Кой е "шефът" - вие или детето ви?

Аз държа на режима, защото мисля, че е полезен и за мен и за детето ми. Старая се да се спазва, независимо от това дали иска или не. В дните, когато не е на градина, му позволявам да стои до по-късно, но това е 22.00ч. Тъй като видях какво стана с моя брат, защото всичко се правеше както той иска и сега е един безотговорен и вечно мрънкащ мъж, се старая да не правя тази грешка и аз. Опитвам се да помагам да сина си да бъде самостоятелен за неща, които са подходящи за неговата възраст. Сам се облича и съблича, сам си прибира играчките(е и аз помагам понякога, зависи от ситуацията) и т.н. За будене не се налага да го правя, защото той винаги се събужда сам по едно и също време и е бодър. Колкото и да звучи абсурдно, но децата обичат правилата. Сега не искам да се изкарвам майката, която не прави грешки и компромиси. Има неща за които естествено той"диктува", но му давам избор например от няколко опции, а той да избере това, което иска. Например за избор на дрехи за обличане. Вечер приготвям две, три блузи и той си избира от тях, коя да облече и т.н. Разбирам напълно, че и децата ни имат мнение и то трябва да се зачита, а не да бъде пренебрегвано. Много зависи от ситуацията. Но всяко дете е различно.

Моят отговор е "нещо по средата". Както в брака няма един "шеф" и един "подчинен", така не го виждам да сработи и в отношението с децата.

Малкото ми дете е много малко и още няма изграден режим. Съобразявам се с нея изцяло, защото не очаквам тя да се съобрази с мен все още. Но пък като я пъхна в слинга мога да ходя навсякъде и по всяко време, не ми обърква плановете. Не я чувствам като "шеф", добра симбиоза сме.

Голямото дете пък си има вече изграден режим на деня - ставане, закуска, детска градина, прибиране, занимания, вечеря, баня, приказка, сън... Няма как да я оставя да спи до девет през седмицата, защото няма кой да я чака да се наспи, че тогава да отиде. Съобразяваме се с часа й на лягане вечер, но пък сме правили и изключения (да се приберем по-късно например) и няма някакви особени последствия, т.е. и тя проявява разбиране. През почивните дни правим програма съобразно това, което искаме ние тримата, малкото засега няма думата  

По въпросите ти

Вие как се определяте? - от това, което прочетох за привързаното родителство, оставам с впечатлението, че интуитивно до голяма степен така съм се отнесла до момента с голямата си дъщеря, И не, не се чувствам "мека Мария".
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/ - Според мен родителят трябва да определи малко на брой, фундаментални правила и те да са непоклатими, в идеалния вариант да важат за всички в семейството. Детето обаче трябва да има възможно най-голяма свобода в определените рамки.
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска? - тук съм с по-особено мнение. Както казах, голямото ми дете вече има "режим", но това никога не е било самоцел. Когато беше по-малка, режимът беше много по-гъвкав. Сега сме й оставили свобода в храненето - никой не я задължава да си изяжда всичко (но пък не й предлагаме алтернативи - каквото има сготвено, това е). Може да яде ядки и плодове неограничено когато поиска, а сладките неща й даваме веднъж седмично и тя си ги разпределя.
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"? - Не мисля, че я глезим. По-скоро се стремим да преговаряме и да връщаме отговорността за решенията й към самата нея. Мога да кажа, че е много разумно и разбрано човече.

Аз не съм привърженичка на твърдите режими, особено когато става въпрос за сън. Като малка не бях от поспаливите деца, сега виждам че и  детето ми е същото. Е как да я карам да спи по 13 часа на ден на денонощие, като усещам че има нужда от 11-12. Племенницата ми е по-малка с година и тя не спи 13 часа. Честно казано повечето ми приятелки са като мене. Децата им са по-големи, ходят на детска градина, там си спят на обед, вкъщи събота и неделя не. Ами и аз събота и неделя не съм с този режим, с който съм на работа. Иначе да, слагам в количката като не иска да се вози, а аз имам работа, но съм го правила за половин час, не повече. Но не често, предпочитам да я оставя на някой, а аз да свърша каквото има, но се е случвало да няма на кой. Иначе тя доброволно в количка не сяда, освен когато й се спи, лятото ми правеха забележки защо я връзвам в количката, а не я оставя да тича. Ми оставям я на площадката с часове, не мисля че трябва да тича по тротоара до най-натовареното шосе в града, но до площадката се налага да се вози 10 минути. Вече започнах да я оставям понякога да иде пеша до там, защото уж разбира повече, но си возя и количката, ако почне да не се слуша и да тича към шосето я слагам вътре. За дрехи се съобразявам с мнението й, обаче естрествено с дебелината не правя компромис, няма да я оставя да се изпоти или изстине. Мисля си че много се съобразявам с детето си, но съседите може да са на друго мнение, толкова забележки отнесох за тази количка.

Когато родих първото си дете бях много неуверена и карах по книги, режими и съвети на педиатри. Детето растеше неуверено, страхливо, за всичко имаше нужда от одобрение-особено моето. Радвам се, че бързо осъзнах грешката си и имах време за поправка.
Второто ми дете го гледах изцяло по негови сигнали. Осъзнах колко са наясно децата с нуждите си. Спечелиха изцяло доверието ми и сега "те ръководят парада". Правилата ги създаваме "заедно". Аз споделям какво мисля за правилно, те също си споделят мненията и намираме изгодната за всички страни позиция. И при нас се получава. Просто децата ми са такива. Осъзнавам, че не при всички ще се получи. Познавам семейства с деца, при които този начин на отглеждане и възпитание би довел до анархия и липса на правила. Затова смятам, че всичко зависи от темперамента на детето и умението на родителя да спечели доверието на детето си.
Относно ангажиментите във времето, когато детето има специални нужди-сън, храна и т.н.-винаги съм се съобразявала с децата.Дори не ми е хрумвало да пренебрегна тях за сметка на пазаруване, плащане или каквото и да е друго странично обстоятелство.

И двете ми деца от бебета са с режим. Разбира се, понякога режима го нарушаваме, но това са изключения. За мен е важно те да имат режим, защото по този начин във всеки един момент знаят какво имат да вършат, а не денят им да е хаотичен и да се хранят или спят или играят, в най - неподходящ момент.
Сутрин стават в определен час, независимо дали са на ДГ или почивка. На обяд все още спят, но не защото аз ги "натискам", а защото така са свикнали. Вечер също лягат не по - късно от 21.30 часа, независимо дали е лято или зима. За храненето и играта, също го правят в определени часове. Незнам дали си е до деца или просто моите така са свикнали, но те се чувстват по - добре, когато денят им минава по график.

Отговорих с "Аз", но всъщност нещата се променят с времето. Какво имам предвид - не съм фен на принудителното налагане на режим, но като тръгна на училище например, я слагам по - рано в леглото. Това хич не й харесва, но не питам в случая иска или не, просто трябва да спи достатъчно. С яденето е нещо подобно - ако я оставя да избира сама, рядко ще се промъкне в менюто нещо полезно. Така че и там се намесвам твърдо. Но има моменти и ситуации, в които я оставям тя да взима решенията с всички последствия след това 

Малко противоречив в отговора си въпрос - естествено че аз съм шефа, но се съобразявам с децата донякъде. За спането - колкото и да не искат да спят, щом спят по три часа като ги сложа, значи имат нужда от това и настоявам. Иначе заспали деца не будя, винаги стават преди мен  . Храненето - сащата работа - ако ги оставя да правят каквото искат ще ядат само бисквити. За игри, разходки, обличане правя каквото искат. Дори веднъж през зимата, дъщеря ми много искаше да излиза по сандали и я пуснах с възпитателна цел  - направи пет крачки вън и се върна да се преобува. Плащания на сметки и пазаруване не ги върша аз, но разбирам майките, които трябва да свършат тези неща сами и им е трудно.

Детето трябва да има респект към родителите си, което поставя последните в ролята на шефове.
Винаги съм била за спазване на режим. Докато детето ми беше още бебе установихме идеален режим и това е нещо, което улеснява и детето, и майката.
Факт е, че режим има и в детската градина. То и аз самата си имам режим, какво остава детето да си прави каквото поиска. Разбира се, има изключения, когато се нарушава, но съм забелязала, че нарушаването му не действа добре на самото дете.
А след като детето има изграден режим, не е необходимо да подканям, че е време за лягане, за хранене и т.н. То само си казва, когато дойде време за някоя от тези дейности.

И да вметна, че имам познати майки, които бяха научили децата си още от годинка и нещо да заспиват вечер към 1 часа нощем, защото видите ли, майките лягали късно... А не им се става рано, затова и децата лягат с тях, за да могат всички дружно да спят до обяд.  За мен е пълна кретения, та кой каквото ще да разправя.

Ами аз определям какво ще се прави - например, малката като спи следобед до по-късно я будя, защото трябва да ходим да вземем брат й от детска преди да се е стъмнило, така че спи най-късно до 4ч. Събота и неделя не ги слагам да спят и двамата, за да си легнат рано вечерта и с баща им да имаме малко време на спокойствие..., а ако се чувствам много уморена през деня и ми се спи - ги слагам да лягат, независимо дали те искат. Но като бебета те бяха шефовете Стараех се да осигуря техния комфорт и да са спокойни, а моето ежедневие зависеше от тяхното. Сега вече е по-скоро обратното. Днес например вместо разходка в парка, дъщеря ми ще ходи с мен на фризьор а после и на педикюр.

Искам да съм аз, но напоследък все тя командва май 

   В смисъла на първия пост, като бебе детето беше шефът - не бяхме свързани с определени часове и нямахме външни ангажименти. Аз не съм човек, който ще създава самоцелен ред заради самия ред, а така и не намерих смислена причина в спазването на определени стриктни часове.
    Въпреки това детето имаше режим в смисъл на последователност от действия, които се извършват в приблизително едно и също време. При много малките деца, знаете, те не са безкрайно разнообразни, така че цикълът от сън- хранене- разходка, игра беше относително постоянен. Никога не бих могла да събудя дете от сън, ако не се налага да ходим някъде или от обективна външна причина. За мен е загадка защо родител би го направил. Щом спи, значи му се спи.

   Доколкото схващам, темата визира само този аспект на "шефство", а не отношенията родител-дете, нали така. Поне аз така съм отговорила.

Аз схванах като шеф по отношение на създаване на режим и неговото спазване. Далеч съм от мисълта детето ми да ме възприема като шеф. Но се надявам на известна доза респект все пак. 

на тази възраст е така обикновено, след година - две нещата се нормализират 

Има твърд режим от както се е родил. И прекрасно знае, че той се спазва.
Понякога се налагат леки вариации, като малко по-късно лягане в събота и неделя.
Като цяло той е шеф, когато се глезотим. Но има правила и граници. И когато се каже "Не!", това означава "Не!".

Трябва да има взаимност.
Няма отговор, който да ме удовлетворява.
При много малко човече се задават някои неща, но все пак не може да се пренебрегнат и нуждите на детето. Няма как да ми се случи заради личния комфорт в ранната бебешка възраст да откажа нощното хранене, за да го дресирам в идеята, че на мен ми се спи по цяла нощ, както преди да го има детето. Всъщност кърмачетата са доста удобни за гледане деца. Храната е винаги с тях.  
Режим трябва да има. Той общо взето се наследява според ритъма на семейството. Не се налага, по-скоро се случва.  
Родителят при нужда решава къде и как да мъкне детето със себе си. ако питат разни деца дали им се прибира или излиза, винаги могат да се получават разнобои.

Има някакво неразбиране на концепцията на привързаното родителство. ПР е насочено към задоволяване нуждите на детето, но нужда не винаги е равнозначно на желание, макар и докъм година и половина на практика да съвпадат, но след това далеч не винаги.

Не, ПР не е "мека Мара" и не, няма нищо общо с това "кой е шефът", а с намиране на баланс, така че да бъдат максимално задоволени нуждите на всички в едно семейство.

В анкетата не мога да отговоря еднозначно. В началото когато беше бебе, може да се каже, че то е определяло режимът в къщи.Но когато попорасна вече е взаимен процеса, да аз определям някакъв режим (смятам, че е важен) но той зависи от детето и  понякога лавира във времето, което си е напълно нормално според мен. Имам в предвид да държа да си ляга в еди колко си часа(плюс минус 1/2 час например), но ако това не се случи някой път заради гости или защото детето явно не му се спи или нещо друго....не правя драма. Както и с храненето и другите неща от ежедневието, но аз съм твърдо за режима, тъй като цял живот човек живее под режим - детска градина, училище, работа...винаги има режим.

Конкретно за режима. Имат такъв. Водещата роля при изграждането им е тяхна. Като бебета просто беше нужно само да ги следвам. После когато вече желание не е равнозначно на нужда, нещата стават малко по-различни. А моята роля на родител е да следя нуждите им да са задоволени. Защото ако днес вечерта реша да не им напомням, че е време за лягане, а ги чакам те сами да се сетят да си легнат, това би означавало, че съм безхаберен родител, на който не му пука, че децата сутринта ще трябва да стават рано (за ДГ и училище) и че 8 часа спане не са достатъчни, за да бъде задоволена нуждата им от сън.

При нас е нещо средно.
Има неща, които не подлежат на обсъждане - къпане, миене, лягане и т.н.

Но за повечето неща я оставям тя да води - какво й се яде, кога й се яде, какво й се прави, къде й се ходи, какво да облича. Разбира се, ако поиска да излиза сега по къс ръкав или да ходи на площадка в 8 вечерта, няма да я огрее, но доколкото е възможно й позволявам да избира сама.

Досега не й се е случвало да злоупотребява, така че при нас май работи.

Винаги съм си мислила, че АЗ съм шефът, но колкото повече чета за ПР /ако се смята, че то отговаря на детето е шефа/ са всъщност те.
Режим - нещото, което много мразех като малка и не съм налагала специално на детето. Четях книжки с каката /на 3 часа хранене плюс-минус половин час/ и без да го налагам специално, без аз да правя каквито и да било усилия детето само си го спазваше. Най-голямото престъпление за мен е да будиш спящо дете ако не се налага /градина, училище/, сърце не ми даваше. Да не говорим, че за да наложа определен режим на детето на ставане и лягане, то трябва да си го наложа и на себе си. Докато не тръгна на ясла на 2 г тя ме будеше сутрин в 10. И вечер в 22 заспиваше. Не че не съм пробвала да я слагам по-рано, но установих че няма смисъл да се опитвам да я слагам по-рано в леглото, защото на самото дете не му се спеше и пак заспиваше само в 22, само дето аз съм загубила час и половина в нейното приспиване. Да, ама - не. Защо да се тормозим и двете, още повече че ако свикне да заспива по-рано ще става и по-рано, а това означава и аз да стана с нея. И сега когато ходи на училище заспива в 22 и става в 7. Не спи на обед /след годинката не е спала, освен в градината, но защото сутрин вместо в 10, ставаше в 8/.

През уикендите мен с топ не можеш ме помръдна преди 10 ако някакво пътуване не налага по-рано ставане, така че оставям децата да се уморят и да поискат да си легнат / а това винаги става в 23/. Цялото им приспиване ми коства 10 минути - миене за зъби, обличане на пижама, целувки за лека нощ и докато помиришат възглавниците са заспали.  

Хранене - горе-долу същата работа. И аз не ям ако не съм гладна. И не всеки ден огладнявам по едно и също време, нито всеки ден изяждам едни и същи количества. Не робуваме на сядането всички на масата, предпочитаме други начини на общуване. Всеки яде когато огладнее каквото има приготвено. Сладки работи се ядат когато има повод /празник/. Обикновено дори заедно ги приготвяме. Само каката прави изключение, защото периодично и слагам малко шоколадче в раницата по необходимост.  

Иначе си имаме определени /макар и малко/ правила, които винаги се спазват от всички.

Хмм, истината е някъде по средата. )
Режим, няма такова нещо. Тоест не и някакви стриктни часове и др. от сорта. Това за мен са глупости.
От бебе си ляга и заспива късно, и никога не съм се стремила да тормозя детето да ляга примерно в 20-22ч. Случвало се и да заспи в този диапазон, но рядко и когато не е спала след обед.
С храненето също, тоест имаме някакви часове на хранене в къщи, но ако е хапнала нещо преди това не го правя на някакъв проблем или драма, че не е яла точно в определен час.

Аз няколко пъти съм го правила когато е спала много дълго следобед, с идеята да можем да спим през нощта. При нас това се оказа огромна грешка и спрях да го правя. Просто тя след това си разбиваше и нощния сън и не спеше по цяла нощ. Сега, ако спи много дълго на обед, понякога пробвам да я разсъня ненатрапчиво, светвам лампата, преставаме да пазим тишина, съответно ако много й се спи продължава да спи, ако не се разбужда без драми. Прекалено дългият следобеден сън не й пречи на нощния, но той се случва рядко. Но съм чувала, че има деца, които трябва да ги разбудиш следобед, за да спят нощем.

  И аз така съм чувала, но и при нас е имало негативен резултат. Не будя аз лъв, който спи. В почивните дни понякога спи до 17-18-18,30... Необходимостта от сън не е константна, тя варира всеки ден, както и при мен, и при вас, и при всеки човек - ако бебето например не е спало пълноценно през нощта по някаква причина - топло, студено, неспокоен и лош сън и не се разбужда сутринта, считала съм за правилно да го оставя докато се наспи, или само се събуди от естествените шумове, точно както казваш ти.

   Но сега в детската градина, например, са им сложили едното занимание по танци в 15,15 и идват и разбуждат децата, които са записани на това нещо, докато другите си спят до четири. Още не съм решила дали да не ида да питам, като как се получи това и толкова ли няма друго време? Тя е вече голяма, и казва, че предпочита да си ходи, но все пак ми се вижда странно такава организация на времето.

Все още шефа съм аз. Няма да е за още дълго  , но за сега удържам фронта.

При възпитанието на децата си винаги съм се водила от едни думи на дядо ми - "Не помня кога ме учиха, но ясно си спомням кога ме отучваха". В този смисъл гледам никога да не създавам грешни навици или неверни представи у децата си, дори и когато са били съвсем малки. Това дето детето те води и трябва да се съобразяваш изцяло и само с него го приемам само в някакви граници. Не може детето да се превръща в бреме за семейството си, а ако аз и мъжа ми си лягаме в 10, а то иска да играем всяка вечер до 12, за мен рано или късно ще се стане бреме отглеждането му. Поставянето на детето винаги на 1-во място е нормално, но приложимо само с малко бебе и то ако е първото ти дете. Защото при две деца се налага съобразяване, особено когато са с малка разлика и ги гледаш сам. Режима в тази ситуация си е наложителен.

Чека много добре го е казала по-нагоре - с порастването на децата започва да има ясна разлика между техните желания и нужди. Синовете ми, ако ги питам ще искат да гледат неподходящи филми до 12 часа, ама на другия ден не могат да отлепят в 7, а са на училище.
Не мисля, че трябва да науча детето на 2 години, че може да спи когато и колкото иска, след като на 3 ще го пусна на градина или на 5 на училище и режима става отново наложителен. Тогава ще трябва освен стреса от раздялата и промяната да има проблеми и с появата на режим. Кому е нужно това?

Никой не си е пълен господар, всички се съобразяваме с някого и нещо, според мен, и децата трябва да се научат да се съобразяват. Ще спра да съм им шеф когато сами си станат такива, когато "трябва" стане по-силно от "искам" или след 18 "да си трошат главата"  , дотогава според закона шефове сме двамата с баща им.

   Не знам, при нас се получи съвсем естествено - в къщи режима е относителен и пожелателен, а в градината си започна да спазва тамошния без катаклизми и така.
  Даже и при баба и режима не е съвсем същия както когато е у нас, летния режим е по-различен отколкото зимния, когато сме в отпуска, от този, който се получава в делничните дни... Не сме имали проблеми никога с приспиване, часове за ядене и въобще с никакво разпределение на времето. Но наистина сигурно има значение колко на брой са децата.
   Това по отношение на режима, иначе шефството в по общ смисъл, е по-различно - там родителят е точно като началник - трябва да командва подчинения, но не му е позволено насилие и грубости

При две деца сигурно е по-различно да, особено ако са с малка разлика. Иначе и при нас има разлика летен-зимен режим, не мога да си представя лятото да я изведа в най-голямата жега, за да може да легне в 8.
А това, че родителите не фиксират определен час за сън, не винаги значи, че лигавят децата. Аз като бях ученичка, с отменянето на вечерния час се започна едно висене на деца на 14-15 години по цяла нощ в дискотеките и една слободия погрешно разбрана като свобода. Аз бях едно от малкото деца, на които не се разрешаваха дискотеки, кафета, закъснения вечер, ходене на купони с преспиване. Но за сметка на това можех в къщи, ако искам да си легна и след родителите ми, само че нямаше как да гледам забранени филми, тъй като ТВ-то беше в стаята на родителите ми, компютри нямаше, най-много съм оставала понякога, когато не ми се е спало с някоя книжка или да си подреждам колекцията от марки примерно и не ми се е отразявало на училището. Сега обаче има толкова повече изкушения

Не мисля, че някой от нас се изживява като "шеф". Децата ми са отделна личности и няма как аз да определям всичко в живота им. Не съм привърженик на строгите и безкомпромисни режими, но не съм привърженик и на модерното напоследък мото - "Детето само ще си покаже." За нещата, които касят здравето и безопасността на децата ми, правилата са сериозни и строги. За останалото имат право да решават. Не ги карам насила да спят или да ядат. Просто няма как да знам дали са гладни или не точно в този момент, в който аз съм решила, че трябва да са. Нито сме един общ организъм, нито имаме еднакви нужди. Горе-долу знам кога огладняват и кога им се приспива, но това е ориентировъчно. Ако по принцип огладняват към 13.00ч., но точно днес по това време не са гладни, а огладнеят в 13:30ч. не правя драми и не се налагам. Наистина няма как да знам какво точно усещат, макар да ги познавам изключително добре. Не се налагам при избора на дрехи и цветове също. Аз може да обичам много зеленото и да мразя розовото например, но дъщеря ми да обожава розово, тогава нека си го носи, не се правя на шеф и не прехвърлям моите емоции и чувства на децата си, оставям ги да имат свои, считам, че така е редно. Държа да са облечени подходящо за сезона, защото това касае здравето им, а както казах в началото съм строга в това отношение, но не държа дрехите и цветовете да са по мой вкус точно. За лягането имаме горе-долу твърд режим, оставяла съм ги да лягат, когато решат, на другия ден са изморени и нервни, така разбраха, че лягането на време не е просто правило, а необходимост, която им носи само позитиви. Не цепя секундата на лягането и на заспиването, но се старая да е в подходящото време за тях, което им е необходимо да се наспят качествено. Та, да обобщя, не съм шеф, нито децата ми са такива, не съм Мека Мария, а някъде посредата. Опитвам се да нацеля здравословната и златна среда, в която децата в никакъв случай не растат безконтролно и по течението, но и не са подчинени, без право на мнение и глас

Няма шефове у нас. Когато беше бебе, ние сме били тези, които са правили компромиси с режима и нуждите си, защото ние сме големите и ми се струва нормално ние да се съобразим с нуждите на по-малкия, по-беззащитния, по-зависимия в семейството. Сега също е така, но в същото време вече тя е на възраст, в която може да разбира много повече неща и и показваме, че всички хора имаме нужди и желания също като нея, затова понякога постъпваме така, както ни се иска, но друг път се налага да отстъпим.

Благодаря на всички за отговорите. 
Нямахме нет досега и набързо ви прочетох. 

Понеже и аз "практикувам" ПР, повечето ми приятелки ме критикуват, че съм Мека Мария и че оставям да ми се качат на главата - не пазарувам с дъщеря ми, защото се изнервя; от бебе си ляга около и след полунощ; много често я нося на ръце и бутам количката  и т.н.; т.н, че се съобразявам най-вече с нея за сметка на лични и семейни нужди примерно....

Знам, че е хубаво човек да има някакъв режим, дъщеря ми го има, но той не се вмества с разбиранията за "нормален" режим на малко дете - с късното лягане примерно... и да, сутрин съм я будила с надеждата да измести и вечерното лягане, но без резултат... и се отказах...

Затова отговорих с ТЯ е шефът, поне на този етап... като естествено важните неща ги решавам аз.

за мен привързаното родителство не е абсолютно и единствено съобразяване само  с детето...т.е. по точка 1 и 2 за буденето и слагането на детето за сън - да бих се съобразила с него, но ако има работа да се върши...до колкото мога бих я нагодила с режима на детето, но в никой случай не бих  оставила да няма какво да се яде, щото бебето е криво...ако му се спи или нещо - и в количка се спи прекрасно.
Иначе и във форума  деца гледани по твърди режими в изобилие.
 Аз лично съм гледала винаги да се водя от нуждите на детето за сън, храна и  подобни,  но все пак има някакви граници...т.е. ако нещо твърдо трябва да се свърши то се върши, въпреки и заедно с детето. За режима - децата си създават свой такъв и без одителя да им налага нещо.

Привързаното родителство в никой случай обаче не значи да ойдиваш на всяка глезотия на детето, да го оставяш да си вреди само на себе си или на друг и да оставяш всички решения неизменно  на него.

Относно режима, аз съм  "шефът", но все пак се съобразявам и с децата. И двете ми дъщери не са от поспаливите, като голямата много трудно заспива, но полагам усилия да ляга в един исъщи час всяка вечер и да няма свръхемоции преди заспиване.
Относно хапването съм от злите шефове, най-вече към околни щедри хора, които държат да ми черпят децата с краксове, чипс и прочие. А децата ми не мисля, че страдат от ограниченията за вредни храни. В това отношение се убедих, че вкуса към храната се възпитава и с удоволствие наблюдавам как все по често, когато са подарили на щерка ми някаква вредност, тя опитва и зарязва или пита за "спортен бонбон", вместо предлагания шоколадов.
По отношение на игрите, децата ми са шефовете. Никога не съм ги ограничавала, за да не се изцапат, да не се изпотят и т.н. Единствено ако съм преценила, че има опасност да се наранят сериозно съм се намесвала в игрите.

Това,че искам детето ми да има някакъв режим-за хранене,сън-не означава,че съм му шеф.

Мислите ли, че Привързаният родител е Мека Мария?
Не знам точно какво е ПР, предполагам, че не е.

Вие как се определяте?
Хм не знам точно как да се определя. Ако става въпрос за хранене и обличане не давам избор. Аз приготвям дрехите от предния ден и сутрин ги обличам набързо. Но ги оставям да изберат къде искат да ходят да играят, дали искат да гледат Тв или да рисуват или да ходят на гости на някого. Хубаво е да се дава избор, но за по-маловажни неща. За храната ако ги оставя ще ядат боклуци цял ден или няма да ядат изобщо. а и не мога да се занимавам да приготвям по 5 различни яденета всеки ден, докато те решат кое искат. За обличането също-няма как едно 2 год и едно 4 год дете да прецени с какво ще му е топло или студено. ако ги оставя да изберат, трябва да мъкна допълнителни дрехи и да се преобличаме навън, пък и на др ден трябва да водим преговори, да има обяснения защо с това може, а с това не може и става ад. Имам приятелка, която даваше избор на детето си за дрехите и сега като е по-хладно всяка сутрин има истеричен рев, защото дъщеря й иска да ходи с рокля на градина.

Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/
Да, аз определям правилата. Как едно малко дете ще знае кое е най-доброто за него?

Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска?
Режим трябва да има и да се спазва плътно, за да мога да си планирам деня.

И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"?
Не знам какво точно значи глезене. По цял ден се гушкаме и целуваме, прегръщаме и играем заедно, децата знаят,че много ги обичам, но правилата се спазват и там не отстъпвам. Ако се прекрачат започвам с наказанията

Не знам кой е шефът, той добронамерено се шегува " Кажи шефе, защо не я харесваш сега тази блуза" и се подсмихва.
А по отношение на различни свободи - синът ми няма никакъв проблем да спазва правилата в детската градина, никой не се е оплакал от него, напротив, но вкъщи знае, че спокойно може да си поспи следобяд  и четири часа.
Признавам си, че на мен малко изперкали ми изглеждат хората, които следват конкретен модел на възпитание, като програмирани в отношенията си с децата. Но по-скоро май съм привързан родител, без да знам затова много

Режим не съм спазвала и не спазвам. За спането и храненето. Яде, когато огладнее и колкото иска. Е, като е на училище трябва да го будя сутрин, както и да го подканям да ляга по-рано, но когато не е ляга и става когато иска. За дрехите няма претенции. 

Когато беше малък имаше режим,но сега сме някъде по средата.Придържаме се към някакви правила,но общо взето се зачита и неговото мнение

Първото си бебе гледах ''по книга'', например будех го са хранене (задължително през 3 часа), за къпане и т.н.
Второто оставих да си живее живота както иска  (като бебе), аз само го следвах.
С днешна дата се се опитвам да се придържам към златната среда. Има правила вкъщи, които трябва да се спазват, с това не правя компромиси. С всичко останало действаме гъвкаво, според ситуацията, настроението (и на двете страни  ) и целта на занятието.

Винаги съм гледала децата си с режим- точен, ясен, лесен. Режим, изграден на база техните нужди. Не е кой знае каква философия да установиш, че едно дете е гладно, спи му се и пр. в определени часове, +/-. И колкото по-големи стават децата, толкова по-ясно осъзнавам, че без режим сме за никъде.
Шеф не съм, диригент- да. 

Mиии.... да кажем, че работим в екип, договаряме се, уговаряме се, споразумяваме се... много пъти пък и не успяваме...
Много ми се иска аз да съм шеф  , ама големият е вече голям и не ми се отваря парашута 
Малката пък е още прекалено малка, че да може да схване моите амбиции, та и там не съм на шефският стол..
Абе мъка, ви казвам... сменяме се на мястото на шефа май.

 

И у нас е точно същата ситуация. Напоследък все повече забелязвам как все повече се съобразявам с "идеите" на децата..... 

Поделяме си шефството тримата с таткото и детето! Аз си имам мои правила - миенето на зъбите, лягането в 21 ч., неяденето късно вечер на сладки неща, и други, не се сещам сега! Баща му е по-либерален и при него минава често номера с нарушаването на правилата!
Когато видя, че детето в даден момент не е в настроение за спазване на някое правило и много ще се разстрои, ако настоявам, не го тормозя, правя изключение. Но по мои наблюдения постоянството спрямо децата е най-ефикасно. Синът ми знае, че се ляга в 9 ч., а следобед се спи от 2 до 5 (в събота и неделя), и не само не протестира, но отива до кошарата, сам си отваря ципа и си влиза вътре. Никога не му крещя да ляга, той сам си иска.

Понякога те са шефовете, понякога аз

Споделям мнението на Блонди. Не гадая, не се старая да предусещам и т.н. Откакто се доверих на децата си ги гледам по-лесно, по-приятно и по-качествено. Е, има моменти, когато се налагат корекции.....

Е,то без това не може,нали?

Относно пазаруването и воденето на деца по разни места - зависи, ако няма на кой да ги оставя, и е наложително - тогава ги водя с мен.
Но да ги водя на пазар, да правя шопинг, а те да реват, пискат - пълен абсурд. Имаше период след като родих второто - не бях стъпвала в магазин доста време.
По тази точка май се числя към привързаните родители.

Относно режимът - категорично съм за такъв. За хранене, сън и разходки. Никога не съм излизала с децата за по цял ден навънка, както съм чела, че правят някои майки. Т.е. разходките са сутрин и привечер лятото, а зимата - една разходка по обед.
Относно хранене и спане също си имат режим от малки и ми е много добре така, както и на тях. Не виждам някакви драми особени. Е, ако оставя голямото няма да заспи и в 23.00 часа, въпреки че едвам гледа. Така че с уговорки, къде по-лесно я слагам да спи 21.00 най-късно, 21.30.

Аз се опитвам да се придържам към някакъв баланс, но определено уклона е, че АЗ СЪМ ШЕФА. Особено за по-големите ми синове. Много съжалявам, разбирам, че имат потребности, но сега примерно имат потребност да играят шумно, а бебето има потребност да спи. Ха познайте коя потребност уважавам в момента и дали не съм ги предупредила, че ще ги накажа ако събудят Томи. Имат потребност да не си лягат до 10, заспиват чак към 22:30. Обаче бебето си ляга в 8, аз ставам помагам им да се приготвят за сън и до 8:45 са в леглата. Може да не спят, но са в леглата. И аз съм човек, искам да поседна мирно и тихо да кажа 5 приказки с баща им.
Общо взето съм привързан родител за бебета и непривързан за над 3г Някъде между година и 3г извършвам прехода

Децата, децата, че пък и като нее тяхната ме заплашват, че ще кажат на баща си  Все едно има с какво да ме накаже....всъщност аз май това чакам 

  За съжаление, изпускам властта 

Смятам, че аз съм шефът. Но и аз като Янтра гледам да балансирам.

интересна тема!
MayaAdi, не се тревожи - не ти е толкова голямо детето за режим - особено щом още сте вкъщи.

Моето е на 1г7м. Сега има режим и съм ЗА. 
Като бебе - ПР: на кърмаче с колики няма как да му се прави режим.
След това - стъпка по стъпка - с въвеждане на храненията, отпадане на сутрешния сън, въвеждане на следобен сън - нагодихме някакъв режим, който ни устройваше. От месец ходи на ясла - наложи се да дръпнем вечерното лягане по-рано (20.15 ч.), за да се наспива, да се буди сам сутрин и да не заспива по време на обяда там. Получава се.
Общо взето външните фактори играят важна роля - ясла, работа, др. ангажименти.

Следя темата - интересно става с режима като поотраснат децата!

Е, това са доста приятни наказания май......

Бъди колкото се може по-непослушна
Само да не ядосаш децата с двойния стандарт

Според мен много грешно се приема привързаното родителство.
Аз не съм го спазвала точно, но намирайки информация за него, дълго след като съм гледала вече дете, видях че доста си приличат моят начин и въпросното родителство.

С 2 думи - докато беше бебе, ядеше и спеше, когато иска. Не съм пророк, няма как да усетя аз кога тя е гладна, нито ми се струва реалистично в 9 ч. всички бебета да огладнеят дружно и да изядат едно и също количество, без значение дали са 3-5 или 6 кг.
Едно спи повече, друго по-малко.
Всичко е индивидуално.
Аз когато не съм на работа не спазвам режими, същото се отнасяше и за детето ми. До 3 г. лягаше в 24 ч.  ставаше в 12-13 ч.
Режимът по принцип пак е твърд, просто детето е показало удобните часове, а не книга, написана от някой, който даже не го е виждал 

След 3 г. започна сама да става в 8-9 ч. и да си ляга в 21:30-22 ч.
Вече е ученичка, ляга в 22 ч. и става в 7:15 ч., събота и неделя ляга и става, с 2-3 часа разлика.

От бебе определям само какво да яде, колко и кога е нейна работа. На 7г. яде всичко, в нормални количества, в 9, 12, 17 и 19 ч..

Това е резултатът от безотговорните ми действия

Смятам, че човек, който от съвсем мъничко бебе е слушал тялото си, цял живот ще го прави.
А който е бил на режим, като мен, вече не разпознава правилно сигналите на тялото си, доверява се на часовници, но не и на нуждите си - и си носи последствията, разбира се.


Мога да ти кажа, от гледна точка на дете, гледано по режим - за 33 г. още не съм свикнала с "режима", но пък така съм си объркала представите за глад и умора/сън, че все едно не съм в собственото си тяло.

Не мога да кажа ,че детето ми е под режим ,но съм го свикнала някак си да си ляга в определен час ,той  самия си му се доспива по едно и също време ,денят му е доста натоварен с училище ,тренировки  и какво ли не.Но дойде ли почивен ден няма грижа да си спи и ляга ,когато си поиска .С храненето сме по същия начин.Не смятам ,че децата трябва да са без контрол ,но и не смятам ,че трябва да има някакво  хипер контролиране .Все пак те не са някакви играчки .И те имат нужди и чувства с които ние трябва да се съобразяваме .

За мен режимът винаги е бил важен,но до толкова че да бъде съобразен с индивидуалните нужди на децата.Опитвам се да им бъда приятел и въпреки това да не отстъпвам когато се опитват да нарушават основни правила.

За по-сигурно попитах детето, коя от нас двете е шефа и тя каза - "Ти мамо..."
...та за сега съм аз.

По-добре е да имат режим и да се спазват някакви правила.
Имам позната, която понеже мрази да става рано, не си пуска децата на детска градина, за да не ги тормози с ранно ставане  , това не го разбирам...

Аз пък ако попитам моите деца "Кой е шефът?" въобще няма да ме разберат най-вероятно. Просто за мен отношенията и ролите в едно семейство не са на "шеф" и "подчинен" и за мен лично е много важно децата да го знаят добре.

Т.е. поддържате изцяло приятелски отношения, така ли? Честно казано си мисля, че от време на време авторитет на родителя трябва да може много ясно да се прояви, когато има нужда разбира се... Иначе при едни чисто приятелски отношения, как може да се случва това?

П.С. Мисля, че авторката използва "шеф" метафорично...

  Да, точно така.

Благодаря на всички за мненията. 

Всеки иска да е в Златната среда, но не винаги се получава. 

  Ххаахха нали  И аз затова не се натискам да съм шеф, гледам да ме наказват 

Приятелите също могат да имат авторитет.  Това между другото.

Иначе, нито съм другарче, нито съм шеф на децата си. Аз съм им майка, те са ми деца. Отношенията ни са специфични. И наистина ни най-малко не ми се нрави идеята децата ми да растат с  усещането, че отношенията ни са на шеф и подчинен.

Авторката на темата я разбрах. Провокирана бях от друго мнение.

Старая се да съм в Златната среда. Истината е, че понякога е трудно да балансирам и показвам ясно кой е шефът - аз. Все пак той също е Човек и е хубаво да се съобразявам и с него.
А режим има, да. По-скоро правила, с които е свикнал и ги изпълнява всеки ден като нещо нормално, т.е. превърнали са се в част от ежедневието му.

Ясно  , от моето мнение... Но аз не влагам в думата шеф този смисъл, който се налага масово. Така е понеже в нашето семейство нито аз нито мъжа ми си имаме шеф. т.е. ние сме едно семейство от шефове  и обикновено използваме тази дума като умалително... 

И ние така се шегуваме помежду си. Съпругът ми също ми казва "шефе" на майтап.

Прочетох, че сте си питали децата и реших и аз  отговорът беше - Ти си. Но ако някой ме пита, ще кажа, че съм аз, за да видя как ще се учуди 

По средата.Думата режим аз я свързвам с казарма.У дома не е казарма.

Да се водиш изцяло по детето означава, че то е единствено в семейството и наистина нищо друго не правиш, освен да му тичаш по гъза по цял ден.
При наличие на братя и сестри + други задължения или работа, няма как това да стане. Например малкият ми син беше новороден като баткото тръгна на предучилищна - когато и да е заспал, в 12.00 трябваше да бъде събуден, за да си приберем баткото. После в 15.00 пак трябваше да е буден, за да го заведем на тренировки, така че съм го слагала да спи в свободните за целта часове.
За храненето - всички ядат по едно и също време, да не съм луда да сервирам и разнасям чинии по 100 пъти. Като викна за ядене - всички се явяват, всеки яде колкото желае, но до следващото хранене не се яде. Бързо се научават да са гладни, когато стане време за хранене и да не ровят в хладилника през 30 мин.
За спането - ляга се в 8.30, защото искам вечер да ми е тихо и да имам време да остана на спокойствие с таткото, да си повикам гости или просто да си почивам. Който иска спи, който иска - чете или се кокори докато му се приспи.

Анджък! Когато децата станат повече е въпрос на баланс на приоритети.

Моят отговор липсва тук. А и той не е еднозначен за децата ми в различните им възрасти.

Имаше една източна поговорка: "До петата година се отнасяй с детето си като с цар, от петата до петнадесетата - като със слуга, след петнадесетата - като с приятел". В нашето семейство някак съвсем естествено се получи нещо подобно, с леки изменения все пак. До тръгването на децата на ясла (2-3 г. възраст) сме се водили почти изключително от тях. След това постепенно сме ги приучавали към правилата в семейството и в обществото - горе долу този период продължава до горните класове (15-16 г.). Сега с големите се държим като с равни (те са по на 18 г.), но все пак си има и един нюанс на равенството (ако мога така да се изразя), който показва, че ние сме родители, а те все пак са наши деца. По същия начин възпитаваме и по-малките - всеки според възрастта му (на 9 и 3 г. са). Но това не означава, че докато са малки им разрешаваме неща, които всъщност не одобряваме и след известно време бихме им забранили.


Този отговор много ми допада.   

Моята пък спеше перфектно в  количката. Като се налагаше да ходя някъде, а тя спи, обличах я спяща, увивах я и си ходех, където имам работа. Даже предпочитах в такива случаи да спи, че иначе трябваше да я забавлявам. И досега вече почти на 2 си заспива без проблем в количката, когато й се доспи. Само после я пренасям в леглото й, защото й е тясно вече вътре и ще спи по-малко. Като по-малка е спала по 3 часа в нея без проблем.

Как се буди пън? Моето дете се е случвало от леглото си в София да се събуди в Бургас

Нормално е с 2 или повече деца да е по-различно, а и не мисля, че физически е възможно един човек да прави нон стоп каквото иска детето му, винаги има и странични обстоятелства.
Въпросът е, когато не се налага, без никаква причина, родителят да каже - гладно си, папкай.

май той, така съм и отговорила, защото се водя изключително по неговите желания и нужди; в резултат ми се е качил на главата и в повечето случаи неговите нужди са преди моите. на 4,4 м. е и се опитвам да се отуча и да го уча да изчаква и да има някакъв режим поне на лягане. но съм мека мара на квадрат, че и отгоре и не винаги се получава; да му угодя или свърша нещо вместо него ми е по-лесно отколкото да се разправяме или обясняваме.

Ох, то не само за лесното, ама като почне да се дере и да се захласва ....  това последното много го мразя 

Мислите ли, че Привързаният родител е Мека Мария? - не знам, защото не определям себе си като "привързан" родител.
Вие как се определяте? -  съобразявам се с нуждите и желанията на детето, но в рамките на правила, които определям аз
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/ - да, смятам че е редно аз да определям правилата. Все пак аз съм възрастният човек, който може да преценява кога, какво, колко и дали. Ако децата можеха сами да вършат това, то едва ли щяха да са им необходими родители, които да се грижат за тях.
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска? - за мен режимът е от особено важно значение.
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"? - естествено, че ги глезя, нали са ми деца и тях обичам най-много от всички на света!

Въпреки, че аз съм човекът, който определя правилата и аз съм този, който налага и отработва дневния режим, все пак определям, че  шефът е детето. Каквото и както и да го правя, винаги го върша с мисълта за него, съобразявам всяка стъпка в ежедневието си с него, всяко решение, което взимам е зависимо от него. Щом командва мислите и емоциите ми, значи то е шефът.

   Тук мога да се подпиша абсолютно.

Често шефовете се мислят за шефове, докато техните подчинени ги въртят на малкия си пръст. Можеше да съм много категорична в съждението, че на родителите им се пада да решават и да налагат, но, уви, наблюденията сочат друго. В повечето семейства, върху които имам непосредствени наблюдения, децата са не само шефове, но и шейхове, царе, принцове и принцеси. И в моето е така. Лесно се изчислява.

Мислите ли, че Привързаният родител е Мека Мария?- Не

Вие как се определяте? - Съобразявам се с нуждите и желанията и и я приемам като пълноправен член на семейството. Това не значи, че вкъщи няма правила.

Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/ - И двете, зависи за какво става въпрос.

Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска? - Като бебе не съм и налагала режим, сама се го направи с времето. Определено яде колкото и когато иска, но вкъщи няма никакви "боклуци". Съобразявам се с желанията и относно храната в общи линии, както и с глада и.

И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"? -  Вкъщи няма шеф, има родители и дете. "Глезене в рамките на нормалното" е тооолкова разтегливо понятие, не знам. Според типичния бг стандарт сигурно много я глезя, пък аз не смятам така.

Оставям "врагът" да си мисли, че той е "шефът", за да успя вниманието му и подмолно да го манипулирам

Темата не отговаря на анкетата и изобщо не е в стилът ми на взаимоотношения и възпитание на децата ми.
Истината винаги е по средата  Показваш на детето, но го слушаш. Налагаш режим, но се съобразяваш. Тук няма шефове и работници. Говорим за взаимоотношения м/у възръстен човек и бебе/дете.
В момента, в който се избере краен вариант- вие или детето, според мен това е краят на едно добро възпитание.

Мислите ли, че Привързаният родител е Мека Мария?-Не.
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/-да, редно е родителя да определи правилата и да постави границите.
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска?-ЗА режима съм.
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"?-Първо задълженията, после удоволствията.

Готино!
 

А дали пък врагът не те е оставил да мислиш, че ти го оставяш да мисли, че той е шефът.... а в същност да е съвсем обратното...и така той да е успял да успи твоето внимание и всъщност да е завзел.. властта..?

И иначе сериозно.. пак се замислих, покрай една друга тема... не, категорично не може едно дете да се остави то да е шеф реално. Би било в повечето случаи много лоша услуга за него. Но и родителят няма как да е шеф... винаги 

По-скоро сме екип в това отношение и с двете деца.
Голямата си има изграден режим още от малко дете.
Сама си става, сама си ляга-щом се чувства добре да спи по 6 часа-нейна си работа.
Не съм я разкарвала с количката, за да си свърша работата, защото си нагласях така нещата, че да не се налага. С малкия и сега сме така. Относно храненето-яде по три пъти на ден откакто е навършила годинка. И никога не съм й давала час-тя си реши, че след 20.00ч няма да яде, така че яденето й е преди този час. Сутрин яде, преди да отиде на училище, прави си закуската сама. Събота и неделя спи, доколкото й се спи. През ваканциите също. Като беше мъничка и не ходеше на училище, сама се будеше в 7 по часовник. Малкия сега и той така се буди-към 7-7.15ч.

Изобщо-децата в повечето случаи се нагласят по родителите, и не харесвам този начин на "работа"-то е дете, то ще се съобразява с мен. Едно е да му изграждаш режим, който да му е в помощ, и съвсем друго да му изграждаш такъв, за да ти е удобно само на теб.

а мн. хора правят точно така, аз даже се потресох напоследък, че видиш ли съм една от единствените около мен дето не налагам режим на детето, че видиш ли вечер 8 да си е легнал, за да се видя с мъжа си или да гледам нещо; ми днес така утре иначе

И на мен ми се иска да има режим и за някои работи наистина има ред, но като те гушне детето и почне: "моля те, моля те, много те обичам" и детето става шефът.
Сигурно при доста от вас  е така, колкото и режимни да сте.Аз наистина съжалявам такива строго режимни деца. Приятелката ми слагаше детето да спи в 20 часа. Зиме,лете няма значение.
Водата тече от него лятото/сама ми е казвала/,мойто играе на въздух.

"Г.з голям си шефе ти" - все за тази реплика от Улицата се сещам, като чуя думичката "шеф" 

Мили майчета,
Вчера дъщеря ми навърши 17г. и днес носталгично погледнах и във вашата тема.
Ще си позволя да изразя мнение, защото се гордея с отношенията  с детето ми, нейното поведение към околните и възпитание.

Горното мнение много ми допадна, затова го вмъкнах като цитат. Винаги съм търсила златната среда, но и колкото по-малка е била, толкова по-малко съм гледала аз да отстъпвам. Когато порастват отстъпките стават повече, но когато се прави това с мярка, пък резултата е хубав - идва един момент, в който не се налага да правиш отстъпки, защото детето ти вече знае какво може и какво не минава пред теб. Така има мир и разбирателство. Не спирайте да комуникирате с децата си под всякаква форма!

rosss,  да ти е живо и здраво детенцето! Обхвана ме едно такова завистливо-носталгично усещане. Хем завидях, че си изминала един път, от който ме е страх, хем, че ще ми липсва тази тръпка. Знам, че сега тръпките при вас са доста по-различни И на мен ми хареса написаното от теб. Хубаво казано през погледа на преживял човек. Поздрави!

rosss, Мръндарина, наистина много вярно, всеки иска да е "по средата", но ... дали всеки успява... затова по-скоро исках да погледнем през своите очи и да кажем кой взима превес 

mama&sladurana , в зависимост от ситуацията се реагира, но като цяло има взаимоотношения, т.е. някаква форма на взаимни компромиси. И двете страни трябва да се наложат под някаква форма.
Например в момента голямото ми момче вече започва да не спи следобяд, но не винаги. Той казва, че не му се спи, а аз му отговарям, че трябва да си почине малко. Обяснявам за съня и какво се случва, докато спи, докато лежи. Да си легне, да почива и после продължава с игрите. Така лежейки и почивайки си заспива. Има дни, в които не заспива. Ето така хем аз се налагам, хем той се налага. И двете страни са прави. Но той да ми каже, че не му се спи и аз да го задърпам по задачки не става. Не става и да му тропна с крак "не, ще спиш".
Друг пример е с храната. Слагам разни неща и той започва с това не го обичам, онова не го обичам, няма да ям и да бута от чинията. Скръцвам да остави храната там и ако иска да я яде. После, докато се храним се увлича и започва да си боцва от това-онова. Ако пък наистина не го обича го оставя, но повечето пъти забравя
Ситуациите са много, но мисля, че горе-долу се вижда какво имам предвид.

 

И аз съм на мнение, че на бебе е трудно да създаваш режим, при положение че толкова бързо се променят нуждите им. Но пък не виждам нищо лошо в това да сложиш бебето в количката и да търчиш по задачи.
И още нещо - докато детето е едно, можеш да си позволиш то да е шефа. Като станат две, обаче, особено ако са със сравнително малка разлика, тая работа не става...трябва да има компромиси от всички членове на стадото, за да няма ощетени.