Като гледам, ти ще родиш по Коледа, гледай си себе си и всичко да е наред, какви баници какъв чесън 
. Само до гости ще ти е...
. Само до гости ще ти е... - Публикувана: 27 ноем. 2011, 16:25 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2020, 17:11 ч.
За празниците, роднините и оцеляването
Като гледам, ти ще родиш по Коледа, гледай си себе си и всичко да е наред, какви баници какъв чесън . Само до гости ще ти е...
. Само до гости ще ти е...
Говорех за предните години и по принцип. Е, тогава нека се каним на кафе и бисквити. Щом те поканят/поканиш на вечеря, е редно да ти предложат/предложиш такава.
Аз мислех, че си говорим за не канените гости, а не само за приготовленията по празниците.
Съгласна съм, че когато са ме канили на вечеря, после съм връщала поканата също с вечеря.
Според мен има два подхода - ако гостите ти са достатъчно близки се знаете и какво ядете и от коя прослойка сте и е ясно какво сервирате. Например, майка ми и съпругът и са традиционалисти - хапват пържолки, салати, мезета - типично български. Нелепо е да седна да им се хвърлям с изчанчени ястия, примерно прошуто с пъпеш или подобни. Имам по-експериментално настроени приятели, за които това ще е интересно и там ще мога да се развихря. Ако пък сме си далечни познати - ще се водя по приетия етикет и ще проуча първо какви са вкусовите им предпочитания, ако има алергии и т.н. Да не говорим колко богат избор на "ястия без риск" съществуват. По етикет е прието домакините да съобразят менюто, което предлагат с гостите, които са поканили. Считам го за съвсем нормално.
Аз когато съм на гости не капризнича и от уважение към домакините хапвам каквото ми е поднесено. Имало е много случаи, в които просто съм опитвала, макар че не ми е било особено вкусно. В крайна сметка и аз отивам, за да видя хората. А за финансовата страна - нормално е ако си лишен от възможности в даден момент да не ти е кеф да си каниш гости, едно е скромна маса, друго е липса на каквото и да е.
Аз когато съм на гости не капризнича и от уважение към домакините хапвам каквото ми е поднесено. Имало е много случаи, в които просто съм опитвала, макар че не ми е било особено вкусно. В крайна сметка и аз отивам, за да видя хората. А за финансовата страна - нормално е ако си лишен от възможности в даден момент да не ти е кеф да си каниш гости, едно е скромна маса, друго е липса на каквото и да е.
Правилно Миа е казала, че е редно домакините да съобразят менюто според гостите си. Етикетът предполага и обратния вариантът - гостът предварително да спомене, че е на някакъв специален хранителен режим, а не да изненада домакините впоследствие.
Въобще, много полезно нещо е изучаването на етикета. Толкова много конфузни ситуации могат да се избегнат, ако и двете страни са запознати с него.
Това го казвам от позицията си на префърцунен сноб. Привет, Аргун!
Въобще, много полезно нещо е изучаването на етикета. Толкова много конфузни ситуации могат да се избегнат, ако и двете страни са запознати с него.
Това го казвам от позицията си на префърцунен сноб. Привет, Аргун!
А задължително ли е да се съобразят,ако някой от гостите не яде определен продукт,или видове храна,в случаите,когато не е животозастрашаващо,а е въпрос на вкус и предпочитания?Аз например не ям лук,чесън и праз.И ако салатата ги включва,няма и да я докосна.Имам обаче близки,които когато им гостувам,ми правят отделна салата,за което им благодаря.Не мисля,че са длъжни-като не ми хареса,просто ще измисля някакво възпитано извинение и няма да ям.
Тъй ще е то, както казваха навремето в "Тутурутка".
Освен да си направим един клуб по интереси "Сноб" и да си отворим отчетна тема...
Между другото аз употребявам думата изцяло в положителен смисъл, за разлика от "парвеню", което ми се струва, че повечето хора заместват необосновано със "сноб".
Вагабонд веднага да си вземе бележка и да знае, че е предупредена и следващия път като ме нарече сноб, го приемам за комплимент. Обаче за обида на парвеню ще хвърчи перушина.
Мидичка,
много правилно и мило постъпват твоите познати. Това съобразяване е всъщност уважение към твоите съображения да не ядеш еди какво си. Ти може да си съгласна да не ядеш никаква салата, за да не ги затрудниш, но имай предвид, че на тях самите няма да им е комфортно това.
Освен да си направим един клуб по интереси "Сноб" и да си отворим отчетна тема...
Между другото аз употребявам думата изцяло в положителен смисъл, за разлика от "парвеню", което ми се струва, че повечето хора заместват необосновано със "сноб".
Вагабонд веднага да си вземе бележка и да знае, че е предупредена и следващия път като ме нарече сноб, го приемам за комплимент. Обаче за обида на парвеню ще хвърчи перушина.
Мидичка,
много правилно и мило постъпват твоите познати. Това съобразяване е всъщност уважение към твоите съображения да не ядеш еди какво си. Ти може да си съгласна да не ядеш никаква салата, за да не ги затрудниш, но имай предвид, че на тях самите няма да им е комфортно това.
Мидичка,
За незапознати можеш да си отработиш кратка забавна история на тема "защо не обичам праз", така че хем да не ги засегнеш и да се почувстват неудобно от това, че за избрали тази храна, хем да си защитиш позицията, ако са по-дебелокожи и не приемат това, че не ядеш точно тяхната манджа.
Аз например не ям стриди и разказвам следното - аз съм от Варна и естествено, както повечето варненки, не мога да плувам (тук може да бъде описана доскорошната липса на басейни в града), следователно доста пъти не точно съм се давила, но да речем, че съм глътнала доста вода (може да бъде обяснено каква велика стратегия е това за забиване на гадже), а стридите имат вкус на морска вода, така че ми напомнят за безгрижните години преди да се омъжа за Х, хаха, бла-бла и т.н.
Моя приятелка не обича млякото с ориз на свекърва си и съм я подковала с история за преяждането в детската градина със сутляж (може да бъде обогатено с диалог на тема френска или турска е думата). Казва, че действа.
Накратко, ако човек се постарае, може хем да постигне своето разбиране за храна, хем да не накара домакините да се почувстват зле.
За незапознати можеш да си отработиш кратка забавна история на тема "защо не обичам праз", така че хем да не ги засегнеш и да се почувстват неудобно от това, че за избрали тази храна, хем да си защитиш позицията, ако са по-дебелокожи и не приемат това, че не ядеш точно тяхната манджа.
Аз например не ям стриди и разказвам следното - аз съм от Варна и естествено, както повечето варненки, не мога да плувам (тук може да бъде описана доскорошната липса на басейни в града), следователно доста пъти не точно съм се давила, но да речем, че съм глътнала доста вода (може да бъде обяснено каква велика стратегия е това за забиване на гадже), а стридите имат вкус на морска вода, така че ми напомнят за безгрижните години преди да се омъжа за Х, хаха, бла-бла и т.н.
Моя приятелка не обича млякото с ориз на свекърва си и съм я подковала с история за преяждането в детската градина със сутляж (може да бъде обогатено с диалог на тема френска или турска е думата). Казва, че действа.
Накратко, ако човек се постарае, може хем да постигне своето разбиране за храна, хем да не накара домакините да се почувстват зле.
Мидичка, затова е правилно ти да предупредиш, че си с такава непоносимост към лука. Съвсем невинно и уж между другото споменаваш, че си МНОГО чувствителна към лук, глутен, пръжки, сланина... по избор и молиш /най-любезно/, ако е възможно да не ти слагат такъв в салатата.
Усмихваш се ангелски и всички са доволни.
П.С. Аргун е дала идеалните съвети.
Парвеню е гадна и обидна дума. Съгласна съм. Сноб, префърцунен сноб, естетстващ сноб можете да ме наричате колкото искате.
Понеже съм такава една префърцунена, винаги, когато каня просто познати хора /непознати никога/, споделям какво ще е менюто, какви подправки смятам да сложа и предлагам да ми кажат, ако някой е с непоносимост, алергии или просто омраза към даден хранителен продукт. Не се и докачам, ако някой намери храната ми за твърде екстаравагантна за вкуса си. Всъщност само веднъж ми се е случвало с един кускус по марокански. Тъкмо имаше повече за мен
Усмихваш се ангелски и всички са доволни.
П.С. Аргун е дала идеалните съвети.
Парвеню е гадна и обидна дума. Съгласна съм. Сноб, префърцунен сноб, естетстващ сноб можете да ме наричате колкото искате.
Понеже съм такава една префърцунена, винаги, когато каня просто познати хора /непознати никога/, споделям какво ще е менюто, какви подправки смятам да сложа и предлагам да ми кажат, ако някой е с непоносимост, алергии или просто омраза към даден хранителен продукт. Не се и докачам, ако някой намери храната ми за твърде екстаравагантна за вкуса си. Всъщност само веднъж ми се е случвало с един кускус по марокански. Тъкмо имаше повече за мен
Относно храната, имам неприятното усещане от минали
години, когато непрекъснато се подканяше "хайде, хапвайте, пробвай това" и др.
Всичко е сложено на масата и е за гостите, а вкусове - различни.
Кой на диета, кой пости, това не трябва да бъде притеснение и за двете страни -
винаги има нещо, което може да се "бодне "!
Разликата е в това, че когато гостите са с покана се съобразяваме с тях и съответното меню,
а когато е нещо импровизирано - както дойде.
Винаги съм с покана , но нося бутилка и нещо , като допълнение , малък + към домакините.
години, когато непрекъснато се подканяше "хайде, хапвайте, пробвай това" и др.
Всичко е сложено на масата и е за гостите, а вкусове - различни.
Кой на диета, кой пости, това не трябва да бъде притеснение и за двете страни -
винаги има нещо, което може да се "бодне "!
Разликата е в това, че когато гостите са с покана се съобразяваме с тях и съответното меню,
а когато е нещо импровизирано - както дойде.
Винаги съм с покана , но нося бутилка и нещо , като допълнение , малък + към домакините.
Мидичка,
За незапознати можеш да си отработиш кратка забавна история на тема "защо не обичам праз", така че хем да не ги засегнеш и да се почувстват неудобно от това, че за избрали тази храна, хем да си защитиш позицията, ако са по-дебелокожи и не приемат това, че не ядеш точно тяхната манджа.
Аз например не ям стриди и разказвам следното - аз съм от Варна и естествено, както повечето варненки, не мога да плувам (тук може да бъде описана доскорошната липса на басейни в града), следователно доста пъти не точно съм се давила, но да речем, че съм глътнала доста вода (може да бъде обяснено каква велика стратегия е това за забиване на гадже), а стридите имат вкус на морска вода, така че ми напомнят за безгрижните години преди да се омъжа за Х, хаха, бла-бла и т.н.
Моя приятелка не обича млякото с ориз на свекърва си и съм я подковала с история за преяждането в детската градина със сутляж (може да бъде обогатено с диалог на тема френска или турска е думата). Казва, че действа.
Накратко, ако човек се постарае, може хем да постигне своето разбиране за храна, хем да не накара домакините да се почувстват зле.
За незапознати можеш да си отработиш кратка забавна история на тема "защо не обичам праз", така че хем да не ги засегнеш и да се почувстват неудобно от това, че за избрали тази храна, хем да си защитиш позицията, ако са по-дебелокожи и не приемат това, че не ядеш точно тяхната манджа.
Аз например не ям стриди и разказвам следното - аз съм от Варна и естествено, както повечето варненки, не мога да плувам (тук може да бъде описана доскорошната липса на басейни в града), следователно доста пъти не точно съм се давила, но да речем, че съм глътнала доста вода (може да бъде обяснено каква велика стратегия е това за забиване на гадже), а стридите имат вкус на морска вода, така че ми напомнят за безгрижните години преди да се омъжа за Х, хаха, бла-бла и т.н.
Моя приятелка не обича млякото с ориз на свекърва си и съм я подковала с история за преяждането в детската градина със сутляж (може да бъде обогатено с диалог на тема френска или турска е думата). Казва, че действа.
Накратко, ако човек се постарае, може хем да постигне своето разбиране за храна, хем да не накара домакините да се почувстват зле.
Argun,много интересен подход,ще го пробвам
Аз да ви кажа, че много губите че не консумирате лук. АЗ например, мога да изям глава лук като ябълка. Честно. Зъбите ми са здрави, кожата ми е хубава и не се разболявам. Не казвам че е заради лука, имам много силен имунитет по природа. Разбира се, не го правя пред хората когато съм на гости, а когато съм си в къщи сама, обелвам си една голяма глава лук и точно като ябълка си я хрупам, както е цялата. Вкусно ми е даже. Майка ми така ме научи от дете.
X
Реклама