- Публикувана: 30 ноем. 2011, 15:25 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2011, 15:49 ч.
Скромността `днес`- добродетел или порок?
Като чуя за някой, че е скромен разбирам, че е смотан!
Скромността краси само този, който няма с какво друго да се украси.
Като чуя за някой, че е скромен разбирам, че е смотан!
или
Скромни са тези, които не могат.
Гьоте
Скромността е вид гордост, която най-малко дразни околните.
Уффф, чудех се как да го рекна по друг начин, ама няма да се пъна повече - +1!
Като чуя за някой, че е скромен разбирам, че е смотан!
По същата логика всяка жена със самочувствие = надута патка.
Мисля, че проблемът е в притъпяването на способността ни да улавяме нюансите. Все повече използваме маркера вместо тънкописеца.
А какво разбирате под скромен човек?
Питам, защото...ще дам пример
- имам братовчедка, за която всички потвърждават, че е красива, интелигентна, възпитана, ерудирана, изключителен талант в своята област, същевременно и невероятен пианист, добра майка, прекрасна съпруга. Сякаш се усеща едно превъзходство, идващо от нея, но в никакъв случай преднамерено. Напротив, тя е земен човек, общителна е, благосклонна към всички, но определено е от онзи тип отличаващи се от масата хора...Болшинството познават само опаковката, малцина я познават добре /към днешна дата не сме особено близки, но съм отраснала с нея/, смея да твърдя и аз съм една от тях. И онези първите я намират за именно "надута патка", защото поднася особата си с финес, а за мен тя е скромна, защото не парадира с личността и качествата си.
Питам, защото...ще дам пример
- имам братовчедка, за която всички потвърждават, че е красива, интелигентна, възпитана, ерудирана, изключителен талант в своята област, същевременно и невероятен пианист, добра майка, прекрасна съпруга. Сякаш се усеща едно превъзходство, идващо от нея, но в никакъв случай преднамерено. Напротив, тя е земен човек, общителна е, благосклонна към всички, но определено е от онзи тип отличаващи се от масата хора...Болшинството познават само опаковката, малцина я познават добре /към днешна дата не сме особено близки, но съм отраснала с нея/, смея да твърдя и аз съм една от тях. И онези първите я намират за именно "надута патка", защото поднася особата си с финес, а за мен тя е скромна, защото не парадира с личността и качествата си. 
А какво разбирате под скромен човек?
Питам, защото...ще дам пример- имам братовчедка, за която всички потвърждават, че е красива, интелигентна, възпитана, ерудирана, изключителен талант в своята област, същевременно и невероятен пианист, добра майка, прекрасна съпруга. Сякаш се усеща едно превъзходство, идващо от нея, но в никакъв случай преднамерено. Напротив, тя е земен човек, общителна е, благосклонна към всички, но определено е от онзи тип отличаващи се от масата хора...Болшинството познават само опаковката, малцина я познават добре /към днешна дата не сме особено близки, но съм отраснала с нея/, смея да твърдя и аз съм една от тях. И онези първите я намират за именно "надута патка", защото поднася особата си с финес, а за мен тя е скромна, защото не парадира с личността и качествата си.
Питам, защото...ще дам пример
- имам братовчедка, за която всички потвърждават, че е красива, интелигентна, възпитана, ерудирана, изключителен талант в своята област, същевременно и невероятен пианист, добра майка, прекрасна съпруга. Сякаш се усеща едно превъзходство, идващо от нея, но в никакъв случай преднамерено. Напротив, тя е земен човек, общителна е, благосклонна към всички, но определено е от онзи тип отличаващи се от масата хора...Болшинството познават само опаковката, малцина я познават добре /към днешна дата не сме особено близки, но съм отраснала с нея/, смея да твърдя и аз съм една от тях. И онези първите я намират за именно "надута патка", защото поднася особата си с финес, а за мен тя е скромна, защото не парадира с личността и качествата си.
Цитат
По същата логика всяка жена със самочувствие = надута патка.
Е, по какъв начин поднася особата си?
Понякога направо настъхвам от странни словосъчетания тук. Как може някой, с кгото имаш бегло познанство, да ти поднесе прекалено много от особата си и да е умерен ( дори не казвам скромен), и обратното, как е възможно да опознаеш особата и да не видиш, че всичко, което е поднесла за себе си, е добре подплатено и ненатрапено?
Любимият ми цитат в тази връзка е от Димов :
върху ревера на сакото й човек очакваше да види значката на американския колеж в Цариград, но подобна безвкусица не можеше да се допусне от дъщерята на бивш депутат. Прочутият колеж трябваше да личи по неуловимото съвършенство на личността.
Понякога направо настъхвам от странни словосъчетания тук. Как може някой, с кгото имаш бегло познанство, да ти поднесе прекалено много от особата си и да е умерен ( дори не казвам скромен), и обратното, как е възможно да опознаеш особата и да не видиш, че всичко, което е поднесла за себе си, е добре подплатено и ненатрапено?
Любимият ми цитат в тази връзка е от Димов :
върху ревера на сакото й човек очакваше да види значката на американския колеж в Цариград, но подобна безвкусица не можеше да се допусне от дъщерята на бивш депутат. Прочутият колеж трябваше да личи по неуловимото съвършенство на личността.
Скромността, според мен, е нежелание да натрапваш някакво свое качество, чрез което можеш да доминираш над останалите - независимо дали ще е дар-слово, финанси, красота, или други някакви умения и способности. В този смисъл, истински скромният човек се оценява от интелигентните хора като такъв и то винаги положително. Естествено, за комплексарите е надут, поради най-чиста проба завист.
Много често, обаче, хора, които няма с какво да блеснат, или пък блестят с липсата на интелект и грешна самооценка, се препоръчват за скромни. Именно оттам идва и възприемането на скромността като смотаност.
Всъщност, самоизтъкването, че си скромен, вече говори за липса на скромност.
Много често, обаче, хора, които няма с какво да блеснат, или пък блестят с липсата на интелект и грешна самооценка, се препоръчват за скромни. Именно оттам идва и възприемането на скромността като смотаност.
Всъщност, самоизтъкването, че си скромен, вече говори за липса на скромност.
Любимият ми цитат в тази връзка е от Димов по повод дъщерята на богат индустриалец (Мария), която посещава най добрия за времето и мястото си колеж, но не носи значката му на ревера си. Защото прочутият колеж трябва да личи по невидимото съвършенство на личността.
Така. Точно тази Мария, днес наричат "надута патка". Съвършенството не се прощава. Поне значката можеше да си окачи на ревера, @@аси!
Цитат
Скромността, според мен, е нежелание да натрапваш някакво свое качество, чрез което можеш да доминираш над останалите - независимо дали ще е дар-слово, финанси, красота, или други някакви умения и способности
А трябва ли?
Толкова ли е лошо и недостойно човек да осъзнава качествата си и да не страрае всячески да ги тушира?
Рокси, цитатът беше много на място.
Цитат
Скромността, според мен, е нежелание да натрапваш някакво свое качество, чрез което можеш да доминираш над останалите - независимо дали ще е дар-слово, финанси, красота, или други някакви умения и способности
А трябва ли?
Добре че той, а и ред други, не са се посвенили да ни зарадват. Можеха да си пишат тайно и да си горят написаното в печката, брррррр
Точно тази Мария, днес наричат "надута патка". Съвършенството не се прощава. Поне значката можеше да си окачи на ревера, @@аси!
Демек съвършенството и скромността са несъвместими?