За празниците, роднините и оцеляването

За съжаление, няма как да стане, без роднини по празниците. Гадно е, когато трябва да отида на селото на приятеля ми. Те са голям род-прабаба, вуйчо, вуйна, деца, братя, сестри. По цял ден в механата, която е непосредствено до кухнята, просто откачам. Не знам само при мен ли е така, хич не обичам да готвя за много хора, а и присъствието и алкохола ме натоварват страшно много. Особено прабабата като започне кога ще се женим, ма колко съм голяма късметлийка с внука й. Еми, не ми е приятно и това е!

Живеем далеч, не мога да попреча на мъжа ми да си обича и да иска да си види роднините . Ползваме празниците за ваканция и отиваме при тях на празници. Мен ме разбива абсолютната липса на емпатия у тях и на разбиране.
Например тази година майка ми се разболя, не може в момента да ходи, на Нова Горина те канят, ние я оставяме у нас и отиваме у тях само на вечеря.
Когато към 22“30 казвам отиваме си да не оставям майка ми съвсем сама на празника, а у тях имаше поне още 7 човека и може да си празнуват нататък , се започна ... ама ти час и половина до там с колата ли ще ходиш ? Тя защо не дойде? Ама чакай сега десерт сме правили ...

Може ли такова нещо се пита в задачата. Да кажеш , че майка ти е болна, че си я оставил сама за да идеш да ги видиш и искаш да се прибереш за да не посрещне сама Новата Година и да започнат да те занимават със себе си и да ти разправят че десерт били правили! Ама мъжа ми да помогнел на сестра за някакви таблици на компютъра ... побъркана работа и егоизъм до дупка.

Аз си тръгнах естествено, но не ми се мисли какво са ми приказвали зад гърба до края на празника. На следващия ден отидохме да вземем свекърите за разходка и да идем до едно манастирче за празника и двамата гледаха като треснати. И пак на тяхното “ айде у нас да доядете вчерашната храна ... Ние искаме да се разходим, а не да ядем вчерашната храна... 

И през цялото време “ ама майка ти защо не дойде. Аз им обяснявам, че не може да ходи изобщо. 10 минути и трябват от хола до тоалетната, паркирала съм инвалидна количка до вратата ... ама казала им била , че е по-добре. А тя беше страшно зле! Ами добре е да е по-добре. Как може толкова егоизъм и самоконцентрация, не мога да разбера.
Ако има взаимно разбиране и съдействие няма да има обидени.
Айде оплаках се.

По празници ,ако сме тук ,посещаваме роднините.
Може да е за 30 минути.Зависи.Не се заседяваме много.
Когато имаме имен ден роднините са добре дошли.Черпим кафе и торта.
Вечерта сме на заведение с кръстниците .
Случвало се е и да заминем някъде за 3 дни.

Рожден ден на детето-празнуваме в детски клуб.Каним деца.
Роднините ,ако искат идват вкъщи на кафе и торта .Ако не-идват в заведението.

Ani88, това, дето го описваш никога не бих си го причинила. Направо си е страшничко... При думите село и голяма рода и се изприщвам.

Хаха, Bianka, и на мен не ми е приятно, но какво да правя. Рядко се съгласявам да отида, но особености по празниците, няма как. Когато си търсим партньор, ако и такова изискване за селото и родата поставим, не знам как ще го открием.😁

Ани ти отсега му намеквай, че няма да ходиш вечно там, иначе е леле мале. Ще ти е тегаво после и с дете все по село