отрицанието при малките деца

ооооооооо вие сте нищо ,ама наистина нищо,
малката ми щерка която по принцип е ангелче преди около две седмици такова чудо ми разигра  ,отивам да я взема от ясла и тя в първия момент много ми се зарадва,ама веднага после казва" ааа,не искам ти искам баба да ме взвме..."и се връща обратно ,госпожата ми я води с уговорки че вече заключват.Само да ви кажа че не съм маика звяр,даже напротив(те затова ми и танцуват на главата)
и като почна един ужас ,докато се обърна нашта драснала по стълбите,слизам след нея ,чувам и гласа някъде от далече,излизам на двора-мрак студ(-10) и нея я няма ,връщам се тичам на другия изход-тъкмо излиза,еи така гола по тънка блуза,хващам я,а тя рев,пусни ме ,и се хили.Сестра и седи милата горе в яслата и ни чака шашната.Опитвам се да я обуя-не неможе,махаи се искам баба,ама еи така за играта.И си викам трябва по строго-и в момнта в които и се скарах да видите ужас,махни се ,не те искам искам обратно ,не искам вкъщи.....мале мале.викам си като излезем навън ще я лъхне студено и ще се кротне.Излизаме навън а тя като залепена на цемента не мога да я вдигна,добре че две госпожи от ОДЗ-то излизаха та взеха да ми помагат,Три жени не можем да я облече.
 Голямата ми щерка милата седи и ми държи покупките и тежките торби....както и да е,облкякохме я, и нарамих като агне, на рамо защото по друг начин като я нося падаме,Вървя аз а тя крещи ама зверски и ме удря-ПУСНИ МЕ ИСКАМ ДА ИЗБЯГАМ и така докато се приберем,вкъщи залепена на вратата "искам в яслата не искам тука"после премина на темата"отвори ми вратата искам да си хвръля шапката",защо бе мамина ще си хвЪрляш шапката" "еи така да стане мръсна и ДА ИЗБЯГАМ 'и така докато аз накрая не ревнах в безпомощието си и тя нещо прещрака, не плачи мамо.аз много те обичам и ти ме обичаш,а преди това крещеше гневно "не ме обичаш'"
А сега кажете от къде толкова екзистенциални  и концептуални думи в една почти 3 годишна пикла....само да кажа че тя наисдтина винаги е като ангелче,ама ето че вече изкарахме още една такава криза,ама аиде тя не се брои защото беше на връх нова година и отчитам че беше 2 през ноща и е била изморена.....
така че "НЕ" тата не са проблем те са само период наистина,изненади има винаги,моята щерка не ми е казвала не досега,но пък неините чудеса ми стигат

Ей мили момичета, аз си мислих че само моето Диди прави такива номера......Но явно е характерно за децата на около 2-3 годинки........Опитват се да се налагат и в повечето пъти май успяват и колкото повече настояваш за нещо толкова повече отричат........Ние май попреминахме този период, но не мога да кажа със сигурност, защото баба й я гледа в момента........А там едни лиготии, нали ги знаете бабите...........
Аз лично като искам да постигна нещо и ми се връща с отрицание поставям така въпроса, противоположно, нека тя пак си вика, Не, но поне ще е на моето......Но трябва много такт и търпение докато премине тоя период.......и да не им показваме че те командват парада.......

Това е бебешкия пубертет от втората до третата година, в груби граници. Всичко е НЕ. Голям майтап е, на разходка сме, но той вече е капнал от бягане: Уморен ли си? - Не!, Искаш ли да те нося? - Не!, Ела тогава! - и подава ръчичики! Та това НЕ е просто защото така им харесва да си го казват 

Мисля, че няма място за притеснение! Наистина малките джуджета са големи НЕчковци. При нас "не"-то е придружено с крясък и тръшкане, ама пусти бебешки пубертет, както е споменала по-горе Третокласната БОГИНЯ!

Leleleeee,МУРИН колко добре те разбирам....

Ех аз немога да се оплача че НЕ-то е съпроводено с тръшкане и мятане на земята  ,но по някой път се случва когато и откажа нещо (например за телевизора ) тя почва да вика и да се удря по лицето .Не и обръшам внимание за това ,но ме е стрх да и отказвам повечето от нещата .Да не и стане навик да прави така . Дори  ми казва :Мамо,защо казваш не нали не е хубаво да се казва не  .А де стана с мойте камъни по мойта глава.