Всеки проблем има две, че поякога и повече страни. Когато се разисква между всичките страни се изглажда по - бързо и без чувството, че едната страна е победила. .....
Не подкрепям каквито и да било методи, в които детето се чувства смачкано, неразбрано и изправено само срещу всички други. Огорчението и обидата в такъв момент се запомнят много повече от всяко друго усещане и не раждат нищо добро в бъдеще. Подчинение в страх не е решение. В този смисъл "другарският съд" за мен е анти - метод за решаване на проблемите.
. Това е страхотен начин една дете да бъде нарочено. Ако до преди това за конкретната случка са знаели само засегнатите, то след това всички знаят кой е побойника, например, и от една случка той бива нарочен и сочен с пръст от съучениците. Поне няколко дни след това ще има подмятания, подигравки, може трайно да си останат такива. Не ми се струва редно и полезно. От друга страна, ако детето е засегнало с действията си целия клас - например надраскало е стената, скъсало пердетата, умишлено е повредило нещо, което е за целия клас, да, тогава дължи извинение на всички. Но ако не касае класа, мисля, че най-добре е нещата да си останат лични, точно заради възможността детето да бъде нарочено. Не във всички случаи се случва, но не може да се рискува с подобни неща. Освен това детето няма да се разкае за грешката си истински и да осъзнае къде е сгрешило, нито ще си вземе поука, по-скоро ще изпита срам, вместо разкаяние. 
Е направо настръхвам честно казано!Не го одобрявам приложен нито към деца нито към възрастни.. Не виждам и какво може да помогне при толкова малки деца.Това е по скоро е измиване на ръцете от страна на учителя и натоварване на децата с определено решение.
