отрицанието при малките деца

Освен да ти повторя, че наистина трябва да го приемаш спокойно, и аз не знам какво друго може да се направи. При нас е същото, макар щерката да е по-малка. Всичко е не, освен пързалянето с шейна - на него каза ДА. "Искаш ли банан?" - "НЕ" и тръгва към кухнята за банана. Игнорирай и това е, дано отмине скоро, защото мисля, че е само период.

Търпение mу е mайката, mили4ка, просто се запаси с търпение и из4акай този естествен период от развитието на детето да преmине.

Спокойно.Моят Сашо е на 2г.и почти 7мес. и също е на фаза- не, не щеш, не може.

О и ние сме на същия хал, само че изобщо не показвам емоции, знам че поне 2 пъти ще ми откаже дрехите, които й предлагам сутрин, затова просто вадя други или ако бързам й казвам - избери си сама.

Виж за ядене никога не ми е отказвала,  но пък иска тя да си избере какво точно и това я оставям да направи сама.

Затова поемаш дълбоко въздух и не си гослагаш на сърцето. Трудно е само отначало, после нещата влизат в релси.

Все едно съм го писала аз моята дъщеря е същата.Където и да отида с нея не оставаме незабелязани. Много ми е трудно....

И при нас е така! Всички, които го видят за малко казват "Ах, колко сладко казва "не ще иска", а на мен ми идва да крещя като го чуя! Като гледам колко е голяма твоята дъщеря и си представя, че това ще продължи още поне година... Най-добре направо да хващам влака за Карлуково!

Благодаря ви че ми отговорихте, като видях че не само мойто дете е така с това НЕ малко по спокойна, надявам се всичко да си мине поред и на вас също   

   И при нас е същото! Просто не му обръщам внимание! Само с обличането е проблем - "Не иска блича" и тогава трябват наистина големи трикове за да го накараме.
  Онзи ден съм се смяла с него, много смешно казва "кухня" и аз му казвам "кажи на тати кухня", а той "няма каже куфня".

Мами, да не ви плаша, ама периода на отрицанието може да си продължи до пубертета..при някои хора и цял живот Майтапя се...Нормално е, не се притеснявай! На моя приятелка дъщерята като я питаха как се казва, отговаряше "НЕАни".....Дребната също за всяко нещо казва НЕ и НЯМА, но аз не обръщам внимание или й давам право на избор между две други неща....е, ако и това не помогне - просто правим каквото трябва, независимо от НЯМА-нето Напосредък като ми поиска нещо, което не може да получи, аз й отговарям с НЯМА, тя поглежда хитро и ми казва - ИМА НЯМА! и така в шеги и закачки......Весели празници! 

  Не се ядосвай за глупости всичко, което си написала е толкова весело, забавлявай се и ти с дъщеря си, хората със сигурност ще си помислят, че тя е едно много сладко детенце . Може да бъдеш изобретателна и ти и да почнеш да й говориш с отрицание, тогава ще си измисли нова занимавка, която ще бъде не по-малко изобретателна .

Дъщеря ми е на 2г10м. и мисля, че този период попремина. Не й се връзвах много, оставях я да си мисли, че ще стане на нейното, и неусетно си налагах моето  Сега е на тема: "Ще го направя, но след малко"...т.е. опитва се да наложи забавяне на изпълнение на молбата, защото ТЯ има по-важни неща за свършване.

При нас не-то е гарнирано с тъпак  .Ама сме ги научили едни в яслата..........

Според мен е период, така съм чела. Първо е не до припадък, след което следва - да. И моят син, на всичко казва не

Онзи ден прочетох темата,но не отговорих тъй като не ме засягаше.Но от следващия ден всичко и при нас започна да е НЕ

ооооооооо вие сте нищо ,ама наистина нищо,
малката ми щерка която по принцип е ангелче преди около две седмици такова чудо ми разигра  ,отивам да я взема от ясла и тя в първия момент много ми се зарадва,ама веднага после казва" ааа,не искам ти искам баба да ме взвме..."и се връща обратно ,госпожата ми я води с уговорки че вече заключват.Само да ви кажа че не съм маика звяр,даже напротив(те затова ми и танцуват на главата)
и като почна един ужас ,докато се обърна нашта драснала по стълбите,слизам след нея ,чувам и гласа някъде от далече,излизам на двора-мрак студ(-10) и нея я няма ,връщам се тичам на другия изход-тъкмо излиза,еи така гола по тънка блуза,хващам я,а тя рев,пусни ме ,и се хили.Сестра и седи милата горе в яслата и ни чака шашната.Опитвам се да я обуя-не неможе,махаи се искам баба,ама еи така за играта.И си викам трябва по строго-и в момнта в които и се скарах да видите ужас,махни се ,не те искам искам обратно ,не искам вкъщи.....мале мале.викам си като излезем навън ще я лъхне студено и ще се кротне.Излизаме навън а тя като залепена на цемента не мога да я вдигна,добре че две госпожи от ОДЗ-то излизаха та взеха да ми помагат,Три жени не можем да я облече.
 Голямата ми щерка милата седи и ми държи покупките и тежките торби....както и да е,облкякохме я, и нарамих като агне, на рамо защото по друг начин като я нося падаме,Вървя аз а тя крещи ама зверски и ме удря-ПУСНИ МЕ ИСКАМ ДА ИЗБЯГАМ и така докато се приберем,вкъщи залепена на вратата "искам в яслата не искам тука"после премина на темата"отвори ми вратата искам да си хвръля шапката",защо бе мамина ще си хвЪрляш шапката" "еи така да стане мръсна и ДА ИЗБЯГАМ 'и така докато аз накрая не ревнах в безпомощието си и тя нещо прещрака, не плачи мамо.аз много те обичам и ти ме обичаш,а преди това крещеше гневно "не ме обичаш'"
А сега кажете от къде толкова екзистенциални  и концептуални думи в една почти 3 годишна пикла....само да кажа че тя наисдтина винаги е като ангелче,ама ето че вече изкарахме още една такава криза,ама аиде тя не се брои защото беше на връх нова година и отчитам че беше 2 през ноща и е била изморена.....
така че "НЕ" тата не са проблем те са само период наистина,изненади има винаги,моята щерка не ми е казвала не досега,но пък неините чудеса ми стигат

Ей мили момичета, аз си мислих че само моето Диди прави такива номера......Но явно е характерно за децата на около 2-3 годинки........Опитват се да се налагат и в повечето пъти май успяват и колкото повече настояваш за нещо толкова повече отричат........Ние май попреминахме този период, но не мога да кажа със сигурност, защото баба й я гледа в момента........А там едни лиготии, нали ги знаете бабите...........
Аз лично като искам да постигна нещо и ми се връща с отрицание поставям така въпроса, противоположно, нека тя пак си вика, Не, но поне ще е на моето......Но трябва много такт и търпение докато премине тоя период.......и да не им показваме че те командват парада.......

Това е бебешкия пубертет от втората до третата година, в груби граници. Всичко е НЕ. Голям майтап е, на разходка сме, но той вече е капнал от бягане: Уморен ли си? - Не!, Искаш ли да те нося? - Не!, Ела тогава! - и подава ръчичики! Та това НЕ е просто защото така им харесва да си го казват 

Мисля, че няма място за притеснение! Наистина малките джуджета са големи НЕчковци. При нас "не"-то е придружено с крясък и тръшкане, ама пусти бебешки пубертет, както е споменала по-горе Третокласната БОГИНЯ!

Leleleeee,МУРИН колко добре те разбирам....

Ех аз немога да се оплача че НЕ-то е съпроводено с тръшкане и мятане на земята  ,но по някой път се случва когато и откажа нещо (например за телевизора ) тя почва да вика и да се удря по лицето .Не и обръшам внимание за това ,но ме е стрх да и отказвам повечето от нещата .Да не и стане навик да прави така . Дори  ми казва :Мамо,защо казваш не нали не е хубаво да се казва не  .А де стана с мойте камъни по мойта глава.