не забравяме, че герои като Левски и Ботев са притежавали качеството- скромност. Те са направили толкова много за родината ни ,но никога не са се възгордяли, не са искали нещо в замяна.
В днешно време скромността върви ли ръка за ръка с красотата и добротата? Една девойка се е считало, че е красива, когато в нейните качества и характер задължително е присъствала скромността. Един приятел ни е приятел, когато е добър и скромен .Той е ценен за нас и много скъп.
`Човек без скромност е като дърво без листа, като цвете без аромат, като пеперуда без краски. `- биха казали някои от нас и `днес`. Без скромност, той би изглеждал безличен.
"Най-ценното качество у човека е скромността" е казал българският поет Николай Лилиев.
Вероятно други ще са на точно обратното мнение.
Та, какво е за вас скромността `днес` - добродетел или порок?
И какво води след себе си това качество на притежателят му ? Какво носи на хората, около него?
Желаещите да се включат, биха могли `да разширят` темата , като засегнат, качествата на индивида, ценени днес.
Вие сте.
Още в народните песни българинът е възпял скромността.Там всяка мома и невеста наред със своята хубост е и скромна."Скромността краси човека" е казал българският народ, т.е., ако се държиш скромно в обществото, ти изглеждаш красив в очите на околните. Поне така е било, но така ли е `днес`? Да не забравяме, че герои като Левски и Ботев са притежавали качеството- скромност. Те са направили толкова много за родината ни ,но никога не са се възгордяли, не са искали нещо в замяна.
В днешно време скромността върви ли ръка за ръка с красотата и добротата? Една девойка се е считало, че е красива, когато в нейните качества и характер задължително е присъствала скромността. Един приятел ни е приятел, когато е добър и скромен .Той е ценен за нас и много скъп.
`Човек без скромност е като дърво без листа, като цвете без аромат, като пеперуда без краски. `- биха казали някои от нас и `днес`. Без скромност, той би изглеждал безличен.
"Най-ценното качество у човека е скромността" е казал българският поет Николай Лилиев.
Вероятно други ще са на точно обратното мнение.
Та, какво е за вас скромността `днес` - добродетел или порок?
И какво води след себе си това качество на притежателят му ? Какво носи на хората, около него?
Желаещите да се включат, биха могли `да разширят` темата , като засегнат, качествата на индивида, ценени днес.
Вие сте.
Напоследък толкова рядко срещам скромни хора,че чак се плаша.Помня времето,в което скромността беше качество и как се възхищавах на скромните хора.Всъщност още ги гледам с възхита /предвид това каква рядкост станаха/ ,но съм убедена,че им е много,много трудно в този свят,в който цари мотото "С нахалство към прогрес".
Хмм....жалко е.
Хмм....жалко е.
А гордостта е грях.
Виж,горделивостта е смъртен грях.
Напоследък толкова рядко срещам скромни хора,че чак се плаша.Помня времето,в което скромността беше качество и как се възхищавах на скромните хора.Всъщност още ги гледам с възхита /предвид това каква рядкост станаха/ ,но съм убедена,че им е много,много трудно в този свят,в който цари мотото "С нахалство към прогрес".
Хмм....жалко е.
Позволи ми да не се съглася.Да бъдеш горд също е добродетел.
Виж,горделивостта е смъртен грях.
П.С....егати интернета....
Хмм....жалко е.
А гордостта е грях.
Виж,горделивостта е смъртен грях.
П.С....егати интернета....
Определено скромността е по-голям добродетел от това, всячески да се покажеш и да се стремиш да изпъкнеш, независимо, че няма на какво да стъпиш. Т.е. от самочувствието без покритие.
Никога не са ми били симпатични хора, които щом знаят да те поздравят на 10 езика, тръбят навсякъде, че са специалисти по всичките 10 езика. Примери подобни много.
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
Никога не са ми били симпатични хора, които щом знаят да те поздравят на 10 езика, тръбят навсякъде, че са специалисти по всичките 10 езика. Примери подобни много.
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
Виж,горделивостта е смъртен грях.
Бърррр смъртен грях
Виж,горделивостта е смъртен грях.
Бърррр смъртен грях
Попресилих малко,за да подчертая разликата между гордост и горделивост..
Скромността не е порок. Виж пречка може да бъде. Аз не избирам приятелите си по това дали са скромни или не. Не съм от онзи тип хора, които се дразнят на не скромните. Прекрасен пример в случая е Приятно ми е - Богиня! , ами без желание да навлизам в спор с хората които не харесват въпросният потребител, но - жената е ерудирана, красива, пък защо не била скромна?! Ами защото не е необходимо.
Или иначе казано не смятам, че хора, които могат да подплатят не скромно поведение със солидна доза други качества трябва да бъдат обект на нападки. Да, скромността е добродетел, но не е от онези, които водят до снижаване на личността при липсата си. Посочила си за пример "Скромността краси човека", сигурна съм, че знаеш и осъвремененото продължение "ама ние сме си красиви и без това". (в кръга на шегата, разбира се)
Харесвам скромните хора. Не съдя тези, които не притежават скромност. Не мога да се ядосам на творец, който не скромничи за творбата си или красива жена, която не се черви и не опонира фалшиво на всеки комплимент. Мога да се удивя на някой неугледен, необразован човек с вирнат към небето нос. Но тогава не иде реч просто за липса на скромност, а за фалшиво изградено самочувствие.
Срещала съм се с много талантливи хора, които притежават добродетеля скромност. Те са приятни и още по-очарователни. Има и други, отново талантливи, които далеч не са скромни, но не бих отрекла техният талант заради липсата на тази скромност. А има и трети, които с нищо не могат да подкрепят въпросната липса и може би в този случай тя е порок.
В общи линии обаче понятията много се размиват. Има хора, които не правят разлика между "скромност" и "срамежливост" и "липса на скромност" и "надменност". Един не скромен човек също може да бъде приятен събеседник, добре овладяващ самочувствието си, например. В крайна сметка, свят широк, хора всякакви, а аз определено не съм съдник.
Или иначе казано не смятам, че хора, които могат да подплатят не скромно поведение със солидна доза други качества трябва да бъдат обект на нападки. Да, скромността е добродетел, но не е от онези, които водят до снижаване на личността при липсата си. Посочила си за пример "Скромността краси човека", сигурна съм, че знаеш и осъвремененото продължение "ама ние сме си красиви и без това". (в кръга на шегата, разбира се)
Харесвам скромните хора. Не съдя тези, които не притежават скромност. Не мога да се ядосам на творец, който не скромничи за творбата си или красива жена, която не се черви и не опонира фалшиво на всеки комплимент. Мога да се удивя на някой неугледен, необразован човек с вирнат към небето нос. Но тогава не иде реч просто за липса на скромност, а за фалшиво изградено самочувствие.
Срещала съм се с много талантливи хора, които притежават добродетеля скромност. Те са приятни и още по-очарователни. Има и други, отново талантливи, които далеч не са скромни, но не бих отрекла техният талант заради липсата на тази скромност. А има и трети, които с нищо не могат да подкрепят въпросната липса и може би в този случай тя е порок.
В общи линии обаче понятията много се размиват. Има хора, които не правят разлика между "скромност" и "срамежливост" и "липса на скромност" и "надменност". Един не скромен човек също може да бъде приятен събеседник, добре овладяващ самочувствието си, например. В крайна сметка, свят широк, хора всякакви, а аз определено не съм съдник.
Скромността винаги ще бъде добродетел.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
Определено скромността е по-голям добродетел от това, всячески да се покажеш и да се стремиш да изпъкнеш, независимо, че няма на какво да стъпиш. Т.е. от самочувствието без покритие.
Никога не са ми били симпатични хора, които щом знаят да те поздравят на 10 езика, тръбят навсякъде, че са специалисти по всичките 10 езика. Примери подобни много.
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
Никога не са ми били симпатични хора, които щом знаят да те поздравят на 10 езика, тръбят навсякъде, че са специалисти по всичките 10 езика. Примери подобни много.
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
То, обикн. е точно такава закономерността. Тези, които много тръбят, се оказват въздух под налягане. А тези, които си мълчат или не се вземат насериозно, са по-по-най.
Скромността винаги ще бъде добродетел.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
Няма как да не се съглася с твоето мнение ,точно в десетката! Но само с този параграф
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
Няма как да не се съглася с твоето мнение ,точно в десетката! Но само с този параграф
Обикновено колкото по-скромен е един човек, толкова повече качества притежава. Докато хвалипръцковците си имат по един коз, който постоянно навират в очите на останалите. Скромният човек е по-малко вероятно да те прегази по пътя си към успеха, отколкото някой самозабравен надувко. Просто защото за скромния няма нищо задължително и "на всяка цена".
Като чуя за някой, че е скромен разбирам, че е смотан!
Скромността краси само този, който няма с какво друго да се украси.
Като чуя за някой, че е скромен разбирам, че е смотан!
или
Скромни са тези, които не могат.
Гьоте
Скромността е вид гордост, която най-малко дразни околните.
Уффф, чудех се как да го рекна по друг начин, ама няма да се пъна повече - +1!
Като чуя за някой, че е скромен разбирам, че е смотан!
По същата логика всяка жена със самочувствие = надута патка.
Мисля, че проблемът е в притъпяването на способността ни да улавяме нюансите. Все повече използваме маркера вместо тънкописеца.
А какво разбирате под скромен човек?
Питам, защото...ще дам пример
- имам братовчедка, за която всички потвърждават, че е красива, интелигентна, възпитана, ерудирана, изключителен талант в своята област, същевременно и невероятен пианист, добра майка, прекрасна съпруга. Сякаш се усеща едно превъзходство, идващо от нея, но в никакъв случай преднамерено. Напротив, тя е земен човек, общителна е, благосклонна към всички, но определено е от онзи тип отличаващи се от масата хора...Болшинството познават само опаковката, малцина я познават добре /към днешна дата не сме особено близки, но съм отраснала с нея/, смея да твърдя и аз съм една от тях. И онези първите я намират за именно "надута патка", защото поднася особата си с финес, а за мен тя е скромна, защото не парадира с личността и качествата си.
Питам, защото...ще дам пример
- имам братовчедка, за която всички потвърждават, че е красива, интелигентна, възпитана, ерудирана, изключителен талант в своята област, същевременно и невероятен пианист, добра майка, прекрасна съпруга. Сякаш се усеща едно превъзходство, идващо от нея, но в никакъв случай преднамерено. Напротив, тя е земен човек, общителна е, благосклонна към всички, но определено е от онзи тип отличаващи се от масата хора...Болшинството познават само опаковката, малцина я познават добре /към днешна дата не сме особено близки, но съм отраснала с нея/, смея да твърдя и аз съм една от тях. И онези първите я намират за именно "надута патка", защото поднася особата си с финес, а за мен тя е скромна, защото не парадира с личността и качествата си.
А какво разбирате под скромен човек?
Питам, защото...ще дам пример- имам братовчедка, за която всички потвърждават, че е красива, интелигентна, възпитана, ерудирана, изключителен талант в своята област, същевременно и невероятен пианист, добра майка, прекрасна съпруга. Сякаш се усеща едно превъзходство, идващо от нея, но в никакъв случай преднамерено. Напротив, тя е земен човек, общителна е, благосклонна към всички, но определено е от онзи тип отличаващи се от масата хора...Болшинството познават само опаковката, малцина я познават добре /към днешна дата не сме особено близки, но съм отраснала с нея/, смея да твърдя и аз съм една от тях. И онези първите я намират за именно "надута патка", защото поднася особата си с финес, а за мен тя е скромна, защото не парадира с личността и качествата си.
Питам, защото...ще дам пример
- имам братовчедка, за която всички потвърждават, че е красива, интелигентна, възпитана, ерудирана, изключителен талант в своята област, същевременно и невероятен пианист, добра майка, прекрасна съпруга. Сякаш се усеща едно превъзходство, идващо от нея, но в никакъв случай преднамерено. Напротив, тя е земен човек, общителна е, благосклонна към всички, но определено е от онзи тип отличаващи се от масата хора...Болшинството познават само опаковката, малцина я познават добре /към днешна дата не сме особено близки, но съм отраснала с нея/, смея да твърдя и аз съм една от тях. И онези първите я намират за именно "надута патка", защото поднася особата си с финес, а за мен тя е скромна, защото не парадира с личността и качествата си.
Цитат
По същата логика всяка жена със самочувствие = надута патка.
Е, по какъв начин поднася особата си?
Понякога направо настъхвам от странни словосъчетания тук. Как може някой, с кгото имаш бегло познанство, да ти поднесе прекалено много от особата си и да е умерен ( дори не казвам скромен), и обратното, как е възможно да опознаеш особата и да не видиш, че всичко, което е поднесла за себе си, е добре подплатено и ненатрапено?
Любимият ми цитат в тази връзка е от Димов :
върху ревера на сакото й човек очакваше да види значката на американския колеж в Цариград, но подобна безвкусица не можеше да се допусне от дъщерята на бивш депутат. Прочутият колеж трябваше да личи по неуловимото съвършенство на личността.
Понякога направо настъхвам от странни словосъчетания тук. Как може някой, с кгото имаш бегло познанство, да ти поднесе прекалено много от особата си и да е умерен ( дори не казвам скромен), и обратното, как е възможно да опознаеш особата и да не видиш, че всичко, което е поднесла за себе си, е добре подплатено и ненатрапено?
Любимият ми цитат в тази връзка е от Димов :
върху ревера на сакото й човек очакваше да види значката на американския колеж в Цариград, но подобна безвкусица не можеше да се допусне от дъщерята на бивш депутат. Прочутият колеж трябваше да личи по неуловимото съвършенство на личността.
Скромността, според мен, е нежелание да натрапваш някакво свое качество, чрез което можеш да доминираш над останалите - независимо дали ще е дар-слово, финанси, красота, или други някакви умения и способности. В този смисъл, истински скромният човек се оценява от интелигентните хора като такъв и то винаги положително. Естествено, за комплексарите е надут, поради най-чиста проба завист.
Много често, обаче, хора, които няма с какво да блеснат, или пък блестят с липсата на интелект и грешна самооценка, се препоръчват за скромни. Именно оттам идва и възприемането на скромността като смотаност.
Всъщност, самоизтъкването, че си скромен, вече говори за липса на скромност.
Много често, обаче, хора, които няма с какво да блеснат, или пък блестят с липсата на интелект и грешна самооценка, се препоръчват за скромни. Именно оттам идва и възприемането на скромността като смотаност.
Всъщност, самоизтъкването, че си скромен, вече говори за липса на скромност.
Любимият ми цитат в тази връзка е от Димов по повод дъщерята на богат индустриалец (Мария), която посещава най добрия за времето и мястото си колеж, но не носи значката му на ревера си. Защото прочутият колеж трябва да личи по невидимото съвършенство на личността.
Така. Точно тази Мария, днес наричат "надута патка". Съвършенството не се прощава. Поне значката можеше да си окачи на ревера, @@аси!
Цитат
Скромността, според мен, е нежелание да натрапваш някакво свое качество, чрез което можеш да доминираш над останалите - независимо дали ще е дар-слово, финанси, красота, или други някакви умения и способности
А трябва ли?
Толкова ли е лошо и недостойно човек да осъзнава качествата си и да не страрае всячески да ги тушира?
Рокси, цитатът беше много на място.
Цитат
Скромността, според мен, е нежелание да натрапваш някакво свое качество, чрез което можеш да доминираш над останалите - независимо дали ще е дар-слово, финанси, красота, или други някакви умения и способности
А трябва ли?
Добре че той, а и ред други, не са се посвенили да ни зарадват. Можеха да си пишат тайно и да си горят написаното в печката, брррррр
Точно тази Мария, днес наричат "надута патка". Съвършенството не се прощава. Поне значката можеше да си окачи на ревера, @@аси!
Демек съвършенството и скромността са несъвместими?
Точно тази Мария, днес наричат "надута патка". Съвършенството не се прощава. Поне значката можеше да си окачи на ревера, @@аси!
Демек съвършенството и скромността са несъвместими?
Съвършенството може ли да бъде неизтъкнато?
Да си "тих" човек е въпрос на темперамент, не толкова - на качества. Едни от най-незбележимите, ненатрапчиви хора, които познавам, имат най-висока личностна оценка, а и най-категорична преценка за околните.
Цитат
Скромността, според мен, е нежелание да натрапваш някакво свое качество, чрез което можеш да доминираш над останалите - независимо дали ще е дар-слово, финанси, красота, или други някакви умения и способности
А трябва ли?
Толкова ли е лошо и недостойно човек да осъзнава качествата си и да не страрае всячески да ги тушира?
Рокси, цитатът беше много на място.
Изразите "да не натрапва" и "да скрие" са с различно съдържание. Съгласи се, че в компания на грознички девойки, да говориш непрекъснато кой какъв комплимент е направил за красотата ти, е малко неделикатно.
Няма нищо лошо и недостойно да показваш качествата си, всъщност скромността не би трябвало да е отработено поведение, а състояние на духа - или го имаш, или - не. Освен това, не е необходимо непременно да си скромен, съвсем достатъчно е да си деликатен в проявата на качествата си.
Но това ли било скромността? Да съм тактична? Това е въпрос на акъл, нищо повече.
"Скромна" някога е било норма на поведение, да я спазваш също е било въпрос на акъл и адаптивност. Но и много, които са я спазвали, не са били пощадени. Защо инак Йовков, така нескромно, би ни разказал за Албена?
"Скромна" някога е било норма на поведение, да я спазваш също е било въпрос на акъл и адаптивност. Но и много, които са я спазвали, не са били пощадени. Защо инак Йовков, така нескромно, би ни разказал за Албена?
Красива, богата, талантлива, умна - има ли значение колко, като винаги ще се намери някой по-богат, по-умен, по-талантлив и т.н.
А да се изтъкваш пред по-грозните, по-глупавите, по-неталантливите, по-бедните е глупаво и същото като да идеш да се биеш само с по-слаби от теб...
Иначе е хубаво човек да знае какво притежава и да може да го използва, но не и да се надценява прекалено...
А да се изтъкваш пред по-грозните, по-глупавите, по-неталантливите, по-бедните е глупаво и същото като да идеш да се биеш само с по-слаби от теб...
Иначе е хубаво човек да знае какво притежава и да може да го използва, но не и да се надценява прекалено...
Но това ли било скромността? Да съм тактична? Това е въпрос на акъл, нищо повече.
"Скромна" някога е било норма на поведение, да я спазваш също е било въпрос на акъл и адаптивност. Но и много, които са я спазвали, не са били пощадени. Защо инак Йовков, така нескромно, би ни разказал за Албена?
"Скромна" някога е било норма на поведение, да я спазваш също е било въпрос на акъл и адаптивност. Но и много, които са я спазвали, не са били пощадени. Защо инак Йовков, така нескромно, би ни разказал за Албена?
Нее, тактичността е просто добър заместител на скромността. Аз и по-горе казах, скромността не може да се спазва, тя си е даденост.
Мисля, че Анджелина Джоли в компания на грознички девойки дори и да не говори, пак ще бъде мразена
Безспорно.
Ама поне на скромна ще го докарва.
Мисля, че Анджелина Джоли в компания на грознички девойки дори и да не говори, пак ще бъде мразена
Безспорно.
Ама поне на скромна ще го докарва. Тая за каква се мисли? Дори не говори с нас.
Скромни са тези, които не могат.
Гьоте
или с други думи казаноСкромността краси глупака
Тук малко ми се изгуби логиката. Една коронована Мис Свят как точно да скрие красотата си? Или пък Оскар Уайлд остроумието си?
А трябва ли?
Толкова ли е лошо и недостойно човек да осъзнава качествата си и да не страрае всячески да ги тушира?
А трябва ли?
Толкова ли е лошо и недостойно човек да осъзнава качествата си и да не страрае всячески да ги тушира?
Не, естествено. Но престава да бъде скромен, когато натрапва това свое качество. "Добре, че съм красива", напр. "Добре, че съм остроумен", нещо в този стил.
Престава да бъде скромност, когато човек се вземе прекалено насериозно.
По мое мнение скромността е положително качество. Не са ми приятни хора, които се самоизтъкват и предпочитам да не общувам с такива, освен ако не се налага. Когато един човек има хубави черти/ и далеч не визирам външността/, то тези черти не остават незабелязани, а биват оценени.
Не че е лошо да си скромен, аз назад казах - лошо е в днешните условия, защото веднага те смачкват. Считат те за некадърен, щом не го казваш - значи не си си гурен, считат те за плах - щом не парадираш, считат те за скучен - щом не винаги си на топа...Наблюдения в определени среди, това е според мен.
Не, естествено. Но престава да бъде скромен, когато натрапва това свое качество. "Добре, че съм красива", напр. "Добре, че съм остроумен", нещо в този стил.
Престава да бъде скромност, когато човек се вземе прекалено насериозно.
Престава да бъде скромност, когато човек се вземе прекалено насериозно.
Ох, добре, но когато не той се взима насериозно, а другите му вменяват сериозност? Когато той се самоиронизира? Или иронизира другите? Или по принцип?
За себе си говоря, разбира се, по отношение на "Добре, че съм остроумен!".
Бива ли да имаме толкова различни възприятия? Съвсем добронамерено и спокойно питам?
Пример (Детска съм учителка!
) - възприемането на Богиня от част от съфорумците.Толкова съм изненада, че чак на абсолютна лигавщина ме избива!
Не адвокатствам, няма нужда, споделям мнение - нали се прочистваме предколедно?
Напоследък толкова рядко срещам скромни хора,че чак се плаша.Помня времето,в което скромността беше качество и как се възхищавах на скромните хора.Всъщност още ги гледам с възхита /предвид това каква рядкост станаха/ ,но съм убедена,че им е много,много трудно в този свят,в който цари мотото "С нахалство към прогрес".
Хмм....жалко е.
Хмм....жалко е.
Определено скромността е по-голям добродетел от това, всячески да се покажеш и да се стремиш да изпъкнеш, независимо, че няма на какво да стъпиш.
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
А винаги съм се изненадвала приятно от хора, които си мълчат, не се изтъкват излишно, но в даден момент могат да те сложат в малкия си джоб с професионализъм, знания, положение и прочие...
Да, наистина е приятно общуването с такива хора, с голямо `съдържание` така да се каже, но без да парадират с това, изключително земни.
Обикновено колкото по-скромен е един човек, толкова повече качества притежава. Докато хвалипръцковците си имат по един коз, който постоянно навират в очите на останалите. Скромният човек е по-малко вероятно да те прегази по пътя си към успеха, отколкото някой самозабравен надувко. Просто защото за скромния няма нищо задължително и "на всяка цена".
Скромността винаги ще бъде добродетел.Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
Последното смятам е най-добрият вариант за заобикалящия ни свят, защото Вилико много точно е казала какво следва в днешно време за скромния човек!
Последното смятам е най-добрият вариант за заобикалящия ни свят, защото Вилико много точно е казала какво следва в днешно време за скромния човек!
В останалите случаи кому е нужна чак такава самореклама?
Любимият ми случай във форума- пиша в тема за храната, просто нещо, знаете, готварски книги- бол. А насреща ми се обяснява, че тя видиш ли била член на МЕНСА и не можело да е толкова тъпа, че да не знае кое, как и колко
Аз дори не говоря за форумски изцепки, ясно е, че на думи всички сте (сме) най- най
А истинския живот е фрашкан с пръдли, които си комбинирали обувките с тоалета и хайде, вече сме най-красиви и класни
Писнало ми е от претенции без никакво прикритие.
Писнало ми е разни хора да се гордеят с разни мижави заслужи, вместо да концетрират всичката тая енергия в следващата добра идея. И да ми обясяват, как, скромните били смотани.
Едни от най-гениалните хора, които познавам, са именно такива. Скромни, непретенциозни, самоиронични.
Дразня се, като се подменят така понятията. Събудила се гъската, загладила перата и решила че е лебед. Не става така.
А истинския живот е фрашкан с пръдли, които си комбинирали обувките с тоалета и хайде, вече сме най-красиви и класни
Писнало ми е от претенции без никакво прикритие.
Писнало ми е разни хора да се гордеят с разни мижави заслужи, вместо да концетрират всичката тая енергия в следващата добра идея. И да ми обясяват, как, скромните били смотани.
Едни от най-гениалните хора, които познавам, са именно такива. Скромни, непретенциозни, самоиронични.
Дразня се, като се подменят така понятията. Събудила се гъската, загладила перата и решила че е лебед. Не става така.
Аз дори не говоря за форумски изцепки, ясно е, че на думи всички сте (сме) най- най
А истинския живот е фрашкан с пръдли, които си комбинирали обувките с тоалета и хайде, вече сме най-красиви и класни
Дразня се, като се подменят така понятията. Събудила се гъската, загладила перата и решила че е лебед. Не става така.
А истинския живот е фрашкан с пръдли, които си комбинирали обувките с тоалета и хайде, вече сме най-красиви и класни
Дразня се, като се подменят така понятията. Събудила се гъската, загладила перата и решила че е лебед. Не става така.
Ломбардо, все повече ме радваш!
Да имаш самочувствие не е взаимно изключващо се с това да си скромен. Познавам достатъчно на брой "скромни" хора, които именно чрез ей, такива пози 
, демонстрират в пъти повече надутост от обявените за такива.
Изтъкването е другата крайност. Ето, и тук във форума, има потребители, които буквално във всеки пост се опитват да вменят на останалите същността си. Ми, не се получава. Или поне не винаги и не при всички.
, демонстрират в пъти повече надутост от обявените за такива.Изтъкването е другата крайност. Ето, и тук във форума, има потребители, които буквално във всеки пост се опитват да вменят на останалите същността си. Ми, не се получава. Или поне не винаги и не при всички.
To e малко като каже ли ми някой как той бил позивитна личност, веднага ми светва една лампа в главата.
Едно божество например няма да седне да се провъзгласява за такова, самичко сред простосмъртните
Просто не са това механизмите.
Същото е като ми се изтъкне някой как е подчертано еди какъв си. Еми веднага ми светва лампата и това си е.
Едно божество например няма да седне да се провъзгласява за такова, самичко сред простосмъртните
Просто не са това механизмите.
Същото е като ми се изтъкне някой как е подчертано еди какъв си. Еми веднага ми светва лампата и това си е.
Да имаш самочувствие не е взаимно изключващо се с това да си скромен. Познавам достатъчно на брой "скромни" хора, които именно чрез ей, такива пози , демонстрират в пъти повече надутост от обявените за такива.
...
, демонстрират в пъти повече надутост от обявените за такива....
физиономии и пози със скромност точно? Не е нужно да казваш нещо, за да се изтъкнеш. А ако целта е да се изтъкнеш, понякога само една физиономия е достатъчна да се разбере, че не си скромен, а си надут пуяк, понякога със съмнително покритие на демонстрираното самочувствие... Позьорството въобще не е скромност.
Другата крайност - да те сметнат за смотан, защото не обичаш да дрънкаш, а да слушаш повече.
Скромността винаги ще бъде добродетел.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
И аз подкрепям.
Да имаш самочувствие не е взаимно изключващо се с това да си скромен. Познавам достатъчно на брой "скромни" хора, които именно чрез ей, такива пози , демонстрират в пъти повече надутост от обявените за такива.
...
, демонстрират в пъти повече надутост от обявените за такива....
физиономии и пози със скромност точно? Не е нужно да казваш нещо, за да се изтъкнеш. А ако целта е да се изтъкнеш, понякога само една физиономия е достатъчна да се разбере, че не си скромен, а си надут пуяк, понякога със съмнително покритие на демонстрираното самочувствие... Позьорството въобще не е скромност.
Другата крайност - да те сметнат за смотан, защото не обичаш да дрънкаш, а да слушаш повече.
Това все пак изисква да вложиш мисъл, да помислиш за човека срещу теб. Къде-къде по-лесно е просто сам да се обявиш за престолонаследник и край. Аз съм принцеса, ти кой беше?
Нищо, че принцесата е с кашкавал
Ето, и тук във форума, има потребители, които буквално във всеки пост се опитват да вменят на останалите същността си. Ми, не се получава. Или поне не винаги и не при всички.
Не, в грешка си, не било така. Те не вменяват нищо, а форума/съфорумството, духа един вид форумски
/ им вменява самоличност и те са принудени да си поддържат имиджа. И да ти кажа при повечето се получава, че чак и се вживяват. Ето, и тук във форума, има потребители, които буквално във всеки пост се опитват да вменят на останалите същността си. Ми, не се получава. Или поне не винаги и не при всички.
Не, в грешка си, не било така. Те не вменяват нищо, а форума/съфорумството, духа един вид форумски
/ им вменява самоличност и те са принудени да си поддържат имиджа. И да ти кажа при повечето се получава, че чак и се вживяват. Аз наистина мисля така. Всички са много по-доволни, отколкото, ако обсъжданите личности почнеха да опровергават. Защо да го правят?
Не се правя, наистина не разбирам. Както и да се държиш, на половината ни мило общество няма да се харесаш.
Ето, и тук във форума, има потребители, които буквално във всеки пост се опитват да вменят на останалите същността си. Ми, не се получава. Или поне не винаги и не при всички.
Не, в грешка си, не било така. Те не вменяват нищо, а форума/съфорумството, духа един вид форумски
/ им вменява самоличност и те са принудени да си поддържат имиджа. И да ти кажа при повечето се получава, че чак и се вживяват. Аз наистина мисля така. Всички са много по-доволни, отколкото, ако обсъжданите личности почнеха да опровергават. Защо да го правят?
Не се правя, наистина не разбирам. Както и да се държиш, на половината ни мило общество няма да се харесаш.
Няма да коментирам повече, но само си мисля , че кой вменява и на кого му вменяват си е спорно. Все тая в крайна сметка, двят широк, хора разни. Скромни и нескромни.
Nekomusume, но моля, аз не бъркам позьорство със скромност. Просто има един тип хора, които хем скромничат, но го правят, не защото са такива, а защото така са намерили начин хем да бъдат забелязани чрез приемано от повечето за положително качество, хем да не ги обявяват директно за хвалипръцковци.
Форумните образи, къде са вменени на образа, къде самият образ ги вменява. Има разлика. Няма как вторият да се опитва да обяснява, че не е птица, когато той самият иска/е такава и го подчертава многократно при всеки удобен или не толкова случай.
Тук повечето вменени образи са отрицателни. Давам пример с Красимира, която колкото и да се опитват да изкарат еди каква си, е доста забавен и интересен събеседник. Просто някъде, някога е попаднала в нечие полезрение и от там се започва.
Форумните образи, къде са вменени на образа, къде самият образ ги вменява. Има разлика. Няма как вторият да се опитва да обяснява, че не е птица, когато той самият иска/е такава и го подчертава многократно при всеки удобен или не толкова случай.
Тук повечето вменени образи са отрицателни. Давам пример с Красимира, която колкото и да се опитват да изкарат еди каква си, е доста забавен и интересен събеседник. Просто някъде, някога е попаднала в нечие полезрение и от там се започва.
Тук повечето вменени образи са отрицателни. Давам пример с Красимира, която колкото и да се опитват да изкарат еди каква си, е доста забавен и интересен събеседник. Просто някъде, някога е попаднала в нечие полезрение и от там се започва.
Красимира готви красиво, предполагам и много вкусно. Казвала съм ѝ го, мисля го, но си пресолява мненията, често - не когато говори за себе си, а когато оценява обстоятелствата в живота на другите. И това съм ѝ казвала. Много миличко хапе, винаги в раната, неуморно, но и убедено - не може да ѝ се отрече. Честно, не мога да се сетя за друг потребител, който да е толкова постоянен в това. Аз за това я номинирах, не знам другите защо го правят.
Но ето - ти я разбираш по друг начин.
Ако можехме да се виждаме, докато си говорим, по съвсем друг начин щяхме да се възприемаме, сигурна съм. И то, не защото щеше да е знайно коя е наистина красива.
Скромността красяла човека.....А аз се чудя що съм толкова убава.....
Харесват ми мненията на Ломбардо.....Успокоих се, защото винаги казвам, че съм подчертано дива, крайна емоционална хулиганка и спонтанно реактивна.....От думите ти, Дейви, за светналата ламБа, може да подхраня надежда, че не съм точно такава
Харесват ми мненията на Ломбардо.....Успокоих се, защото винаги казвам, че съм подчертано дива, крайна емоционална хулиганка и спонтанно реактивна.....От думите ти, Дейви, за светналата ламБа, може да подхраня надежда, че не съм точно такава
Скромността винаги ще бъде добродетел.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
Каквото и да говорят някой по-наперени моми.
А гордостта е грях.
Човек може спокойно да е и смирен, и отракан. И със самочувстие, и скромен.
To e малко като каже ли ми някой как той бил позивитна личност, веднага ми светва една лампа в главата.
Едно божество например няма да седне да се провъзгласява за такова, самичко сред простосмъртните
Просто не са това механизмите.
Същото е като ми се изтъкне някой как е подчертано еди какъв си. Еми веднага ми светва лампата и това си е.
Едно божество например няма да седне да се провъзгласява за такова, самичко сред простосмъртните
Просто не са това механизмите.
Същото е като ми се изтъкне някой как е подчертано еди какъв си. Еми веднага ми светва лампата и това си е.
Тука много лампи пред коледно светнаха
Настроение да има не е като да няма 
Аз предпочитам талантлив човек, който не се пъчи с таланта си пред такъв, който се пъчи. Просто самоизтъкването, дори и с покритие, ми изглежда като пропуск във възпитанието. Вината за това, както се вижда погрешно, схващане "на днешно време", е на родителите ми, аз съм невинна. 
Не съм нахална и съм силно инертна, но не съм умряла от глад. И не съм само аз, така че тази зависимост нахалство=успех ми е много съмнителна. Само се чудя дали скромността е обратното на нахалството, нещо не съм сигурна.
Mnого ясно, че скромността е порок в наши дни, не си ли нахален, нахъсен, шанс нямаш.
Не съм нахална и съм силно инертна, но не съм умряла от глад. И не съм само аз, така че тази зависимост нахалство=успех ми е много съмнителна. Само се чудя дали скромността е обратното на нахалството, нещо не съм сигурна.
Хвърлих едно око на дискусията.... не знам, но когато някой изпитва непреодолимо желание да "поднася особата си" нещо обикновено се оказва че лекинко се е надценил.
Хубостта и акъла не могат да останат незабелязани, ако ще цяла вечер в ъгъла да седят. Има ли някой нужните качества, неминуемо привлича хората като мухи на мед. Това за тези, дето се тревожат да не би някое тяхно съвършенство да не остане нерегистрирано от наблюдателя, ако не го изнесат напред.
Скромността винаги е била, и ще си остане добродетел, при това печеливш и в дългосрочен план. И "днешното време" в това отношение по нищо не се ръзличава от всички други времена.
Хубостта и акъла не могат да останат незабелязани, ако ще цяла вечер в ъгъла да седят. Има ли някой нужните качества, неминуемо привлича хората като мухи на мед. Това за тези, дето се тревожат да не би някое тяхно съвършенство да не остане нерегистрирано от наблюдателя, ако не го изнесат напред.
Скромността винаги е била, и ще си остане добродетел, при това печеливш и в дългосрочен план. И "днешното време" в това отношение по нищо не се ръзличава от всички други времена.
И кога и къде не е била ожесточена? Откакто съществуват хора в общество все е ожесточена.
Да, ама преди е бил на преден план физическия, днес - менталния труд.
Ако искаш висока заплата - трябва да бачкаш, а за да стане това - трябва да се потрудиш доста, да бъдеш силен психически, да бъдеш твърд, да умееш да играеш игрите на колегите и шефовете, да знаеш като как да напреднеш, как да си пробивен, актуален ако щеш. В тая обстановка - скромността няма как да ти помогне особено. Най-общо пиша, примери много иначе. Поне аз това виждам в ежедневието.
И кога и къде не е била ожесточена? Откакто съществуват хора в общество все е ожесточена.
Да, ама преди е бил на преден план физическия, днес - менталния труд.
Това какво общо има, и кога преди визираш?
Авторката е дала насоченост, към какво се стремим да възпитаваме децата си. Забелязала съм, че хората, които считат че е важно да напредваш чрез самоизтъкване и избутване напред, все някой ги подценява, живеят в състояние на перманентна самореклама и водят битки да не останат незабелязани, по никой начин не са по-напреднали, от тези които съчетават действителни качества с едно по-събрано поведение. С други думи, ако дъщеря ми е умна, притежава природна интелигентност и възможност да я развива, приятна външност и добри маниери - едно скромно поведение ще и бъде по-полезно за да напредва, отколкото самореклама и самоизтъкване. Това е.
Който иска, разбира се, може да си учи детето, че живее във вълчи свят, че всеки миг някой дебне да вземе наличните ресурси, и трябва да рита всички в кокалчето, за да изпъкне нейната хубост и умност пред тяхната, щото иначе няма да я оценят и забележат.
И да тичаш и да викаш Аз съм най-хубава и умна, ако не си такава, файдата е точно никаква.
И кога и къде не е била ожесточена? Откакто съществуват хора в общество все е ожесточена.
Да, ама преди е бил на преден план физическия, днес - менталния труд.
Ако искаш висока заплата - трябва да бачкаш, а за да стане това - трябва да се потрудиш доста, да бъдеш силен психически, да бъдеш твърд, да умееш да играеш игрите на колегите и шефовете, да знаеш като как да напреднеш, как да си пробивен, актуален ако щеш. В тая обстановка - скромността няма как да ти помогне особено. Най-общо пиша, примери много иначе. Поне аз това виждам в ежедневието.
ирис, ако средвах това което ти си описала като "правилно", сигурно щях преди двайсет години да си умра от глад. Не зная какво и как ти е поднасял животът, но на мен лично скромното стоене в ъгъла и чакане качествата ми някак от самосебе си да изпъкнат, не ми донесе нищо добро, и то в буквалния смисъл.
Ами да, и в живота обикновено става дума точно за средни положения. В края на краищата важно е най-вече дали притежаваш реалните качества, ако ги притежаваш, скромността е в плюс.
А пък стоенето в ъгъла е съвсем метафорично казано, и също не е препоръчително, защото при детето може да става дума не толкова за скромност, колкото за срамежливост... а тя може и да бъде пречка при много обстоятелства.
Просто отговарям според моето виждане и опит скромността добродетел ли е, и дали така възпитавам детето си.
На който живота му е поднасял нещо друго - окей.
А пък стоенето в ъгъла е съвсем метафорично казано, и също не е препоръчително, защото при детето може да става дума не толкова за скромност, колкото за срамежливост... а тя може и да бъде пречка при много обстоятелства.
Просто отговарям според моето виждане и опит скромността добродетел ли е, и дали така възпитавам детето си.
На който живота му е поднасял нещо друго - окей.
Според мен, както каза вилико, не схващате нюансите.
Според вас кое е скромност и кое самохвалство в ситуацията? Когато Леонардо завършил "Дамата с хермелина", събралата се тълпа аплодирала великолепната творба. Как отговорил Леонардо на похвалите:
1. Благодаря, добре се получава, когато имаш добър модел.
2. А, моля ви, се, не виждате ли неудачния фон? А тук ръката ми трепна... Не, не, не ме опровергавайте. Знам, че не се е получило.
3. Зашеметяващ съм, нали?
Ситуацията е хипотетична. Само талантът е налице. Леонардо може да се замени на лицето Х.
Вашето мнение.
Според вас кое е скромност и кое самохвалство в ситуацията? Когато Леонардо завършил "Дамата с хермелина", събралата се тълпа аплодирала великолепната творба. Как отговорил Леонардо на похвалите:
1. Благодаря, добре се получава, когато имаш добър модел.
2. А, моля ви, се, не виждате ли неудачния фон? А тук ръката ми трепна... Не, не, не ме опровергавайте. Знам, че не се е получило.
3. Зашеметяващ съм, нали?
Ситуацията е хипотетична. Само талантът е налице. Леонардо може да се замени на лицето Х.
Вашето мнение.
Да умееш да приемаш комплименти или оценки на собствения си труд или качества - е тънко изкуство като цяло
Точно така, макар че хипотетично би трябвало да няма значение как ще отговори, след като "Дамата с хермелина" е налице. Но на практика не е така, по две причини. Първата е, че много по-рядко тия, дето всяка втора дума им е "Зашеметяващ(а) съм нали" са Леонардо...
Понеже много често такива хора веднага смятат, че неадмириращите подобно поведение завиждат - не, просто по отношение на дъщеря ми бих искала да е наясно, че в социалните контакти хората са по-склонни да те оценят подобаващо, ако се държиш самоуверено, но ненатрапчиво.
Саморекламата обикновено кара другите да застанат нащрек и подсъзнателно да отбелязват минусите - това е втората причина "Зашеметяващ съм, нали" да не е печелившият отговор, освен за самия Леонардо.
Е, ти определено приемаш черното или бялото, самореклама, та самореклама.
Веднага се сещам за последния епизод, който гледах на Столичаните - жената на Рангел - ами тя никога не приема комплимента, все така простовато и скромно отхвърля всичко, пък и това води чак до самоподценяване и ниско самочувстие...
Веднага се сещам за последния епизод, който гледах на Столичаните - жената на Рангел - ами тя никога не приема комплимента, все така простовато и скромно отхвърля всичко, пък и това води чак до самоподценяване и ниско самочувстие...
НИ съм го гледала, но има и такава възможност, разбира се. Или пък си е простовата, или не се вижда като достойна за комплимент...
Да го кажем така - ако като се погледнеш в огледалото и установиш, че си толкоз убава, че направо ти иде да се цункаш, какво налага да кажеш на всички които срещнеш през деня "Аз съм изключително хубава, и затова съм много доволна"? Нали няма как да не го видят. Така само караш хората да си мислят, пък понякога и да казват - "Айде, айде, чак пък толкова"... Или "Абе има и по-хубави"...
Пък ти си мисли, че ти завиждат и затова...
Липсата на поне елементарна скромност е неуместно поведение. Тя присъства и в етикецията, в известен смисъл - не е възпитано сам да се изтъкваш, остави това удоволствие на другите.
Но в края на краищата, на кой както му харесва - така.
Аз нали сега възпитавам най- красивото и умно на мама гардже, та затова ме вълнуват тия въпроси.
Да го кажем така - ако като се погледнеш в огледалото и установиш, че си толкоз убава, че направо ти иде да се цункаш, какво налага да кажеш на всички които срещнеш през деня "Аз съм изключително хубава, и затова съм много доволна"? Нали няма как да не го видят. Така само караш хората да си мислят, пък понякога и да казват - "Айде, айде, чак пък толкова"... Или "Абе има и по-хубави"...
Пък ти си мисли, че ти завиждат и затова...
Липсата на поне елементарна скромност е неуместно поведение. Тя присъства и в етикецията, в известен смисъл - не е възпитано сам да се изтъкваш, остави това удоволствие на другите.
Но в края на краищата, на кой както му харесва - така.
Аз нали сега възпитавам най- красивото и умно на мама гардже, та затова ме вълнуват тия въпроси.
Не знам защо повечето смятат, че скромността и успехът са взаимоизключващи се. Нещата, които ти помагат да успееш, са амбиция, трудолюбие и самоувереност. Последното е много по-различно от самолюбието и самохвалството.
Според мен скромният знае своите качества, но (колкото и да е красив, умен, богат и пр.) осъзнава, че това не го прави Единствен, Уникален. Защото има и други като него. Пълно е с красиви, талантливи и успели хора. Затова трябва да се държиш на земята и да си повтаряш, че Слънцето не огрява само теб...
Самоувереността и самочувствието (стига да е в нормалните граници, с покритие) са друго нещо и е хубаво да ги имаш.
Според мен скромният знае своите качества, но (колкото и да е красив, умен, богат и пр.
) осъзнава, че това не го прави Единствен, Уникален. Защото има и други като него. Пълно е с красиви, талантливи и успели хора. Затова трябва да се държиш на земята и да си повтаряш, че Слънцето не огрява само теб... Самоувереността и самочувствието (стига да е в нормалните граници, с покритие) са друго нещо и е хубаво да ги имаш.
Да умееш да приемаш комплименти или оценки на собствения си труд или качества - е тънко изкуство като цяло
Точно така, макар че хипотетично би трябвало да няма значение как ще отговори, след като "Дамата с хермелина" е налице. Но на практика не е така, по две причини. Първата е, че много по-рядко тия, дето всяка втора дума им е "Зашеметяващ(а) съм нали" са Леонардо...
Понеже много често такива хора веднага смятат, че неадмириращите подобно поведение завиждат - не, просто по отношение на дъщеря ми бих искала да е наясно, че в социалните контакти хората са по-склонни да те оценят подобаващо, ако се държиш самоуверено, но ненатрапчиво.
Саморекламата обикновено кара другите да застанат нащрек и подсъзнателно да отбелязват минусите - това е втората причина "Зашеметяващ съм, нали" да не е печелившият отговор, освен за самия Леонардо.
Сори, ама някак не мога да си го представя това хем да се държи самоуверено,о, хем да е ненатрапчиво! Това са взаимоизключващи се поведения.
Колкото до покритието, дали някой има или няма покритие и качества, си е бошлаф работа. Колкото човека кажат че има, толкова ще кажат, че е самозване - според зависи кой какви интереси има.
относно етикацията - тя е само външен израз на спазването на някакви правила и няма нищо общо с качествата на човека, освен, може би някакви актьорски умения да се държи така, както се очаква от ролята, в която е.
Сори, ама някак не мога да си го представя това хем да се държи самоуверено,о, хем да е ненатрапчиво! Това са взаимоизключващи се поведения.
Самоуверен не означава да си нахален. Самоувереният не се афишира - това му е излишно.
Сори, ама някак не мога да си го представя това хем да се държи самоуверено,о, хем да е ненатрапчиво! Това са взаимоизключващи се поведения.
Ами хайде опитай се де, не знам с какви хора се срещаш.
Съвсем възможно и често срещано е хора с висока самооценка и самоувереност да са с поведение, което би могло да се нарече скромно, и без да излизат отпред и да викат, всички млъкват за да ги чуят какво казват и да се съобразят с него. Наскоро наблюдавах такова нещо сред глутница студенти, с които имах работа и отбелязах, че са толкова млади, а инстинктивно го умеят. Или пък са подходящо възпитани.
Не знам защо повечето смятат, че скромността и успехът са взаимоизключващи се. Нещата, които ти помагат да успееш, са амбиция, трудолюбие и самоувереност. Последното е много по-различно от самолюбието и самохвалството.
Според мен скромният знае своите качества, но (колкото и да е красив, умен, богат и пр.) осъзнава, че това не го прави Единствен, Уникален. Защото има и други като него. Пълно е с красиви, талантливи и успели хора. Затова трябва да се държиш на земята и да си повтаряш, че Слънцето не огрява само теб...
Самоувереността и самочувствието (стига да е в нормалните граници, с покритие) са друго нещо и е хубаво да ги имаш.
Според мен скромният знае своите качества, но (колкото и да е красив, умен, богат и пр.
) осъзнава, че това не го прави Единствен, Уникален. Защото има и други като него. Пълно е с красиви, талантливи и успели хора. Затова трябва да се държиш на земята и да си повтаряш, че Слънцето не огрява само теб... Самоувереността и самочувствието (стига да е в нормалните граници, с покритие) са друго нещо и е хубаво да ги имаш.
Самоувереността не се афишира, но дори и от ушите струи. Много хора не афишират качествата си, защото са наясно, че ги имат, уверени са в тях, знаят си цената и т.н., а това какво точно общо има с т.нар. "скромност"?
По различен начин възприемаме "скромността", затова спорим. За мен "скромност" е нищо повече от определено поведение, лансирано нявга, с недотам възвишени цели. Това, за което говорите, за което май нямаме разногласия, е просто интелигентност. Но изобщо не се отнася до Леонардо, той е друга категория, би могъл да е казал всичко, което му е хрумвало.
Ирис, съгласна съм и с последния ти пост, но те не излизат отпред и не викат, защото не виждат смисъл да го правят - по една или друга причина. Пак е въпрос на интелигентност. Според мен.
Ирис - като са с висока самооценка и самоувереност - ти как откриваш скромност в тях? Или обратното - като са скромни и не се афишират - как разбираш, че са с висока самооценка и самоувереност?
Пък и нима това не са синоними на скромен /произволна извадка от онлайн речник:
(прил.) смирен, стеснителен, срамежлив, тих, кротък, непретенциозен, невзискателен
(прил.) боязлив, несмел, принизен, прост, честен, запазен, приличен, умерен
(прил.) незначителен, малък, дребен, беден
(прил.) бедняшки, сиромашки, нещастен, клет, горък
(прил.) естествен, непринуден
(прил.) небиещ на очи, ненатрапчив, непоказен
(прил.) нечестолюбив, неамбициозен
(прил.) посредствен, слаб
(прил.) неукрасен, семпъл, обикновен
(прил.) спокоен, мирен, хрисим, дискретен, непретрупан
(прил.) свенлив
Пък и нима това не са синоними на скромен /произволна извадка от онлайн речник:
(прил.) смирен, стеснителен, срамежлив, тих, кротък, непретенциозен, невзискателен
(прил.) боязлив, несмел, принизен, прост, честен, запазен, приличен, умерен
(прил.) незначителен, малък, дребен, беден
(прил.) бедняшки, сиромашки, нещастен, клет, горък
(прил.) естествен, непринуден
(прил.) небиещ на очи, ненатрапчив, непоказен
(прил.) нечестолюбив, неамбициозен
(прил.) посредствен, слаб
(прил.) неукрасен, семпъл, обикновен
(прил.) спокоен, мирен, хрисим, дискретен, непретрупан
(прил.) свенлив
Понеже се вметна, че не разглеждаме скромността в една насока:
"Скромността е често се разглежда като смирение, срамежливост или простота. Основните принцип на скромността включват:
Избягването на привличане на внимание към себе си чрез контрол над действията или държанието; Омаловажаване на нечии постижения; Избягване на неискрено самоунижение чрез измислена или симулирана скромност, което е форма на самохвалство."
т.е. самохвалството се изключено от скромността като понятие. Докато самоуверен предполага: Самоуверен= Човек, който е уверен в силите и възможностите си.
Увереният в нещо индивид не изпитва нужда да го показва/което почти се доближава до самохвалството, а то както прочетохме не е приоритет на скромността/.
Скромността не изключва самоувереността.
Да си скромен не означава да седиш и да дремуцаш в някой ъгъл. Не, ти просто не крещиш, на света , че си нещо, той сам го вижда чрез действията ти.
"Скромността е често се разглежда като смирение, срамежливост или простота. Основните принцип на скромността включват:
Избягването на привличане на внимание към себе си чрез контрол над действията или държанието; Омаловажаване на нечии постижения; Избягване на неискрено самоунижение чрез измислена или симулирана скромност, което е форма на самохвалство."
т.е. самохвалството се изключено от скромността като понятие. Докато самоуверен предполага: Самоуверен= Човек, който е уверен в силите и възможностите си.
Увереният в нещо индивид не изпитва нужда да го показва/което почти се доближава до самохвалството, а то както прочетохме не е приоритет на скромността/.
Скромността не изключва самоувереността.
Да си скромен не означава да седиш и да дремуцаш в някой ъгъл. Не, ти просто не крещиш, на света , че си нещо, той сам го вижда чрез действията ти.
Самоуверен е човек, който знае качествата си, но това не означава, че трябва да ги афишира. Познавам хора с голямо самочувствие, които много обичат да говорят за себе си и да се самоизтъкват, но дойде ли време да докажат тези думи на дела- мнимата самоувереност изчезва...
А има хора, които не обичат да говорят за себе си, но (когато е нужно) доказват какво могат, без притеснения и страх.
А има хора, които не обичат да говорят за себе си, но (когато е нужно) доказват какво могат, без притеснения и страх.
Да си скромен не означава да седиш и да дремуцаш в някой ъгъл. Не, ти просто не крещиш, на света , че си нещо, той сам го вижда чрез действията ти.
Точно това имах и аз предвид, и затова го обвързах по някакъв начин и с възпитанието и "днешните времена"... Нали знаете как децата те дърпат за пеша и викат "Аз съм най хубава, нали, нали, нали! Виж ме какво направих, мойто е най- хубаво, аз правя всичко най-добре!" Да, ама при децата това, в най добрия случай е миличко - макар че не особено- а при възрастен човек, който е убеден, че иначе не се напредва, и трябва всеки миг да буди възхита е направо отблъскващо. И просто не е рационално - веднага кара околните да си кажат - "Бе я си гледай работата, какво се правиш на толкова велик...".
Дори и тука имаме скръбни примери - хора, които сигурно имат реални качества и основание за претенция са непрекъснато обругавани и обвинявани във фантасмагоричност. което от своя страна те неправилно тълкуват като завист. Не, просто това е нерационално поведение - като представляваш нещо, което искаш света да види и да те похвали, представи му го, не се възхвалявай сам.
Примера ми е произволен и доста изсмукан от пръстите, понеже поне тука обитаваме една реалност, щото навън явно не.
А има хора, които не обичат да говорят за себе си, но (когато е нужно) доказват какво могат, без притеснения и страх.
Да, но защото са умни, а не защото са "скромни".
Децата бяха чудесен пример - умното дете бързо усвоява адекватното поведение. И това съвсем не го казвам с негативен нюанс, напротив.
А колкото до тук - едни възприемат нечие виртуално поведение като самоизтъкване, други - като шега, донякъде със собствения образ. А дори и в случаите, когато това не е така (има ги не е да ги няма), на "скромния" потребител не е ли това последното нещо, което би му минало през ума?
А колкото до тук - едни възприемат нечие виртуално поведение като самоизтъкване, други - като шега, донякъде със собствения образ. А дори и в случаите, когато това не е така (има ги не е да ги няма), на "скромния" потребител не е ли това последното нещо, което би му минало през ума?
хехе ама все натам там те влече с примерите, що ли?
А колкото до тук - едни възприемат нечие виртуално поведение като самоизтъкване, други - като шега, донякъде със собствения образ. А дори и в случаите, когато това не е така (има ги не е да ги няма), на "скромния" потребител не е ли това последното нещо, което би му минало през ума?
хехе ама все натам там те влече с примерите, що ли?
Що ли, а?
Казах аз - везнишкото ми чувството за справедловост е обидено, просто е!
А колкото до тук - едни възприемат нечие виртуално поведение като самоизтъкване, други - като шега, донякъде със собствения образ. А дори и в случаите, когато това не е така (има ги не е да ги няма), на "скромния" потребител не е ли това последното нещо, което би му минало през ума?
хехе ама все натам там те влече с примерите, що ли?
Що ли, а?
Казах аз - везнишкото ми чувството за справедловост е обидено, просто е!
Разбрах аз, скромно , но с финес.
Скромността е за тези, които нямат други качества. Човек трябва да бъде уверен в себе си и да е наясно какви са силните му страни/качества. И макар да поддържам тази максима, съвсем не харесвам хората които постоянно сами се изтъкват къде с причина, къде без.
Мдаа..скромността... винаги ме е било най страх точно от скромните..без значение мъже или жени.
Ще питате защо.. зад тази маска представа си нямате какъв дявол може да се крие.. скромните лесно влизат под кожата с това си качество.. като кърлеж.. дори да го извадиш пак е способен да те умори ...
Скромните душици често се превръщат в гладни и хищни лъвици.. готови да те стиснат за гушата в смъртоносна захапка!!!
Тъй че скромността краси човека..и вежди му изписва..но пък и кръвта ти смуче бавно...
Ще питате защо.. зад тази маска представа си нямате какъв дявол може да се крие.. скромните лесно влизат под кожата с това си качество.. като кърлеж.. дори да го извадиш пак е способен да те умори ...
Скромните душици често се превръщат в гладни и хищни лъвици.. готови да те стиснат за гушата в смъртоносна захапка!!!
Тъй че скромността краси човека..и вежди му изписва..но пък и кръвта ти смуче бавно...