Как изразявате скръбта си?

Не, не може.

Има негласни признаци за скръбта. Опростенчески казано имаш ли ищах да отидеш на дискотека след тежка загуба и да кършиш снага в бурни танци... е, да, сигурно ще си помислим, че това е странен начин да тъжиш или просто не тъжиш. И ще сме прави. Но само в такива крайни случаи. На практика аз поне не съм срещала такива хора.

За останалото - дали ще излееш болката си в много думи, или ще се затвориш в себе си - не може да има делене по този принцип.

На мен единствено ми е неприятно да наблюдавам реакцията на хора чукащи на дърво, гледащи да обърнат темата в друга посока. Сякаш искат да се отърсят от страховитата картина. Да изтикат мисълта за смъртта в някое кьоше. Понеже денят е така слънчев, ох, да не си разваляме настроението. Струва ми се егоистично. Някой ден смъртта ще изненада и теб, захапвайки те за задника. По закона за всеобщата възварщаемост тогава друг пък ще промърмори кисело: "Ох, стига сме говорили вече за това, че се депресирам".

Имах приятелка, която така не обичаше да слуша за това как някой е болен, за смърт, за трудности, за грижи изобщо. Дай й все леки неангажиращи разговори.  Беше странно да я наблюдава човек години по-късно. Детенцето й се роди с някакво срастване на дебелото черво. Трябваше да мине през 3-4 операции докато го оправят, а беше бебенце.   Същата тази жена тогава не спираше да споделя болката си със своите близки. Слушахме я. Успокоявахме я. Давахме й кураж.  
Чудно ми е обаче как ли щеше тя да се почувства ако усетеше у нас макар малък намек за такова отдръпване каквото тя навремето демонстрираше. Слава Богу мъничето издържа геройски на всичко и се оправи. Вече е голяма. Но аз определено разкарах боклучавата му майка от обкръжението си.
Човек трябва да има сърце за болката на другите. Вече дали ще плачеш или ще тъгуваш тихо, е отделно.
  

Плача. Бои ме почти физически. Така е при мен.
А, Бабчето, мир на душата й....снощи си отворих едно розе "No man's land", знаете го, в нейна чест и в пръстта долу сипах. Имаше златни ръце тази жена. Талантлива беше и с много фин вкус към естетичното.

И в момента пишейки плача, от яд на шибания рак, който отне преди няколко часа един баща от малките му деца, един мъж от жена му, един син от майка му, един брат от сестра му, едно момче от приятелите му и ми е много мъчно и тъжно:(
Почивай в мир, Влади...
не е честно....просто не е честно

По принцип съм тих човек, но в скръбта си ставам още по-тиха. Изживявам я сама.
Най-много ме боли за хората, отишли си рано, дори да не са ми роднини. Защо не си отиваме по реда, по който сме дошли? Не е честно иначе!!!

Преди седмица почина моя приятелка, пак рак, на 34 г., не спирам да мисля за нея, сутрин със ставането, вечер докато заспя. Още ми е много, много тежко, затова и смъртта на Бабилия ме жегна дълбоко, въпреки че я познавах сам виртуално...

Първо. Въпросът е непълен, защото не разграничава скръб от, да кажем, смъртта на майка ти, от скръб по един от хилядите потребители, който си мяркал във форум.

Второ. Даже и пълен, въпросът е изключително неуместен, на много нива. Ще спомена само най-елементарното от тях. Което е да не обръщаш кончината на неблизък човек във форумска тема за собствената ти персона. Егати и лешоядите.

ПП. Не си правете труда да ми обяснявате коя ревала, коя подсмърчала и коя си блъскала чутурата в клавишите, защото нямам намерение да отговарям на идиоти.

Какво ще кажат хората би трябвало да ни е последна грижа. Всички, които ни одумват не мислят да ни подкрепят. Те са свикнали само да гледат сеир и да злословят. Тези, които наистина са на наша страна никога няма да ни обвинят, че не сме проявили някаква показност. Въпросът за скръбта е много, много личен.

Не знам за първото и второто, но третото е, че темата не е за Бабилия, но не мога да спра хората да я споменават непрекъснато и тук.
Питах съвсем друго. Да, наистина провокирано от това колко скръбни се оказаха толкова хора, които случайно вчера са чули, че една уважавана съфорумка си е отишла преди близо 40 дни, ама нейсе. Разбрах, че всеки скърби по своя си начин и интерпретира прочетеното също така. Понякога прекалените неща избиват на цинизъм и в реалния, и във виртуалния темперамент на хората.


Да, ама на доста хора е основна грижа. Реални хора имам предвид. Да не вземе сега някой да си помисли "тази пише за мен".

Не искам никой да изживява и изразява скръбта си като мен, нито искам някой да ми казва как и кое в тая връзка е правилното поведение!

За някои нета е куха кутия, за други - комуникационен канал от най-съвременен вид. А комуникацията е различно съществен елемент от живота на всеки човек... Пък и както в реалния живот (който не се случва кой знае колко далече от виртуалния!), всеки впечатлява и се впечатлява индивидуално!

Бабилия е починала? Не може да е вярно!

Чувствителна съм и изживявам скръбта си открито.Не мога да сдържам каквито и да било чувства в себе си.Колкото хора,толкова и различни изживявания по темата

Различно е, разбира се. Скръбта е различна за всеки, такива са и поводите да скърбим.
Когато мама почина, въпреки че беше очаквано, не можех да плача дълго време. Бях се стегнала поради други причини..Не питайте после като се отприщи това стаявано черно нещо..
Та, плачете си, изливайте мъката някак, защото събирана вътре руши.

Алис, отдавна не съм те чела така ожесточена. Знаеш, че ти симпатизирам, но мисля, че не си права.
Хората споделят по поставената тема: някои тихо страдат, други, както казваш, "реват", но всичко това е част от човешката природа.

Аз друго се чудя, що някой не пусна тема за Бабилия? За съболезнования, за спомени, за свежите й лафове, за това кой с какво я свързва... Или от скърбене не остава време?

Смятам, че хората не посмяха, дори да са имали намерение, заради онези упреци и обиди, които се написаха в темата за номинациите от твоя страна, от страна на Дренка и на Алис сега. Освен това, може би е добре да помислиш първо защо ти не пусна тема, а след това да се залислиш и за другите....

 
Че темата не е ли по принцип за скръбта?
Не конкретно за някого?
И защо се опитваш да изместиш темата?