- Публикувана: 30 ноем. 2011, 15:25 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2011, 15:49 ч.
Скромността `днес`- добродетел или порок?
Да умееш да приемаш комплименти или оценки на собствения си труд или качества - е тънко изкуство като цяло 
Точно така, макар че хипотетично би трябвало да няма значение как ще отговори, след като "Дамата с хермелина" е налице. Но на практика не е така, по две причини. Първата е, че много по-рядко тия, дето всяка втора дума им е "Зашеметяващ(а) съм нали" са Леонардо...
Понеже много често такива хора веднага смятат, че неадмириращите подобно поведение завиждат - не, просто по отношение на дъщеря ми бих искала да е наясно, че в социалните контакти хората са по-склонни да те оценят подобаващо, ако се държиш самоуверено, но ненатрапчиво.
Саморекламата обикновено кара другите да застанат нащрек и подсъзнателно да отбелязват минусите - това е втората причина "Зашеметяващ съм, нали" да не е печелившият отговор, освен за самия Леонардо.
Е, ти определено приемаш черното или бялото, самореклама, та самореклама.
Веднага се сещам за последния епизод, който гледах на Столичаните - жената на Рангел - ами тя никога не приема комплимента, все така простовато и скромно отхвърля всичко, пък и това води чак до самоподценяване и ниско самочувстие...
Веднага се сещам за последния епизод, който гледах на Столичаните - жената на Рангел - ами тя никога не приема комплимента, все така простовато и скромно отхвърля всичко, пък и това води чак до самоподценяване и ниско самочувстие...
НИ съм го гледала, но има и такава възможност, разбира се. Или пък си е простовата, или не се вижда като достойна за комплимент...
Да го кажем така - ако като се погледнеш в огледалото и установиш, че си толкоз убава, че направо ти иде да се цункаш, какво налага да кажеш на всички които срещнеш през деня "Аз съм изключително хубава, и затова съм много доволна"? Нали няма как да не го видят. Така само караш хората да си мислят, пък понякога и да казват - "Айде, айде, чак пък толкова"... Или "Абе има и по-хубави"...
Пък ти си мисли, че ти завиждат и затова...
Липсата на поне елементарна скромност е неуместно поведение. Тя присъства и в етикецията, в известен смисъл - не е възпитано сам да се изтъкваш, остави това удоволствие на другите.
Но в края на краищата, на кой както му харесва - така.
Аз нали сега възпитавам най- красивото и умно на мама гардже, та затова ме вълнуват тия въпроси.
Да го кажем така - ако като се погледнеш в огледалото и установиш, че си толкоз убава, че направо ти иде да се цункаш, какво налага да кажеш на всички които срещнеш през деня "Аз съм изключително хубава, и затова съм много доволна"? Нали няма как да не го видят. Така само караш хората да си мислят, пък понякога и да казват - "Айде, айде, чак пък толкова"... Или "Абе има и по-хубави"...
Пък ти си мисли, че ти завиждат и затова...
Липсата на поне елементарна скромност е неуместно поведение. Тя присъства и в етикецията, в известен смисъл - не е възпитано сам да се изтъкваш, остави това удоволствие на другите.
Но в края на краищата, на кой както му харесва - така.
Аз нали сега възпитавам най- красивото и умно на мама гардже, та затова ме вълнуват тия въпроси.
Не знам защо повечето смятат, че скромността и успехът са взаимоизключващи се. Нещата, които ти помагат да успееш, са амбиция, трудолюбие и самоувереност. Последното е много по-различно от самолюбието и самохвалството.
Според мен скромният знае своите качества, но (колкото и да е красив, умен, богат и пр.
) осъзнава, че това не го прави Единствен, Уникален. Защото има и други като него. Пълно е с красиви, талантливи и успели хора. Затова трябва да се държиш на земята и да си повтаряш, че Слънцето не огрява само теб...
Самоувереността и самочувствието (стига да е в нормалните граници, с покритие) са друго нещо и е хубаво да ги имаш.
Според мен скромният знае своите качества, но (колкото и да е красив, умен, богат и пр.
) осъзнава, че това не го прави Единствен, Уникален. Защото има и други като него. Пълно е с красиви, талантливи и успели хора. Затова трябва да се държиш на земята и да си повтаряш, че Слънцето не огрява само теб... Самоувереността и самочувствието (стига да е в нормалните граници, с покритие) са друго нещо и е хубаво да ги имаш.
Да умееш да приемаш комплименти или оценки на собствения си труд или качества - е тънко изкуство като цяло
Точно така, макар че хипотетично би трябвало да няма значение как ще отговори, след като "Дамата с хермелина" е налице. Но на практика не е така, по две причини. Първата е, че много по-рядко тия, дето всяка втора дума им е "Зашеметяващ(а) съм нали" са Леонардо...
Понеже много често такива хора веднага смятат, че неадмириращите подобно поведение завиждат - не, просто по отношение на дъщеря ми бих искала да е наясно, че в социалните контакти хората са по-склонни да те оценят подобаващо, ако се държиш самоуверено, но ненатрапчиво.
Саморекламата обикновено кара другите да застанат нащрек и подсъзнателно да отбелязват минусите - това е втората причина "Зашеметяващ съм, нали" да не е печелившият отговор, освен за самия Леонардо.
Сори, ама някак не мога да си го представя това хем да се държи самоуверено,о, хем да е ненатрапчиво! Това са взаимоизключващи се поведения.
Колкото до покритието, дали някой има или няма покритие и качества, си е бошлаф работа. Колкото човека кажат че има, толкова ще кажат, че е самозване - според зависи кой какви интереси има.
относно етикацията - тя е само външен израз на спазването на някакви правила и няма нищо общо с качествата на човека, освен, може би някакви актьорски умения да се държи така, както се очаква от ролята, в която е.
Сори, ама някак не мога да си го представя това хем да се държи самоуверено,о, хем да е ненатрапчиво! Това са взаимоизключващи се поведения.
Самоуверен не означава да си нахален. Самоувереният не се афишира - това му е излишно.
Сори, ама някак не мога да си го представя това хем да се държи самоуверено,о, хем да е ненатрапчиво! Това са взаимоизключващи се поведения.
Ами хайде опитай се де, не знам с какви хора се срещаш.
Съвсем възможно и често срещано е хора с висока самооценка и самоувереност да са с поведение, което би могло да се нарече скромно, и без да излизат отпред и да викат, всички млъкват за да ги чуят какво казват и да се съобразят с него. Наскоро наблюдавах такова нещо сред глутница студенти, с които имах работа и отбелязах, че са толкова млади, а инстинктивно го умеят. Или пък са подходящо възпитани.
Не знам защо повечето смятат, че скромността и успехът са взаимоизключващи се. Нещата, които ти помагат да успееш, са амбиция, трудолюбие и самоувереност. Последното е много по-различно от самолюбието и самохвалството.
Според мен скромният знае своите качества, но (колкото и да е красив, умен, богат и пр.) осъзнава, че това не го прави Единствен, Уникален. Защото има и други като него. Пълно е с красиви, талантливи и успели хора. Затова трябва да се държиш на земята и да си повтаряш, че Слънцето не огрява само теб...
Самоувереността и самочувствието (стига да е в нормалните граници, с покритие) са друго нещо и е хубаво да ги имаш.
Според мен скромният знае своите качества, но (колкото и да е красив, умен, богат и пр.
) осъзнава, че това не го прави Единствен, Уникален. Защото има и други като него. Пълно е с красиви, талантливи и успели хора. Затова трябва да се държиш на земята и да си повтаряш, че Слънцето не огрява само теб... Самоувереността и самочувствието (стига да е в нормалните граници, с покритие) са друго нещо и е хубаво да ги имаш.
Самоувереността не се афишира, но дори и от ушите струи. Много хора не афишират качествата си, защото са наясно, че ги имат, уверени са в тях, знаят си цената и т.н., а това какво точно общо има с т.нар. "скромност"?
По различен начин възприемаме "скромността", затова спорим. За мен "скромност" е нищо повече от определено поведение, лансирано нявга, с недотам възвишени цели. Това, за което говорите, за което май нямаме разногласия, е просто интелигентност. Но изобщо не се отнася до Леонардо, той е друга категория, би могъл да е казал всичко, което му е хрумвало.
Ирис, съгласна съм и с последния ти пост, но те не излизат отпред и не викат, защото не виждат смисъл да го правят - по една или друга причина. Пак е въпрос на интелигентност. Според мен.
Ирис - като са с висока самооценка и самоувереност - ти как откриваш скромност в тях? Или обратното - като са скромни и не се афишират - как разбираш, че са с висока самооценка и самоувереност?
Пък и нима това не са синоними на скромен /произволна извадка от онлайн речник:
(прил.) смирен, стеснителен, срамежлив, тих, кротък, непретенциозен, невзискателен
(прил.) боязлив, несмел, принизен, прост, честен, запазен, приличен, умерен
(прил.) незначителен, малък, дребен, беден
(прил.) бедняшки, сиромашки, нещастен, клет, горък
(прил.) естествен, непринуден
(прил.) небиещ на очи, ненатрапчив, непоказен
(прил.) нечестолюбив, неамбициозен
(прил.) посредствен, слаб
(прил.) неукрасен, семпъл, обикновен
(прил.) спокоен, мирен, хрисим, дискретен, непретрупан
(прил.) свенлив
Пък и нима това не са синоними на скромен /произволна извадка от онлайн речник:
(прил.) смирен, стеснителен, срамежлив, тих, кротък, непретенциозен, невзискателен
(прил.) боязлив, несмел, принизен, прост, честен, запазен, приличен, умерен
(прил.) незначителен, малък, дребен, беден
(прил.) бедняшки, сиромашки, нещастен, клет, горък
(прил.) естествен, непринуден
(прил.) небиещ на очи, ненатрапчив, непоказен
(прил.) нечестолюбив, неамбициозен
(прил.) посредствен, слаб
(прил.) неукрасен, семпъл, обикновен
(прил.) спокоен, мирен, хрисим, дискретен, непретрупан
(прил.) свенлив
Понеже се вметна, че не разглеждаме скромността в една насока:
"Скромността е често се разглежда като смирение, срамежливост или простота. Основните принцип на скромността включват:
Избягването на привличане на внимание към себе си чрез контрол над действията или държанието; Омаловажаване на нечии постижения; Избягване на неискрено самоунижение чрез измислена или симулирана скромност, което е форма на самохвалство."
т.е. самохвалството се изключено от скромността като понятие. Докато самоуверен предполага: Самоуверен= Човек, който е уверен в силите и възможностите си.
Увереният в нещо индивид не изпитва нужда да го показва/което почти се доближава до самохвалството, а то както прочетохме не е приоритет на скромността/.
Скромността не изключва самоувереността.
Да си скромен не означава да седиш и да дремуцаш в някой ъгъл. Не, ти просто не крещиш, на света , че си нещо, той сам го вижда чрез действията ти.
"Скромността е често се разглежда като смирение, срамежливост или простота. Основните принцип на скромността включват:
Избягването на привличане на внимание към себе си чрез контрол над действията или държанието; Омаловажаване на нечии постижения; Избягване на неискрено самоунижение чрез измислена или симулирана скромност, което е форма на самохвалство."
т.е. самохвалството се изключено от скромността като понятие. Докато самоуверен предполага: Самоуверен= Човек, който е уверен в силите и възможностите си.
Увереният в нещо индивид не изпитва нужда да го показва/което почти се доближава до самохвалството, а то както прочетохме не е приоритет на скромността/.
Скромността не изключва самоувереността.
Да си скромен не означава да седиш и да дремуцаш в някой ъгъл. Не, ти просто не крещиш, на света , че си нещо, той сам го вижда чрез действията ти.
Самоуверен е човек, който знае качествата си, но това не означава, че трябва да ги афишира. Познавам хора с голямо самочувствие, които много обичат да говорят за себе си и да се самоизтъкват, но дойде ли време да докажат тези думи на дела- мнимата самоувереност изчезва...
А има хора, които не обичат да говорят за себе си, но (когато е нужно) доказват какво могат, без притеснения и страх.
А има хора, които не обичат да говорят за себе си, но (когато е нужно) доказват какво могат, без притеснения и страх.
Да си скромен не означава да седиш и да дремуцаш в някой ъгъл. Не, ти просто не крещиш, на света , че си нещо, той сам го вижда чрез действията ти.
Точно това имах и аз предвид, и затова го обвързах по някакъв начин и с възпитанието и "днешните времена"... Нали знаете как децата те дърпат за пеша и викат "Аз съм най хубава, нали, нали, нали! Виж ме какво направих, мойто е най- хубаво, аз правя всичко най-добре!" Да, ама при децата това, в най добрия случай е миличко - макар че не особено- а при възрастен човек, който е убеден, че иначе не се напредва, и трябва всеки миг да буди възхита е направо отблъскващо. И просто не е рационално - веднага кара околните да си кажат - "Бе я си гледай работата, какво се правиш на толкова велик...".
Дори и тука имаме скръбни примери - хора, които сигурно имат реални качества и основание за претенция са непрекъснато обругавани и обвинявани във фантасмагоричност. което от своя страна те неправилно тълкуват като завист. Не, просто това е нерационално поведение - като представляваш нещо, което искаш света да види и да те похвали, представи му го, не се възхвалявай сам.
Примера ми е произволен и доста изсмукан от пръстите, понеже поне тука обитаваме една реалност, щото навън явно не.