За празниците, роднините и оцеляването

Слава Богу, че прочетох това в тая тема, защото вече започнах да си мисля, че нещо аз не съм наред. Странно е как от две страници тема само двама човека се чувстват добре сред роднините си и от изказванията им не струят едни такива змийско-гущерски нотки. Не искам да обидя никого, просто ми стана тъжно честно. По филмите дават едни вълшебни празници в компанията на цялото семейство, децата са щастливи, гозбите вкусни, наздравиците и прегръдките от сърце и излиза, че аз съм щастливка да имам подобна вълшебна Коледа в семейството си без да се изтрайваме едвам. Дай Боже всекиму!

Веднъж в годината няма нищо на никого да му стане. Ако отношенията не са просто куртоазни , а направо трагични , какво има да го мислите, просто не се събирате.
Аз от близо 2 години съм далеч от роднини и близки, така че към днешна дата всички са ми мили и за единият празник не само ще ги изтрая, но и ще ги заобичам за кратко.
Вещи в занаята, това е чудесно и ние преди така правехме, точно това ми липсва. Въпреки различията ни на празника успявахме само да се насладим без мърморене и криви физиономии.

Нужно ли е да си разваляме празника, като се хапем? Не е ли по-добре да не празнуваме заедно? Или това се отнася за случаите, в които ни се налага да седнем на една маса?
................
renci, темата е за хора, които не се чувстват добре сред роднините! А те са мнозинство, по мои наблюдения!

Абсолютно. Аз смятам така и тази година оставих голямата си дъщеря сама да реши. Предпочете да си покани съученици и приятели и си прекараха страхотно. Обаче свекърското тяло реши, че това е кръвна обида - как така без тях? В резултат бяха дуднали на детето как нищо да му дадат, щото не заслужавала, и как майка й била виновна за това.    Аз пък отвърнах на удара и оттам нататък прекратих всякакви събирания. И без това ми беше писнало на всеки празник на децата да се смятат за задължени да идват и че без тях не може да стане празник ... 

Тази година за пръв път ще си празнуваме предстоящите празници вкъщи, без свекъри, баби и дядовци. Само ние тримката. Крайно време беше.

Последният и единствен рожден ден, който съм празнувала с баби и дядовци беше първият на децата.  За Коледа правим графици, като посещенията са в рамките на няколко часа., да се видим, да разменим подаръци.

Като споменавате филмите, се сещам за два варианта - комедии, в които всичко се обърква или такива, в които всички се изпокарват.

Maй имаше и няколко хоръра на тази тема 

Нашето семейство е от тези като по филмите. От както сме заедно с мъжа ми винаги събирането става у нас. Всички- майки, бащи, братя и сестри. За мен е огромно удоволствие. Празника е пълен. Е, наистина ние имаме чудесни отношения. Ако ги нямахме - щяхме да празнуваме по друг начин.

Чудесните междуфамилни отношения понякога така се сговняват, без извинение, че може да се чудите откъде ви е дошло. Казвам го от личен опит. 

До преди няколко години се събирахме в къщата на моите баба и дядо в планината. Баба винаги ни чакаше, за да украсим ние елхата, палим камината, правим снежни човеци на двора, приказка просто! Сега, след като се поумножихме, стана традиция да се събираме в малки къщи под наем отново в планината. Винаги ни е много приятно, винаги чакаме Коледа с нетърпение и се радваме, че сме заедно и никога дните не ни стигат. И през останалата част от годината се виждаме, чуваме и така.

Последните коментари ми прозвучаха ...ъъ завистливо.  
Съвсем не мисля, че отношенията ни са прекрасни, но истината е, че и двете ни семейства са толерантни. За 4 години нямаме конфликти, а и Коледа е единствения празник, на който се събираме всички заедно. Просто атмосферата на празника е такава, че не си заслужава да се разваля с дребни интриги. Но, ако роднините ми са досадни, дребнави, и търсят с какво да се заядат, място в дома ми, точно на този празник нямат.

Аз проблем имам само със свекърва ми.
Преди всяка събота се налагаше да ходим.Именно защото не исках да сме там на празници.
Сега за по няколко часа на Коледа и Гергьовден.На Великден сме по морето и така ни е добре
Тази година отново на Бъдни вечер ще сме си в нас.Няма да съм кой знае колко напреднала и никаквъ проблем няма да имам да си сготвя и оправя.Ако трябва мама ще ми помогне и така.Сама си го направих традиция.Вече 5та година да сме си ние в къщи.Пъвите 2 бяхме с девер ми,сега тримата.Хубаво ни е
Коледа нали е 2 дни.Та единя сме при свекърите,на другия при майка ми.Правя го заради детето и татко му.А и уважавам свекър ми много.Не искам да се карам с никой допълнително-не и в момента,че хормоните ми ще избият много лесно

Вещи в занаята, коментарът ми е доста реалистичен и както казах - продиктуван от собствен опит. И аз си мислех, че всички сме толерантни, интелигентни, разумни и дипломатични хора, а в крайна сметка се стигна до такива просташки циркове, че още не мога да се освестя. Затова съм доволна, че приключих всякакви фамилни отношения (със свекърите) и вече се радвам на мир и спокойствие вкъщи и в душата си.
Иначе няма нищо по-хубаво от разбирателството във фамилията. Просто понякога най-неочаквано се получават издънки. Никой не е застрахован.

Оооооооооооооооох,моята болна тема....


Преди да се оженя все работех по Коледа и си изкарвах страхотно,където и с когото и да съм.
Като дете помня вълшебните Коледа и Нова година на баба ми, с пълна трапеза,питка,борш,плодове,вино и много,много музика.Спомням си една истинска руска Нова година, с дядо Мраз,елхичка,вечеряме на музика,после всички пеем на няколко гласа, а дядо свири на мандолина,шегуваме се,танцуваме и играем лотто.Естествено,децата все печелят:)

Спомням си безброините подаръци-задължително книжка, от която чета на глас пред всички, на руски и на български,после децата се събираме зад завесата /първата ми сцена/ и измисляме празнична програма с танци,песни и рецитиране на стихотворения.

Когато съм в България на Коледа майка ми не спира да готви.Ако не знаете как се качват 7 кила за 2 дни тя ще ви покаже.Гледам да не оставам много дълго,защото рискувам да не си вляза в палтото на тръгване...

В Холандия мъжа ми прави разни рибни коктейли, аз помагам само за сосовете.Свекърите ми живеят в същия град и мъжа ми все кани свекърва ми у дома.На мен не ми пречи,но после трябва мъжа ми да я кара обратно и за него е доста натоварващо.Свекър ми е в старчески дом.Нямам представа как ще е тази година,нямаме планове.

Много ми се иска детето като стане голямо да се събираме у дома и всички да се чувстват добре, да има елхичка, навън да вие виелица, а у дома да запалим камината и да ни е топло заедно.Всъщност,искам да имам много внуци и да им разкавам приказки:)

Така е, но сговняненото  става от сговнени хора.
Пък и не става въпрос според мен за неотлъчно празнуване винаги с родата, един ден в годината и то, ако нямаш други планове не виждам да е такава катастрофа. Ние се събирахме единствено и само на Коледа, не на Бъдни вечер, защото това си е семеен празник и всеки си седи в неговата къща. Не се събираме плюс това винаги у едни и същи- т.е. при нас сме ние и родителите ни от двете ни страни. Чак такава физическа неръпимост нямаме , че да не можем да изкараме една вечер за наздравица. Пък и това не е неотлъчно всяка година, защото ситуацията и местоположенията се менят, не сме залепени за роднините си. Трябва да има дипломатичност, за да си извоювате лично пространство, ако въобще някой иска да ви го нарушава.
Всичко зависи от взаимоотношенията на роднините.