- Публикувана: 18 ноем. 2011, 01:37 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2011, 11:03 ч.
Кой е "шефът" - вие или детето ви?
Мислите ли, че Привързаният родител е Мека Мария?- Не
Вие как се определяте? - Съобразявам се с нуждите и желанията и и я приемам като пълноправен член на семейството. Това не значи, че вкъщи няма правила.
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/ - И двете, зависи за какво става въпрос.
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска? - Като бебе не съм и налагала режим, сама се го направи с времето. Определено яде колкото и когато иска, но вкъщи няма никакви "боклуци". Съобразявам се с желанията и относно храната в общи линии, както и с глада и.
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"? - Вкъщи няма шеф, има родители и дете. "Глезене в рамките на нормалното" е тооолкова разтегливо понятие, не знам. Според типичния бг стандарт сигурно много я глезя, пък аз не смятам така.
Темата не отговаря на анкетата и изобщо не е в стилът ми на взаимоотношения и възпитание на децата ми.
Истината винаги е по средата
Показваш на детето, но го слушаш. Налагаш режим, но се съобразяваш. Тук няма шефове и работници. Говорим за взаимоотношения м/у възръстен човек и бебе/дете.
В момента, в който се избере краен вариант- вие или детето, според мен това е краят на едно добро възпитание.
Истината винаги е по средата
Показваш на детето, но го слушаш. Налагаш режим, но се съобразяваш. Тук няма шефове и работници. Говорим за взаимоотношения м/у възръстен човек и бебе/дете.В момента, в който се избере краен вариант- вие или детето, според мен това е краят на едно добро възпитание.
Мислите ли, че Привързаният родител е Мека Мария?-Не.
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/-да, редно е родителя да определи правилата и да постави границите.
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска?-ЗА режима съм.
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"?-Първо задълженията, после удоволствията.
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/-да, редно е родителя да определи правилата и да постави границите.
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска?-ЗА режима съм.
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"?-Първо задълженията, после удоволствията.
Оставям "врагът" да си мисли, че той е "шефът", за да успя вниманието му и подмолно да го манипулирам 
Готино!
А дали пък врагът не те е оставил да мислиш, че ти го оставяш да мисли, че той е шефът.... а в същност да е съвсем обратното...и така той да е успял да успи твоето внимание и всъщност да е завзел.. властта..?
И иначе сериозно.. пак се замислих, покрай една друга тема... не, категорично не може едно дете да се остави то да е шеф реално. Би било в повечето случаи много лоша услуга за него. Но и родителят няма как да е шеф... винаги
По-скоро сме екип в това отношение и с двете деца.
Голямата си има изграден режим още от малко дете.
Сама си става, сама си ляга-щом се чувства добре да спи по 6 часа-нейна си работа.
Не съм я разкарвала с количката, за да си свърша работата, защото си нагласях така нещата, че да не се налага. С малкия и сега сме така. Относно храненето-яде по три пъти на ден откакто е навършила годинка. И никога не съм й давала час-тя си реши, че след 20.00ч няма да яде, така че яденето й е преди този час. Сутрин яде, преди да отиде на училище, прави си закуската сама. Събота и неделя спи, доколкото й се спи. През ваканциите също. Като беше мъничка и не ходеше на училище, сама се будеше в 7 по часовник. Малкия сега и той така се буди-към 7-7.15ч.
Изобщо-децата в повечето случаи се нагласят по родителите, и не харесвам този начин на "работа"-то е дете, то ще се съобразява с мен. Едно е да му изграждаш режим, който да му е в помощ, и съвсем друго да му изграждаш такъв, за да ти е удобно само на теб.
Голямата си има изграден режим още от малко дете.
Сама си става, сама си ляга-щом се чувства добре да спи по 6 часа-нейна си работа.
Не съм я разкарвала с количката, за да си свърша работата, защото си нагласях така нещата, че да не се налага. С малкия и сега сме така. Относно храненето-яде по три пъти на ден откакто е навършила годинка. И никога не съм й давала час-тя си реши, че след 20.00ч няма да яде, така че яденето й е преди този час. Сутрин яде, преди да отиде на училище, прави си закуската сама. Събота и неделя спи, доколкото й се спи. През ваканциите също. Като беше мъничка и не ходеше на училище, сама се будеше в 7 по часовник. Малкия сега и той така се буди-към 7-7.15ч.
Изобщо-децата в повечето случаи се нагласят по родителите, и не харесвам този начин на "работа"-то е дете, то ще се съобразява с мен. Едно е да му изграждаш режим, който да му е в помощ, и съвсем друго да му изграждаш такъв, за да ти е удобно само на теб.
И на мен ми се иска да има режим и за някои работи наистина има ред, но като те гушне детето и почне: "моля те, моля те, много те обичам" и детето става шефът.
Сигурно при доста от вас е така, колкото и режимни да сте.Аз наистина съжалявам такива строго режимни деца. Приятелката ми слагаше детето да спи в 20 часа. Зиме,лете няма значение.
Водата тече от него лятото/сама ми е казвала/,мойто играе на въздух.
Сигурно при доста от вас е така, колкото и режимни да сте.Аз наистина съжалявам такива строго режимни деца. Приятелката ми слагаше детето да спи в 20 часа. Зиме,лете няма значение.
Водата тече от него лятото/сама ми е казвала/,мойто играе на въздух.
Истината винаги е по средата
Показваш на детето, но го слушаш. Налагаш режим, но се съобразяваш. Тук няма шефове и работници. Говорим за взаимоотношения м/у възръстен човек и бебе/дете.В момента, в който се избере краен вариант- вие или детето, според мен това е краят на едно добро възпитание.
Мили майчета,
Вчера дъщеря ми навърши 17г. и днес носталгично погледнах и във вашата тема.
Ще си позволя да изразя мнение, защото се гордея с отношенията с детето ми, нейното поведение към околните и възпитание.
Горното мнение много ми допадна, затова го вмъкнах като цитат. Винаги съм търсила златната среда, но и колкото по-малка е била, толкова по-малко съм гледала аз да отстъпвам. Когато порастват отстъпките стават повече, но когато се прави това с мярка, пък резултата е хубав - идва един момент, в който не се налага да правиш отстъпки, защото детето ти вече знае какво може и какво не минава пред теб. Така има мир и разбирателство. Не спирайте да комуникирате с децата си под всякаква форма!
rosss, да ти е живо и здраво детенцето! Обхвана ме едно такова завистливо-носталгично усещане. Хем завидях, че си изминала един път, от който ме е страх, хем, че ще ми липсва тази тръпка. Знам, че сега тръпките при вас са доста по-различни 
И на мен ми хареса написаното от теб. Хубаво казано през погледа на преживял човек. Поздрави!
И на мен ми хареса написаното от теб. Хубаво казано през погледа на преживял човек. Поздрави! 
mama&sladurana , в зависимост от ситуацията се реагира, но като цяло има взаимоотношения, т.е. някаква форма на взаимни компромиси. И двете страни трябва да се наложат под някаква форма.
Например в момента голямото ми момче вече започва да не спи следобяд, но не винаги. Той казва, че не му се спи, а аз му отговарям, че трябва да си почине малко. Обяснявам за съня и какво се случва, докато спи, докато лежи. Да си легне, да почива и после продължава с игрите. Така лежейки и почивайки си заспива. Има дни, в които не заспива. Ето така хем аз се налагам, хем той се налага. И двете страни са прави. Но той да ми каже, че не му се спи и аз да го задърпам по задачки не става. Не става и да му тропна с крак "не, ще спиш".
Друг пример е с храната. Слагам разни неща и той започва с това не го обичам, онова не го обичам, няма да ям и да бута от чинията. Скръцвам да остави храната там и ако иска да я яде. После, докато се храним се увлича и започва да си боцва от това-онова. Ако пък наистина не го обича го оставя, но повечето пъти забравя
Ситуациите са много, но мисля, че горе-долу се вижда какво имам предвид.
Например в момента голямото ми момче вече започва да не спи следобяд, но не винаги. Той казва, че не му се спи, а аз му отговарям, че трябва да си почине малко. Обяснявам за съня и какво се случва, докато спи, докато лежи. Да си легне, да почива и после продължава с игрите. Така лежейки и почивайки си заспива. Има дни, в които не заспива. Ето така хем аз се налагам, хем той се налага. И двете страни са прави. Но той да ми каже, че не му се спи и аз да го задърпам по задачки не става. Не става и да му тропна с крак "не, ще спиш".
Друг пример е с храната. Слагам разни неща и той започва с това не го обичам, онова не го обичам, няма да ям и да бута от чинията. Скръцвам да остави храната там и ако иска да я яде. После, докато се храним се увлича и започва да си боцва от това-онова. Ако пък наистина не го обича го оставя, но повечето пъти забравя
Ситуациите са много, но мисля, че горе-долу се вижда какво имам предвид.
Оставям "врагът" да си мисли, че той е "шефът", за да успя вниманието му и подмолно да го манипулирам
И аз съм на мнение, че на бебе е трудно да създаваш режим, при положение че толкова бързо се променят нуждите им. Но пък не виждам нищо лошо в това да сложиш бебето в количката и да търчиш по задачи.
И още нещо - докато детето е едно, можеш да си позволиш то да е шефа. Като станат две, обаче, особено ако са със сравнително малка разлика, тая работа не става...трябва да има компромиси от всички членове на стадото, за да няма ощетени.