"Другарски съд" - какво мислите за този метод?

  • 2 883
  • 26
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • София
  • Мнения: 38 530
Напоследък забелязвам, че този остарял метод от времето ма комунизма е ужасно популярен в училище. Детето е направило някоя беля в училище и учителката веднага се изцепва:

Ела тука сега пред целия клас и кажи защо така?

И целия клас слуша, гледа, обвинява ако трябва - картинка като от стар филм.
И представяте си какво му е на детето като го изправят така?

Какво мислите вие за този метод на възпитание - другарския съд?
Аз лично мисля, че е отвратителен.
Да не забравяме, че има поне 10 други метода, с които може да се контролира поведението на един ученик.

Последна редакция: пт, 25 ное 2011, 10:18 от L'Agent

# 1
  • Мнения: 160
Струва ми се, че трябва да се пробват всички методи. Ако детето се чувства засрамено, толкова по-добре, знечи това действа. Другия път си помисли дали иска пак да го изправят пред класа...

# 2
  • Мнения: 24 467
Зависи- нож с две остриета е.
Ако учителят е незаинтересован, гледащ да се плъзне по тънката лайсна, несправедлив, очевидно делящ учениците на групи, с явни предпочитания към някои, неготов да изслуша безпристсрастно всеки от тях- по- добре да го няма това чудо.
Ако е справедлив, с богат житейски опит, роден психолог и педагог- отлична идея. Но това се прави от учител, който има близки отношения с класа си, на когото децата вярват, който може да ги ръководи добре.
Имам основен принцип /професионален, но не следва да е тясно приложим/- ако не може да се установи по категоричен начин нечия вина, не може да се обсъжда такава. По- скоро може да се обследва и трябва какво е станало, като се изслушат децата- всички деца. Да се създаде обстановка да бъдат наистина изслушани, а не да се прекъсват едно- друго и да се карат помежду си. Добрият педагог го умее. Виждала съм. Много полезно занимание е това, но само в такива случаи. Т.к. камерите се явяват все още "обществено неудобни".

# 3
  • Мнения: 46 520
Като цяло съм за. И мисля, че е ефективен. Изключвам учителите, за които писа вече Judy, при тях всеки метод е с лошо въздействие.

Трябва да разбере как се чувстват децата с/у него, точно какво им е причинил.

...
И представяте си какво му е на детето като го изправят така?...

Надявам се да се чувства зле, защото ако не се почувства, няма да се промени.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 2 768
Методът не ми харесва, за малки ученици. Малките обикновено разбраи-неразбрали кой е виновен бързат да обвиняват.
За големи съм по-склонна да го приема. Там децата вече са по-пораснали и гледат от всички страни.
Но както е казала Judy, aко учителят е справедлив, психолог и педагог хубава  идея.

# 5
  • Мнения: 515
Методът не ми харесва, за малки ученици. Малките обикновено разбраи-неразбрали кой е виновен бързат да обвиняват.
За големи съм по-склонна да го приема. Там децата вече са по-пораснали и гледат от всички страни.
Но както е казала Judy, aко учителят е справедлив, психолог и педагог хубава  идея.

 Peace

# 6
  • Мнения: 8 567
Зависи наистина от учителя.
В класа на сина ми още от първи клас проблемите се решаваха така, но  не буквално "Излез и се черви пред всички и кажи какви си ги свършил", а внимателно, постепенно целия клас се включва в обсъждането на конкретното провинение, после преминават към обсъждане на поведението в училище като цяло, споделят децата мнението си, но идеята е обстановката да е непринудена и дружелюбна, а не обвиняващи и унизителна.
Когато 20 деца обсъждат кое е в нормите и кое извън тях, направлявани от учител, без да сочат с пръст конкретния виновник и да го заклеймяват многократно, самият той се отпуска и може да възприеме чуждите идеи и виждания, да се чувства част от групата, объркал се, ще се поправи.
Ако бъде изправен до стената и порицаван, според мен ще му остане чувството, че е по-различен, по-лош, неразбран...
Това е мнението ми за начален курс, в горните съвсем различно седят нещата - децата вече са оформили представите си за училищните наказания или по-скоро за липсата на такива, там се надявам да има всякакви наказателни мерки, но това с червенето пред строя не съм сигурна доколко би работело при всеки.
На по-голямата възраст възприемам гонене от час-когато пречи на часа, ако вилнее в междучасие - ангажиране в междучасията, нещо, което да е адекватно с провинението и да възпрерятства поторенията на едно и също провинение, а не да е самоцелно наказание.

# 7
  • Мнения: 442

     И на мен не ми харесва. Винаги е по-добре да подходиш с добро, а не с ''лошо''.
В начален курс имаше такава практика. Изкарваха ни на дъската, ако няма недоволни от теб- всички ръкопляскат, ако има недоволни- вдигаха ръце и се започваха едни обвинения. Беше ми жал за тези съученици. Обидата те кара да не се вглеждаш в проблема, защото си зает да се защитиш от неприятното отношение, тъй като няма кой друг да го направи и се чувстваш сам- колкото и банално да звучи...  Simple Smile Аз не бих го причинила на децата, бих направила друго. Критиката, само когато е градивна ( без намек за обида и лично отношение), е от полза.
Ако има проблем- има съответната причина. Откриеш ли причината, решението е лесно. Но много хора не се замислят за причината, а смятат, че с наказания и упреци проблемът ще се разреши.  Peace

# 8
  • София
  • Мнения: 38 530
Е, за съжаление, аз не говоря за добрата практика. Говоря точно за случаи на учител, който го мързи да мисли какво да направи и изкарва детето да се черви и унижава пред всички за дреболии или за лични неща.

# 9
  • Мнения: 24 467
ППЗНП:
Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Учителят не може да нарушава правата на детето и ученика, да унижава личното им достойнство, да прилага форми на физическо и психическо насилие върху тях.

Ако е сериозно- подайте жалба до директора и инспектората.

# 10
  • Мнения: 1 296
Методът не ми харесва, за малки ученици. Малките обикновено разбраи-неразбрали кой е виновен бързат да обвиняват.
За големи съм по-склонна да го приема. Там децата вече са по-пораснали и гледат от всички страни.
Но както е казала Judy, aко учителят е справедлив, психолог и педагог хубава  идея.
И на мен не ми харесва.
Същото червене може да стане и в присъствието на учител, директор, съветник и родител/и. Не ми допада идеята детето да е вид нарицателно олицетворение за класа.
Отчитам факта, че моите и двамата са кротки.  Така че ако ,не дай боже, се стигне до подобна ситуация, то тя ще е някаква инцидентна, а не поредна.

# 11
  • Мнения: 142
В класа на детето ми, когато има проблеми с едно или група деца се обсъждат от целия клас. Всеки си казва мнението и гледната точка и се опитват да изгладят проблемите. Доста е ефективно и класът е спокоен, сплотен.
Не  е точно "другарски" съд.

# 12
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
В класа на детето ми, когато има проблеми с едно или група деца се обсъждат от целия клас. Всеки си казва мнението и гледната точка и се опитват да изгладят проблемите. Доста е ефективно и класът е спокоен, сплотен.
Не  е точно "другарски" съд.
И аз подкрепям това, защото е много ефективно. В училище класът е едно цяло (поне така трябва да е). Трябва да работят заедно, а учат заедно, да покриват нормативи заедно, гледа се общ успех и общи отсъствия, както и дисциплина. Когато един човек от този клас е сгафил, значи дисциплината на целия клас е под въпрос. В този ред на мисли, е добре да се работи общо с целия клас и класната.
Съвсем отделно е, когато изкараш някой пред дъската и умишлено се гавриш с него. Това не го подкрепям. Нека излезе и да каже "аз направих това и това, за което съжалявам"-така да. Но унижения не приемам Naughty

# 13
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 323
Не ми харесва този начин на възпитание. Първо трябва да се разговаря с детето насаме, ако не се поправи или постъпката му е много лоша - с родителите. На мнение съм, че децата тепърва се учат да общуват и в началото за предпочитане е това да става по-тесен кръг: засегнатото дете, беладжията и госпожата и кръгът при нужда постепенно да се увеличава /майки, бащи/.

# 14
  • Мнения: 142
Всеки проблем има две, че поякога  и повече страни. Когато се разисква между всичките страни се изглажда по - бързо и без чувството, че едната страна е победила.
Не става въпрос за публично приковаване на позорния стълб и задължителните летящи хранителни продукти, за назидателно размахване на пръст и порицание.
Това го твърдя от опита си на родител и на малки, и на по-големи ученици.

# 15
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Всеки проблем има две, че поякога  и повече страни. Когато се разисква между всичките страни се изглажда по - бързо и без чувството, че едната страна е победила. .....

 Peace
Не подкрепям каквито и да било методи, в които детето се чувства смачкано, неразбрано и изправено само срещу всички други. Огорчението и обидата в такъв момент се запомнят много повече от всяко друго усещане и не раждат нищо добро в бъдеще. Подчинение в страх не е решение. В този смисъл "другарският съд" за мен е анти -  метод за решаване на проблемите.

# 16
  • София
  • Мнения: 2 217
Другарски съд - няма по-несправедлив съд.

# 17
  • Бургас
  • Мнения: 372
Не го одобрявам. Не виждам особен смисъл. Ако едно дете да речем е бутнало друго, то това са техни лични отношения, които не засягат останалите, и като такива трябва да си останат лични и да се изяснят от засегнатите деца. Не мисля, че останалите ги касае и е нужно да гледат укорително и подигравателно провинилия се. Много е унизително, нищо педагогическо не виждам Stop. Това е страхотен начин една дете да бъде нарочено. Ако до преди това за конкретната случка са знаели само засегнатите, то след това всички знаят кой е побойника, например, и от една случка той бива нарочен и сочен с пръст от съучениците. Поне няколко дни след това ще има подмятания, подигравки, може трайно да си останат такива. Не ми се струва редно и полезно. От друга страна, ако детето е засегнало с действията си целия клас - например надраскало е стената, скъсало пердетата, умишлено е повредило нещо, което е за целия клас, да, тогава дължи извинение на всички. Но ако не касае класа, мисля, че най-добре е нещата да си останат лични, точно заради възможността детето да бъде нарочено. Не във всички случаи се случва, но не може да се рискува с подобни неща. Освен това детето няма да се разкае за грешката си истински и да осъзнае къде е сгрешило, нито ще си вземе поука, по-скоро ще изпита срам, вместо разкаяние.  Peace

# 18
  • Мнения: 2 755
Зависи наистина от учителя.
В класа на сина ми още от първи клас проблемите се решаваха така, но  не буквално "Излез и се черви пред всички и кажи какви си ги свършил", а внимателно, постепенно целия клас се включва в обсъждането на конкретното провинение, после преминават към обсъждане на поведението в училище като цяло, споделят децата мнението си, но идеята е обстановката да е непринудена и дружелюбна, а не обвиняващи и унизителна.
Когато 20 деца обсъждат кое е в нормите и кое извън тях, направлявани от учител, без да сочат с пръст конкретния виновник и да го заклеймяват многократно, самият той се отпуска и може да възприеме чуждите идеи и виждания, да се чувства част от групата, объркал се, ще се поправи.
Ако бъде изправен до стената и порицаван, според мен ще му остане чувството, че е по-различен, по-лош, неразбран...
Това е мнението ми за начален курс, в горните съвсем различно седят нещата - децата вече са оформили представите си за училищните наказания или по-скоро за липсата на такива, там се надявам да има всякакви наказателни мерки, но това с червенето пред строя не съм сигурна доколко би работело при всеки.
На по-голямата възраст възприемам гонене от час-когато пречи на часа, ако вилнее в междучасие - ангажиране в междучасията, нещо, което да е адекватно с провинението и да възпрерятства поторенията на едно и също провинение, а не да е самоцелно наказание.


Споделям напълно това мнение.  Peace

# 19
  • Мнения: 35
Не го одобрявам.

# 20
  • зад кестените
  • Мнения: 795
"Другарски съд" Shocked Е направо настръхвам честно казано!Не го одобрявам  приложен нито към деца нито към възрастни.. Не виждам и какво може да помогне при толкова малки деца.Това е по скоро е измиване на ръцете от страна на учителя и натоварване на децата с определено решение.
Не ми харесва този начин на възпитание. Първо трябва да се разговаря с детето насаме, ако не се поправи или постъпката му е много лоша - с родителите. На мнение съм, че децата тепърва се учат да общуват и в началото за предпочитане е това да става по-тесен кръг: засегнатото дете, беладжията и госпожата и кръгът при нужда постепенно да се увеличава /майки, бащи/.
Добре казано Peace

# 21
  • Мнения: X
Не ми харесва такъв метод (дори ме ужасява), независимо дали учителят е добър, децата добронамерени  и т.н. Всъщност не вярвам, че добър учител би допуснал такова нещо. Звучи ми като нещо престъпно.

# 22
  • Мнения: 11 918
Не одобрявам и не приемам така наречения "другарски съд".
В такъв "съд" твърде произволно са размесени ролите на обвинителите и защитника, изобщо се съмнявам за сериозно поемане на роля на защитник, а май децата твърде податливо и твърде охотно  влизат в ролята на обвинители.

Детската душа е крехка и фина, затова такива аматьорски изпълнения и игра на "съдилища" не са никак правилно решение.За корекция на поведението на провинилото се дете има училищни психолози, специалисти, а ако то, самото пожелае да поговори с някого от съучениците си, тогава би трябвало да се мисли как да бъде подпомогнато да го направи.А не да му се изтъпани целият клас срещу него, пък дори и с добри намерения.

# 23
  • Мнения: 2 353
  Направо по едно електрическо столче на батерии да им подарим за Нова Година...ъ-ъ... Коледа.

# 24
  • София
  • Мнения: 38 530
Нямаше да е лошо някой да подари на "другарката" един курс по съвременна педагогика. Ама няма.

# 25
  • Мнения: X
Нямаше да е лошо някой да подари на "другарката" един курс по съвременна педагогика. Ама няма.

Другарките, които имат най-голяма нужда от такива курсове, най се дърпат от тях.

# 26
  • Мнения: 1 217
Луда работа.

Общи условия

Активация на акаунт